Глава 88

Като велик предан на Ка, цар Парӣкит вече бил освободен, но задавал на Шукадева Госвмӣ различни въпроси, за да си доизясни някои неща. В предишната глава той попита коя е крайната цел на Ведите и Шукадева Госвмӣ му отговори с авторитетни обяснения от ученическата последователност, като се започне със Санандана и се стигне до Нряа и, Нрада, Всадева и него самия. Заключението бе, че крайната цел на Ведите е преданото служене, бхакти. Един начинаещ предан може да попита: „Ако крайната цел на живота, или заключението на Ведите, е да се издигнем до равнището на преданото служене, тогава защо преданите на Бог Виу обикновено не са твърде заможни, докато отдадените на Шива притежават големи богатства?“ За да изясни това положение, Парӣкит Махрджа попитал Шукадева Госвмӣ: „Скъпи Шукадева Госвмӣ, обикновено тези, които обожават Бог Шива, били те хора, демони или полубогове, се сдобиват с големи материални богатства, въпреки че самият Шива живее като последен просяк. А преданите на Бог Виу, който е господар на богинята на щастието, не изглеждат много цветущо и понякога са лишени от всякакви притежания. Шива живее под някое дърво или сред снеговете на Хималайските планини. Той дори не си построява къща, но обожателите му са много богати. А Ка, Бог Виу, живее в голям разкош и във Ваикуха, и в материалния свят, но неговите предани изглеждат много бедни. Защо е така?“

Въпросът на Махрджа Парӣкит е много умен. Между двата вида предани, именно преданите на Шива и на Бог Виу, винаги са съществували разногласия. Дори и днес в Индия те си разменят критики, а в Южна Индия последователите на Рмнуджчря и на Шакарчря от време на време се събират, за да обсъждат заключенията на Ведите. Обикновено побеждават последователите на Рмнуджчря. И така, Парӣкит Махрджа искал да изясни положението и затова задал на Шукадева Госвмӣ този въпрос. Наистина, за един разумен човек е объркващо и противоречиво това, че Шива живее в бедност, макар че последователите му са много богати, докато Бог Ка, или Бог Виу, винаги живее във великолепие и разкош, но неговите предани са съвсем бедни.

В отговор Шукадева Госвмӣ казал, че Шива е господар на материалната енергия. Тя е представена от богинята Дург и тъй като Шива ѝ е съпруг, тя му е напълно подчинена. Затова Шива е господар на материалната енергия. Тя се проявява в три качества: добро, страст и невежество, – следователно Шива е и техен господар. Макар че се докосва до тях в името на благото на обусловените души, той е повелител на гуите и не е подвластен на въздействието им. Обусловената душа се влияе от трите качества, но Шива не им е подчинен, защото е господарят им.

От думите на Шукадева Госвмӣ можем да разберем, че ползата от обожаването на полубоговете не е равна на ползата от обожаването на Бог Виу, както смятат някои неинтелигентни хора. Той съвсем ясно казва, че като обожаваме Шива, постигаме едни блага, а когато обожаваме Бог Виу, получаваме съвсем друга благословия. По същия начин тези, които обожават материалната природа, получават съответстващото на тези дейности възнаграждение, а тези, които обожават питӣте, получават друго възнаграждение. Но ония, които се отдават на преданото служене и обожават Върховния Бог Виу, Ка, отиват на планетите във Ваикуха или на Калока. Човек не може да се издигне до трансценденталните владения или паравьома, духовното небе, като обожава Шива, Брахм или някой друг полубог.

Тъй като материалният свят е следствие от трите качества на материалната природа, всички многообразни проявления в него се получават от тези качества. С помощта на материалната наука съвременната цивилизация е създала много машини и жизнени удобства, но това са само разновидности във взаимодействията на трите материални качества. Макар че преданите на Шива могат да получат много материални придобивки, това са само неща, произведени от трите качества. Трите качества имат шестнадесет разделения: десетте сетива (пет работещи сетива и още пет, които служат за получаване на знание), умът и петте елемента (земя, вода, въздух, огън и небе). Тези шестнайсет разделения са разширения на трите качества. Материалното щастие и богатство означават наслаждаване на сетивата, най-вече на половите органи, езика и ума. Чрез усилията на ума си ние създаваме приятни неща, с които да доставяме удоволствие на половите органи и езика си. Богатството в материалния свят се оценява според това, как човек употребява половите органи и езика си или с други думи, в каква степен е в състояние да използва сексуалните си възможности и доколко може да задоволява придирчивия си вкус с отбрани ястия. Материалният напредък на цивилизацията изисква умът да създава различни видове обекти за наслаждение, за да станем щастливи на основата на тези два принципа – удовлетворяването на половите органи и на езика. Това е отговорът на въпроса на цар Парӣкит защо обожателите на Шива са толкова богати.

Преданите на Шива процъфтяват само от гледна точка на материалните качества. Така нареченият „напредък“ на цивилизацията причинява заплитането в мрежите на материалното битие. Всъщност това не е напредък, а деградация. Можем да направим заключение, че понеже Шива е господар на трите качества, неговите предани получават неща, които са резултат от взаимодействията на тези качества, за да могат да удовлетворяват сетивата си. Но в Бхагавад-гӣт виждаме какви са наставленията на Ка – трябва да се издигнем над съществуването в тези качества. Нистраи-гуьо бхаврджуна – човешкият живот ни е даден, за да се издигнем над трите качества. Докато човек не стане нистраи-гуя, няма да може да се освободи от мрежите на материята. Иначе казано, подаръците на Шива не донасят истинска полза на обусловените души, макар и да са много бляскави.

Шукадева Госвмӣ продължил: „Хари, Върховната Божествена Личност, е над трите качества на материалната природа.“ В Бхагавад-гӣт се казва, че всеки, който се отдаде на Бога, излиза извън обсега на влиянието им. А щом преданите на Хари са отвъд властта на трите материални качества, със сигурност и самият Той е отвъд. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че Хари, Ка, е изначалната Върховна Божествена Личност. Има два вида практи, или енергии: вътрешна и външна – а Ка е повелител и на двете. Той е сарва-дк, т.е. наблюдателят на всички действия на вътрешната и външната енергия, а също и упадра, върховният съветник. Затова Той стои над всички полубогове, които просто следват неговите върховни указания. Ако някой пряко следва наставленията на Върховния Бог, както са дадени в Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам, той постепенно ще стане ниргуа, т.е. ще се издигне над взаимодействията между материалните качества. Ниргуа означава да си лишен от всякакви материални качества, защото както обяснихме, материалното богатство представлява нарастване на действията и резултатите на тези материални качества. Ако човек обожава Върховната Божествена Личност, вместо да се възгордява с материален разкош, той се обогатява с духовен напредък и знание в Ка съзнание. Постигането на ниргуа означава да се постигне вечен мир, безстрашие, религиозност, знание и отречение. Всичко това са признаци на освобождението от материалните качества.

По-нататък в отговора си на въпроса на Парӣкит Махрджа Шукадева Госвмӣ се позовал на едно историческо събитие, свързано с дядото на Парӣкит Махрджа, цар Юдхихира. Той казал, че след края на жертвоприношението Ашвамедха на голямата жертвена арена цар Юдхихира задал в присъствието на великите авторитети същия въпрос: защо преданите на Шива стават много богати, а преданите на Виу – не? Шукадева Госвмӣ нарочно подчертал, че цар Юдхихира е дядо на Махрджа Парӣкит, за да припомни на царя, че той има родствени връзки с Ка и дедите му са били тясно свързани с Върховната Божествена Личност и така да повдигне духа му.

Макар че по природа Ка винаги е удовлетворен, когато Махрджа Юдхихира задал този въпрос, Богът станал още по-доволен, защото такива въпроси и техните отговори имат огромно значение за цялото Ка осъзнато общество. Когато Бог Ка говори нещо на някой предан, думите му са насочени не само към него, но и към цялото човечество. Наставленията на Върховната Божествена Личност са важни дори за полубоговете – Брахм, Шива и останалите – и наистина е много нещастен този, който не се възползва от словата на Ка, Върховната Божествена Личност, дошъл в този свят за благото на всички живи същества.

Бог Ка отговорил на въпроса на Махрджа Юдхихира по следния начин: „Когато съм особено благоразположен към някой предан и искам да положа особени грижи за него, първото нещо, което правя, е че му отнемам всички богатства.“ Когато преданият се превърне в нищ просяк или попадне в лоши условия на живот, семейството му и роднините му спират да се интересуват от него и в повечето случаи прекъсват всякакви връзки с него. Тогава той става двойно по-нещастен. Най-напред той е нещастен, защото Ка е взел богатствата му и става още по-нещастен, когато роднините му го изоставят заради бедността му. Но трябва да отбележим, че когато един предан попадне в такива неблагоприятни условия, това не се дължи на минали неблагочестиви дейности, наречени карма-пхала; тази бедност се дължи на Божествената Личност. По същия начин и когато един предан забогатее, това пак не се дължи на благочестиви дейности. Във всички случаи когато той става беден или богат, това става по волята на Върховната Божествена Личност. Ка подрежда нещата по този начин специално за преданите си, за да ги накара да се предадат изцяло на него и да ги освободи от всички материални задължения. Тогава те съсредоточават всичко – енергията, ума и тялото си – в служене на Бога, а това е чисто предано служене. В Нрада пачартра се обяснява: сарвопдхи-винирмуктам, – което означава „освободен от всички обозначения“. Дейностите, извършвани за семейството, обществото, класата, нацията или човечеството, са обозначени: „Аз принадлежа към това общество“, „Аз принадлежа към тази класа“, „Аз принадлежа към тази нация“, „Аз принадлежа към тази форма на живот“. Това отъждествяване се основава на обозначения. Когато по благоволението на Бога преданите се освободят от всички обозначения, преданото им служене става наистина наикармя. Гнӣте изпитват голямо влечение към положението наикармя, когато действията ни вече не предизвикват материални последици. Когато действията на преданите се освободят от последици, спират да се числят към карма-пхалам, плодоносните дейности. Както олицетворените Веди обясниха преди, щастието и нещастията на предания са причинени от Божествената Личност и затова той не обръща внимание дали е щастлив или е нещастен. Той продължава да изпълнява задълженията си в преданото служене. Макар че поведението му отстрани изглежда подчинено на действията и резултатите на плодоносните дейности, всъщност той е освободен от последиците на постъпките си.

Можем да се запитаме защо Божествената Личност подлага преданите на такива изпитания. Отговорът е, че както бащата понякога е строг със синовете си, така и Богът им урежда такива изпитания. Тъй като преданите са отдадени души, за които се грижи Върховният Бог, всеки път, когато Той ги постави в някакви условия на живот, били те благоприятни или неблагоприятни, трябва да знаем, че това става в съответствие с обширния замисъл на Божествената Личност. Например Бог Ка подложил Павите на такива големи страдания, че дори дядо Бхӣшма не можел да проумее как е възможно да съществуват такива изпитания. Той скърбял, че макар начело на целия род на Павите да стои цар Юдхихира, че макар да ги покровителстват двамата велики воини Бхӣма и Арджуна и най-вече въпреки близкото приятелство и роднинство с Бог Ка, те трябвало да понесат такива нещастия. Но по-късно станало ясно, че това е било решено от Ка, Върховната Божествена Личност, като част от великата му мисия да унищожи демоните и да защити преданите.

Може да се повдигне и друг въпрос: след като преданите попадат в различни благоприятни или тежки условия по волята на Божествената Личност, с какво тези условия се различават от условията, в които попадат обикновените хора заради миналите си деяния? С какво преданите са по-добри от обикновените кармӣ? Отговорът е, че кармӣте и преданите не се намират на едно и също равнище. В каквито и условия на живот да се намира един кармӣ, той продължава да се движи в кръговрата на раждането и смъртта, защото носи със себе си семето на кармата и то израства при първа възможност. По законите на кармата обикновените хора се заплитат завинаги в многократното раждане и смърт, а щастията и нещастията на преданите не зависят от законите на кармата и не заплитат преданите, защото идват по волята на Върховния Бог. Богът подрежда нещата по този начин, за да постигне някаква временна цел. Ако кармӣте извършват благочестиви дейности, те ще се издигнат до райските планети; ако извършват грехове, ще попаднат в адски условия на живот. Но независимо дали преданите действат „благочестиво“ или „неблагочестиво“, те нито се издигат, нито пропадат, а стигат до духовното царство. Следователно щастието и нещастието на преданите и на кармӣте не са на едно и също равнище. Това се потвърждава в обръщението на Ямарджа към слугите му по повод освобождаването на Аджмила. Ямарджа казал на последователите си, че стражите му трябва да отиват при личности, които никога не са произнасяли святото име на Бога, нито пък помнят формата, качествата и забавленията му. Ямарджа посъветвал слугите си никога да не се приближават до предани, а когато ги срещнат, да им отдават почитанията си. Така че не е възможно преданите да се издигнат или да пропаднат в материалния свят. Както има огромна разлика между наказанието, което получаваме от майка си и от врага си, така нещастията на преданите и нещастията на обикновените кармӣ не са едни и същи.

Може да възникне и трети въпрос. След като Богът е всесилен, защо се опитва да променя преданите си, като ги подлага на изпитания? Отговорът е, че когато Върховната Божествена Личност подлага преданите си на страдания, това е с някаква цел. Понякога целта е по този начин да се усили чувството на привързаност към Ка. Например преди да си замине от столицата на Павите, Ка помолил за разрешение и Кунтӣдевӣ казала: „Скъпи Ка, когато бяхме нещастни, Ти беше винаги с нас. Сега ни напускаш, защото възвърнахме царското си положение. Предпочитам да живея в нещастие, отколкото да те загубя.“ Когато преданите попадат в тежки условия, дейностите им в преданото служене укрепват. Затова понякога Богът поставя преданите си в такива условия и по този начин показва особено благоразположение към тях. Освен това се знае, че вкусът на щастието е по-сладък за този, който е опитал и горчивините. Върховният Бог слиза в материалния свят само за да предпази преданите си от нещастия. Иначе казано, ако преданите не бяха в беда, Богът нямаше да идва. Що се отнася до убиването на демоните или негодниците, това лесно могат да направят и многообразните му енергии, както например външната му енергия богинята Дург убива много асури. Не е необходимо Богът лично да идва, за да убие тези демони. Но когато преданите му страдат, Той трябва да дойде. Бог Нсихадева се е появил не за да убие Хираякашипу, а за да види Прахлда и да му даде благословията си. Иначе казано, Богът се е появил, защото Прахлда Махрджа е бил в много тежко положение.

Много е приятно, когато след гъстия мрак на нощта най-накрая сутринта изгрее слънцето. Когато жегата стане нетърпима, студената вода е много приятна, а когато дойде мразовитата зима, много приятна е горещата вода. По същия начин когато преданите се наслаждават на духовното щастие, дадено от Бога, след като са преживели в условията на материалния свят, блаженството и удоволствието им са още по-големи.

Богът продължил: „Когато моите предани загубят всичките си материални богатства и всичките им роднини, приятели и близки ги напуснат, те всецяло приемат подслон в лотосовите нозе на Бога.“ В тази връзка Шрӣла Нароттама дса хкура казва в една песен: „О, скъпи Боже Ка, о, сине на Нанда Махрджа, сега стоиш пред мен заедно с Шрӣматӣ Рдхрӣ, дъщерята на цар Вабхну. Вече съм отдаден на теб. Моля те, приеми ме. Моля те, не ме прогонвай. Нямам никакво друго убежище, освен теб.“

Когато преданите попаднат в такива условия, които отстрани изглеждат много тежки, когато са лишени от богатство и семейство, те се опитват да си върнат първоначалното си материално благосъстояние. Но макар и да се опитват отново и отново, Ка отново и отново им отнема всички средства. Накрая те се разочароват от материалните дейности и в отчаянието и объркването си напълно се отдават на Върховната Божествена Личност. Отвътре Богът съветва такива личности да общуват с предани. Когато човек се намира сред преданите, той изпитва естествена склонност да служи на Върховната Божествена Личност и Богът веднага му дава всичко необходимо, за да напредне в Ка съзнание. Неотдадените обаче полагат големи усилия да запазят материалното си положение. Обикновено те не се отдават на обожаване на Върховната Божествена Личност, а обожават Шива или други полубогове, за да получат незабавно материални блага. В Бхагавад-гӣт се казва: кканта карма сиддхи яджанта иха деват – кармӣте обожават полубоговете, за да постигнат успех в материалния свят. Бог Ка казва още, че тези, които обожават полубоговете, не притежават зряла интелигентност. Преданите на Върховната Божествена Личност не проявяват глупостта да се обръщат към полубоговете, защото са силно привързани към Бога.

Бог Ка казал на цар Юдхихира: „моите предани не се разколебават в тежките условия на живот. Те винаги се устойчиви и силни. Затова Аз им се отдавам и благодарение на благосклонността ми те постигат най-големи успехи в живота.“ Милостта, която получават от Върховната Божествена Личност изстрадалите предани, се нарича брахман, което показва, че величието ѝ може да се сравни само с всепроникващата необятност. Брахман означава безкрайно голям и безкрайно разширяващ се. Тази милост се нарича и парама, защото не може да се сравни с нищо в материалния свят и сӯкмам, много прекрасна. Милостта на Бога към изпитаните предани е не само огромна и безкрайно нарастваща, но е и висше проявление на трансценденталната любов между преданите и Бога. Тази милост се нарича още чин-мтрам, напълно духовна. Употребата на думата мтрам указва абсолютна духовност, лишена от всякакви примеси на материални качества. Тази милост се нарича също така сат (вечна) и анантакам (безкрайна). Щом преданите на Бога получават в дар такова безкрайно духовно благо, защо трябва да обожават полубоговете? Преданите на Ка не обожават Шива, Брахм или някой друг второстепенен полубог. Те се отдават всецяло на любовно трансцендентално служене на Върховната Божествена Личност.

Шукадева Госвмӣ продължил: „Полубоговете – Брахм, Шива, Индра, Чандра, Варуа и останалите – много бързо се умилостивяват и много бързо се разгневяват от добрите и лошите дела на преданите си. Но при Виу, Върховната Божествена Личност, не е така.“ Това означава, че всяко живо същество в материалния свят, в това число и полубоговете, е подчинено на трите проявни форми на материалната природа, а в материалния свят преобладават качествата невежество и страст. Преданите, които получават благословията на полубоговете, също са под влиянието на материалните качества, особено на страстта и на невежеството. Затова Бог Ка казва в Бхагавад-гӣт, че не е много умно да се стремим към благословията на полубоговете, защото плодовете на тази благословия са временни. Много лесно може да се получи материално богатство, когато се обожават полубоговете, но понякога последиците от това са пагубни. По тази причина само неинтелигентните хора ценят високо благословиите на полубоговете. Постепенно личностите, които се ползват с благоразположението на полубоговете, се възгордяват с материалното си богатство и пренебрегват покровителите си.

Шукадева Госвмӣ казал на цар Парӣкит: „Скъпи царю, Брахм, Бог Виу и Шива, главната тройка в материалното творение, могат да благословят и да прокълнат всеки. От тримата, Брахм и Шива много лесно могат да бъдат удовлетворени, но също така и много бързо се разгневяват. Когато са доволни, те благославят, без да се замислят, но също така сипят и проклятия, когато се ядосат. А при Бог Виу не е така. Той е много внимателен. Когато някой предан иска нещо от него, Бог Виу най-напред взима под внимание дали една такава благословия ще бъде за добро. Бог Виу никога не дава нещо, което накрая ще се окаже гибелно за предания. По трансценденталната си същност Той винаги е милостив и затова преди да даде някаква благословия, обмисля дали тя ще бъде от полза за предания. Тъй като Върховната Божествена Личност винаги е милостива, дейностите ѝ винаги носят добро, дори когато тя убива някой демон или се разгневява на някой свой предан. Затова Ка, Върховната Божествена Личност, е наречен вседобър. Всичко, което прави, е за добро.“

А във връзка с благословиите на полубоговете като Шива великите мъдреци споменават следната случка. Веднъж Шива благословил един демон на име Вксура, син на Шакуни, и сам изпаднал в много опасно положение. Вксура искал да получи благословия и все не можел да реши кое от трите управляващи божества да обожава, за да се домогне до нея. Междувременно той срещнал великия мъдрец Нрада и поискал от него съвет към кого да се обърне, за да получи бързо възнаграждение за отреченията си. Той рекъл: „Кое от трите божества – Брахм, Бог Виу и Шива – мога да удовлетворя най-бързо?“ Нрада знаел какво крои демонът и му дал следния съвет: „Най-добре обожавай Шива и много бързо ще получиш това, което желаеш. Много е лесно да го удовлетвориш, но също така бързо той се и разгневява. Опитай се да удовлетвориш Шива.“ Нрада дал за пример Рваа и Бсура, които получили много големи богатства само защото удовлетворили Шива с молитви. Великият мъдрец Нрада познавал нрава на демона Вксура и затова не му препоръчал да се обърне към Виу или към Брахм. Личности като Вксура, които се намират в материалната проявна форма невежество, не са в състояние да следват обожаването на Виу.

След наставленията на Нрада демонът Вксура отишъл в Кедрантха. Това място за поклонение съществува и днес близо до Кашмир. Почти винаги то е покрито със сняг, но веднъж годишно, през месец юли, може да се види мӯртито и преданите отиват там, за да му отдадат почитанията си. Кедрантха е за преданите на Шива. Според ведическите принципи когато на мӯртите се предлага нещо за ядене, то трябва да се хвърли в огъня. Затова при всички церемонии се прави огнена жертва. В шстрите специално се споменава, че на боговете се предлага храна чрез огъня. Демонът отишъл в Кедрантха и запалил жертвен огън, за да удовлетвори Шива.

След това започнал да предлага на Шива късове от собствената си плът, които режел от тялото си. Това е пример за обожаване в проявлението на невежеството. В Бхагавад-гӣт се споменават различни видове жертвоприношения. Някои са в проявлението на доброто, други са в проявлението на страстта, трети са в проявлението на невежеството. Има различни видове тапася и обожаване, защото в този свят има различни видове хора. Но крайната тапася, Ка съзнание, е най-висшата йога и най-висшето жертвоприношение. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣт, най-висшата йога, това е постоянно да мислиш за Бог Ка в сърцето си и най-висшето жертвоприношение е извършването на сакӣртана-ягя.

В Бхагавад-гӣт се казва, че обожателите на полубоговете са загубили разума си. Както ще се разбере малко по-късно в тази глава, Вксура искал да получи от Шива третокласна материална придобивка, краткотрайна и без истинска стойност. Асурите, или личностите в проявлението на невежеството, са склонни да приемат от полубоговете такива благословии. Арчан-видхи, или начинът за обожаване на Бог Виу, Ка, е много прост, за разлика от жертвоприношенията в проявлението на невежеството. Бог Ка казва в Бхагавад-гӣт, че приема от преданите си дори един плод, цвете или малко вода, които всеки човек – и богат, и беден – може да намери. Естествено, това не означава, че богатите могат да предлагат на Бога само вода, парченце плод или листо; те трябва да предлагат в съответствие с положението си. Но ако преданият е много беден, Богът ще приеме и най-нищожното подаяние. Обожаването на Бог Виу, или Ка, е много просто и всеки на този свят може да го извършва. Но обожаването в проявлението на невежеството, като това на Вксура, е не само трудно и болезнено, но е и напразно губене на време. Затова в Бхагавад-гӣт се казва, че обожателите на полубоговете са лишени от интелигентност – процесът на обожание, който следват, е много труден и в същото време благата, които получават, са изменчиви и мимолетни.

Въпреки че Вксура извършвал жертвоприношението си в продължение на цели шест дни, той не успял да види Шива лично, каквато била целта му (той искал да види Шива лице в лице и да го помоли за благословия). Ето още една разлика между преданите и демоните. Преданите са убедени, че Богът приема всичко, което му предлагат в пълното предано служене, а демоните искат с очите си да видят божеството, което обожават, за да могат направо да получат благословията му. Един предан не обожава Виу или Бог Ка, за да получи благословия. Затова преданите се наричат акма, освободени от желания, а неотдадените се наричат сарва-кма, изпълнени с безчислени желания. На седмия ден демонът Вксура решил да си отреже главата и да я предложи на Шива. Той се изкъпал в близкото езеро и без да изсуши нито тялото си, нито косите си, се приготвил да си отреже главата. Според ведическите обичаи когато се предлага животно, то първо трябва да се изкъпе, а после да се принесе в жертва, докато е още мокро. Когато демонът извършил всички приготовления, Шива изпитал към него голямо съжаление. Това съжаление е проява на качество добро. Шива се нарича три-лига. Състраданието, което проявил, е белег за качеството добро. Но такова състрадание притежава всяко живо същество. Демонът предизвикал съчувствието на Шива, защото предлагал в жертвения огън собствената си плът. Съчувствието към това е естествено. Дори един обикновен човек да види, че някой се готви да се самоубие, ще се опита да му помогне. Той прави това спонтанно. Няма нужда някой да го моли. Затова когато Шива се появил от огъня, за да попречи на демона да се самоубие, това не било кой знае какво благоволение от негова страна.

Докосването на Шива спасило демона от самоубийство, раните по тялото му тутакси заздравели и той възвърнал предишния си вид. След това Шива казал на демона: „Скъпи Вксура, не е необходимо да си режеш главата. Можеш да поискаш от мен всякаква благословия, аз ще изпълня желанието ти. Не знам защо искаше да си отрежеш главата заради мен. Аз съм доволен, когато ми предложиш дори само малко вода.“ Всъщност според ведическите обичаи шива-лига, или формата на Шива в храма, се обожава само с вода от Ганг, защото се знае, че Шива е много доволен, когато водата на Ганг се излива върху главата му. Обикновено преданите предлагат вода от Ганг и листа от дървото билва, които са предназначени само за обожаването на Шива и на богинята Дург. Плодът на това дърво също се предлага на Шива. Той уверил Вксура, че е доволен от това просто обожаване. Защо Вксура толкова много искал да си отреже главата и защо се подлагал на такива страдания, да реже късове от тялото си и да ги предлага в огъня? Тези крайни отречения не били необходими. Както и да е, от състрадание и съжаление Шива бил готов да му даде каквото той пожелае.

След предложението на Шива демонът поискал една страшна и отвратителна благословия. Демонът бил много грешен, а грешниците не знаят какво да поискат от божеството. Той поискал Шива да го благослови така, че щом докосне главата на някого, тя да се пръсне и човекът да умре. В Бхагавад-гӣт демоните се наричат дуктӣ, т.е. изроди. Ктӣ означава „достоен за голямо възхищение“, но когато се прибави дух, значението става „отвратителен“. Вместо да се отдадат на Върховната Божествена Личност, дуктӣте обожават различни полубогове, за да получат от тях ужасни материални преимущества. Понякога тези демони (в лицето на материалните учени) изобретяват смъртоносни оръжия. Те не могат да използват иначе големите си способности, за да открият нещо, което ще спаси човек от смъртта, а изобретяват оръжия, които ускоряват идването на смъртта. Шива е достатъчно силен и може да даде всякакви благословии. Демонът можел да поиска нещо за благото на цялото човечество, но той поискал да умъртви всеки, когото докосне с ръка. Шива разбрал какви са намеренията на демона и много съжалил, че му е обещал да му даде каквото пожелае, но не можел да върне думите си назад. В себе си той много съжалявал, че трябва да му даде благословия, която е толкова опасна за човечеството. Демоните се наричат дуктӣ, изроди, защото макар и да притежават умствени способности и дарби, те ги използват, за да вършат ужасни дейности. Понякога демоните материалисти изобретяват смъртоносни оръжия. Научните изследвания за такова откритие несъмнено изискват много способен мозък. Но вместо да открият нещо полезно за човечеството, демоните правят открития, ускоряващи смъртта, която и без това е сигурна за всеки един човек. По същия начин Вксура поискал нещо много опасно за хората, а не нещо, което ще е от полза за човешкото общество. Това е разликата между демоните и преданите, между обожателите на Шива и на Бог Виу.

Когато Шукадева Госвмӣ разказвал историята за Вксура, той се обърнал към Махрджа Парӣкит с името Бхрата, което посочва раждането на царя в семейство на предани. Бог Ка го спасил, когато той бил още в утробата на майка си. Махрджа Парӣкит можел да помоли Ка да го избави от проклятието на брхмаа, но не направил това. А демонът искал да стане безсмъртен, като убива всички с докосването на ръката си. Шива разбрал това, но го благословил, понеже бил обещал.

Обаче демонът бил много грешен и веднага решил да използва тази благословия, за да убие Шива и сам да се наслаждава на Гаурӣ (Прватӣ). Той незабавно поискал да постави ръката си върху главата на Шива. И Шива изпаднал в много трудно положение, застрашен от собствената си благословия. Това е още един пример за начина, по който материалистите злоупотребяват със способностите, дадени им от полубоговете.

Без да мисли повече, демонът Вксура се приближил към Шива и протегнал ръка към главата му. Шива толкова се уплашил, че цялото му тяло затреперило. И той хукнал от земята към небето, от небето към другите планети, докато накрая стигнал до границите на вселената, над висшите планетарни системи. Шива бягал от място на място, но демонът продължавал да го следва. Господстващите божества на другите планети, сред които били Брахм, Индра и Чандра, не можели да измислят начин да го спасят от надвисналата опасност. Където и да бягал, божествата мълчали.

Най-накрая Шива отишъл при Бог Виу, който в тази вселена живее на планетата Шветадвӣпа. Шветадвӣпа е Ваикуха планета, разположена в материалния свят, която не е подвластна на външната енергия. Във всепроникващия си аспект Бог Виу се намира навсякъде, но там, където пребивава лично – това е Ваикуха. В Бхагавад-гӣт се казва, че Богът живее в сърцата на всички живи същества. Затова Той се намира в сърцата и на низшите живи същества, но това не означава, че е низш. Мястото, където Той пребивава, се превръща във Ваикуха. Така че планетата, която в тази вселена се нарича Шветадвӣпа, също е Ваикухалока. В шстрите се казва, че жилищата в гората са в проявлението на доброто, жилищата в големите градове и в селата са в проявлението на страстта и жилищата там, където обстановката е пропита от четирите греховни дейности – извънбрачен полов живот, вземане на опиати, месоядство и хазарт, – са в проявлението на невежеството. А жилищата в храма на Виу, Върховния Бог, се намират във Ваикуха. Няма значение къде е разположен храмът; той е Ваикуха, където и да се намира. По същия начин планетата Шветадвӣпа е Ваикуха, макар и да е разположена в материята.

Най-накрая Шива отишъл на Шветадвӣпа Ваикуха. На Шветадвӣпа живеят велики святи личности, които са напълно освободени от завистта, присъща на материалния свят, и са отвъд четирите принципа на материалните дейности: религиозност, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение. Оня, който влезе в тази Ваикуха планета, никога не се връща в материалния свят. Бог Нряа е прочут с голямата си любов към преданите си и щом разбрал, че Бог Шива е застрашен от смъртна опасност, се появил като брахмачрӣ и лично тръгнал към Шива, за да го посрещне още отдалече. Богът бил като истински брахмачрӣ, с пояс през кръста, със свещен шнур, с еленова кожа, с тояга, каквато носят брахмачрӣте, и с броеница раудра. (Броениците раудра се различават от броениците, направени от туласӣ. Раудра използват преданите на Шива.) Облечен като брахмачрӣ, Бог Нряа застанал пред Шива. Ослепителното сияние на тялото му привлякло не само Шива, но и демона Вксура.

Бог Нряа отдал смирените си почитания на Вксура само за да привлече вниманието му и да спечели благоразположението му. Когато накарал демона да спре, Богът му казал: „Скъпи сине на Шакуни, изглеждаш толкова уморен, сякаш идваш от много далече. Какви са намеренията ти? Защо си дошъл толкова отдалече? Виждам, че си изтощен и бих те помолил да си починеш за малко. Не трябва да преуморяваш тялото си. Всеки цени високо тялото си, защото само с него може да изпълни желанията на ума си. Затова не трябва без нужда да го безпокоим.“

Брахмачрӣят нарекъл Вксура син на Шакуни, за да го увери, че се познава с баща му. Тогава Вксура помислил, че този брахмачрӣ е някой познат на семейството му и неговите състрадателни думи много му допаднали. Преди демонът да възрази, че няма време за почивка, Богът го убедил колко важно е тялото. Всички, особено демоните, приемат тялото си за нещо много важно. Вксура бил убеден, че тялото му е наистина важно.

След това за да умиротвори демона, брахмачрӣят му казал: „Господарю мой, ако смяташ, че можеш да ми откриеш намеренията си, заради които си дошъл чак дотук, може би Аз ще успея да ти помогна да ги осъществиш лесно.“ По заобиколен път Богът му казвал, че Той със сигурност може да разреши трудната ситуация, създадена от Шива.

Демонът съвсем се успокоил от ласкавите слова на Бог Нряа, който се бил появил като брахмачрӣ, и накрая му разказал всичко, което се било случило във връзка с благословията на Шива. Богът отвърнал: „Аз лично не мога да повярвам, че Шива наистина ти е дал тази благословия. Доколкото знам, Шива не е с много здрав разсъдък. Той влезе в разпра с тъста си Дака, който го прокле да стане пишча (призрак). Така той стана водач на призраците и духовете. Затова не мога да имам вяра на думите му. А ако ти, скъпи царю на демоните, все още вярваш на думите му, просто пробвай и постави ръката си на собствената си глава. Ако благословията наистина се окаже лъжлива, веднага можеш да убиеш този лъжец Шива, така че в бъдеще да не посмее отново да раздава лъжливи благословии.“

Така благодарение на ласкавите слова на Бог Нряа и на разширяването на върховната му илюзия демонът се объркал и наистина забравил силата на Шива и на благословията му. И много лесно се съгласил да постави ръката си върху собствената си глава. Щом направил това, главата му се пръснала като поразена от мълния и той мигновено умрял. Полубоговете от райските планети започнали да сипят цветя по Бог Нряа, благодарни възхвалявали величието му и му отдавали смирените си почитания. След смъртта на Вксура всички обитатели на висшите планети – полубогове, пити, Гандхарви и жителите на Джаналока – посипали истински дъжд от цветя върху Божествената Личност.

Така Бог Виу в образа на брахмачрӣ спасил Бог Шива от смъртна опасност и намерил изход от трудното положение. Бог Нряа казал на Шива, че този демон е умрял заради греховните си дейности. Той извършил голям грях, като поискал да изпита благословията, която получил, върху собствения си господар. Бог Нряа казал на Шива: „Господарю мой, този, който оскърбява великите души, не може да продължава да съществува. Собствените му греховни дейности го унищожават и това важи с особена сила за този демон, защото той извърши много голямо прегрешение срещу теб.“

Така по милостта на Нряа, Върховната Божествена Личност, който е отвъд всички материални качества, Шива бил спасен от смърт от ръката на демона. Всеки, който слуша тази история с вяра и преданост, се освобождава от заплитането в мрежите на материята и от ноктите на враговете си.