ГЛАВА ДЕСЕТА

Ка съзнанието и преданото служене започват със слушането, на санскритски шраваам. Всички хора трябва да имат възможност да идват, да се присъединяват към обществото на преданите и да ги слушат. Слушането е много важно условие за напредъка в Ка съзнание. Когато човек посвети слуха си на трансцендентални звуци, той може да пречисти сърцето си много бързо. Бог Чайтаня потвърждава важността на слушането. То пречиства сърцето на замърсената душа така, че тя много бързо става достойна да навлезе в преданото служене и да разбере смисъла на Ка съзнание.

Значението на слушането е изтъкнато по забележителен начин в Гаруа Пура. Там се казва: „Състоянието на обусловеното живо същество в материалния свят прилича на състоянието на човек, който лежи в безсъзнание от ухапване на змия – и на двете може да се сложи край чрез звуците на мантра“. Ухапаният от змия човек не умира веднага, а първо изпада в безсъзнание и остава в кома. Живите същества в материалния свят също спят, защото не знаят нито кои са в действителност, нито какъв е истинският им дълг и взаимоотношенията им с Бога. Така че материалният живот е живот на човек, ухапан от змията на м (илюзията). Човекът, който е загубил Ка съзнанието си, на практика е почти мъртъв. Но полумъртвият човек, ухапан от змия, отново може да се върне към живот с помощта на специални мантри. Има хора, които до съвършенство владеят изкуството на произнасянето на мантри и могат да върнат пострадалия към живот. Човек може да бъде изваден от дълбокото безсъзнание на материалния живот и да му бъде върнато Ка съзнанието с помощта на същото изкуство – звукът на мах-мантрата Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе.

В Четвърта песен на Шрӣмад Бхгаватам (29.40) Шукадева Госвмӣ говори на Махрджа Парӣкит за това, колко важно е да се слушат описанията на забавленията на Бога: „Скъпи царю, човек трябва да живее на такова място, където великите чрии (святи учители) говорят за трансценденталните дейности на Бога; човек трябва да обърне слуха си към реката от нектар, която извира от лунните лица на тези велики личности. Този, който с горещо желание слуша трансценденталните звуци, със сигурност ще се освободи от всички форми на материален глад, жажда, страх и скръб, както и от всички илюзии на материалното съществуване“.

Шрӣ Чайтаня Махпрабху също препоръчва процеса на слушане като средство за постигане на себепознание в епохата на Кали. В тази епоха е много трудно да се следват всички ведически предписания и да се изучават Ведите, както се е препоръчвало за по-ранните епохи. Но ако човек слуша думите на великите предани и чрии, това е напълно достатъчно, за да се освободи от всички материални замърсявания. Затова Чайтаня Махпрабху ни съветва просто да слушаме авторитетите, истинските предани на Бога. Слушането на професионалисти няма да ни помогне. Но ако слушаме личностите, които наистина са познали истинската си същност, тогава към ушите ни ще потекат реки от нектар, подобни на реките, които текат на лунната планета. Това е смисълът на метафората, употребена в цитирания стих.

В Бхагавад-гӣт се казва: „Материалистите могат да се разделят с материалните си копнежи само когато приемат Ка съзнание“. Докато човек не намери по-висши дейности, няма да може да изостави низшите. В материалния свят всички са погълнати от илюзорните дейности на низшата енергия. Но когато човек получи възможността да вкуси блаженството на дейностите във висшата енергия, извършвани от Ка, той забравя всички низши удоволствия. Когато Ка говори на бойното поле Курукетра, на материалистите може да им се струва, че това е прост разговор между двама приятели. Но в действителност от устата на Шрӣ Ка се лее река от нектар. Арджуна внимателно слушал тези звуци и затова се освободил от цялата илюзия на материалните си проблеми.

В Дванадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (3.15) се казва: „Човек, който желае да отдава чисто и безкористно предано служене на Бог Ка, възхваляван с трансценденталните звуци, винаги трябва да слуша повествованията, които разказват за величието и трансценденталните качества на Бога. Това ще унищожи всички пороци в сърцето му“.

В Десета песен (14.8) се казва: „Скъпи Господи, този, който постоянно очаква безпричинната Ти милост да се излее върху него и който в страданията заради последиците от миналите си прегрешения от все сърце Ти отдава смирените си почитания, със сигурност е достоен да бъде освободен, защото е заслужил това право“.

Тези думи от Шрӣмад Бхгаватам трябва да бъдат ръководство за всички предани. Преданите не трябва да очакват, че веднага ще се освободят от последиците на миналите си прегрешения. Нито една обусловена душа не може да избегне изживяването на последиците от действията си, защото материалното съществувание означава страдание или наслаждение, предизвикано от миналите ни дейности. Ако някой е сложил край на материалните си дейности, той не се ражда повече. Това е възможно само когато той започне да действа в Ка съзнание, защото тези дейности не предизвикват последици. Следователно когато постигне съвършенство в дейностите в Ка съзнание, човек няма да се ражда отново в материалния свят. Затова преданите, които не са се освободили напълно от последиците на постъпките си, трябва да продължават целенасочено да действат в Ка съзнание, без да се спират пред никакви препятствия. Когато се появят препятствия, човек просто трябва да мисли за Ка и да се остави на милостта му. Това е единствената утеха. Ако преданите живеят с такъв дух, издигането им до обителта на Бога е сигурно. С такъв начин на действие човек си извоюва правото да влезе в царството на Бога. Тук е използвана думата дя-бхк, която се отнася до акта на законното унаследяване имуществото на бащата. По същия начин чистите предани, които са готови да понесат всякакви изпитания в изпълняването на задълженията си в Ка съзнание, получават законното право да проникнат в трансценденталната обител.

Ако по един или друг начин човек установи в ума си постоянни взаимоотношения с Ка, тези взаимоотношения се наричат помнене. Този процес е описан много добре във Виу Пура: „Ако живите същества просто помнят Върховната Божествена Личност, това е достатъчно те навсякъде да бъдат съпътствани от успеха. Затова нека винаги в мен е жива паметта за Бога – неродения и вечния“. В Падма Пура за помненето се говори по следния начин: „Отдавам смирените си почитания на Върховния Бог Ка. Ако го помни по време на смъртта или през целия си живот, човек се освобождава от всички греховни последици“.

Медитация означава умът да се потопи в мисли за формата на Бога, за качествата му, за дейностите му и за служенето на него. Медитацията не означава концентриране върху нещо безличностно или празно. Според ведическите писания обект на медитацията трябва да бъде формата на Виу.

В Нсиха Пура има един откъс, в който за медитацията върху формата на Бога се казва следното: „Медитацията върху лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност е трансцендентална и отвъд усещането за материална болка и удоволствие. С помощта на такава медитация дори и най-пропадналите негодници могат да се освободят от последиците на греховния си живот“.

Във Виу дхарма се говори за медитацията върху трансценденталните качества на Бога: „Хората, които постоянно извършват дейности в Ка съзнание и мислят за трансценденталните качества на Бога, се освобождават от всички последици на греховните си дейности и когато се пречистят, стават достойни да влязат в царството на Бога“. Казано с други думи, никой не може да проникне в царството на Бога, ако не се е освободил от всички последици на греховните си дейности. А човек може да избегне греховните дейности, като мисли за формата на Бога, за качествата му, за забавленията му и пр.

В Падма Пура помненето на дейностите на Бога е описано така: „Човек, който постоянно медитира върху блажените забавления и удивителните дейности на Бога, със сигурност ще се освободи от всички материални замърсявания“.

В някои Пури се казва, че ако човек просто медитира върху дейностите в преданото служене, той е постигнал желания резултат и е видял Върховната Божествена Личност със собствените си очи. В тази връзка в Брахма-ваиварта Пура се разказва историята на един брхмаа от град Пратихнапура в Южна Индия. Той не бил много заможен, но въпреки това бил напълно удовлетворен от живота си и мислел, че няма достатъчно пари и богатства по желание на Ка и заради миналите си прегрешения. Той никога не се оплаквал от незавидното си материално положение и животът му течал много спокойно. Той бил човек чистосърдечен и искрен и от време на време отивал да слуша проповедите на великите души, постигнали себепознание. На една такава среща, докато много внимателно слушал за дейностите на ваиавите, той научил, че всички тези дейности могат да се извършват и мислено (в медитация). Казано по друг начин, ако човек няма възможност физически да извършва тези дейности, той може да медитира върху тях и с това ще постигне същия резултат. Тъй като брхмаът не бил богат, той решил просто да медитира, представяйки си, че отдава великолепно и пищно предано служене. И веднага пристъпил към това.

От време на време той се изкъпвал в река Годварӣ. След това сядал в някое усамотено място на речния бряг и с помощта на йогическите упражнения прма (обикновените дихателни упражнения) съсредоточавал ума си. Тези дихателни упражнения имат за цел по механичен начин да съсредоточат ума върху даден предмет. Това е резултатът, който може да се постигне чрез дихателните упражнения и чрез различните седящи пози в йога. По-рано дори простите хора знаели с какви средства да съсредоточат ума си в мисли за Бога. Брхмаът също правел това. След като установявал ума си върху Бога, той започвал да си представя как облича Бога в красиви скъпи дрехи, как му слага украшения, шлем и т.н. След това се покланял и му отдавал най-смирените си почитания. След като обличал Бога, той си представял, че почиства старателно целия храм. После си представял, че има много златни и сребърни водни кани, взема ги и ги занася до реката, за да ги напълни със свещена вода. Той носел вода не само от Годварӣ, но и от Ганг, Ямун, Нармад и Кверӣ. Обикновено в обожанието на Бога ваиавите вземат вода от тези реки, като произнасят специални мантри. Но вместо да използва някоя подобна мантра, този брхмаа си представял, че отива лично и сам налива вода от тези реки в златните и сребърните си водни кани. След това той приготвял всичко, което било необходимо за обожанието: цветя, плодове, благовония и сандалов балсам. Той вземал всички тези неща и ги поставял пред мӯртите. После за тяхно удоволствие им предлагал вода, цветя и благовония. След това правел рати и завършвал обожанието по всички правила.

Той правел това редовно, всеки ден, в продължение на много, много години. Един ден брхмаът си представял, че е приготвил сладък ориз с мляко и захар и се кани да предлага това ястие на мӯртите. Но той не бил много доволен, защото сладкият ориз бил приготвен съвсем наскоро и бил още горещ. (Сладкият ориз не трябва да се яде горещ; колкото е по-студен, толкова е по-вкусен.) Понеже сладкият ориз бил приготвен съвсем наскоро, брхмаът поискал да го докосне, за да провери дали може да се предложи на Бога. Той докоснал съда, в който бил сладкият ориз, но мигновено си дръпнал пръста, защото се опарил. Това прекъснало медитацията му. Идвайки на себе си, той погледнал пръста си и с удивление видял, че наистина е изгорен. Брхмаът започнал да се чуди как е възможно това. Той само си представял, че докосва горещия съд, и никак не допускал, че наистина може да се изгори.

Докато брхмаът бил обзет от такива мисли, Бог Нряа, който седял във Вайкуха заедно с богинята на щастието Лакмӣ, лукаво се усмихнал. Щом видели тази усмивка, всички богини на щастието, които му служели, били обзети от силно любопитство и го попитали защо се усмихва. Но Богът не казал нищо, а само заръчал да доведат брхмаа. От Вайкуха веднага изпратили един въздушен кораб да доведе брхмаа при Бог Нряа. Когато довели брхмаа, Богът разказал цялата история, след което щастливият брхмаа завинаги останал във Вайкуха в обкръжението на Бога и на неговите Лакмӣ. Това показва, че макар Богът да се намира в обителта си, в същото време Той присъства и навсякъде другаде. Въпреки че бил във Вайкуха, в същото време Богът се намирал и в сърцето на брхмаа, докато той медитирал върху обожанието. От тази история можем да разберем, че Богът приема дори това, което му се предлага мислено, и тази медитация помага на човека да постигне желания резултат.