ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Според кармӣте (вършителите на плодоносни дейности) служене означава да се пожертват плодовете на кармата. Но според чриите ваиави като Рӯпа Госвмӣ служене означава непрекъснато да се извършват някакви дейности, с които да се служи на Бога.

В Сканда Пура се казва, че хората, които са привързани към ритуалните дейности, към четирите подразделения на обществото и четирите степени в духовния живот, също са предани. Но преданите, които отдават служене непосредствено на самия Бог, се наричат бхгавати, чисти предани. Хората, които са занимават с плодоносни дейности, т.е. които изпълняват задълженията, предписани от общественото положение и степента в духовния живот, не са чисти предани. Но те се причисляват към преданите, защото предлагат резултатите от дейността си на Бога. Чист предан може да се нарече само този, който няма такива желания, а действа единствено от любов към Бога. Обусловените души, които са попаднали в материалния свят, са повече или по-малко обзети от желанието да господстват над материалната природа. Системата на варшрама и на предписаните задължения дава на обусловените души възможност да изпълнят желанията си за сетивно наслаждение в материалния свят и в същото време постепенно да напредват към духовното знание. Сред предписаните задължения на отделните вари и шрами има и много дейности, които принадлежат към сферата на преданото служене в Ка съзнание. Семейните предани извършват както ведически обреди, така и предписаните задължения на преданото служене, защото предназначението и на едните, и на другите е да бъде удовлетворен Ка. Семейните предани извършват ведическите обреди, за да удовлетворят Ка. Както се каза вече, всяка дейност, която има за цел да удовлетвори Върховната Божествена Личност, се нарича предано служене.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ описва човека, който е достоен да започне предано служене. Той казва, че когато начинаещите развият малко любов към Бога, те губят интерес към дейностите на сетивното наслаждение в степен, която е пропорционална на степента на предаността им. Но докато човек все още изпитва някакво влечение към дейностите за сетивно наслаждение, той трябва да предлага резултата от тях на Ка. Това също се счита за предано служене на Бога; Богът е господарят, а изпълнителят е слуга.

В Нрадӣя Пура се обяснява, че това е служене е трансцендентално. Там се казва, че човек, който постоянно отдава предано служене с тялото, с ума и с думите си, е освободен. За освободен се счита дори този, който само желае да прави това.

Този вид предано служене може да се раздели на два вида: когато човек действа като доверен слуга на Бога и когато действа като негов доброжелател. Преданите, които твърдо вярват в преданото служене на Бога, следват безпрекословно правилата и регулиращите принципи, без да се съмняват дори за миг, че така ще постигнат трансцендентално съществуване. Вторият вид приятелство в преданото служене е човек да стане доброжелател на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт се казва, че Богът смята проповедниците за най-скъпите си слуги. Този, който проповядва съкровеното послание на Гӣт сред хората, е толкова скъп на Ка, че никой в човешкото общество не може да се сравнява с него.

Драупадӣ казва в Махбхрата: „Скъпи Говинда, Ти обещаваш, че твоите предани никога няма да бъдат погубени. Аз вярвам в думите Ти и затова си ги припомням сред всички изпитания – така успявам да оживея“. Драупадӣ и петимата ѝ съпрузи Павите трябвало да преминат през суровите страдания, на които ги подлагал техният братовчед Дурьодхана и някои други хора. Тези изпитания били толкова тежки, че дори Бхӣмадева, който през целия си живот бил брахмачрӣ и велик воин, понякога плачел, като мислел за Павите. Той винаги се удивлявал, че те трябвало да преминат през такива премеждия, при положение че били толкова благочестиви, че Драупадӣ била самата богиня на щастието, а Ка бил техен приятел. Макар да била подложена на трудни изпитания, Драупадӣ никога не паднала духом. Тя знаела, че щом Ка е техен приятел, Той ще ги спаси.

Нещо подобно се казва в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (2.53), където Хави, синът на цар абха, се обръща към Махрджа Ними: „Скъпи царю, съвършен предан е този, който никога дори за миг не се отклонява от служенето в лотосовите нозе на Върховната Личност (дейност, към която се стремят дори великите полубогове като Индра) и е твърдо убеден, че нищо не е по-желано и по-велико от това“.

Шрӣ Рӯпа Госвмӣ казва, че начинаещият предан, който е развил малко любов към Бога, е достоен да започне предано служене. Когато той се утвърди в преданото служене, непоколебимостта става неотделима част от преданото му служене.

Понякога може да се види как чистите предани лягат в храма на Бога, за да му служат като най-близки приятели. Това приятелско поведение може да се счита за ргнуг, спонтанно. Въпреки че правилата строго забраняват да се лежи в храма на Върховната Божествена Личност, тази проява на спонтанна любов към Бога може да се отнесе към категорията на преданото служене в приятелство.

Пълното себеотдаване е описано хубаво в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (29.34). Богът казва: „Човека, който ми се е отдал напълно и е изоставил всички други дейности, Аз закрилям лично не само в този му живот, но и в следващия. Аз сам се старая да му помогна в духовното му развитие. Може да се каже, че такава личност вече е постигнала сри (да имаш богатства, равни на богатствата на Върховния)“. В Бхагавад-гӣт се потвърждава, че когато човек се отдаде в лотосовите нозе на Ка, Ка сам поема грижата за него и му обещава да го закриля от всички греховни последици. Той му дава освен това и наставления отвътре, помагайки му бързо да напредне към духовното съвършенство.

Това себеотдаване се нарича тма-ниведана. Различните авторитети обясняват по различен начин думата аз. Понякога смятат, че аз обозначава духовното аз, т.е. душата, а понякога го отнасят към ума или тялото. Затова пълно себеотдаване означава човек да се отдаде не само като душа, но да отдаде и ума и тялото си в служене на Бога. В тази връзка Шрӣла Бхактивинода хкура е написал една много хубава песен. Той напълно се предава на Бога и казва: „О, Господи, отдавам в твое служене ума си, семейните си дела, тялото си и всичко, което притежавам. Можеш да направиш с тях всичко, което пожелаеш. Ти си върховният собственик, който притежава всичко, и можеш да ме убиеш или да ме пощадиш, както Ти пожелаеш. Всичко е в твоите ръце. Няма такова нещо, което мога да нарека мое“.

В молитвите си към Бога Шрӣ мунчря изразява същата мисъл: „О, Господи, аз мога да се намирам в тяло на човешко същество или на полубог, но това е все едно, защото всички тела са създадени от трите проявления на материалната природа, а аз, притежателят на тези тела, се отдавам на теб“.

В Хари-бхакти вивека се описва как преданият жертва тялото си в себеотдаване: „О, Господи както продаденото животно няма нужда да мисли за подслона и за прехраната си, така и аз не се тревожа за препитанието си, защото съм отдал на теб тялото и душата си“. Това означава, че човек не трябва да се тревожи нито за личното си просъществуване, нито за изхранването на семейството си. Ако наистина е отдал тялото и душата си, той винаги трябва да помни, че единствената му грижа е да служи на Бога.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че преданото служене в приятелски взаимоотношения и преданото служене в пълно себеотдаване са изключително трудни процеси. Затова тези взаимоотношения с Бога се срещат много рядко. Само напредналите предани могат да ги следват. Много рядко може да се срещне отдаване, съпроводено от искрена екстатична преданост – за него човек трябва напълно да се остави на волята на Бога.

В Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (11.41) Бог Ка казва на Уддхава: „Скъпи приятелю, ако някой ми предложи най-доброто от онова, което притежава, или пък това, което му е много скъпо, той ще бъде вечно благословен“.

В Нрада пачартра се говори как във всички области на живота човек може да действа в името на Бога. Там се казва, че човек, който наистина отдава предано служене, трябва да извършва всякакви видове дейности – както дейностите, предписани от свещените писания, така и дейности във връзка с поддържането на съществуването. С други думи, преданият трябва да изпълнява не само предписаните задължения на преданото служене, които са описани в свещените писания, но и задълженията на всекидневието в Ка съзнание. Например предан, който притежава голямо предприятие или фабрика, може да пожертва резултатите от тази материална собственост за служене на Бога.

В Хари-бхакти вилса за себеотдаването се казва следното: „О, Господи, човек, който се е отдал на теб, който е твърдо убеден, че е твой, и който показва това с действията на тялото си, с мислите си и с думите си, наистина може да изпита вкуса на трансценденталното блаженство“.

Бог Нсихадева казва в Нсиха Пура: „Всеки един, който се моли на мен и търси убежище при мен, е мой повереник и Аз винаги ще го защитавам от всякакви беди“.

В един откъс от Сканда Пура дървото туласӣ се възхвалява по следния начин: „Отдавам смирените си почитания на дървото туласӣ, което в един миг може да унищожи цели планини от греховни дейности. Достатъчно е човек просто да види или да докосне това дърво, за да се освободи от всички страдания и болести. Просто като се покланя на туласӣ и го полива, човек ще се избави от страха, че ще бъде изправен на съд при Ямарджа (царя на смъртта, който наказва грешниците). Ако човек посади някъде туласӣ, сигурно е, че той ще се отдаде на Бог Ка. А ако предложи с преданост в лотосовите нозе на Ка листа от туласӣ, напълно ще развие любовта си към Бога“.

В Индия всички се грижат за туласӣ, дори и тези, които не са ваиави. Дори в големите градове, където тези дръвчета трудно виреят, хората ги отглеждат с голямо внимание. Те ги поливат и им отдават почитания, защото обожаването на туласӣ е много важна част от преданото служене.

В Сканда Пура се казва още нещо за туласӣ: „Дървото туласӣ е благотворно във всички отношения. Каквото и да прави човек – да го гледа, да го докосва, да мисли за него, да му се моли, да го обожава, да слуша за него или просто да го посее – всичко това му носи огромно благо. Човек, който прави някое от гореизброените неща, ще живее вечно в света, наречен Вайкуха“.