ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Според Шрӣла Рӯпа Госвмӣ всяка книга, която дава просветление за напредъка в преданото служене, трябва да се смята за свещено писание. Шрӣла Мадхвчря също казва, че названието „свещено писание“ се отнася до книги като Рмяа, Махбхрата, Пурите, Упаниадите, Веднта и всички други произведения, които следват техния дух.

В Сканда Пура се казва: „Ако човек постоянно чете книгите, в които се дават наставления, как да се изпълнява преданото служене на ваиавите, той е прославян в човешкото общество и Бог Ка със сигурност е много доволен от него. Човек, който грижливо пази в дома си тези книги и им отдава смирените си почитания, се освобождава от всички греховни последици. Него обожават дори полубоговете“.

А на Нрада Муни казали: „Скъпи Нрада, в дома на човек, който пише книги за ваиавите и пази у себе си подобна литература, живее самият Бог Нряа“.

В Дванадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (13.15) се казва: Шрӣмад Бхгаватам е същината на цялата веднта философия. Всеки, който по един или друг начин се привърже към четенето на Шрӣмад Бхгаватам, престава да изпитва влечение към други книги. С други думи, човек, който е усетил вкуса на трансценденталното блаженство на Шрӣмад Бхгаватам, вече не може да намери удоволствие в светските писания“.

Във Варха Пура се възхвалява трансценденталният град Матхур. Там Бог Варха казва на хората от Земята: „Този, който има влечение към други градове, освен Матхур, със сигурност ще попадне в плена на илюзорната енергия“. В Брахма Пура се казва, че просто като докосне свещената земя на Матхур, човек постига резултатите от обхождането на всички святи места в трите свята. В много шстри (писания) се казва, че е достатъчно човек да слуша описанието на земята на Матхур, да я помни, да я слави, да я желае, да я види или да я докосне, за да може да изпълни всичките си желания.

В Падма Пура служенето на ваиавите, или преданите, се възхвалява със следните прекрасни думи. Шива казва на Прватӣ: „Скъпа Прватӣ, има различни форми на обожание и за най-висша от тях се смята обожаването на Върховната Личност. Но обожаването на преданите на Бога е по-висше дори от обожаването на Бога“.

Нещо подобно се споменава в Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам (7.19): „О, нека стана искрен слуга на преданите, защото като служи на тях, човек може да постигне чистото предано служене в лотосовите нозе на Бога. Служенето на преданите облекчава бремето на материалните страдания и развива у човека дълбока преданост и любов към Върховната Божествена Личност“.

В Сканда Пура също може да се открие подобен откъс: „Човек, който види макар и веднъж личностите, чиито тела са белязани с тилак, символизиращ раковината, диска, боздугана и лотоса; които поставят на главите си листа от туласӣ и чиито тела винаги са украсени с гопӣ-чандана – такъв човек може да се избави от всички греховни дейности“.

За това се говори и в Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам (19.33): „Няма съмнение, че човек може да се освободи от последиците на всичките си греховни дейности, като посети някой предан, докосне лотосовите му нозе или му предложи място за сядане. Дори само като мисли за дейностите на такъв ваиава, човекът се пречиства заедно с целия си род. А какво да говорим за отдаването на непосредствено служене на преданите!“.

Самият Бог Ка казва на Арджуна в ди Пура: „Скъпи Пртха, не е мой предан този, който твърди това. Мой истински предан е този, който казва, че е предан на мой предан“. Никой не може да отиде при Върховната Божествена Личност направо. Човек трябва да се обърне към Бога чрез чистите му предани. Затова първият принцип на ваиавите е да приемат някой предан за свой духовен учител и след това да му служат.

Шрӣ Рӯпа Госвмӣ подчертава, че поместените в Бхакти-расмта синдху цитати от различни писания са приети от великите чрии и предани на Бога.

В Падма Пура се казва, че трябва да оказваме почести на Бога в зависимост от средствата, с които разполагаме. Но всеки по един или друг начин трябва да извършва различните обреди и да чества празниците на Бога.

Една от най-важните церемонии се нарича Ӯрджа-врата. Тя се провежда през месец Крттика (октомври-ноември). Във всички храмове, и особено във Вндвана, се извършва специално обожание на Бога във формата му Дмодара. Дмодара е Ка, вързан с въже от майка Яшод. Казва се, че тъй като Бог Дмодара е изключително скъп на преданите си, месец Дмодара, или Крттика, също им е много скъп.

Преданото служене по време на Ӯрджа-врата през месец Крттика се препоръчва да се извършва в Матхур. Много предани и до днес следват този обичай. Те отиват в Матхур или във Вндвана и остават там през месец Крттика, за да отдават предано служене.

В Падма Пура се казва: „Богът може да даде на преданите освобождение или материално щастие, но този, който известно време се е занимавал с предано служене, и особено в Матхур през месец Крттика, се стреми само към едно – чисто предано служене на Бога“. Това означава, че Богът не възнаграждава с предано служене хората, които не се отнасят сериозно към служенето. Но дори такива прости хора лесно получават възможността да служат лично на Бога, ако са извършвали предано служене според регулиращите принципи през месец Крттика в земите на Матхур, в Индия.

В Бхавия Пура за съблюдаването на различните церемонии в чест на появяването (рождения ден) на Бога и на други негови трансцендентални дейности се казва следното: „Скъпи Бог Джанрдана (Ка), моля те, открий ни деня, в който майка Девакӣ-девӣ те е родила. Ако бъдеш така добър да ни го посочиш, ние ще устроим голямо празненство в този ден. О, убиецо на Кешӣ, ние сме души, които напълно са се отдали в лотосовите Ти нозе, и единственото ни желание е да те удовлетворим с тези церемонии“.

Думите на Бхавия Пура без съмнение доказват, че човек става скъп на Бога, когато отбелязва различните празници в негова чест.

В ди Пура се казва: „Човек, който непрекъснато повтаря святото име и изпитва трансцендентално удоволствие, когато отдава предано служене, със сигурност ще получи не просто мукти (освобождение), а благословията на преданото служене“.

Мукти означава освобождение от материалните замърсявания; когато човек постигне освобождение, той не е принуден да се ражда отново в материалния свят. Имперсоналистите искат да се слеят с духовното битие, за да сложат край на индивидуалното си съществуване, но според Шрӣмад Бхгаватам мукти е само началото на възстановяването на естественото ни положение. Естественото положение на всяко живо същество е да отдава предано служене на Бога. От твърдението в ди Пура става ясно, че преданите се чувстват напълно удовлетворени просто като извършват предано служене. Те не се стремят към освобождението от материалния, обусловения живот. Иначе казано, този, който отдава предано служене, не е обусловен от материалния живот, макар че отстрани може да изглежда обратното.

Шрӣмад Бхгаватам е дървото на желанията на ведическата мъдрост. Самата дума „веда“ означава „съвкупност от знание“. В Шрӣмад Бхгаватам по съвършен начин е изложено цялото знание, което е необходимо на човешкото общество. Ведическите писания съдържат знание от различни области на науката: социология, политика, медицина и военно изкуство. Всички тези и други раздели на знанието са описани съвършено цялостно във Ведите. Духовното знание също е описано по съвършен начин, а Шрӣмад Бхгаватам се смята за узрелия плод от дървото на желанията на ведическата литература. Дървото се цени по плодовете му. Хората например много ценят манговото дърво, защото то ражда царя на всички плодове, мангото. Зрелият плод манго е най-ценният дар на манговото дърво. По същия начин Шрӣмад Бхгаватам се счита за зрелия плод на дървото на Ведите. И както зрелият плод става още по-вкусен, когато го е докоснал с човката си някой папагал (шука), така и Шрӣмад Бхгаватам е станал още по-прекрасен заради това че е бил изговорен от трансценденталната уста на Шукадева Госвмӣ.

Шрӣмад Бхгаватам трябва да се получи по непрекъснатата верига на ученическата последователност. Ако зрелият плод от най-горната част на дървото стигне до земята, като се предава от ръка на ръка, той се запазва невредим. Ако Шрӣмад Бхгаватам се предава по веригата на парампар, ученическата последователност, той също стига до нас цял и непокътнат. В Бхагавад-гӣт се потвърждава, че системата на ученическата последователност е единственият начин да се получи трансцендентално знание. Трансценденталното знание трябва да дойде по веригата на ученическата последователност, т.е. чрез авторитетни личности, които са разбрали истинската цел на шстрите.

Шрӣ Чайтаня Махпрабху ни препоръчва да слушаме Шрӣмад Бхгаватам от устата на личност, която е постигнала себепознание. Такава личност се нарича бхгаватам. Бхгавата означава „това, което е свързано с Божествената Личност (Бхагавн)“. Затова понякога преданите биват наричани бхгаватам; книгата, която описва преданото служене на Върховната Божествена Личност, също се нарича Бхгаватам. Според съвета на Шрӣ Чайтаня Махпрабху, за да усетим истинския вкус на Шрӣмад Бхгаватам, трябва да приемаме наставления от личност, която е бхгаватам. Шрӣмад Бхгаватам е наслада дори за освободените личности. Шукадева Госвмӣ признава, че макар да бил освободена личност още в утробата на майка си, могъл да стане велик предан само след като се насладил на вкуса на Шрӣмад Бхгаватам. Затова този, който желае да напредва в Ка съзнание, трябва да изпита насладата на Шрӣмад Бхгаватам, като слуша как го обясняват авторитетни предани.

Във Втора песен на Шрӣмад Бхгаватам (1.9) Шукадева Госвмӣ признава, че е бил много силно привлечен от безличностния Брахман, но когато чул описанията на трансценденталните забавления на Върховната Божествена Личност от устата на баща си Всадева, изпитал още по-голямо влечение към Шрӣмад Бхгаватам. Има се предвид, че Всадева също бил постигнал себепознание и предал зрялото си разбиране за трансценденталната мъдрост направо на Шукадева Госвмӣ по описания начин.

По време на срещата в Наимирая Шаунака Муни обяснил пред Сӯта Госвмӣ колко важно е да се обсъжда Шрӣмад Бхгаватам в общество на чисти предани. Сӯта Госвмӣ потвърдил, че ако някой има щастието дори само за миг да общува с чист предан на Бога, този миг е толкова ценен, че с него не могат да се сравняват дори благочестивите дейности, които издигат човека до райските планети или му носят освобождение от материалните страдания. С други думи, тези, които са привързани към Шрӣмад Бхгаватам, не се интересуват нито от наслажденията, достъпни на райските планети, нито от освобождението, към което се стремят имперсоналистите. Общуването с чистите предани има такава трансцендентална стойност, че с него не може да се сравнява никое материално щастие.

В Хари-бхакти судходая е предаден разговорът между Прахлда Махрджа и баща му Хираякашипу, в който Хираякашипу казва на Прахлда: „Скъпи сине, много важно е с кого общува човек. Общуването е като кристал, който отразява всичко, което поставят пред него“. Ако общуваме с прекрасните като цветя предани на Бога и ако сърцата ни са кристалночисти, ще се получи същото. В тази връзка се дава и друг пример: ако мъжът не е загубил половата си сила и ако жената не е болна, тогава двамата ще заченат дете. По същия начин ако и този, който приема духовното знание, и този, който го предава, са искрени и отговарят на необходимите изисквания, налице ще бъдат добри резултати.

Значението на повтарянето на Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе е подчертано във Втора песен на Шрӣмад Бхгаватам (1.11). Там Шукадева Госвмӣ казва на Махрджа Парӣкит: „Скъпи царю, ако човек изпитва силна и искрена привързаност към повтарянето на мах-мантрата Харе Ка, трябва да се знае, че той е постигнал най-висшата степен на съвършенството“. Особено се подчертава, че ако кармӣте, които се стремят към плодовете от дейностите си, и хората, които се стремят към освобождение и сливане с Върховната Личност, а също и йогӣте, които се стремят към мистичните съвършенства, ако тези хора просто повтарят мах-мантрата, те ще постигнат съвършенство във всичките си дейности. В този стих Шукадева използва думата нирӣтам, която означава „това бе установено“. Той бил освободена душа и затова не би утвърждавал нещо, което не е доказано. И така (Шукадева Госвмӣ специално изтъква това), този, който повтаря мантрата Харе Ка с решителност и постоянство, вече е преодолял изпитанията на плодоносните дейности, умозрителните разсъждения и мистичната йога.

Същото нещо потвърждава Ка в ди Пура. Той казва на Арджуна: „Всеки един, който повтаря трансценденталното ми име, общува с мен. И трябва да ти призная, че такъв предан много лесно може да ме спечели“.

В Падма Пура също се казва: „Повтарянето на мантрата Харе Ка може да се чуе само от устните на човек, който е обожавал Всудева в продължение на много животи“. На друго място в същата Пура се казва: „Няма разлика между святото име на Бога и самия Бог. Следователно святото име е съвършено, чисто и вечно като самия Бог. То не е материален звук и в него няма и следа от материални замърсявания“. Затова този, който не е пречистил сетивата си, не може да повтаря святото име, без да извършва оскърбления. Това означава, че материално замърсените сетива не могат да повтарят правилно святите имена, от които е съставена мах-мантрата Харе Ка. Но ако човек започне да повтаря тази мантра, той получава възможността да се пречисти до такава степен, че много скоро да започне да я повтаря без грешки и оскърбления.

Чайтаня Махпрабху съветвал всички да повтарят мантрата Харе Ка поне за да изчистят сърцето си от прахта. Когато пречисти сърцето си, човек наистина може да разбере значението на святото име. Тези, които не са склонни да пречистят сърцата си и искат да оставят нещата такива, каквито са, няма да постигнат трансценденталния резултат от повтарянето на мантрата Харе Ка. Ето защо е така необходимо да се стараем да развиваме у себе си желание да служим на Бога – това ще ни помогне да повтаряме святото име без оскърбления. Духовният учител учи ученика едновременно и да отдава служене, и да повтаря мантрата Харе Ка. И щом човек развие спонтанно желание да служи, той веднага ще може да разбере трансценденталната природа на святите имена от мах-мантрата.

За значението на живеенето в святи места като Матхур и Дврак в Падма Пура се казва: „Да се обхождат различните места за поклонение, означава да се постигне освобождение от материалното робство. Но това освобождение все още не е най-висшето съвършенство. След като постигне това равнище, човек трябва да започне да отдава предано служене на Бога. От степента брахма-бхӯта (освобождение) човек може да продължи да напредва в преданото служене. Следователно целта на живота е постигането на трансцендентално любовно служене и този, който е живял в Матхур-маала дори само няколко мига, много лесно може да постигне тази цел“.

По-нататък се казва: „Кой би отказал да обожава земята на Матхур? Матхур може да изпълни всички желания и стремежи на вършителите на плодоносни дейности и на тези, които искат да се освободят и да се слеят с Върховния Брахман. И е несъмнено, че Матхур ще изпълни желанията на преданите, които се стремят единствено към предано служене на Бога“. Във ведическата литература се казва още: „Колко удивително е, че ако остане да живее в Матхур дори само един ден, човек може да постигне трансценденталното отношение на любов към Върховната Божествена Личност! Земята на Матхур трябва да е по-славна и от Вайкуха-дхма, царството на Бога!“.