ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Рӯпа Госвмӣ казва, че пет от дейностите в преданото служене – живеенето в Матхур, обожаването на мӯртите на Бога, четенето на Шрӣмад Бхгаватам, служенето на преданите и повтарянето на мантрата Харе Ка – са толкова могъщи, че и малката привързаност към някоя от тях може да пробуди екстаза на предаността дори у начинаещия.

Относно обожаването на формата на Бога, мӯртито, Рӯпа Госвмӣ е съчинил следната шлока: „Скъпи приятелю, ако у теб все още е живо желанието да се наслаждаваш на обществото на приятелите си в материалния свят, тогава не поглеждай към Ка, който стои на брега на Кеши-гха (място за къпане във Вндвана). Той се нарича Говинда и има прелестни очи. Той свири на флейта, в косите му е втъкнато пауново перо, а лунните лъчи обливат със светлина цялото му тяло“.

Смисълът на този стих е, че когато човек развие привързаност към шрӣ-мӯрти (мӯртито на Ка), като го обожава у дома си, той забравя всичко, което го свързва с така наречените приятели, любими и общество. Затова всички семейни са длъжни да поставят у дома си мӯрти на Бога и заедно с членовете на семейството си да започнат да го обожават. Това ще ги предпази от нежелателни дейности като посещаване на заведения, кина, дискотеки, пушене, пиене и пр. Човек ще забрави всички подобни глупости, ако се отнася сериозно към обожаването на мӯртите у дома си.

По-нататък Рӯпа Госвмӣ пише: „Мой глупави приятелю, мисля, че вече си чул част от благочестивите стихове на Шрӣмад Бхгаватам, който осъжда стремежа към резултатите от плодоносните дейности, към икономическото развитие и освобождението. Надявам се, че вече нищо няма да попречи на стиховете от Десетата песен на Шрӣмад Бхгаватам, които описват забавленията на Бога, да проникнат в слуха ти и да обсебят сърцето ти“.

В началото на Шрӣмад Бхгаватам се казва, че човек не може да разбере тази книга, докато не събере сили да изхвърли като боклук резултатите от ритуалните церемонии, икономическото развитие и сливането с Върховния (т.е. спасението). В Бхгаватам се описва само преданото служене. Само този, който изучава Шрӣмад Бхгаватам с дух на отречение, може да разбере забавленията на Бога, описани в Десета песен. Иначе казано, човек не трябва да се опитва да разбере предмета на Десета песен, например рса-лӣл (любовния танц), преди да е развил спонтанно влечение към Шрӣмад Бхгаватам. Преди да може да се наслаждава на истинската природа на Шрӣмад Бхгаватам, човек трябва да се утвърди в чистото предано служене.

В горните две шлоки от Рӯпа Госвмӣ има няколко образни похвата, чрез които той косвено осъжда привързаността към материалното общество, приятелството и любовта. Обикновено хората изпитват силно влечение към обществото, приятелството и любовта. Те полагат огромни усилия и са готови на какво ли не, за да култивират тези форми на материално замърсяване. Но когато човек види шрӣ-мӯртите на Рдх и Ка, той забравя всички усилия за запазване на материалните връзки. На пръв поглед Рӯпа Госвмӣ като че ли възхвалява материалното общуване в приятелството и любовта и осъжда общуването с шрӣ-мӯртито на Говинда. С използването на този похват това, което привидно се възхвалява, всъщност се осъжда, а това, което се осъжда, всъщност се възхвалява. Истинският смисъл на този стих е, че ако човек наистина иска да забрави безсмислието на материалното общество, приятелството и любовта, той трябва да съзерцава формата на Говинда.

По подобен начин Шрӣла Рӯпа Госвмӣ описва трансценденталната природа на наслаждението, което дават повествованията за Ка. Един предан е казал: „Толкова удивително е, че откак видях Божествената Личност, окъпана от сълзите на очите ми, тръпки пронизват тялото ми. Богът ме накара да забравя за всичките си материални задължения. Откакто го видях, не мога да стоя мълчаливо у дома си. Винаги ми се иска да изляза и да отида при него“. Смисълът на тези думи е, че щом човек получи щастието да влезе в съприкосновение с чист предан, у него веднага трябва да се разгори желанието да слуша за Ка, да научи за Ка, с други думи, да постигне пълно Ка съзнание.

Ето какво се казва за слушането и за повтарянето на мах-мантрата: „Говори се, че святите личности могат да чуват звуците на вӣта, излизащи изпод пръстите на Нрада, който постоянно възпява величието на Бог Ка. Този звук докосна и моите уши и аз постоянно усещам присъствието на Върховната Личност. Постепенно аз губя всякаква привързаност към материалното наслаждение“.

И отново Шрӣла Рӯпа Госвмӣ описва Матхур-маала: „Помня как Богът стоеше на брега на река Ямун, толкова прекрасен в сянката на дърветата кадамба, сред многобройните птици, пеещи в градините. Тези картини откриват пред мен трансценденталната природа на красотата и блаженството“. Чувството към Матхур-маала и Вндвана, описано от Рӯпа Госвмӣ, могат да изпитат дори неотдадените. Тези места, разположени по бреговете на река Ямун на територия от двеста и петнадесет квадратни километра от областта Матхур, са така прекрасни, че този, който попадне там, никога не пожелава да се върне в материалния свят. Описанията на Матхур и Вндвана са направени от човек, който е осъзнал истинската природа на тези места. Всичко това доказва, че Матхур и Вндвана са трансцендентални. Иначе как биха предизвиквали у нас трансцендентални усещания? Щом човек пристигне в Матхур или във Вндвана, у него веднага се пробуждат трансцендентални чувства.

Понякога може да изглежда, че в описанията на преданото служене ефектът на въздействието му е преувеличен. Но истината е, че няма никакво преувеличение. Свещените писания потвърждават, че някои предани веднага изпитват ефекта на това общуване. Далеч не всички обаче са способни да постигнат подобно нещо. Кумрите например станали предани веднага щом усетили аромата на благовонията в храма. Щом чул за Ка, Билвамагала хкура веднага изоставил красивата си любовница и заминал за Матхур и Вндвана, където станал съвършен ваиава. Затова тези твърдения не са нито преувеличени, нито измислици. Те са самата истина, но са в сила само за някои предани и не е задължително да важат за всеки. Дори обаче да смятаме, че са преувеличени, трябва да ги приемем такива, каквито са, за да отклоним вниманието си от преходната материална красота и да го насочим към вечната красота на Ка съзнанието. А за този, който вече е свързан с Ка съзнание, описваните ефекти са напълно реални.

Някои учени възразяват, че е достатъчно човек да следва принципите на вара и шрама, за да се издигне постепенно до съвършенството на преданото служене. Но великите авторитети не приемат това. В разговорите си с Рмнанда Ря Бог Чайтаня също осъдил схващането за постепенното развитие на преданото служене. Той отхвърлил твърдението на Рмнанда Ря за огромното значение на варшрама дхарма, казвайки, че напредъкът във варите и шрамите е повърхностен. Има по-висш принцип. В Бхагавад-гӣт Богът също казва, че човек трябва да изостави всички други пътища за усъвършенстване и да приеме единствено пътя на Ка съзнание. Това ще му даде възможност да постигне най-висшето съвършенство в живота.

Самият Бог казва в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (20.9): „Човек трябва да следва предписаните задължения на своята вара и шрама само дотогава, докато още не е развил спонтанна привързаност към слушането за моите забавления и дейности“. С други думи, правилата на поведение, предписвани за отделните вари и шрами, са религиозни норми, чиято цел е да се постигне икономическо благополучие, сетивно наслаждение или освобождение. Тези норми се препоръчват на човека, който още не е развил Ка съзнание. Всъщност подобни дейности се препоръчват в свещените писания само за да издигнат човека до равнището на Ка съзнание. Но този, който вече е развил спонтанна привързаност към Ка, не е длъжен да изпълнява онова, което предписват шстрите.