ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

В отношението към Ка на такива жители на Вндвана, като Нанда Махрджа и майка Яшод, може да се открие съвършената трансцендентална концепция за родителска връзка с Ка, изначалната Божествена Личност. Всъщност никой не може да бъде баща или майка на Ка, но когато преданите изпитват към него подобни трансцендентални чувства, те се наричат любов към Ка в родителски взаимоотношения с него. Такива чувства изпитвали и Вите (роднините на Ка в Дврак). И така, спонтанна любов към Ка в родителски взаимоотношения може да се открие както у жителите на Дврак, които принадлежат към династията Ви, така и у жителите на Вндвана.

Спонтанната любов към Ка, която проявяват Вите и жителите на Вндвана, съществува у тях вечно. Няма смисъл да обсъждаме тази любов, докато сме на равнището, на което се следват регулиращи принципи; когато напреднем повече, тя сама ще се развие у нас.

Тези, които желаят да следват стъпките на такива вечни предани на Бога, като Вите и обитателите на Вндвана, се наричат ргнуг предани. Това означава, че се опитват да постигнат съвършенството, до което са се издигнали тези предани. Преданите от категорията ргнуг не следват много стриктно регулиращите принципи на преданото служене, но се привързват спонтанно към някои от вечните предани, например към Нанда и Яшод, и спонтанно се опитват да следват примера им. Стремежът да станеш като някой предан се развива постепенно. Този вид дейност се нарича ргнуг.

Винаги обаче трябва да помним, че страстното желание да се следват стъпките на жителите на Враджа (Вндвана) не може да се появи, докато човекът не се е освободил от материалните замърсявания. Като следва регулиращите принципи на преданото служене, той постига едно равнище, което се нарича анартха-нивтти, освобождение от всички материални замърсявания. Понякога някои подражават на преданата любов, без всъщност да са се освободили от анартхите, лошите навици. Виждали сме така наречени „предани“ да се обявяват за последователи на Нанда, Яшод или гопӣте и в същото време у тях ясно да личи отвратителното влечение към материалния полов живот. Подобни проявления на „божествена любов“ не са нищо повече от подражание и нямат никаква стойност. Когато човек наистина изпитва спонтанно влечение към любовта на гопӣте, в характера му няма никакви следи от материални замърсявания.

И така, в началото всеки трябва стриктно да следва регулиращите принципи на преданото служене и да изпълнява наставленията на писанията и на духовния си учител. Само след като се освободи от материалните замърсявания, човек наистина може да се стреми да следва стъпките на преданите във Вндвана.

Шрӣ Рӯпа Госвмӣ казва: „Ако наистина се е освободил от материалните замърсявания, човек може постоянно да мисли за някой от вечните предани във Вндвана, за да обича Ка по същия начин. Когато развие такава способност, той винаги ще живее във Вндвана, макар и в мислите си“. Това означава, че ако човек има възможност, трябва да отиде да живее във Враджабхӯми, Вндвана, и там постоянно да служи на Бога, като следва стъпките на преданите от Враджа-дхма, духовното царство Враджа. Но ако преданият няма възможност да се намира във Вндвана физически, той може да медитира върху живота в нея, където и да се намира. Човек винаги и навсякъде трябва да мисли за живота във Враджа-дхма и за това, как да следва стъпките на някой предан и да служи на Бога.

Преданите, които наистина са напреднали в Ка съзнание и постоянно отдават предано служене, не показват това, дори и да са постигнали съвършенство. С други думи, докато се намира в материално тяло, човек трябва да продължава да действа като начинаещ предан. Дори чистият предан трябва да следва всички дейности на преданото служене, подчиняващо се на регулиращи принципи. Но когато осъзнае специфичните си взаимоотношения с Бога, той може, докато следва регулираното служене, да мисли за Бога, като си избере за водач някой негов придружител, и следвайки го, да развива трансценденталните си чувства.

В тази връзка трябва да сме много внимателни към т. нар. сиддха-пралӣ. Сиддха-пралӣ е път, който следват един вид не много компетентни личности, измислящи си свои начини за отдаване на предано служене. Те си въобразяват, че могат да станат спътници на Бога просто като си мислят, че са такива. Но това демонстративно поведение противоречи на регулиращите принципи. Сиддха-пралӣ се следва от пркта-сахаджия, една секта псевдоваиави. Според Рӯпа Госвмӣ подобни дейности само препятстват пътя на истинското предано служене.

Шрӣ Рӯпа Госвмӣ казва, че учените чрии препоръчват да следваме регулиращите принципи дори след като сме развили спонтанна любов към Ка. Както бе описано по-горе, има девет вида дейности в съответствие с регулиращите принципи и човек трябва да извършва този вид предано служене, към който проявява естествена склонност. Например някой може да проявява по-голям интерес към слушането, друг може да предпочита възпяването, трети – служенето в храма. Човек трябва да извършва тези или който и да е друг от останалите шест вида предано служене (помнене, служене, молене, отдаване на конкретно служене, приятелски взаимоотношения с Бога и жертване на всички притежания) с цялата искреност и добросъвестност, на която е способен. Всеки трябва да действа според собствените си наклонности.

Преданото служене, което следва примера на гопӣте във Вндвана или на цариците в Дврак, се нарича предано служене в любовни взаимоотношения. То може да се раздели на две категории: косвена любов и пряка любов. Но и в двата случая човек трябва да следва примера на някоя гопӣ, която отдава такова служене в Голока Вндвана. Пряката любовна привързаност към Върховната Божествена Личност се нарича кели. Кели означава човек непосредствено да се присъедини към Върховната Божествена Личност. Други предани обаче не искат да общуват непосредствено с Върховната Личност, но се наслаждават на любовните взаимоотношения на Бога с гопӣте. Те изпитват удоволствие просто като слушат за дейностите на Бога с гопӣте.

Такова любовно отношение могат да развият само преданите, които следват регулиращите принципи на преданото служене, и по-специално тези, които обожават Рдх и Ка в храма. У тях постепенно се развива спонтанна любов към мӯртите. Като слушат за любовните отношения на Бога с гопӣте, те постепенно започват да усещат привързаност към тези забавления. И когато това спонтанно влечение се развие докрай, преданите се присъединяват към някоя от горните категории.

Любовно отношение към Ка развиват не само жените. Материалното тяло няма нищо общо с духовната любов. Една жена може да има склонност към приятелски взаимоотношения с Ка, а един мъж да желае да стане гопӣ във Вндвана. В Падма Пура се описва как преданият, който е в мъжко тяло, може да развие желанието да стане гопӣ. Преди много, много време в Даакрая имало много мъдреци. Даакрая е името на гората, в която живял Бог Рмачандра, след като баща му го изпратил в изгнание за четиринадесет години. По онова време там живеели велики мъдреци, които били пленени от красотата на Бог Рмачандра и искали да станат жени, за да могат да прегръщат Бога. По-късно, когато Ка се появил в Голока Вндвана, те се родили там като гопӣ, приятелки на Ка. Така те постигнали съвършенството в духовния живот.

Историята на мъдреците от Даакрая може да се обясни по следния начин. Когато Бог Рмачандра живеел в Даакрая, мъдреците, които отдавали предано служене, били пленени от красотата му и веднага си помислили за гопӣте от Вндвана, които се наслаждават на съпружески отношения с Ка. Мъдреците се стремели към любовните отношения между гопӣте и Ка, макар че знаели добре, че и Ка, и Бог Рмачандра са все Върховният Бог. Те знаели, че Рмачандра е съвършеният цар и не може да има повече от една съпруга, но Бог Ка, който е пълно проявената Божествена Личност, може да изпълни желанията им във Вндвана. Освен това мъдреците стигнали до извода, че формата на Бог Ка е по-привлекателна от формата на Бог Рмачандра, затова се молели в бъдещите си животи да станат гопӣ, за да могат да общуват с Ка.

Бог Рмачандра не отвърнал нищо и мълчанието му показвало, че е приел молитвите на мъдреците. Така Той ги благословил да общуват с Бог Ка в бъдещите си животи. Заради тази благословия те се родили като дъщери на гопӣте в Гокула и могли да изпълнят желанието си да се наслаждават на близостта на Бог Ка, който по това време бил в Гокула Вндвана. И така, като развили трансцендентално желание за любовни отношения с Бог Ка, те постигнали съвършенството на човешката форма на живот.

Любовните отношения се разделят на два вида: отношения между съпруг и съпруга и между двама влюбени. Преданите, които изпитват към Ка любовни чувства като към съпруг, отиват в Дврак, където стават царици на Бога. А тези, които искат да бъдат възлюбени на Ка, попадат в Голока Вндвана, за да общуват с гопӣте и да се наслаждават на любовни игри с Ка. Но трябва да подчертаем, че любовта към Ка, която изпитват гопӣте и цариците, не е привилегия само на жените. Подобно чувство могат да развият и мъжете, както показва примерът с мъдреците от Даакрая. Ако някой желае такава любов, но не следва стъпките на гопӣте, той получава правото да общува с Бога в Дврак.

В Мах-кӯрма Пура се казва: „Великите мъдреци, които бяха синове на боговете на огъня, в желанието си да имат любовни взаимоотношения с Ка строго следваха регулиращите принципи. Затова в следващите си животи те получиха възможността да общуват с Бога, който е източник на цялото творение и се нарича Всудева или Ка, и всички станаха негови съпруги“.

Преданите, които изпитват родителска или приятелска привързаност към Ка, трябва да следват стъпките на Нанда Махрджа или на Субала. Нанда Махрджа е осиновителят на Ка, а Субала е най-близкият приятел на Ка във Враджабхӯми.

Има два вида родителски и приятелски взаимоотношения с Бога. Единият вид е човек да се опита да стане баща на Бога, а другият – да следва примера на Нанда Махрджа, като мечтае да бъде баща на Ка. Опитът човек непосредствено да стане баща на Ка не се препоръчва. Той може да бъде замърсен от философията мвда (имперсонализма). Мвдӣте, монистите, мислят, че те самите не се различават от Ка. Ако човек мисли, че е станал Нанда Махрджа, това означава, че родителската му любов е замърсена с такава философия. Този начин на мислене е оскърбителен, а нито един оскърбител не може да влезе в царството на Бога и да общува с Ка.

В Сканда Пура се разказва за един старец, който живеел в Хастинпура, столицата на царството на Павите, и искал да обича Ка като свой син. Нрада го посъветвал да следва примера на Нанда Махрджа и той постигнал успех.

В молитвите от Нряа-вйӯха става се казва, че тези, които постоянно мислят за Бога като за свой съпруг, приятел, баща или доброжелател, заслужават възхищението на всички. Такава спонтанна любов към Ка може да се постигне само благодарение особената милост на Ка или на негови чисти предани. Понякога този път на преданото служене се нарича пуи-мрга. Пуи означава „хранителен“, а мрга – „път“. Ако чувствата на предания се развият до такава степен, те стават превъзходна храна за преданото служене и го издигат до най-висшето равнище. Затова този път се нарича „подхранващ“, пуи-мрга. По пътя на пуи-мрга вървят преданите от Валлабха-сампрадя, школа във ваиавизма, основана от Вишусвмӣ. Преданите в Гуджарат обожават Бла Ка и това обожание обикновено също се отнася към пуи-мрга.