ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Чрез процеса на регулираното предано служене човек фактически се издига до трансцендентално равнище, отвъд обсега на материалните проявления на природата. Тогава сърцето му става светло като слънцето. Слънцето се намира далеч над планетарните системи и никакви облаци не могат да го покрият. Така и преданите: когато се пречистят като слънцето, от чистите им сърца започва да струи екстатична любов, по-прекрасна и от слънчевата светлина. Само тогава привързаността към Ка стига до съвършенство. У обзетия от екстаз предан спонтанно се ражда непреодолимо желание да служи на Бога. Тогава той се е издигнал до равнището на уттама-адхикрӣ, съвършената преданост. Материалните привързаности вече не могат да го смутят и той изцяло се отдава на служенето на Рдх и Ка.

И така, в предишните глави бяха описани признаците на преданото служене и бе обяснено как да се занимаваме с предано служене, като използваме сегашните си сетива, за да се издигнем постепенно до равнището на екстаза в спонтанната любов. Бяха разгледани и двата вида предано служене: преданото служене, подчиняващо се на регулиращи принципи, и преданото служене от спонтанна любов. Преданото служене с регулиращи принципи е две разновидности: изпълнително и резултативно. Резултативният етап в преданото служене се нарича бхва, екстаз. В тази връзка в тантрите се споменава, че екстазът е първият признак на чистата любов към Божествената Личност. На тази степен понякога от очите на човек се леят сълзи или тялото му трепери. Тези признаци се проявяват понякога, невинаги. Когато Дурвс поставил цар Амбарӣа в трудно положение, царят започнал да мисли за лотосовите нозе на Бога и тялото му се променило, а от очите му започнали да се леят сълзи. Това са признаци на екстаза. Те се изразяват в треперене на тялото и появяване на сълзи. След като се проявят външно, екстатичните признаци остават в ума и това продължение на екстаза се нарича самдхи. Блаженството, изпитвано на това равнище, става причина за по-нататъшното развитие на любовните отношения с Ка.

Този екстаз може да се постигне по два начина. Единият е постоянно да се общува с чисти предани. Другият е особената милост на Ка или милостта на негов чист предан. Издигането до равнището на екстаза се постига обикновено чрез общуване с чисти предани; вторият случай, постигането равнището на екстаза чрез особената милост на Ка или на негов предан, се среща много рядко. Това означава, че за да бъде сигурен, че ще се издигне до екстатична позиция, човек трябва стриктно да следва принципите на преданото служене в обществото на предани. Естествено в някои по-особени случаи това може да стане и по благоволението на Ка. Но макар че винаги трябва да се надяваме на това благоволение, не трябва просто да седим със скръстени ръце и да чакаме милостта на Ка; ние трябва да изпълняваме задълженията си. Това е като случаите, когато човек, който никога не е ходил на училище и не е учил в колеж, става велик учен и дори най-известни университети го удостояват с почетни звания. Което обаче не означава, че всеки трябва да си спести училището и да се надява, че ще получи признанието на някой университет. И така, човек самоотвержено трябва да следва всички регулиращи принципи на преданото служене и в същото време да се надява на милостта на Ка или на предания му.

Пример за това, как чрез следването на регулиращите принципи на преданото служене някой може да се издигне до равнището на екстатичната любов, е животът на Нрада, описан в Шрӣмад Бхгаватам. Нрада разказва как в миналия си живот се издигнал до равнището на екстатичната любов. Той служел на велики предани и често слушал разговорите и песните им. Нрада имал възможността да слуша разказите и песните за забавленията на Ка от устата на чисти предани и затова се привързал от все сърце към тях. Той имал толкова силно желание да слуша тези повествования, че постепенно развил екстатична любов към Ка. Тази екстатична любов предшества чистата любов към Ка и в следващия стих Нрада потвърждава, че като слушал великите мъдреци, постепенно развил у себе си любов към Бога. В Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам (5.28) Нрада описва това по следния начин: „Всичко започна оттам, че по време на есенния сезон на дъждовете прекарвах времето си сред великите мъдреци. Всяка сутрин и вечер ги слушах да пеят и да повтарят мантрата Харе Ка. Така сърцето ми постепенно се пречисти. Щом започнах да ги слушам с огромно внимание, аз се освободих от влиянието на материалните проявления на страстта и невежеството и твърдо се установих в преданото служене на Бога“.

Това е практически пример, как като общува с чисти предани, човек може да се издигне до равнището на екстатичната любов. Следователно много важно е постоянно да общуваме с чисти предани, които сутрин и вечер повтарят мантрата Харе Ка. Общуването с тях ще ни помогне да очистим сърцето си и да постигнем екстатична чиста любов към Ка.

Това се потвърждава и в Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам (25.25), където Бог Капила казва: „Скъпа майко, когато човек наистина общува с чисти предани, може да усети възвишената мощ на преданото служене на мен“. Казано другояче, думите на един чист предан могат да въздействат върху сърцата на слушателите. В какво се състои тайната на слушането и на възпяването? Професионалният разказвач не може да извика трансцендентален екстаз в сърцата на слушателите. Но личността, която е постигнала себепознание и служи на Бога, притежава силата да пробуди духовния живот в сърцата им. Затова човек трябва да се стреми да общува с чисти и безкористни предани. Чрез общуването с тях и чрез служенето, което им отдава, начинаещият предан със сигурност ще развие привързаност, любов и преданост към Върховната Божествена Личност.

В Падма Пура се разказва историята на една жена, начинаеща предана, която танцувала цяла нощ, за да спечели милостта на Бога и да постигне равнището на екстаза.

Понякога обаче човек постига преданост към Бог Ка изведнъж, без да се е занимавал дотогава с предано служене. В това внезапно появяване на предаността у някого трябва да се вижда специалната милост на Ка или на негов предан. Това наглед случайно появяване на екстатични чувства, дошло по безпричинната милост на Ка, може да се раздели на три групи: предизвикано чрез говорене, чрез поглед и чрез добри пожелания.

В Нрадӣя Пура се дава пример за това, как думите могат да доведат до екстатична любов. Бог Ка казал на Нрада: „О, най-достойни от брхмаите, желая да започнеш безкористно и чисто предано служене на мен, което е изпълнено с трансцендентално блаженство и е благотворно във всички отношения“.

За екстатичната любов към Ка, предизвикана от поглед, в Сканда Пура се казва: „Когато жителите на провинция Джгала видяха Ка, Божествената Личност, те толкова се развълнуваха, че не бяха в състояние да откъснат поглед от него“.

Що се отнася до искрените благопожелания, в Шука сахит Нрада казва на Шрӣла Всадева: „Синът ти е най-великият предан на Божествената Личност. Виждам, че и без да следва регулиращите принципи на преданото служене, той вече притежава много от качествата, които човек постига само след като е изпълнявал предано служене в продължение на много, много животи“.

За екстатичната любов към Ка Нрада говори на цар Юдхихира в Седма песен на Шрӣмад Бхгаватам (4.36): „Скъпи царю, много трудно е да се опише характера на Прахлда. Той изпитва естествено влечение към Ка и каквото и да кажа за него, ще бъдат само думи. Не е възможно да се опише истинската му същност“. С това самият Нрада признава, че естественото развитие на екстатичната любов на Прахлда се е осъществило по милостта на Бог Ка.

Естественото влечение към Ка, което изпитвал Прахлда, се дължало единствено на милостта на Нрада. Когато Прахлда Махрджа бил в утробата на майка си, състрадателният Нрада наставлявал майка му върху науката на преданото служене и се молел детето в утробата също да се възползва от думите му. Тъй като Нрада, който бил велик предан и спътник на Божествената Личност, желаел доброто на детето, Прахлда Махрджа постигнал всички качества на възвишен предан. Това се нарича естествена привързаност. Тя идва по особената милост на Божествената Личност или по милостта на велик предан като Нрада.

В Сканда Пура Парвата Муни казва на Нрада: „Скъпи Нрада, ти си най-славен и най-велик от всички святи личности, защото просто желанието ти бе достатъчно, за да превърне низшия ловец във велик и издигнат предан на Бог Ка“.

Екстатичната любов към Ка може да се прояви в пет форми, които Шрӣ Рӯпа Госвмӣ ще опише по-нататък.