ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ТРЕТА

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че макар Бог Ка да е извор на безкрайно удоволствие и най-великият господар на всички, все пак Той е зависим от преданите си в три отношения. В зависимост от емоционалното си състояние преданите оценяват Върховната Божествена Личност по три начина: като най-съвършената личност, като много съвършена и като съвършена. Когато Богът се проявява изцяло, великите учени го наричат най-съвършен. Когато се проявява в по-малка степен, го наричат много съвършен. А когато се проявява още по-малко, го наричат съвършен. Това означава, че Ка може да бъде възприет в три различни степени на съвършенство. Тези степени на съвършенство се проявяват конкретно по следния начин: в Голока Вндвана Той проявява трансценденталните си качества в най-пълното им съвършенство; в Дврак проявява качествата си като много съвършени, а в Матхур – като съвършени.

Личността на Ка може да се разглежда като дхӣродтта, дхӣра-лалита, дхӣра-прашнта и дхӣроддхата. Ако възникне въпросът, как една личност може да се разглежда по четири различни начина, отговорът се свежда до това, че Богът е изворът на всички трансцендентални качества и дейности, затова различните му черти могат да се разглеждат на фона на безкрайно разнообразните му забавления, което разрешава всички противоречия.

Дхӣродтта се нарича личността, която по природа е много сдържана, благородна, всепрощаваща, милостива, решителна, скромна, изключително добродетелна, героична и с привлекателни външни черти.

В тази връзка е важно да се отбележат думите на небесния цар Индра: „О, Господи, признавам, че си позволих тежко да те оскърбя. Трудно ми е да изразя чувството си на разкаяние, когато виждам необикновения Ти рицарски дух, усилията, които полагаш, за да защитиш преданите си, решителността Ти, упоритостта, с която държа огромния хълм Говардхана, прекрасната Ти външност и удивителната Ти способност да изпитваш удовлетворение просто като приемаш молитвите на преданите и на оскърбителите си“.

Цитираните думи на небесния цар кратко и точно описват как Ка се проявява като дхӣродтта. Редица учени са на мнение, че Бог Рмачандра също е дхӣродтта. Но всички качества на Бог Рмачандра се съдържат и в личността на Бог Ка.

Човек се нарича дхӣра-лалита, ако по природа е весел, винаги млад, ако постоянно се шегува и не се тревожи за нищо. Обикновено такава личност лесно се привързва към семейния уют и е много покорна на любимия си. Тази черта в личността на Ка е описана от Ягя-патнӣ, съпруга на един от брхмаите, които извършвали жертвоприношения във Вндвана. Тя казала на приятелките си: „Един ден Шрӣматӣ Рдхрӣ си почиваше с приятелките си в градината и тогава изведнъж се появи Бог Шрӣ Ка. Той седна и най-безсрамно започна да разказва за забавленията си с Рдхрӣ от миналата нощ. Като го чу да говори така, Рдхрӣ много се смути. От срам тя оброни замислено глава, а Ка мигновено се възползва от тази възможност и беляза гърдите ѝ с различни видове тилак. Всички видяха, че Ка владее много добре това изкуство“. По този начин, като дхӣра-лалита, Ка се наслаждавал заедно с гопӣте на младежките си влечения.

Обикновено драматурзите смятат, че съвършен пример за дхӣра-лалита е Купидон, но в личността на Ка качествата на дхӣра-лалита са проявени още по-съвършено.

Човек, който е много спокоен, търпелив, внимателен и благодарен, се нарича дхӣра-прашнта. Тази черта на Ка се проявила във взаимоотношенията му с Павите. Те му били така предани и имали толкова силна вяра в него, че Той се съгласявал да им бъде колесничар, съветник, приятел, пратеник, а понякога и телохранител. Това е един пример за резултата, който може да се постигне, като се отдава предано служене на Виу. Когато разговарял с Махрджа Юдхихира за религиозните принципи, Ка показал изключителните си познания в тази област, но понеже бил в положението на по-малък братовчед на Юдхихира, говорел с него много почтително, което го правело още по-прекрасен. Движенията на очите му и начинът, по който говорел, доказвали, че Той умее да дава морални наставления много, много изкусно. Понякога мъдрите учени приемат за дхӣра-прашнта и Махрджа Юдхихира.

Компетентните учени наричат дхӣроддхата този, който е много завистлив, горделив, избухлив, неспокоен и самодоволен. Тези качества могат да се открият в характера на Бог Ка, когато написал писмо на Клаявана и нарекъл този цар грешна жаба. В писмото си Ка го съветвал веднага да потърси някой дълбок кладенец, в който да се скрие, защото една черна змия на име Ка с голямо удоволствие ще погълне него и всички подобни на него грешни жаби. Ка напомнил на Клаявана, че с един поглед може да изпепели всички вселени.

Тези думи на Ка може да изглеждат много злобни, но предвид различните забавления, място и време, това качество се оценява като голямо достойнство. Качествата на Ка като дхӣроддхата се приемат за велики, защото Ка ги използва единствено в защита на преданите си. С други думи, в предано служене могат да се използват дори отрицателните качества.

Понякога Бхӣма, вторият брат от Павите, също е наричан дхӣроддхата.

Веднъж, когато се сражавал с един демон, който бил приел образа на сърна, Ка го предизвикал така: „При теб е дошъл един голям слон на име Ка. Трябва да напуснеш бойното поле и да се признаеш за победен, в противен случай те чака смърт“. Духът на предизвикателство у Ка не противоречи на възвишения му характер. Ка е Върховното същество и затова в личността му може да се открие всичко.

В Кӯрма Пура има много хубав откъс за противоречивите черти на Върховната Божествена Личност. Там се казва, че Върховната Личност не е нито много пълна, нито много слаба. Богът е отвъд материалните качества, но въпреки това кожата му е бляскава и мургава. Очите му са червеникави, Той е всесилен и притежава всички видове богатства. Противоречивите страни в личността на Ка са нещо съвсем естествено; човек не трябва да мисли, че качествата на Ка, Върховната Божествена Личност, наистина си противоречат. Той трябва да се опита да проумее качествата на Ка с помощта на авторитети и да разбере как върховната воля на Бога борави с тези качества.

В Мах-варха Пура се потвърждава, че трансценденталните тела на Върховната Божествена Личност и на експанзиите ѝ съществуват вечно. Те не са материални; те са напълно духовни и изпълнени със знание. Тези тела са извор на всички трансцендентални качества. Във Виу-мала тантра се казва, че Божествената Личност и телата на експанзиите ѝ винаги са изпълнени със знание, блаженство и вечност и затова са освободени от осемнадесетте вида материални замърсявания: илюзия, умора, грешки, грубост, материална похот, безпокойство, гордост, завист, насилие, безчестие, изтощение, лъжа, гняв, копнеж, зависимост, желание за господство над вселената, виждане на двойствености и измама.

От всичко казано дотук следва, че Мах-виу е източник на всички инкарнации в материалния свят. Но също така можем да разберем, че Мах-виу произлиза от сина на Махрджа Нанда, който притежава много по-голямо и изключително богатство и великолепие. Това се потвърждава в Брахма сахит, където се казва: „Нека отдам най-смирените си почитания на Говинда, чието частично проявление е Мах-виу“. Гигантската форма на Мах-виу е източник на неизброимите вселени. Те излизат от него при издишването му, а когато Той си поема дъх, отново потъват в него. А този Мах-виу е пълна част от част на Ка.