ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ВТОРА

Юначен е този, който се сражава с голямо въодушевление и умело борави с различни видове оръжия.

За храбростта на Ка по време на сражение откриваме следното твърдение: „О, убиецо на врагове, както къпещият се в езерото слон покосява стъблата на лотосите във водата, размахвайки хобота си, така просто като размахаш ръцете си, подобни на слонски хоботи, Ти покосяваш враговете като лотосови цветове“.

Що се отнася до умението на Ка да борави с оръжия, когато Джарсандха нападнал войската му с тринайсетте си военни части, те не успели да ранят дори един воин от страната на Ка. Това се дължало на изключителното бойно майсторство на Ка, което няма равно на себе си в историята на военното изкуство.

Състрадателен е този човек, който не може да търпи, когато другите са нещастни.

Това качество Ка проявил, като освободил всички царе, пленени от Магадхендра. На смъртния си одър дядо Бхӣма отправил молитви към Ка и го сравнил със слънцето, което разпръсква мрака. Магадхендра бил затворил царете в тъмни килии, но когато Ка се появил там, мракът веднага изчезнал, сякаш било изгряло слънцето. Въпреки че Магадхендра бил пленил толкова много царе, щом се появил Ка, всички те били освободени. Ка ги спасил, защото изпитвал към тях искрено състрадание.

Ка показал състраданието си и когато дядо Бхӣма лежал върху ложето от стрели, с които било пронизано цялото му тяло. Тогава единственото желание на Бхӣма било да види Ка и затова Ка отишъл там. Като видял в какво тежко състояние се намира Бхӣма, Ка му заговорил със сълзи на очи. Той не само плачел, но и от състрадание едва не загубил съзнание. Затова преданите не отдават почитания непосредствено на Ка, а се покланят на състрадателната му природа. Всъщност Ка е Върховната Божествена Личност, затова човек много трудно може да се доближи до него. Но преданите се обръщат към състрадателната му природа, представена от Рдхрӣ, и винаги ѝ се молят да получат състраданието на Ка.

Почтителен е този, който се отнася с подобаващо уважение към духовния учител, брхмаите и възрастните хора.

Когато Ка се намирал сред по-старши личности, най-напред Той отдавал почитания на духовния си учител, след това на баща си, а после на Баларма, по-големия си брат. По този начин лотосоокият Бог Ка бил напълно щастлив и винаги с чисто сърце в отношенията си с другите.

Учтив е този, който никога не се държи безочливо и високомерно.

Учтивостта и благородството си Ка показал, когато отивал към арената на жертвоприношението Рджасӯя, устроено от по-големия му братовчед Махрджа Юдхихира. Махрджа Юдхихира знаел, че Ка е Върховната Божествена Личност, и се опитал да слезе от колесницата си, за да го приветства. Но още преди Юдхихира да успее да направи това, Бог Ка сам слязъл от колесницата си и паднал в нозете на царя. Въпреки че е Върховната Божествена Личност, във взаимоотношенията си Ка никога не пренебрегва обществените норми на поведение.

Човек, който е мек и отстъпчив по природа, се нарича великодушен.

Думите, които Уддхава изрекъл след похищаването на скъпоценния камък Сямантака, потвърждават, че Ка е много добър и великодушен: дори ако слугите му са се провинили с нещо, Той не обръща внимание на това. Той гледа само служенето, което те му отдават.

Срамежлив се нарича този, който се държи плахо и стеснително.

Както се описва в Лалита мдхава, срамежливостта на Ка намерила израз, когато Той повдигнал хълма Говардхана с малкото пръстче на лявата си ръка. Всички гопӣ наблюдавали удивителната му постъпка, а Той ги гледал и им се усмихвал. Когато погледът му попаднал върху гърдите на гопӣте, ръката му трепнала и пастирите, скупчили се под хълма, доста се поуплашили. След това се разнесъл страшен гръм и всички започнали да се молят на Ка да ги спаси. При мисълта, че всички пастири се уплашили, когато хълмът потреперил, Бог Баларма се усмихнал. Но като видял усмивката му, Ка си помислил, че Баларма го е видял, когато гледа гърдите на гопӣте, и много се засрамил.

Ка е закрилник на всички отдали се души.

Един враг на Ка се ободрявал с мисълта, че няма смисъл да се бои от него, защото щом му се отдаде, Ка веднага ще го предпази от всички опасности. Понякога сравняват Ка с луната, която без да се колебае, разпръсква благотворните си лъчи дори над домовете на чалите и другите недокосваеми.

Щастлив е този, който винаги е радостен и не знае нещастия и скръб.

Що се отнася до наслаждението на Ка, казва се, че Кувера, съкровищникът в небесното царство, не бил дори и сънувал накитите, които украсявали телата на Ка и на цариците му. Полубоговете в небесното царство не можели дори да си представят танците, които постоянно се танцували пред дворците на Ка. В райските планети Индра постоянно е заобиколен от танцуващи куртизанки. Но дори Индра не можел да си представи колко красиви са танците пред дворците на Ка. Гаурӣ означава „бяла жена“; така се нарича съпругата на Шива. Красивите жени, които живеели в дворците на Ка, били много по-бели от Гаурӣ, толкова бели, че ги сравнявали с лунната светлина и Ка постоянно можел да ги вижда. С други думи, никой не може да се наслаждава повече от Ка. Представата за наслаждение е неотделимо свързана с представата за красиви жени, накити и богатства. А в дворците на Ка всички тези неща били в такова изобилие, че Кувера, Индра и Шива не можели дори да си го представят.

До Ка не може да се докосне и най-малкото страдание. Веднъж няколко гопӣ отишли на мястото, където брхмаите извършвали жертвоприношения, и казали: „Скъпи брахмински съпруги, трябва да знаете, че до Ка не може да се докосне дори полъх от страдание. Ка не знае какво е загуба, позор, страх, безпокойство, беда. Той винаги е заобиколен от танцьорките на Враджа и се наслаждава с тях в танца рса“.

Казва се, че ако преданите на Ка предложат на Бог Вишу с любов дори само малко вода или лист от туласӣ, Виу ще им се предаде, защото е много милостив.

Благоразположението на Ка към преданите му намерило израз в борбата му с Бхӣма. Когато малко преди да напусне този свят, дядо Бхӣма лежал на ложето от стрели, Ка дошъл при него. Тогава Бхӣма започнал да си спомня колко милостив е бил Ка на бойното поле. Ка бил обещал, че по време на битката при Курукетра няма да вземе оръжие, за да се сражава в полза на някоя от страните, и ще спазва пълен неутралитет. Въпреки че бил колесничар на Арджуна, Ка обещал, че няма да му помага с никакво оръжие. Но един ден Бхӣма решил да накара Ка да наруши обещанието си и нападнал Арджуна с такъв устрем и бойно майсторство, че Ка бил принуден да слезе от колесницата. Той грабнал едно счупено колело от колесница и се втурнал към дядо Бхӣма, както лъвът се нахвърля върху слона, за да го убие. Дядо Бхӣма си припомнил тази сцена и по-късно възхвалил необикновената любов на Ка към предания му Арджуна, заради когото Той бил готов да наруши дори собственото си обещание.

Ка се чувства задължен към преданите си заради любовта, която те изпитват към него, а не заради самото служене, което му отдават. Никой всъщност не може да служи на Ка съвършено. Той е толкова цялостен, съвършен и достатъчен сам по себе си, че не се нуждае от ничие служене. Само любовта и предаността на преданите му го карат да се чувства задължен. С каква признателност Ка се отплаща на преданите си за любовта им, виждаме в случая, когато Судм Випра отишъл в двореца на Ка. Судм Випра бил някогашен приятел на Ка от училище и понеже бил много беден, съпругата му го накарала да отиде при Ка и да го помоли за помощ. Когато Судм Випра отишъл в двореца, Ка го посрещнал много гостоприемно, оказал му всички почести, които се оказват на брхмаа, и заедно със съпругата си му измил нозете. Когато си спомняли заедно детското си приятелство, в очите на Ка заблестели сълзи.

Друг пример за начина, по който Ка се чувства задължен към преданите си, е даден в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (9.18). Там Шукадева Госвмӣ казва на цар Парӣкит: „Скъпи царю, когато майка Яшод бе цялата плувнала в пот, изтощена от неуспешните си опити да го върже с въже, Ка ѝ позволи да направи това“. Като дете веднъж Ка ядосал майка си с лудориите си и тя поискала да го върже. Майка Яшод донесла от къщи едно въже и се опитала да върже детето, но не могла да направи възел, защото въжето било късо. Тя започнала да завързва едно за друго много въжета, но те винаги се оказвали прекалено къси. След известно време тя така се уморила, че започнала да се поти. Тогава Ка се съгласил и позволил на майка си да го върже. С други думи, Ка не може да бъде вързан по никакъв друг начин, освен с любов. Той е обвързан единствено от признателността, която чувства към преданите си за екстатичната им любов към него.

Всеблаг се нарича този, който постоянно извършва благочестиви дейности за доброто на всички.

След като Бог Ка напуснал тази планета, Уддхава започнал да си припомня дейностите му и казал: „С прекрасните си забавления Ка удовлетвори всички велики мъдреци. Той сложи край на демоничните дейности на жестоките царе, защити всички праведни и унищожи в бой всички безмилостни воини. Затова Той носи добро на всички хора“.

Могъщ е този, който винаги може да побеждава враговете си.

Както могъщото слънце изтиква мрака, принуждавайки го да се скрие в пещерите, така когато бил на тази планета, Ка прогонил всичките си врагове, които избягали като кукумявки и потърсили убежище далеч от очите му.

Прочут е този, който се слави с безупречен характер.

Казва се, че славата на Ка се разпространява като лунното сияние, което превръща мрака в светлина. С други думи, ако проповядваме Ка съзнание по целия свят, тъмнината на невежеството и на тревогите в материалното битие ще се превърне в снежнобяла светлина на чистота, мир и благоденствие.

Когато великият мъдрец Нрада възпявал величието на Бога, синята ивица върху шията на Шива изчезнала. Щом видяла това, Гаурӣ (съпругата на Шива) се усъмнила, че някой се е преоблякъл като съпруга ѝ и от страх избягала от него. Когато чул да се повтаря името на Ка, Бог Баларма забелязал, че дрехата му, която обикновено е синя, е станала бяла. А пастирките видели, че водата на река Ямун се е превърнала в мляко и започнали да избиват от нея масло. Това показва, че чрез разпространяването на Ка съзнание, т.е. на славата на Ка, всичко става белоснежно чисто.

Любимец на всички се нарича този, който е много скъп на всички.

За популярността на Ка се говори в Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам (11.9) при описването на завръщането му вкъщи от столицата Хастинпура. Докато Той отсъствал от Дврак заради битката при Курукетра, всички жители на Дврак скърбели. Но когато се завърнал, те с възторг го посрещнали и го приветствали: „О, Господи, докато беше далеч от града, дните ни минаваха в мрака на нощта. Както в тъмната нощ всеки миг като че ли продължава цяла вечност, така докато теб те нямаше, всеки миг ни се струваше като милиони години. Раздялата с теб е непоносима за нас“. Тези думи показват колко обичан бил Ка в цялата страна.

Нещо подобно се случило, когато Ка излязъл на жертвената арена, подготвена от цар Каса с намерението Ка да бъде убит на нея. Щом Ка се показал, всички мъдреци започнали да викат: „Джая! Джая! Джая!“. („Победа!“.) По това време Ка бил още момче и всички мъдреци почтително започнали да го благославят. Полубоговете, които били там, започнали да му отдават благозвучни молитви, а жените и девойките надавали радостни викове от всички краища на арената. Накратко, сред всички хора, които се били събрали за жертвоприношението, нямало нито един, който да не обичал Ка.

Въпреки че Ка е Върховната Божествена Личност и не изпитва пристрастие към никого, в Бхагавад-гӣт се казва, че към преданите, които обожават името му с любов и нежност, Той чувства особено влечение. Когато Ка бил на тази планета, един предан изразил по следния начин чувствата си: „О, Господи, ако Ти не се бе появил на тази планета, тогава асурите (демоните) и атеистите със сигурност щяха да попречат на дейностите на преданите. Не мога дори да си представя размерите на опустошението, което те биха предизвикали, ако не беше твоето присъствие“. От самото начало на появяването си Ка бил най-заклетият враг на всички демони, въпреки че ненавистта му към тях се сравнява с благосклонността му към преданите, защото всеки демон, убит от Ка, веднага получавал освобождение.

Всеки човек, който притежава някакви особени качества, веднага става привлекателен за жените.

Един предан казал така за цариците на Дврак: „Как да опиша величието на цариците на Дврак, които отдават лично служене на Бога? Богът е толкова велик, че просто като повтарят името му, всички велики мъдреци, такива като Нрада, усещат трансцендентално блаженство. Тогава какво да кажем за цариците, които постоянно виждат Бога и лично му служат?“. В Дврак Ка имал 16 108 съпруги и всяка една от тях привличал така, както магнитът привлича желязото. Един предан казва: „О, Господи, Ти си магнит, а девойките на Враджа са желязото: те постоянно те следват, където и да отидеш, както желязото се подчинява на привличащата сила на магнита“.

Човек, който е уважаван и почитан от всички човешки същества и полубогове, се нарича сарврдхя.

Ка е обожаван не само от живите същества, в това число и от великите полубогове като Шива и Брахм, но също и от Виу експанзиите (форми на Бога), например Баладева и Шеа. Баладева е непосредствена експанзия на Ка, но въпреки това и Той обожава Ка. Когато Ка се появил на арената на жертвоприношението Рджасӯя, извършвано от Махрджа Юдхихира, никой не можел да откъсне поглед от него и всички му отдавали почитанията си, дори и великите мъдреци и полубогове.

Ка притежава изцяло всички съвършенства: сила, богатство, красота, знание и отречение. Когато бил в Дврак, семейството му, което е известно като династията Яду, наброявало 560 милиона члена. Всички те му били много верни и му се подчинявали във всичко. Хората живеели в повече от 900 000 великолепни сгради и обожавали и почитали единствено него. Преданите с удивление гледали богатствата на Ка.

Билвамагала хкура потвърждава това в Ка кармта, където се обръща към Ка по следния начин: „О, Господи, какво мога да кажа за богатството и великолепието на твоята Вндвана? Накитите по нозете на девойките от Вндвана са по-ценни от чинтмаи, а дрехите им са като райските цветя приджта. А кравите са досущ като кравите сурабхи в трансценденталната обител. Богатството Ти е като необозрим океан, който никой не е в състояние да измери“.

За човек, който стои начело на всички важни личности, се казва, че е уважаван от всички.

Когато Ка живеел в Дврак, при него често идвали Шива, Брахм, небесният цар Индра и много други полубогове. Дворцовият слуга, който трябвало да посреща всички тези полубогове, в един много натоварен ден казал: „Уважаеми Брахм и Шива, моля ви, седнете на тази пейка и почакайте. Скъпи Индра, умолявам те, недей да четеш молитвите си. Това пречи на другите. Моля те, чакай мълчаливо реда си. Драги Варуа, най-добре си иди. И изобщо, скъпи полубогове, не си губете времето напразно. Ка е много зает, няма да може да ви приеме!“.

Има два вида повелители, или господари: тези, които са независими от другите, и тези, чиито заповеди никой не може да пренебрегне.

За пълната независимост и абсолютната власт на Ка Шрӣмад Бхгаватам казва така: макар Клия да бил голям грешник, Ка се показал благосклонен към него, като докоснал главата му с лотосовите си нозе, докато Брахм, въпреки многобройните си прекрасни стихове и молитви, които отдал на Ка, така и не успял да привлече вниманието му.

Това противоречиво поведение на Ка е напълно естествено за положението му, защото в цялата ведическа литература Той е описван като напълно независим. В началото на Шрӣмад Бхгаватам Богът е наречен свар, което означава „напълно независим“. Това е положението на Върховната Абсолютна Истина. Абсолютната Истина не само притежава сетива, но е и напълно независима.

Във връзка с това, че никой не може да пренебрегне заповедите на Ка, в Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам (2.21) Уддхава казва на Видура: „Бог Ка е господар на трите проявления на материалната природа. Той се наслаждава на всички богатства и затова никой не е равен на него и никой не може да го превъзхожда“. Всички велики царе и императори идвали при Ка, предлагали му подаръци и му отдавали почитания, като докосвали с шлемовете си нозете му. Един предан казал: „Скъпи Ка, когато нареждаш на Брахм да сътвори вселената и на Шива да я унищожи, по този начин Ти сам създаваш и унищожаваш материалното творение. Ти поддържаш вселените просто чрез повелята си и чрез частичното си проявление Виу. О, Ка, о, враг на Каса, всички многобройни Брахм и Шива просто изпълняват заповедите Ти“.

Ка не променя естественото си положение дори когато се появява в материалния свят. Естественото духовно положение на обикновените живи същества е покрито. Те се появяват на този свят в различни тела и действат със схващания за живота, които са повлияни от тези тела. Но Ка не променя тялото си. Той идва тук в собственото си тяло и затова не попада под влиянието на проявленията на материалната природа. В Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам (11.38) се казва, че особената привилегия на върховния повелител е, че Той не е подчинен на проявленията на природата. Практическо доказателство за това е, че преданите, които са под покровителството на Бога, също не са подвластни на материалната природа. Много е трудно да се преодолее влиянието на материалната природа, но преданите, святите личности, които са приели покровителството на Бога, остават вън от това влияние. Тогава какво да кажем за самия Бог? Накратко, въпреки че понякога Богът се появява в материалния свят, Той няма нищо общо с проявленията на материалната природа и действа напълно независимо, запазвайки трансценденталната си позиция. Това е отличително качество на Бога.

Всезнаещ е този, който може да разбира чувствата на всички същества и знае всичко, което се случва навсякъде и по всяко време.

Много хубав пример за това качество на Бога има в Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам (15.11), където се описва случката с посещението на Дурвс Муни в горския дом на Павите. Дурьодхана намислил всичко така, че Дурвс Муни и десетте му хиляди ученици да пристигнат в дома на Павите точно когато те са завършили обеда си и не могат да нахранят толкова много гости. Ка знаел за кроежите на Дурьодхана, отишъл при Павите и попитал съпругата им Драупадӣ дали не е останала някаква храна, която тя да му предложи. В един от съдовете било останало съвсем малко парченце зеленчук от някакво ястие, Драупадӣ му го предложила и Ка веднага го изял. По това време мъдреците, които придружавали Дурвс, се къпели в реката. Веднага щом Ка се почувствал удовлетворен от храната, която му дала Драупадӣ, те също се почувствали удовлетворени, гладът им преминал. Дурвс и хората му не били в състояние да хапнат нищо и затова си отишли, без дори да се върнат в дома на Павите. По този начин Павите се спасили от гнева на Дурвс. Дурьодхана изпратил Дурвс, защото знаел, че Павите няма да могат да посрещнат както трябва толкова много гости, мъдрецът ще се разгневи и ще ги прокълне. Но Ка, който знае всичко, с хитрост ги спасил от тази беда.

Милиони предани вечно помнят Ка и непрекъснато възпяват името му, но никога не се насищат. Те не само не губят интерес към мислите за Ка и към повтарянето на святото му име, но чувстват все ново и ново вдъхновение да правят това. Следователно Ка е вечно нов. Бхагавад-гӣт е била изговорена преди пет хиляди години, но и до ден-днешен милиони хора я четат и винаги откриват в нея нещо ново. Следователно Ка и неговото име, слава, качества – с две думи всичко, свързано с него – никога не остаряват.

Всички царици в Дврак били богини на щастието. В Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам (11.33) се казва, че богините на щастието са много непостоянни и неспокойни и никой не може да ги задържи при себе си за дълго. Затова рано или късно един ден късметът непременно ни изневерява. Но въпреки това богините на щастието не били способни да напуснат Ка дори за миг, когато живеели с него в Дврак. Това означава, че очарованието на Ка е вечно свежо и никога не омръзва. Дори богините на щастието не могат да напуснат Ка.

Във връзка с това вечно очарование на Ка в Лалита мдхава Рдхрӣ нарича Ка най-великия скулптор, защото Той изключително майсторски умее да вае материала на женското целомъдрие. С други думи, дори добродетелните жени да следват всички правила и принципи на Ведите, защото искат да бъдат вечно верни на съпрузите си, с красотата си като с длето Ка може да разчупи каменното им целомъдрие. Повечето от приятелките на Ка били омъжени, но понеже го познавали още като момичета, не могли да забравят привлекателните му черти, които ги омагьосвали дори след женитбата им.

Трансценденталното тяло на Ка е вечно, изпълнено със знание и с блаженство. Сат означава такъв, който съществува вечно, независимо от времето и обстоятелствата, с други думи, който е всепроникващ във времето и в пространството. Чит означава изпълнен със знание. За Ка не е необходимо да учи нищо. Той е напълно независим в знанието си и притежава цялото знание. нанда означава изворът на цялото удоволствие. Имперсоналистите се стремят да се слеят със сиянието Брахман, което въплъщава вечността и знанието, но по този начин се лишават от абсолютното удоволствие, което се намира у Ка. Човек може да постигне трансценденталното блаженство на потъването в сиянието Брахман само ако се е освободил от всички замърсявания на материалната илюзия, на погрешното отъждествяване, привързаността, непривързаността и потопяването в материята. Това са основните качества, които трябва да притежава човекът, за да осъзнае Брахман. В Бхагавад-гӣт се казва, че човек трябва да стане радостен и щастлив; но осъзнаването на Брахман не е състояние на щастие, а по-скоро на чувство за освобождение от всички грижи. Освобождението от всички грижи може да е първата стъпка към щастието, но още не е истинското щастие. Тези, които са осъзнали духовната си същност, т.е. станали са брахма-бхӯта, само се подготвят за равнището на блаженството. А блаженството може да се постигне едва когато човек се докосне до Ка. Процесът на Ка съзнание е толкова съвършен, че съдържа в себе си дори трансценденталното удоволствие, което идва от осъзнаването на безличностния Брахман. Дори имперсоналистите чувстват влечение към личната форма на Ка, наречена Шмасундара.

Това се потвърждава в Брахма сахит, в стиха, където се казва, че сиянието Брахман е излъчване от тялото на Ка; то е просто едно проявление на енергията на Ка. Ка е източникът на сиянието Брахман. Той сам потвърждава това в Бхагавад-гӣт. Следователно безличностният аспект на Абсолютната Истина не е най-висшето проявление. Най-висшето проявление на Абсолютната Истина е Ка.

Затова тези, които принадлежат към школите на ваиавите, в стремежа си към духовно съвършенство никога не си поставят за цел да се слеят със сиянието Брахман. За крайна цел на себепознанието те смятат Ка. Затова Ка се нарича Парамбрахман (Върховният Брахман) или Парамешвара (върховният повелител). Шрӣ мунчря се молел така: „О, Господи, знам, че огромната вселена и необятното пространство и време, затворени в нея, са покрити от десет слоя материални елементи и всеки слой е десет пъти по-дебел от предходния. Трите проявления на материалната природа, Гарбходака-шйӣ Виу, Кшӣродака-шйӣ Виу, Мах-виу, духовното небе отвъд тях и духовните планети в него, сиянието Брахман в това духовно небе – всичко това, взето заедно, е нищожна частичка от могъществото Ти“.

Има много видове съвършенства. Най-висшите материални съвършенства, които достигат напредналите йогӣ, са осем на брой: да станеш по-малък и от най-малкото, по-голям от най-голямото и пр. В личността на Ка са напълно проявени всички материални и всички духовни съвършенства.

Ка присъства навсякъде – не само в тази вселена, не само в сърцата на всички живи същества, но и във всеки атом. В молитвите си царица Кунтӣ споменава това необикновено могъщество на Ка. Докато разговарял с Кунтӣ, Ка влязъл в утробата на Уттар, която била застрашена от смъртна опасност от атомното оръжие на Ашваттхм. Ка може да обърка дори Брахм и Шива и да защити всички отдали се души от последиците на греховните им дейности. Това са само някои от примерите за непостижимото му могъщество.

Затова Шрӣла Рӯпа Госвмӣ отдава смирените си почитания на Ка, като казва: „Цялата материална природа не е нищо повече от сянка на Ка, приел облика на човешко същество. Той се превърна в толкова много крави, теленца и пастирчета и отново се прояви в тях като четириръкия Нряа. Той научи милиони Брахм как да постигнат себепознание. Затова го обожават не само господарите на всички вселени, но и всички останали. Нека Той винаги да остане за мен Върховната Божествена Личност“.

Когато Ка победил Индра, вземайки насила цветето приджта от райските планети, Нрада отишъл при Индра и му казал с укор: „О, Индра, велики царю на рая, Ка вече е побеждавал Брахм и Шива. Тогава на какво се надяваш ти, такъв незначителен полубог?“. Естествено Нрада Муни упреквал Индра на шега и това доставило удоволствие на царя на райските планети. Но думите на Нрада потвърждават, че Ка е в състояние да заблуди дори Брахм и Шива, какво остава за Индра. Така че не може да има никакво съмнение, че Ка е в състояние да направи това и с по-незначителните живи същества.

В Брахма сахит за способността на Ка да унищожава страданията от греховните последици се казва: „Като се започне от великия небесен цар и се стигне до мравката, всички трябва да изтърпят последиците от миналите си дела. Но по милостта на Ка преданите му са освободени от тези последици“. Това било недвусмислено доказано, когато Ка отишъл в двореца на бога на смъртта Ямарджа, за да върне обратно мъртвия син на учителя си. Учителят му го помолил да върне мъртвия му син и Ка отишъл в двореца на Ямарджа, за да повика тази душа, взета от бога на смъртта. Ка веднага заповядал на Ямарджа: „Имаш честта да получиш лична заповед от мен: веднага ми върни тази душа!“. Тази случка показва, че по милостта на Ка дори човек, който е подчинен на природните закони и затова подлежи на наказанието на Ямарджа, може да получи освобождение.

Шукадева Госвмӣ описва непроницаемото могъщество на Ка така: „Ка обърква цялата ми интелигентност. Въпреки че е нероден, Той се появява като син на Нанда Махрджа. Той е всепроникващ, но въпреки това седи в скута на Яшод. Въпреки че е вездесъщ, Той приема определени граници, подчинявайки се на любовта на Яшод. Въпреки че притежава безброй форми, пред баща си и майка си (Нанда и Яшод) Той се появява само като Ка“. В Брахма сахит също се казва, че макар да живее вечно в Голока Вндвана, трансценденталната си обител, Ка се намира навсякъде, дори и в атомите.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (14.11) Брахм казва: „О, Господи, лъжливото его, интелигентността, умът, небето, въздухът, огънят, водата и земята са материалните съставки, от които е изградена тази вселена. Тя може да се сравни с голяма делва. В тази делва тялото ми е като нищожна песъчинка. Аз съм създал една от вселените, а от порите на твоето тяло излизат безброй вселени, както в слънчевата светлина трептят множество прашинки. Аз съм много, много нищожен в сравнение с теб и затова те моля да ми простиш. Моля те, бъди милостив към мен“.

Достатъчно е човек да разгледа дори една вселена, за да открие в нея толкова дивни и необикновени творения: безброй планети, безброй места, населени с хора и с полубогове. Диаметърът на вселената е шест милиарда и половина километри; тя е изпълнена с бездънни пропасти, наречени Птли, низши планетарни системи. Но въпреки че Ка е източник на всичко това, Той постоянно се намира във Вндвана, където показва непостижимите си способности. Кой може да обожава по достоен начин всемогъщия Бог, който притежава такива неразбираеми енергии?

В Гӣта говинда на Джаядева Госвмӣ има следните стихове: „Богът спаси Ведите, като прие образа на риба, и повдигна цялата вселена на гърба си, когато се появи като костенурка. Той вдигна Земята от водата, приемайки образа на глиган. В образа си на Нсиха Той уби Хираякашипу, а в образа си на Вмана измами Махрджа Бали. В образа си на Парашурма Той унищожи всички династии на катриите. В образа си на Бог Рма уби всички демони. В образа си на Баларма Той държеше огромен палешник. В образа си на Калки Той унищожи всички атеисти, а в образа си на Буда спаси всички нещастни животни“.* Това са някои от инкарнациите, които произлизат от Ка. От Шрӣмад Бхгаватам научаваме, че както вълните в океана, от тялото на Ка постоянно се проявяват безброй инкарнации. Никой не може да преброи колко са вълните; по същия начин човек не може да преброи колко инкарнации се появяват от тялото на Бога.

Освобождението се нарича още апаварга. Апаварга е антоним на паварга, т.е. на различните страдания в материалното битие. Па-варга е ред, в който влизат пет санскритски букви: па, пха, ба, бха и ма.* Това са първите букви от пет думи, които описват пет различни състояния на съществуване. Първата буква (па) идва от думата парбхава, която означава „поражение“. В борбата за материално съществуване постоянно се сблъскваме с поражението. Ние трябва да победим раждането, смъртта, болестите и старостта, но понеже влиянието на илюзията на м не ни позволява да преодолеем тези страдания, сме обречени на поражение, или парбхава. Следващата буква (пха) идва от думата пхена. Пхена се нарича пяната, която се появява на устата, когато човек е много уморен (обикновено това може да се наблюдава при конете). Буквата ба идва от думата бандха, която означава „робство“. Бх идва от думата бхӣти, страх. Ма идва от думата мти, смърт. И така, думата паварга описва борбата ни за съществуване, в която се сблъскваме с поражението, изтощението, робството, страха и накрая със смъртта. Апаварга обозначава това, което може да ни избави от материалните условия. А Ка е наречен този, който дава апаварга, пътя на освобождението.

* Варги се наричат фонетичните редове на звуковете в санскритския език. Па-варга е название на реда на лабиалните съгласни.

За имперсоналистите и враговете на Ка освобождението означава сливане с Върховния. Демоните и имперсоналистите не се интересуват от Ка, но Той е толкова милостив, че дава освобождение дори на тях. В тази връзка се казва следното: „О, Мурри (Ка)! Колко удивително е, че макар демоните, вечните врагове на полубоговете, да не успяха да разкъсат бойните редици на твоите войски, те проникнаха в сферата на митра (слънчевия глобус)“. Думата митра тук е употребена в преносен смисъл. Митра означава „слънце“ и „приятел“. Демоните, които се изправили срещу Ка като негови врагове, искали да разкъсат бойните му редици, но вместо това загинали в сражението и попаднали на планетата Митра – Слънцето. С други думи, те проникнали в сиянието Брахман. За сравнение е използвано слънцето, защото то непрекъснато излъчва светлина подобно на духовното небе, където има безброй сияещи планети Вайкуха. Враговете на Ка били убити и вместо да пробият бойните редици на Ка, потънали в спокойната и ведра атмосфера на духовното сияние. Такава е милостта на Ка; затова Той е известен като спасител на враговете си.

Могат да се дадат много примери за това, как Ка привлича дори велики освободени души, например Шукадева Госвмӣ и Кумрите. В тази връзка Кумрите казват: „Колко удивително е, че сме напълно освободени, освободени от всякакви желания и установени на равнището на парамахаса, и въпреки това жадуваме да усетим вкуса на забавленията на Рдх и Ка“.

В Бхад-вмана Пура Богът казва: „Въпреки че имам безброй привлекателни забавления, щом само помисля за рса-лӣл с гопӣте, се изпълвам с копнеж отново да извърша това забавление“.

Един предан казва: „Знам кой е Нряа, съпругът на богинята на щастието, познавам и много други инкарнации на Бога. Възхищавам се на всички забавления на тези инкарнации. Но забавленията рса-лӣл, които извършва самият Бог Ка, по вълшебен начин усилват трансценденталното ми удоволствие“.

Когато говорим за Ка, никога нямаме предвид само него. „Ка“ означава и името на Ка, качествата му, славата му, приятелите му, атрибутите му, обкръжението му – всичко това се включва в думата „Ка“. Когато говорим за царя, знаем, че той винаги е заобиколен от министри, секретари, военачалници и много други хора. Ка също не е безличностен. Във Вндвана лӣл около него са гопӣте, пастирчетата, баща му, майка му и всички жители на Вндвана.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (31.15) гопӣте скърбят и нареждат: „Скъпи Ка, когато денем отидеш в гората на Вндвана с кравите, всеки миг ни се струва дълъг дванайсет години. Времето минава толкова тежко и мъчително. Когато в края на деня отново се върнеш, красивото Ти лице така ни пленява, че не можем да откъснем очи от теб. И ако тогава клепачите ни мигнат, проклинаме твореца Брахм и го наричаме най-големия некадърник, задето не знае как да направи дори едни съвършени очи!“. Гопӣте много се ядосвали на очите си, защото в мига, когато те мигвали и се затваряли, не можели да виждат Ка. Любовта на гопӣте към Ка била толкова силна и екстатична, че те се тревожели дори от мигновеното му отсъствие. А когато виждали Ка, пак се тревожели. Това е едно напълно необяснимо противоречие.

В изповедта си към Ка една гопӣ казва: „Когато се срещаме с теб нощем, нощта изглежда толкова кратка. Но какво да говорим за простата земна нощ – дори нощта на Брахм* би ни се сторила кратка!“. Бхагавад-гӣт (8.17) ни дава представа за деня на Брахм: „Според човешкото летоброене хиляда извъртания на четирите юги представляват един ден на Брахм. Това е продължителността и на нощта му“. Гопӣте казват, че дори нощта на Брахм не би им стигнала за срещите с Ка.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (35.15) гопӣте казват на майка Яшод: „Когато синът ти свири на флейта, звуците объркват дори Брахм, Шива и Индра – най-мъдрите и учени личности. Въпреки величието си, щом чуят флейтата на Ка, те смирено се покланят и замислени се заслушват в звуците, които се изливат от нея“.

В книгата си Видагдха мдхава Шрӣ Рӯпа Госвмӣ описва по следния начин флейтата на Ка: „Звуците от флейтата на Ка накараха Шива най-неочаквано да спре да свири на барабана си иима. Същата флейта прекъсна медитацията на великите мъдреци, четиримата Кумри. Тя изуми Брахм, който седеше върху лотоса, готов да започне да твори. А Анантадева, който спокойно държеше всички планети върху качулката си, започна да се поклаща насам-натам в такт с трансценденталните звуци от флейтата на Ка, които проникваха през обвивките на вселената и стигаха до духовното небе“.

В Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам (2.12) Уддхава казва на Видура: „Скъпи Видура, Ка се появи на тази планета в най-прекрасния си образ и показа могъществото на вътрешната си енергия. За забавленията си на тази планета Той бе дошъл в необикновено привлекателната си форма и с помощта на вътрешната си енергия показа великолепие, което смая всички. Красотата му бе толкова неповторима, че Той не се нуждаеше от никакви накити. Всъщност вместо накитите да разкрасяват Ка, неговата красота ги правеше удивително прелестни“.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (29.40) гопӣте казват за притегателната красота на Ка и за звука на флейтата му: „Въпреки че отношенията ни с теб приличат на отношенията между любовници, ние продължаваме да се чудим как нито една жена няма сили да запази целомъдрието си, когато чуе звуците на флейтата Ти. Не само жените, дори суровите мъже забравят положението си, когато чуят звука на флейтата Ти. Ние виждаме как всички във Вндвана – дори кравите, сърните, птиците и дърветата – са като омагьосани от сладките звуци на флейтата Ти и от омайната Ти красота“.

В Лалита мдхава Рӯпа Госвмӣ казва: „Един ден Ка случайно зърна отражението на красивото си тяло върху обсипания със скъпоценни камъни под. При тази гледка Той възкликна: „О, никога не съм виждал по-красив лик от този! Въпреки че това е собственият ми образ, досущ като Рдхрӣ Аз се опитвам да го прегърна и да се наслаждавам на божествено блаженство“. Тези думи показват, че Ка и отражението му са едно и също нещо. Между Ка и отражението му няма разлика, както няма разлика между него и изображението му. Такова е трансценденталното положение на Ка.

Цитираните по-горе думи описват някои от чудните източници на удоволствие, които владее Ка, и трансценденталните качества на личността му. Трансценденталните качества на Ка се сравняват с океан, чиято необозримост никой не може да измери. Но както човек може да разбере какъв е съставът на океана, като изследва една капка от него, така тези думи ни дават някаква представа за трансценденталното положение на Ка и за качествата му.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (14.7) Брахм казва: „О, Господи, непостижимите качества, прелести и дейности, които Ти показа на тази планета, не могат да се измерят с никакви материални мерки. Не е възможно човек дори да се опита да си представи как изглежда Ка. Може би някога, след много, много животи или след много, много години, учените-материалисти ще успеят да опишат атомния състав на този свят или да преброят атомните частици, от които е изтъкана небесната шир, или дори ще могат да определят броя на всички атоми във вселената. Но те никога няма да могат да изброят трансценденталните качества у тебе – извора на трансцендентално блаженство“.