ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ПЕТА

Предан на Ка е този, който винаги е потопен в Ка съзнание. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че всички трансцендентални качества, описани досега, могат да се открият и у преданите на Ка. Преданите на Ка се разделят на две групи: тези, които извършват предано служене, за да получат достъп до трансценденталното царство, и тези, които вече са постигнали съвършения етап на преданото служене.

Човек, който е постигнал влечение към Ка, но не се е измъкнал от материалната безизходица, въпреки че притежава качествата, необходими за да влезе в Божието царство, се нарича сдхака. Сдхака означава „този, който развива преданост в Ка съзнание“. Описание на този вид предани откриваме в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (2.46). Там се казва, че човек, който има непоколебима вяра в Божествената Личност, който обича Ка и е приятел на преданите му, който е много милостив към невежите, издига ги до равнището на преданото служене и не обръща внимание на неотдадените, се намира на равнището на практикуването на предано служене.

Ако човек плаче, когато слуша за забавленията на Бога, трябва да се знае, че тези сълзи ще угасят бушуващия пожар на материалното съществуване. Когато тялото му трепери и космите му настръхват, преданият е близо до съвършенството. Пример за сдхака, който се занимава с предано служене, е Билвамагала хкура.

Преданият е наричан съвършен, ако не се уморява да отдава предано служене, постоянно действа в Ка съзнание и непрекъснато усеща трансценденталната наслада на взаимоотношенията с Ка. Това съвършено равнище може да се постигне по два начина: чрез постепенен напредък в преданото служене и по безпричинната милост на Ка, когато човек дори не е преминал през всички детайли на преданото служене.

В Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам (15.25) има прекрасно описание на предания, който постига съвършенство, като системно извършва предано служене. Човекът, който се е освободил от лъжливия егоизъм на материалното битие, т.е. напредналият мистик, е достоен да влезе в царството на Бога, наречено Вайкуха. Редовното следване на регулиращите принципи на преданото служене му доставя такова блаженство, че с това той си спечелва специалното благоразположение на Върховния Бог. Ямарджа, могъщият повелител на смъртта, не смее дори да се приближи до такъв предан. Можем следователно да си представим изключителната мощ на висшето предано служене, особено когато преданите се събират заедно и говорят за забавленията на Върховната Божествена Личност. Тогава преданите изразяват чувствата си по такъв начин, че просто се разтапят от екстаз и в телата им се проявяват трансцендентални признаци. Всеки, който желае да напредва в преданото служене, трябва да следва стъпките на такива предани.

Прахлда Махрджа казва, че никой не може да постигне съвършенство в преданото служене, ако не отдава поклони на възвишените предани. Учените мъдреци като Мркаея и постигнали съвършенство в преданото служене просто като следвали това правило.

Постигането на съвършенство в преданото служене по безпричинната милост на Бога, е обяснено в Шрӣмад Бхгаватам, когато се разказва историята на брхмаите, които извършвали яги (жертвоприношения), и техните съпруги. Щом съпругите на брхмаите били дарени с милостта на Бог Ка, те веднага постигнали екстаза на любовта към Бога. Тогава брхмаите казали: „Тези жени не са минавали през пречистващи церемонии, такива като получаването на свещения шнур, не са живели в отшелническата обител на духовен учител, не са следвали суровия обет за безбрачие, не са се подлагали на никакви отречения и не са размишлявали върху извършването на обредните церемонии. И въпреки това те спечелиха милостта на Ка, към която се стремят великите мистици! Не е ли удивително това? Не е ли удивително, че тези жени постигнаха съвършенството, а ние, въпреки че сме брхмаи и сме извършили всички пречистващи дейности, не можем да го постигнем!“.

Нещо подобно казва Нрада на Шукадева Госвмӣ: „Скъпи Шукадева Госвмӣ, ти никога не си живял под грижите на духовен учител и въпреки това си достигнал такива висини в трансценденталното знание. Ти никога не си се подлагал на сурови отречения и въпреки това по необикновен начин си постигнал най-висшето съвършенство – любовта към Бога“.

Шукадева Госвмӣ и съпругите на брхмаите, извършващи ягя, са пример за предани, които са достигнали съвършенство в преданото служене единствено по милостта на Върховната Божествена Личност.

Хората, които са постигнали вечен и блажен живот на нивото на самия Шрӣ Ка и с трансценденталното си любовно служене са способни да привлекат Бога, се наричат вечно съвършени. Санскритското название е нитя-сиддха. Живите същества са два вида: нитя-сиддха и нитя-баддха. Разликата между тях е, че нитя-сиддхите са вечно осъзнати за Ка и никога не попадат под влиянието на забравата, докато нитя-баддхите, вечно обусловените души, забравят взаимоотношенията си с Ка.

Положението на нитя-сиддхите се обяснява в Падма Пура, в разговора между Върховната Божествена Личност и Сатябхм-девӣ. Богът казва на Сатябхм: „Скъпа Сатябхм-девӣ, Аз дойдох на Земята по молба на Брахм и на другите полубогове. Тези, които са се родили в рода Яду, са мои вечни спътници. Мила съпруго, знай, че моите спътници никога не се разделят от мен. Те са мои лични експанзии и затова са могъщи почти колкото мен. Те са ми много, много скъпи заради трансценденталните си качества и Аз също съм им много скъп“. Нитя-сиддха, вечно съвършен, е този, който се изпълва с въодушевление, когато слуша за забавленията на Бог Ка със спътниците му, докато Той е бил на тази планета.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (14.32) се казва: „Колко прекрасни са Нанда и пастирите и всички останали щастливи обитатели на Вндвана. Върховната Божествена Личност, Върховният Брахман, е станал техен най-близък приятел!“.

Нещо подобно се казва и на друго място в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (26.10). Когато Бог Ка вдигнал хълма Говардхана, спасените пастири смаяни отишли при Нанда Махрджа и го попитали: „Скъпи Нанда Махрджа, защо сме толкова силно привързани към Ка и Ка ни обича толкова много? Значи ли това, че Той е Свръхдушата във всяко сърце?“.

Всички жители на Вндвана и Дврак – пастирите и потомците на рода Яду – са вечно съвършени предани на Бога. Когато Богът показва безпричинна милост към тази планета, като идва на нея, тези предани също идват с него, за да помагат в забавленията му. Те не са обикновени живи същества или обусловени души; те са вечноосвободени личности, спътници на Божествената Личност. Но както Бог Ка се държи като обикновен човек, когато идва на тази планета, така и Ядавите и жителите на Вндвана извършват дейности, като че ли са обикновени хора. Те обаче не са обикновени хора; те притежават същата свобода като самия Бог Ка.

В раздела Уттара кхаа на Падма Пура се казва: „Както Бог Рмачандра идва придружен от Лакмаа (експанзия на Сакараа) и Бхарата (експанзия на Прадюмна), така и членовете на династията Яду и пастирите от Вндвана идват с Бог Ка, за да вземат участие в трансценденталните му забавления. Когато Върховният Бог се връща във вечната си обител, придружителите му също се връщат с него в своите обители. Тези вечноосвободени ваиави не са подвластни на материалните закони на раждането и смъртта“.

Самият Бог казва в Бхагавад-гӣт, че раждането и дейностите му са напълно трансцендентални. Раждането и дейностите на спътниците му също са трансцендентални. Както е оскърбително човек да се мисли за Ка, така оскърбително е да се мисли и за Яшод, за Нанда или за някой друг от спътниците на Бога. Винаги трябва да помним, че те са трансцендентални; те не са обусловени души.

Ка, врагът на Каса, има шейсет и четири трансцендентални качества, а вечноосвободените души, които придружават Бога, със сигурност притежават първите петдесет и пет от тях. Тези предани са свързани с Върховната Божествена Личност чрез някоя от петте трансцендентални раси: неутралност, служене, приятелство, родителство и съпружеска любов. Тези взаимоотношения с Бога са вечни, затова преданите, които са нитя-сиддха, не е нужно да се стремят към съвършеното равнище, като следват регулиращите принципи на преданото служене. Те винаги, вечно са достойни да служат на Ка.