ГЛАВА ШЕСТА

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че по-големият му брат (Сантана Госвмӣ) е съставил Хари-бхакти вилса като ръководство за всички ваиави и е изброил в нея много правила и ограничения, които те трябва да следват. Някои от тях са от първостепенна важност, затова Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ще ни ги обясни за наше добро. Има се предвид това, че Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ще изложи само основните принципи, без да се спира на подробностите. Например един от основните принципи е, че човек трябва да приеме духовен учител. Точно как ще следва наставленията на духовния си учител, се смята за подробност – примерно ако човек следва наставленията на духовния си учител, но те се различават от наставленията на друг духовен учител, това се отнася към подробностите. Основният принцип, приемането на духовен учител, е универсален, докато практическите детайли могат да се отличават. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ не иска да се спира на подробностите, а да представи само принципите.

Основните принципи са следните: 1) човек трябва да приеме убежище в лотосовите нозе на истински духовен учител, 2) трябва да приеме посвещение от духовния учител и да научи от него как да отдава предано служене, 3) трябва да се подчинява на наставленията на духовния си учител с вяра и преданост, 4) под ръководството на духовния си учител човек трябва да следва стъпките на великите чрии (учители), 5) трябва да пита духовния си учител как да напредва в Ка съзнание, 6) трябва да е готов да изостави всичко материално, ако така изисква удовлетворяването на Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност. (Това означава, че когато отдаваме предано служене на Ка, трябва да сме готови да изоставим дори нещо, с което може би не искаме да се разделим, и да сме готови да приемем дори нещо, което може да не искаме да приемем.) 7) Човек трябва да живее в свято място за поклонение като Дврак или Вндвана, 8) трябва да приема само това, което е необходимо, и да контактува с материалния свят само дотолкова, доколкото е необходимо, 9) трябва да пости на Екдашӣ и 10) да обожава свещените дървета, по-специално баняновото дърво.

Тези десет пункта са предварителните изисквания, чието изпълнение е необходимо, за да се сложи началото на практически регулираното предано служене. Ако начинаещият предан следва тези десет правила, сигурно е, че ще напредне в Ка съзнание много бързо.

По-нататък се изброяват правилата за следващата степен: 1) решително да изостави общуването с неотдадени, 2) да не дава наставления на тези, които не желаят да приемат преданото служене, 3) да не се увлича да строи скъпи храмове или манастири, 4) да не се стреми да чете прекалено много книги. Човек не трябва също да си изкарва прехраната, като дава лекции върху Шрӣмад Бхгаватам и Бхагавад-гӣт или като става професионален декламатор на тези произведения, 5) Човек не трябва да бъде небрежен към всекидневните си дейности, 6) не трябва да тъжи, когато загуби, нито да е във възторг, когато спечели, 7) не трябва да проявява неуважение към полубоговете, 8) не трябва да безпокои ненужно нито едно живо същество, 9) внимателно трябва да избягва всички оскърбления и грешки, които могат да се допуснат при повтарянето на святото име на Бога или при обожаването на мӯртите в храма, и 10) не трябва за нищо на света да търпи, ако някой хули Върховната Божествена Личност Ка или преданите му.

Човек не може да се издигне до равнището на сдхана-бхакти, на практически регулираното предано служене, ако не следва гореспоменатите десет принципа. Дотук Шрӣла Рӯпа Госвмӣ спомена общо двадесет принципа, които са много важни. Но най-важни са първите три: приемане на убежище при истински духовен учител, получаване на посвещение от него и служене на духовния учител с почит и уважение.

После идват следните правила, които също са важни: 1) Човек трябва да украсява тялото си с тилак, знака на ваиавите. (Смисълът на този обичай е, че когато човек види тези знаци по тялото на един ваиава, веднага ще си спомни за Ка. Бог Чайтаня е казал, че ваиава е този, който кара другите да си спомнят за Ка, когато го видят. Затова е много важно ваиавите да поставят тилак по телата си, който да напомня на другите за Ка.) 2) Когато си поставя тилак, човек понякога може да напише на тялото си Харе Ка. 3) Човек трябва да приема цветя и да се окичва с гирлянди, които са били предложени на мӯртите и на духовния учител. 4) Човек трябва да танцува пред мӯртите. 5) Той трябва веднага да се поклони, щом види мӯртите или духовния си учител. 6) Човек трябва да стане прав, когато посещава храм на Бог Ка. 7) Когато мӯртите се извеждат на разходка по улицата, човек трябва веднага да се присъедини към шествието. (В тази връзка може да се отбележи, че в Индия, и най-вече в храмовете на Виу, има следния обичай: освен големите мӯрти, които се намират в главната част на храма, има и един чифт по-малки мӯрти, които вечер се извеждат на разходка. В някои храмове има обичай вечер да се прави голямо шествие с оркестър. Мӯртите седят на богато украсени тронове в колесница или на носилка, която носят преданите, а над тях е разперен голям красив чадър. Така изнасят мӯртите на улицата и обикалят с тях цялата околност, през което време хората излизат и им предлагат прасдам. Картината става прекрасна, когато към шествието се присъединят всички местни жители. Когато изнесат мӯртите, слугите от храма излизат и отчитат пред тях всички разходи и приходи за деня. Това се прави, защото мӯртите са смятани за собственици на целия храм, а всички свещенослужители и останалите хора от храма са техни слуги. Този обичай е много, много древен и се следва и до ден-днешен. И така, тук се казва, че когато мӯртите са на разходка, хората трябва да вървят след тях.) 8) Преданите трябва да посещават храмовете на Виу поне веднъж или два пъти дневно – сутрин и вечер. (Във Вндвана това правило се следва много стриктно. Всяка сутрин и вечер всички предани от града посещават различните храмове. В тези часове от деня из целия град има големи тълпи. В град Вндвана има около пет хиляди храма. Естествено човек не може да отиде във всеки един, но има поне една дузина големи и важни храмове, основани от Госвмӣте, които трябва да бъдат посетени.)

9) Човек трябва да обиколи сградата на храма поне три пъти. (Във всеки храм е уредено той да може да се обикаля поне три пъти. Някои предани обикалят храма повече от три пъти – десет, петнадесет пъти, в зависимост от обета, който са дали. Госвмӣте обикаляли хълма Говардхана.) Препоръчва се също човек да обикаля цялата Вндвана. 10) Човек трябва да обожава мӯртите в храма според регулиращите принципи. (Да прави рати, да предлага прасдам, да украсява мӯртите и пр. – всичко това трябва да се прави редовно.) 11) Човек трябва да отдава лично служене на мӯртите, 12) трябва да пее, 13) да участва в сакӣртана, 14) да мантрува, 15) да отдава молитви, 16) да повтаря известни молитви, 17) да опитва мах-прасдам (храната от съда, в който са се предлагали ястия на мӯртите), 18) да пие чарамта (течността, с която са били къпани мӯртите; тя се предлага на гостите). 19) Човек трябва да мирише благовонията и цветята, които се предлагат на мӯртите, 20) трябва да докосва лотосовите нозе на мӯртите, 21) трябва да гледа мӯртите с много преданост, 22) трябва да извършва рати (ртрика) в различни часове от деня, 23) трябва да слуша за Бога и за забавленията му, описани в Шрӣмад Бхгаватам, Бхагавад-гӣт и други подобни книги. 24) Човек трябва да се моли на мӯртите да му дадат милостта си, 25) трябва да помни мӯртите, 26) да медитира върху мӯртите, 27) доброволно да отдава някакво служене, 28) да мисли за Бога като за свой приятел, 29) да жертва всичко за Бога, 30) да предлага на Бога любими предмети, например храна и дрехи, 31) да поема всякакви рискове и да полага всички усилия за благото на Ка, 32) при всички обстоятелства да остава отдадена душа, 33) да полива дървото туласӣ, 34) редовно да слуша Шрӣмад Бхгаватам и други подобни писания, 35) да живее в свято място като Матхур, Вндвана или Дврак, 36) да служи на ваиавите (преданите), 37) да организира преданото си служене според средствата, с които разполага, 38) през месец Крттика (октомври-ноември) да отдава специално служене, 39) да отдава специално служене по време на Джанмамӣ (времето, когато Ка се е появил на този свят), 40) да прави всичко много внимателно и с голяма преданост към мӯртите, 41) да се наслаждава на Бхгаватам, като го чете сред предани, а не сред други хора, 42) да общува с по-напреднали предани, 43) да повтаря святото име на Бога и 44) да живее в пределите на Матхур.

И така, регулиращите принципи включват шейсет и четири правила. Както вече споменахме, първите десет от тях са основните регулиращи принципи. После следват втората група регулиращи принципи, а освен тях има още четиридесет и четири други дейности. Така че общо стават шейсет и четири правила за отдаване на практически регулирано предано служене. От тези шейсет и четири правила особено важни са пет: обожаването на мӯртите, слушането на Шрӣмад Бхгаватам, общуването с предани, сакӣртана и живеенето в Матхур.

Всичко, което правим с тялото, ума и речта си, трябва да отговаря на шейсет и четирите правила на преданото служене. Както казахме в началото, основният регулиращ принцип на преданото служене е всичките ни сетива да бъдат заети в служене на Бога. А точно как може да се осъществи това, се описва с горните шейсет и четири правила. По-нататък Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ще приведе доказателства от различни писания, които свидетелстват за автентичността на много от тези правила.