Текст четвърти

В този стих Шрӣла Рӯпа Госвмӣ обяснява как да извършваме предано служене в общуването си с другите предани. Има шест вида дейности: (1) да даваме подаяния на преданите; (2) да приемаме от тях каквото ни предлагат в замяна; (3) да разкриваме мислите си пред преданите; (4) да ги питаме за поверителното служене на Бога; (5) да опитваме с почит прасда, духовната храна, дадена ни от преданите и (6) да даваме прасда на преданите. Опитният предан трябва да обяснява, а неопитният – да се учи от него. Това е гухям кхти пччхати. Когато един предан ни дава прасда – храната, предложена на Бога, за да поддържа у нас духа на преданото служене, трябва да приемаме този прасда като милост на Бога, получена чрез чистите предани. Ние също трябва да каним чистите предани у дома си, да им предлагаме прасда и да сме готови да ги удовлетворим с всичко. Това се нарича бхукте бходжаяте чаива.

Тези шест вида отношения между двама близки приятели задължително присъстват и в общуването на обикновените хора. Например когато един бизнесмен иска да осъществи контакт с друг бизнесмен, той урежда прием и по време на угощението открива намеренията си. После пита приятеля си как да действа, а понякога двамата си разменят и подаръци. И така, когато във взаимоотношенията има любов, прӣти, тогава се извършват тези шест дейности. В предишния стих Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ни съветваше да се откажем от светското общуване и да търсим компанията на преданите (сага-тгт сато вттех). Международното общество за Ка съзнание е създадено, за да улесни тези шест вида обмяна на любов между преданите. Обществото започна с един-единствен човек, но тъй като се присъединяват все нови и нови хора, които участват в процеса на даване и приемане, то се разпространи из целия свят. Ние се радваме, че хората правят щедри дарения за развиване на дейностите на Обществото и от друга страна, с голямо желание приемат скромните ни подаръци под формата на книги и списания за Ка съзнание. Понякога ние организираме Харе Ка фестивали и каним почетните членове и приятелите на движението да участват в празника и да приемат прасда. Макар че повечето от тях идват от висшите слоеве на обществото, те приемат прасда, който им предлагаме, колкото и незначителен да е той. Понякога членовете и привържениците ни много искрено ни питат за начините, по които се отдава предано служене, и ние се опитваме да им обясним. Така Обществото се разпространява из целия свят с голям успех и интелигенцията във всички страни постепенно започва да оценява дейностите ни в Ка съзнание. Животът в Обществото за Ка съзнание се поддържа от шестте вида обмяна на любов между членовете му; затова на хората трябва да се даде възможност да общуват с преданите от ИСКОН – защото общувайки по шестте начина, споменати по-горе, човек напълно може да съживи своето спящо съзнание за Ка. В Бхагавад-гӣт (2.62) се казва: сагт саджяте кма – желанията и стремежите ни се развиват в съответствие с обкръжението ни. Често се казва, че човек се познава по приятелите си и ако един човек общува с предани, той със сигурност ще развие спящото си съзнание за Ка. Съзнанието за Ка е присъщо на всяко живо същество и когато живото същество се роди в човешко тяло, това съзнание вече е до известна степен развито. В Чайтаня чаритмта (Мадхя 22.107) се казва:

„Чистата любов към Ка съществува вечно в сърцата на живите същества. Тя не е нещо, което се получава от някакъв външен източник. Когато чрез слушане и възпяване сърцето се пречисти, живото същество се пробужда по естествен начин.“ Тъй като съзнанието за Ка е присъщо на живото същество, на всеки трябва да се даде възможност да слуша за Ка. Просто като слушаме и възпяваме – шраваа кӣртанам, – сърцето ни се пречиства и изначалното ни Ка съзнание се събужда. Ка съзнание не идва изкуствено отвън, то вече съществува в сърцето ни. Когато повтаряме святото име на Върховната Божествена Личност, сърцето ни се изчиства от всички материални замърсявания. В първата строфа на Шрӣ Шикака Бог Чайтаня Махпрабху казва:

„Вечна слава на Шрӣ Ка сакӣртана, който пречиства сърцето от праха, трупал се с години и потушава пожара на обусловения живот, на повтарящото се раждане и смърт. Движението на сакӣртана е най-голямата благословия за човечеството, защото разпръсква лъчите на благославящата луна. То е душата на цялото трансцедентално знание. То увеличава океана от трансцедентално блаженство и ни дава възможност да усетим вкуса на нектара, за който винаги сме копнели.“

Пречиства се не само този, който повтаря мах мантрата, пречистват се сърцата и на всички, които имат възможност да чуят трансцеденталната вибрация Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Пречистват се дори душите, въплътени в низши животни, насекоми, дървета и други форми живот. Като слушат трансцеденталната вибрация, те се пречистват и подготвят да станат напълно осъзнати за Ка. Когато Чайтаня Махпрабху попитал хкура Харидса как живите същества, по-низши от човешките, могат да се освободят от робството на материята, той обяснил следното: повтарянето на святите имена има такава сила, че ако възпяваме дори в най-затънтените части на джунглата, просто като слушат вибрацията, дърветата и животните ще напреднат в Ка съзнание. Шрӣ Чайтаня Махпрабху на практика доказал това, когато минавал през гората Джхрикхаа. Тигрите, змиите, сърните и всички други животни забравили естествената си вражда и започнали да пеят и танцуват в сакӣртана. Разбира се, ние не можем да подражаваме на Шрӣ Чайтаня Махпрабху, но трябва да следваме примера му. Не сме достатъчно могъщи, за да запленим низши животни като тигри, змии, котки и кучета или да ги вдъхновим да танцуват, но като повтаряме святите имена на Бога, можем да насочим много хора по света към осъзнаването на Ка. Разпространението или съдействието за разпространение на святото име на Бога е висш пример за милостиня и помощ (принципът дадти). По същия начин трябва да следваме и принципа пратигхти, с желание и готовност да приемем трансцеденталния дар. Трябва да се интересуваме от движението за Ка съзнание и да отворим ума си, за да разберем какво представлява материалния свят. Така можем да следваме принципите гухям кхти пччхати.

Членовете на Международното общество за Ка съзнание канят своите привърженици и приятели на празник всяка неделя в центровете на Обществото. Много интересуващи се хора идват да почетат прасда, а при възможност, и те канят членовете на Обществото у дома си и ги гощават с прасда. Това е ползотворно за всички. Хората трябва да изоставят обкръжението на така наречените йогӣ, гнӣ, кармӣ и филантропи, защото общуването с тях не носи полза никому. Ако наистина искаме да осъществим целта на човешкия живот, трябва да общуваме с преданите от движението за Ка съзнание – това е единственото движение, което ни учи как да развием любовта си към Бога. Религията е отличителна черта на човешкото общество; в нея се заключава разликата между човешката и животинската общност. Обществото на животните няма църкви, джамии или религиозна система. Във всички части на света, колкото и да е угнетено човешкото общество, то има някаква религиозна система. Дори аборигенските племена в джунглите имат религия. Когато една религиозна система се развива и доведе до любов към Бога, тя е успешна. В Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам (1.2.6) се казва:

„Висшата дейност (дхарма) на човечеството е тази, чрез която хората могат да стигнат до любовно предано служене на трансцеденталния Бог. Това предано служене трябва да е немотивирано и непрекъснато, за да донесе пълно удовлетворение на душата.“

Ако членовете на човешкото общество наистина искат умиротворение, спокойствие и доброжелателство в отношенията между хората и нациите, трябва да следват религиозната система на Ка съзнание, чрез която могат да развият спящата у тях любов към Ка, Върховната Божествена Личност. Веднага щом направят това, съзнанието им ще се изпълни с мир и спокойствие.

В тази връзка Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ хкура предупреждава преданите, заети с разпространение на движението за Ка съзнание, да не влизат в разговори с имперсоналистите мвдӣ, които постоянно се противопоставят на теистичните движения. Светът е пълен с мвдӣ и атеисти, и политическите партии се възползват от техните философии, за да насърчават материализма. Понякога те дори застават срещу движението за Ка съзнание. Мвдӣте и другите атеисти не искат движението за Ка съзнание да се развива, защото то дава на хората съзнание за Бога. Това е политиката на атеистите. Няма никаква полза да храним една змия с мляко и банани, защото така няма да я заситим. Напротив, като приема мляко и банани, тя става още по-отровна (кевала виа-вардханам). Ако дадем на змията да пие мляко, отровата ѝ просто се увеличава. По сходни съображения не трябва да доверяваме мислите си на мвдӣ и кармӣ змиите. Такава откровеност няма да ни помогне. Най-добре е изобщо да не общуваме с тях и да не обсъждаме нищо поверително, защото те не могат да ни дадат добър съвет. Не трябва да каним мвдӣ и атеисти, нито да приемаме поканите им, защото в резултат от близкото общуване може да се повлияем от атеистичния им манталитет (сагт саджяте кма). Забраната, изложена в този стих, е, да не предлагаме или приемаме каквото и да било от мвдӣ и атеисти. Шрӣ Чайтаня Махпрабху също е предупредил: виайӣра анна кхиле дуа хая мана – „Когато ядем храна, приготвена от светски хора, умът ни става порочен.“ Ако не е много напреднал, човек не е в състояние да използва приноса на всеки към движението за Ка съзнание. Затова по принцип не трябва да се приемат подаяния от мвдӣ и атеисти. Всъщност Шрӣ Чайтаня Махпрабху е забранил на преданите да общуват дори с обикновени хора, пристрастени към материалното сетивно наслаждение.

Изводът е, че постоянно трябва да сме сред предани, да съблюдаваме регулиращите принципи, да следваме примера на чриите и със смирение да изпълняваме наставленията на духовния си учител. По този начин ще можем да развием преданото си служене и спящото си съзнание за Ка. Преданият, който не е нито начинаещ, нито мах бхгавата (много напреднал), а заема средно положение, трябва да обича Върховната Божествена Личност, да е приятел с другите предани, да е благосклонен към невежите и да избягва завистливите и демоничните. В този стих са споменати любовните взаимоотношения с Върховната Божествена Личност и приятелските отношения с преданите. Според принципа дадти, един напреднал предан би трябвало да отделя поне половината от приходите си за служене на Бога и на преданите му. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ е дал такъв пример със собствения си живот. Когато решил да се оттегли, той отделил половината от спечелените си пари за служенето на Ка, една четвърт дал на роднините си и една четвърт задържал за лични разходи. Този пример трябва да следват всички предани. Каквито и да са доходите ни, половината от тях трябва да изразходваме за Ка и преданите му – това ще удовлетвори изискванията на дадти.

В следващия стих Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ни учи какъв ваиава трябва да изберем за приятел и как да служим на ваиавите.