No edit permissions for Bulgarian

Текст трети

утсхн нишчад дхаирт
тат-тат-карма-правартант
сага-тгт сато втте
абхир бхакти прасидхяти

утсхт чрез ентусиазъм; нишчат чрез увереност; дхаирт чрез търпение; тат-тат-карма разнообразни дейности, благоприятни за предано служене; правартант като се извършват; сага-тгт чрез отказ от общуване с неотдадени; сата на предишните велики чрии; втте следвайки стъпките; абхи чрез тези шест; бхакти предано служене; прасидхяти напредва или постига успех.

Има шест принципа, благоприятстващи чистото предано служене: (1) ентусиазъм; (2) решителност; (3) търпение; (4) следване на регулиращите принципи (като шраваа кӣртана вио смараам  слушане, възпяване и помнене на Ка); (5) избягване на общуването с непредани; (6) следване примера на предишните чрии. Тези шест принципа несъмнено осигуряват пълен успех в чистото предано служене.

Преданото служене не е сантиментална теория или въображаем екстаз. Негова същност е практическото действие. В Бхакти-расмта синдху (1.1.11) Шрӣла Рӯпа Госвмӣ дава следното определение на преданото служене:

анбхилит-шӯня
гна-кармдй-анвтам
нукӯлйена кну-
шӣлана бхактир уттам

Уттам бхакти, т.е. чистата преданост към Върховната Божествена Личност, Шрӣ Ка, се състои в отдаване на предано служене по начин, който удовлетворява Бога. Преданото служене трябва да е освободено от всякакви странични мотиви и да не е свързано с плодоносна карма, имперсоналистична гна и други егоистични желания“.

Бхакти е вид култивиране, което предполага дейност. Култивиране на духовност не значи да седим бездейно и да медитираме, както учат някои псевдо йогӣ. Такава медитация може да е подходяща за тези, които още не знаят за преданото служене; затова понякога тя се препоръчва като начин да се спрат разсейващите материални дейности. Медитация означава да се прекъснат всички безсмислени дейности, поне в този момент. Обаче преданото служене не само слага край на всички безсмислени светски дейности, но и ангажира човек в извършването на разумни дейности с преданост. Шрӣла Прахлда Махрджа препоръчва:

шраваа кӣртана вио
смараа пда-севанам
арчана вандана дся
сакхям тма-ниведанам

Деветте метода за предано служене са следните:

  1. да се слуша името и славата на Бога;

  2. да се възпява величието на Бога;

  3. да се помни Бога;

  4. да се служи в нозете на Бога;

  5. да се обожава Бога в храма;

  6. да се отдава почит на Бога;

  7. да се действа като слуга на Бога;

  8. приятелство с Бога;

  9. пълно отдаване на Бога.

Шраваам, или слушането, е първата стъпка в постигането на трансцедентално знание. Човек не трябва да слуша неупълномощени личности; той трябва да се обърне към подходящата личност, както се препоръчва в Бхагавад-гӣт (4.34):

тад виддхи праиптена
парипрашнена сева
упадекянти те гна
гнинас таттва-даршина

„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти предадат знание, защото са видели истината.“

По-нататък в Муака Упаниад се препоръчва: тад-вигнртха са гурум евбхигаччхет – „За да разбере тази трансцедентална наука, човек трябва да се обърне към истински духовен учител.“ С други думи, този методсмирено да се приема поверителното трансцедентално знаниене се основава просто на умозрителни разсъждения. В тази връзка Шрӣ Чайтаня Махпрабху казва на Рӯпа Госвмӣ:

брахма бхрамите
кона бхгявн джӣва
гуру-ка-прасде
пя бхакти-лат-бӣджа

„Докато прекосява вселенското творение на Брахм, някоя щастлива душа може да получи семето на бхакти лат, растението на преданото служене. Това се дължи изцяло на милостта на духовния учител и Ка“ (Чайтаня чаритмта, Мадхя 19.151). Материалният свят е затвор за живите същества, които по природа са нандамая, търсещи щастие. Те всъщност искат да се освободят от затвора на този свят на обусловено щастие, но тъй като не знаят начина за освобождение, са принудени да се преселват от един вид живот в друг и от една планета на друга. По този начин живите същества скитат из цялата материална вселена. Когато някой има щастието да срещне чист предан и го слуша търпеливо, той започва да следва пътя на преданото служене. Такъв шанс получава този, който е искрен. Международното общество за Ка съзнание предлага тази възможност на цялото човечество. Ако човек има късмет да се възползва от нея и се заеме с предано служене, пред него веднага се открива пътят на освобождението.

Ние трябва да приемем много възторжено възможността да се върнем в своя дом, обратно при Бога. Без ентусиазъм няма да сполучим. Дори в материалния свят човек трябва да действа с вдъхновение, ако иска да постигне успех в областта, към която са насочени усилията му. Студентът, бизнесменът, художникът или всеки друг, който иска да успее в работата си, трябва да има ентусиазъм. По същия начин трябва да сме много вдъхновени в преданото служене. Ентусиазм означава действие. Но действие за кого?Трябва винаги да действаме за Ка – кртхкхила че (Бхакти-расмта синдху).

Във всички етапи на живота си човек трябва да отдава предано служене под ръководството на духовен учител, за да постигне съвършенство в бхакти йога. Не е нужно да се ограничават или стесняват дейностите. Ка е всепроникващ. Затова нищо не е независимо от Ка, както самият той заявява в Бхагавад-гӣт (9.4):

ма татам ида сарва
джагад авякта-мӯртин
мат-стхни сарва-бхӯтни
на чха тев авастхита

„Цялата вселена е проникната от мен в непроявената ми форма. Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях.“ Под ръководството на истински духовен учител човек трябва да прави всичко, което е благоприятно за служенето на Ка. Например, ние често използваме диктофон. Материалистът, който е изобретил тази машина, я е създал за бизнесмени или за хора, пишещи по светски въпроси. Определено не е мислил този диктофон да се използва в служене на Бога, но ние го използваме, за да създаваме литература за Ка съзнание. Разбира се, произвеждането на диктофона е изцяло в рамките на енергиите на Ка. Всички части на това устройство, включително електронните системи, са направени от различни комбинации и взаимодействия на петте основни типа материална енергия – бхӯми, джала, агни, вю и кша. Изобретателят е използвал мозъка си, за да създаде тази сложна машина, а мозъкът му, както и частите, са дадени от Ка. Ка казва: мат-стхни сарва-бхӯтни – „Всичко зависи от моята енергия.“ Преданият разбира, че тъй като нищо не е независимо от енергията на Ка, всичко трябва да се използва в служене на него.

Интелигентните усилия, полагани с пълно съзнание за Ка, се наричат утсха, ентусиазъм. Преданите знаят правилния начин, по който всичко може да се използва в служене на Бога (нирбандха ка-самбандхе юкта ваиргям учяте). Преданото служене не е бездейна медитация, а практическо действие на преден план в духовния живот.

Дейностите трябва да се вършат с търпение. В Ка съзнание човек не трябва да е нетърпелив. Всъщност движението за Ка съзнание бе започнато без никаква чужда помощ и в началото не срещаше отзвук, но тъй като ние търпеливо продължихме да изпълняваме преданите си дейности, хората постепенно започнаха да разбират важността на движението и сега се присъединяват към него с голямо желание. Не трябва да проявяваме нетърпение, когато отдаваме предано служене. Трябва да приемаме наставленията на духовния си учител и търпеливо да ги следваме, уповавайки се на милостта на гуру и Ка. Успехът на дейностите в Ка съзнание изисква търпение и увереност. Естествено е едно току-що омъжено момиче да иска дете от съпруга си, но то не може да го очаква веднага след женитбата. Разбира се, щом се омъжи, тя може да се опита да има дете, но трябва да се отдаде на съпруга си с увереността, че детето ще се развие и ще се роди в определеното време. Така и в преданото служене да се отдадеш, значи да си уверен. Преданият мисли: авашя ракибе ка „Ка със сигурност ще ме закриля и ще ми помага успешно да служа.“ Това се нарича увереност.

Както вече обяснихме, човек не трябва да е бездеен, а трябва с много ентусиазъм да следва регулиращите принципи – тат-тат-карма-правартана. Пренебрегването на регулиращите принципи ще унищожи преданото служене. В движението за Ка съзнание има четири основни регулиращи принципа, които забраняват извънбрачния полов живот, месоядството, хазарта и употребата на интоксиканти. Преданият трябва да следва тези принципи с голям ентусиазъм. Ако пренебрегне следването на който и да е от тях, напредъкът му неминуемо ще се затрудни. Затова Шрӣла Рӯпа Госвмӣ препоръчва: тат-тат-карма-правартант – „Човек трябва стриктно да спазва регулиращите принципи на ваидхӣ бхакти.“ В допълнение към четирите забрани (яма) има и позитивни регулиращи принципи (нияма), като ежедневното повтаряне на шестнадесет кръга с броеница джапа-мл. Тези регулирани дейности трябва да се извършват с вяра и ентусиазъм. Това се нарича тат-тат-карма-правартана, т.е. разностранно ангажиране в предано служене.

Освен това, за да успее в преданото служене, човек трябва да се откаже от нежелано общуване. В това число влизат кармӣте, гнӣте, йогӣте и други неотдадени. Веднъж Шрӣ Чаитаня Махпрабху бил запитан от един свой семеен предан за принципите на Ваиавизма и за основните дейности на един ваиава. Шрӣ Чаитаня Махпрабху веднага отговорил: асат-сага-тга – еи ваиава-чра – „Характерна черта на един ваиава е отказът от общуването със светски хора, т.е. с неотдадени.“ Затова Шрӣла Нароттама дса хкура е препоръчал: тдера чараа севи бхакта-сане вса – човек трябва да живее сред чисти предани и да спазва регулиращите принципи, посочени от предишните чрии, шестимата Госвмӣ (Шрӣ Рӯпа Госвмӣ, Шрӣ Сантана Госвмӣ, Шрӣ Джӣва Госвмӣ, Шрӣ Рагхунтха дса Госвмӣ, Шрӣ Гопла Бхаа Госвмӣ и Шрӣ Рагхунтха Бхаа Госвмӣ). Ако човек живее в обкръжението на предани, възможността да общува с неотдадени е много малка. Международното общество за Кришна съзнание открива много центрове, за да покани хората да живеят сред предани и да следват регулиращите принципи на духовния живот.

Предано служене означава трансцедентални дейности. На трансцеденталната платформа няма замърсявания от трите проявления на материалната природа. Тя се нарича вишуддха саттва, равнище на чистото добро, т.е. доброто, освободено от замърсявания с качествата страст и невежество. В движението за Ка съзнание всички трябва да стават рано сутрин, преди четири часа, да участват в магала рати, утринното обожание, после да четат Шрӣмад Бхгаватам, да правят кӣртан и т.н. Дейностите в преданото служене са така организирани, че продължават денонощно. Този начин на действие се нарича сато втти – следване примера на предишните чрии, които много опитно са запълвали всеки миг от времето си с дейности в Ка съзнание.

Ако човек стриктно следва съвета, даден от Шрӣла Рӯпа Госвмӣ в този стихда бъде ентусиазиран, уверен и търпелив, да се откаже от нежелано общуване, да следва регулиращите принципи и да живее сред преданитой със сигурност ще напредне в преданото служене. В тази връзка Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ хкура отбелязва, че развиването на знание чрез философски разсъждения, трупането на светско богатство чрез разширяване на плодоносните дейности и желанието за йога сиддхи, материални съвършенства, са напълно в разрез с принципите на преданото служене. Човек изобщо не трябва да се интересува от такива преходни дейности. Вместо това трябва да насочи усилията си към следването на регулиращите принципи на преданото служене. Според Бхагавад-гӣт (2.69):

 ниш сарва-бхӯтн
тас джгарти саямӣ
яс джграти бхӯтни
с ниш пашято муне

„Това, което е нощ за всички същества, е време за пробуждане на себеовладяния; а времето за пробуждане на всички същества е нощ за вглъбения в себе си мъдрец.“

Отдаването на предано служене е смисъл и цел за живото същество. То е желаното върховно съвършенство на човешкия живот. Убеден в това, човек трябва да е уверен, че всички дейности, различни от преданото служенеумозрителни разсъждения, плодоносна работа или мистични усилия,никога няма да му донесат трайна полза. Пълната вяра в пътя на преданото служене ще му помогне да постигне желаната си цел, а опитите му да следва други пътища само ще го направят неспокоен. В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам е казано: „Човек трябва да е напълно убеден, че тези, които са се отказали от преданото служене, за да поемат сурови отречения с други цели, не са с чист ум въпреки тежките си отречения, защото не знаят за трансценденталното любовно служене на Бога.“

По-нататък в Десета песен се казва: „Спекулативните философи и материалистите могат да си налагат големи лишения и покаяния, но въпреки това те не успяват, защото не познават лотосовите нозе на Бога.“ Преданите на Бога обаче никога не се провалят. В Бхагавад-гӣт (9.31) Върховната Божествена Личност уверява Арджуна: каунтея пратиджнӣхи на ме бхакта праашяти – „О, сине на Кунтӣ, смело можеш да заявиш, че мой предан никога не пропада.“

Пак в Бхагавад-гӣт (2.40) Ка казва:

нехбхикрама-ншо 'сти
пратявйо на видяте
свалпам апй ася дхармася
тряте махато бхат

„В това усилие няма загуба или намаляване. Дори малко напредък по този път може да предпази човек от най-голяма беда.“

Преданото служене е толкова чисто и съвършено, че веднъж започнало, човек дори въпреки волята си стига до крайния успех. Понякога някой изоставя обикновените си занимания и от сантименталност приема подслон в лотосовите нозе на Върховния Богтака започва началният стадий на преданото служене. Дори ако този незрял предан се отклони от пътя, той не губи нищо. От друга страна, каква полза би имал, ако изпълнява предписаните според неговата вара и шрама задължения, но не се занимава с предано служене? Въпреки че „падналият“ предан може да се роди в низше семейство, преданото му служене ще започне пак от точката, в която е било прекъснато. Преданото служене е ахаитуки апратихат; то не е последица от светски причини, не може да се прекрати по светски причини и резултатите му не могат да се изчерпят вследствие на материални трудности. Затова преданият трябва да е уверен в избрания от него път и да не се интересува много от дейностите на кармӣте, гнӣте и йогӣте.

Несъмнено, кармичните работници, спекулативните философи и йогӣте мистици имат много положителни качества, но всички добри качества се развиват автоматично в характера на предания. Не са нужни отделни усилия. Както потвърждава Шрӣмад Бхгаватам (5.18.12), всички добри качества на полубоговете постепенно се проявяват у този, който е развил чисто предано служене. Тъй като един предан не се интересува от никакви материални дейности, той не се замърсява от материята. Той веднага се установява на равнището на трансцеденталния живот. Но този, който се занимава със светски дейности, бил той гнӣ, йогӣ, кармӣ, филантроп, националист или каквото и да било друго, не може да постигне висшия стадий махтм. Той си остава дуртм, човек с осакатен ум. В Бхагавад-гӣт (9.13) се казва:

махтмнас ту м пртха
даивӣ практим шрит
бхаджантй ананя-манасо
гтв бхӯтдим авяям

„О, сине на Птх, тези, които не са в заблуда, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те изцяло са се отдали на предано служене, защото са ме осъзнали като Върховния Бог, първичен и неизчерпаем“.

Тъй като всички предани на Бога се намират под покровителството на върховната му енергия, те не бива да се отклоняват от пътя на преданото служене и да поемат пътя на кармӣте, гнӣте или йогӣте. Това се нарича утсхн нишчад дхаирт тат-тат-карма-правартант – следване на регулиращите принципи на преданото служене с ентусиазъм, търпение и увереност. По този начин човек може сигурно да напредва по пътя на преданото служене.

« Previous Next »