Текст пети

За да приложим интелигентно шестте изпълнени с обич взаимоотношения, споменати в предишния стих, трябва да изберем подходящите личности чрез внимателна преценка. Ето защо Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ни съветва да се отнасяме към ваиавите подобаващо на положението им. В този стих той ни учи как да се държим с трите вида предани: каниха адхикрӣ, мадхяма адхикрӣ и уттама адхикрӣ. Каниха адхикрӣ е начинаещият, който е получил хари нма посвещение от духовния си учител и е започнал да повтаря святото име на Ка. В мислите си човек трябва да го уважава като каниха ваиава. Мадхяма адхикрӣ е получил духовно посвещение от духовния си учител, под чието ръководство изцяло се е заел с трансцендентално любящо служене на Бога. Мадхяма адхикрӣ се намира по средата в преданото служене. Уттама адхикрӣ е висшият предан, издигнат в преданото служене. Уттама адхикрӣ не хули другите, сърцето му е съвършено чисто, той е достигнал състоянието на чисто Ка съзнание. Според Шрӣла Рӯпа Госвмӣ общуването и служенето на такъв мах-бхгавата или съвършен ваиава е най-желано.

Човек не трябва да остава каниха адхикрӣ, като заема най-ниското ниво в преданото служене и се интересува само от обожанието на Божеството в храма. Такъв предан е описан в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (11.2.47):

„Онзи, който с много вяра обожава Божеството в храма, но не знае как да се държи с преданите и с останалите хора, се нарича пркта бхакта, или каниха адхикрӣ.“

Човек трябва да се издигне от позицията на каниха адхикрӣ до равнището на мадхяма адхикрӣ. Мадхяма адхикрӣ е описан в Шрӣмад Бхгаватам (11.2.46):

„Мадхяма адхикрӣ е предан, който обожава Върховната Божествена Личност като най-висшия обект на любовта, поддържа приятелство с преданите на Бога, милостив е към невежите и избягва злонамерените по природа.“

Това е правилният начин да развиваме предано служене. Затова в този стих Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ни съветва как да се отнасяме с различните предани. На практика виждаме, че има различни видове ваиави. Пркта сахаджиите обикновено повтарят Харе Ка мах мантрата, но въпреки това са привързани към жени, пари и опияняващи средства. Макар че повтарят святото име на Бога, те още не са се пречистили. Такива хора трябва да уважаваме в мислите си, но да избягваме общуването с тях. Трябва да сме благосклонни към тези, които не са злонамерени по природа и имат желание да получат правилни съвети, но просто са се отклонили, поради лошото си общуване. А на тези начинаещи предани, посветени от истински духовен учител и сериозно изпълняващи заръките му, трябва смирено да отдаваме почит.

Движението за Ка съзнание дава равни възможности на всеки, без разлика на класа, вероизповедание или цвят. Каним всеки да се присъедини към това движение, да идва при нас, да приема прасда и да слуша за Ка. Когато видим, че някой проявява интерес към Ка съзнание и поиска да бъде посветен, духовният учител го приема за ученик в повтарянето на святото име на Бога. Когато начинаещият предан бъде посветен и започне предано служене, според наставленията на духовния учител, той трябва да бъде приет за авторитетен ваиава и да му се отдават почитания. От мнозина такива ваиави, някой може би ще стане много сериозен в служенето на Бога, стриктно ще следва всички регулиращи принципи, ще повтаря предписания брой кръгове на джапа броеница и постоянно ще мисли как да се разраства движението за Ка съзнание. Такъв ваиава трябва да приемаме като уттама адхикрӣ, много напреднал предан, и винаги да търсим общуване с него.

Процесът, чрез който преданите се привързват към Ка, е описан в Чайтаня-чаритмта (Антя 4.192):

„По време на посвещението, когато преданият напълно се отдава в служене на Бога, Ка го приема за равен на себе си.“

Дӣк, духовното посвещение, се обяснява в Бхакти сандарбха (868) от Шрӣла Джӣва Госвмӣ:

„Чрез дӣк човек постепенно губи интерес към материалното наслаждение и постепенно започва да се интересува от духовния живот.“

Животът показва много примери за това, особено в Европа и Америка. Много ученици, които идват при нас от видни и богати семейства, бързо загубват всякакъв интерес към материалното наслаждение и развиват силно желание да навлязат в духовния живот. Въпреки че са от много заможни семейства, мнозина от тях приемат не твърде комфортен живот. Наистина, заради Ка те са готови да приемат всякакви условия – само и само да живеят в храма и да общуват с ваиавите. Когато човек стане толкова безразличен към материалното наслаждение, той вече е достоен за посвещение от духовния учител. За да напреднем в духовния живот, Шрӣмад Бхгаватам (6.1.13) предписва: тапас брахмачарйеа шамена ча дамена ча. Когато някой сериозно иска да приеме дӣк, той трябва да се приготви за въздържание, целомъдрие и контрол над ума и тялото си. Ако човек е подготвен и желае да получи духовно просветление дивя гнам, той е достоен за посвещение. Дивя гнам е наречено тад-вигна, или знание за Върховния. Тад-вигнртха са гурум евбхигаччхет – когато човек се интересува от трансценденталната същност на Абсолютната Истина, той може да бъде посветен. Такава личност трябва да се обърне към духовен учител, за да приеме дӣк. Шрӣмад Бхгаватам (11.3.21) също предписва: тасмд гуру прападйета джигсу шрея уттамам – „Когато човек наистина се интересува от трансценденталната наука за Абсолютната Истина, той трябва да се обърне към духовен учител.“

Не бива да приемаме духовен учител, без да следваме напътствията му. Нито пък да го приемаме като мода, за да се покажем, че водим духовен живот. Трябва да сме джигсу, много любознателни да се поучим от истинския духовен учител. Въпросите, отправяни към него, трябва да са тясно свързани с трансценденталната наука (джигсу шрея уттамам). Думата уттамам се отнася до това, което е отвъд материалното знание. Тама значи „тъмнината на материалния свят“, а ут значи „отвъд, над“. Повечето хора задават въпроси, касаещи светски проблеми, но когато човек загуби подобен интерес и започне да се интересува само от трансценденталните въпроси, той е напълно готов да бъде посветен. Когато получи посвещение от истински духовен учител и сериозно се заеме със служене на Бога, той трябва да бъде приеман за мадхяма адхикрӣ.

Повтарянето на святите имена на Ка е толкова възвишено, че ако човек повтаря Харе Ка мах мантрата старателно избягвайки десетте оскърбления, постепенно ще се издигне до стадия на разбиране, че между святото име на Бога и самия Бог няма разлика. Начинаещите предани трябва много да почитат този, който е постигнал такова разбиране. Със сигурност, ако повтаря святото име на Бога с оскърбления, човек трудно ще напредва в Ка съзнание. В Шрӣ Чайтаня чаритмта (Мадхя 22.69) се казва:

„Този, чиято вяра е слаба и податлива, е начинаещ, но като следва постепенно процеса, той ще се издигне до нивото на най-висш предан.“ Всеки започва предания си живот от положението на начинаещ и ако правилно възпява предписания брой кръгове хари нма, стъпка по стъпка той се издига до най-висшата степен, уттама адхикрӣ. Движението за Ка съзнание установява само шестнадесет кръга дневно, защото западните хора не могат да се концентрират по-дълго време, докато повтарят на броеница. Затова е предписан минималният брой кръгове. Обаче Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ хкура често казваше, че ако човек не повтаря поне шестдесет и четири кръга джапа (сто хиляди имена), се смята, че е паднал (патита). Според тези му думи на практика всички ние сме паднали, но тъй като се опитваме да служим на Върховния Бог с цялата си сериозност и без двуличие, можем да очакваме милостта на Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху, който е прочут като патита пвана, спасител на падналите.

Когато Шрӣла Сатярджа Кхн, велик предан на Шрӣ Чайтаня Махпрабху, попитал Бога как може да бъде разпознат един ваиава, Богът отговорил:

„Ако чуеш някой да произнесе дори веднъж думата „Ка“, този човек трябва да бъде приет за най-добродетелния сред хората“ (Чайтаня чаритмта, Мадхя 15.106). Бог Чайтаня Махпрабху продължил:

„Този, който е привлечен от повтарянето на святото име на Ка или на практика обича да повтаря имената на Ка, трябва да бъде приеман за ваиава и да му се отдава почит като на ваиава, поне в мислите“ (Чайтаня чаритмта, Мадхя 15.111). Един от нашите приятели, прочут английски музикант, беше привлечен от святите имена на Ка и дори в плочите си на няколко пъти споменава святото име на Ка. У дома си той отдава почит на изображения на Ка, почита и проповедниците на Ка съзнание. Той оценява много високо името и дейностите на Ка; затова ние му отдаваме почит без никакви резерви – защото виждаме, че този човек наистина постепенно напредва в Ка съзнание. Такива личности винаги трябва да бъдат почитани. Изводът е, че ваиавите трябва да уважават всеки, който се опитва да напредва в Ка съзнание като редовно повтаря святото име. От друга страна, виждаме как някои наши съвременници, смятани за големи проповедници, постепенно падат до материалната концепция за живота, защото не повтарят святото име на Бога.

В наставленията си към Сантана Госвмӣ Бог Чайтаня Махпрабху разделя преданото служене на три категории.

„Човек, чието знание върху шстрите не е особено задълбочено, но който е развил твърда вяра в повтарянето на Харе Ка мах-мантрата и е решителен и целеустремен в изпълнението на предписаното си предано служене, трябва да се счита за мадхяма адхикрӣ. Такъв човек е голям щастливец“ (Чайтаня чаритмта, Мадхя 22.67). Един мадхяма адхикрӣ е шраддхвн, личност с непоколебима вяра, и е готов за по-нататъшен напредък в преданото служене. Затова в Чайтаня чаритмта (Мадхя 22.64) се казва:

„Дали един предан е на начално, на междинно или на висше ниво в преданото служене, това се определя от силата на шраддх (вяра).“ Пак в Чайтаня чаритмта (Мадхя 22.62) се казва:

„Като отдава трансцендентално служене на Ка, човек автоматично извършва всички останали дейности. Непоклатимата, твърда вяра, благоприятна за отдаването на предано служене, се нарича шраддх.“ Шраддх, вярата в Ка, е началото на Ка съзнание. „Вяра“ означава силна вяра. Думите на Бхагавад-гӣт са авторитетни наставления за вярващите хора и всичко, което Ка казва в Бхагавад-гӣт, трябва да се приема така, както е, без интерпретации. Това е начинът, по който Арджуна е приел Бхагавад-гӣт. Когато я изслушал, Арджуна казал на Ка: сарвам етад та манйе ян м вадаси кешава – „О, Ка, напълно приемам всичко, което ми каза“ (Бхагавад-гӣт 10.14).

Това е правилният начин, по който можем да разберем Бхагавад-гӣт, и той се нарича шраддх – а не заради своеволните си интерпретации да приемаме една част на Бхагавад-гӣт, а друга да отхвърляме. Това не е шраддх. Шраддх означава да се приемат наставленията на Бхагавад-гӣт в тяхната цялост, особено последното напътствие: сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“ (Бхагавад-гӣт 18.66). Когато човек напълно се довери на тази инструкция, такава силна вяра става основа за напредъкът му в духовния му живот.

Като приемем изцяло повтарянето на Харе Ка мах-мантрата, постепенно ще разберем истинската си духовна същност. Ако не повтаряме Харе Ка мантрата с вяра, Ка няма да ни се разкрие: севонмукхе хи джихвдау сваям ева спхуратй ада (Бхакти-расмта синдху 1.2.234). Не можем да осъзнаем Божествената Личност по изкуствен начин. Трябва с вяра да се заемем да му служим. Служенето започва от езика (севонмукхе хи джихвдау), което означава, че винаги трябва да повтаряме святите имена на Бога и да приемаме ка прасдам. Не трябва да повтаряме нищо друго, нито да приемаме нещо друго. Когато преданият следва този процес с вяра, Върховния Бог му се разкрива.

Веднъж разбрал, че е вечен слуга на Ка, човек загубва интерес към всичко, освен към служенето на Ка. Като постоянно мисли за Ка, като планира начини за разпространяването на святото име на Ка, той разбира, че единствената му работа е да разпространява движението за Ка съзнание навсякъде по света. Такава личност е оценявана като уттама адхикрӣ и човек трябва да общува с нея по шестте начина (дадти пратигхти и т.н.). Нещо повече, уттама адхикрӣ ваиава преданият трябва да бъде приет за духовен учител. И трябва да му предложим притежанията си, защото каквото и да има, човек трябва да го поднася на духовния си учител. В частност брахмачрӣте се предполага да събират подаяния и да ги предлагат на духовния си учител. Но човек не трябва да подражава на поведението на напредналия предан, мах-бхгавата, без да е постигнал себепознание, защото това подражание рано или късно ще го доведе до деградация.

В този стих Шрӣла Рӯпа Госвмӣ съветва преданите да бъдат достатъчно интелигентни, за да различават каниха адхикрӣте, мадхяма адхикрӣте и уттама адхикрӣте. Освен това преданите трябва да знаят собствената си позиция и да не се опитват да подражават на онези, които заемат по-висша позиция. Шрӣла Бхактивинода хкура е дал няколко практически съвета: един уттама адхикрӣ ваиава може да бъде разпознат по способността му да обърне множество паднали души към ваиавизма. Човек не трябва да става духовен учител, ако не е достигнал нивото уттама адхикрӣ. Един начинаещ ваиава или един ваиава на междинната платформа също могат да приемат ученици, но те трябва да са на тяхното ниво и трябва да са наясно, че няма да могат да напреднат много към крайната цел на живота под такова несъвършено ръководство. Затова ученикът трябва да е внимателен и да приеме за духовен учител уттама адхикрӣ.