Текст шести

Шуддха бхакти, естествено присъщата на душата дейност, с други думи, отдаването на трансцедентално любящо служене на Бога, се извършва в освободено състояние. В Бхагавад-гӣт (14.26) се казва:

„Този, който изцяло се е отдал на предано служене, който не пада при никакви обстоятелства, веднага преодолява влиянието на материалната природа и се издига до нивото на Брахман.“

Авябхичриӣ бхакти означава чиста преданост. Когато отдаваш предано служене, не трябва да имаш материални мотиви. В движението за Ка съзнание човек трябва да промени съзнанието си. Ако съзнанието е насочено към материалното наслаждение, то е материално, а ако е насочено към служене на Ка, то е Ка съзнание. Отдадената душа служи на Ка без материални съображения (анбхилшит-шӯням). Гна-кармдй-анвтам – чистото предано служене, което е отвъд дейностите на тялото и ума, такива като гна (умозрителни разсъждения) и карма (плодоносна работа), се нарича чиста бхакти йога. Бхакти йога е естествено присъщата на душата дейност и когато човек наистина започне да отдава чисто, незамърсено предано служене, той е вече освободен (са гун саматӣтяитн). Преданият на Ка не е подчинен на материалното обуславяне, макар че телесните му черти може да изглеждат обусловени от материята. Затова не трябва да гледаме на чистите предани от материална позиция. Ако човек не е истински предан, не може да види по съвършен начин друг предан. Както беше обяснено в предишния стих, има три вида предани: каниха адхикрӣ, мадхяма адхикрӣ и уттама адхикрӣ. Каниха адхикрӣ не може да различи предан от непредан. Той се интересува само от обожанието на Божеството в храма. Мадхяма адхикрӣ обаче може да различава предания от неотдадения, а също така и предания от Бога. Затова се отнася по различни начини с Върховната Божествена Личност, с предания и с неотдадения.

Никой не трябва да критикува телесните недостатъци на чистия предан. Дори да има такива недостатъци, човек не трябва да им обръща внимание. Трябва да се съсредоточим върху основното занимание на духовния учител – преданото служене, чистото служене на Върховния Бог. Както се казва в Бхагавад-гӣт (9.30):

Дори да изглежда, че преданият върши отвратителни дейности, той трябва да бъде считан за сдху, свят човек, защото истинската му същност е заета с любящо служене на Бога. С други думи, той не трябва да бъде смятан за обикновено човешко същество.

Дори ако чистият предан не е роден в семейство на брхмаа или госвмӣ, щом отдава служене на Бога, не трябва да бъде пренебрегван. В действителност, не може да съществува семейство на госвмӣ, основаващо се на каквито и да било материални съображения, касти или наследственост. Титлата госвмӣ е притежание на чистите предани, затова говорим за шестимата Госвмӣ, начело с Рӯпа Госвмӣ и Сантана Госвмӣ. Всъщност Рӯпа Госвмӣ и Сантана Госвмӣ на практика били станали мохамедани и носели имената Дабира Кхса и Скара Маллика, но самият Шрӣ Чайтаня Махпрабху ги е направил госвмӣ. Затова титлата госвмӣ не е наследствена. Думата госвмӣ се отнася до този, който може да владее сетивата си, който е господар на сетивата. Преданият не е подчинен на сетивата си, а им е господар. Затова той трябва да се нарича свмӣ или госвмӣ, дори и да не е роден в семейство на госвмӣ.

Според това определение госвмӣте, потомци на Шрӣ Нитнанда Прабху и Шрӣ Адваита Прабху, несъмнено са предани, но не трябва да пренебрегваме преданите, произхождащи от други семейства. Всъщност, независимо дали преданите, произлизат от семейства на предишни чрии или от обикновени семейства, следва да гледаме на тях по еднакъв начин. Не трябва да отхвърляме някого, мислейки: „О, това е американски госвмӣ“, нито пък да мислим: „О, това е нитнанда-ваша-госвмӣ!“. Има негласен протест срещу това, че даваме титлата госвмӣ на американските ваиави от движението за Ка съзнание. Понякога хората категорично заявяват на американските предани, че тяхната саняса или пък титлата им госвмӣ са неавторитетни. Обаче според твърдението на Рӯпа Госвмӣ в този стих, между един американски госвмӣ и един госвмӣ от семейство на чрии няма разлика.

От друга страна, предан, постигнал титлата госвмӣ, без да е роден от баща брхмаа или от госвмӣ от рода на Нитнанда и Адваита Прабху, не бива да се възгордява, че е станал госвмӣ. Той постоянно трябва да помни, че ако се главозамае, ще пропадне. Движението за Ка съзнание е трансцендентална наука и няма място за завист. То е предназначено за парамахаси, които са напълно свободни от завистта (парама нирматсарм). Човек не трябва да завижда нито ако е роден в семейство на госвмӣ, нито ако му е дадена титлата госвмӣ. Щом някой започне да завижда, той пада от нивото парамахаса.

Ако обръщаме внимание на телесните недостатъци на ваиавите, извършваме оскърбление в лотосовите им нозе. Оскърблението в лотосовите нозе на ваиавите е много сериозно нещо. Всъщност, Шрӣ Чайтаня Махпрабху описва тази грешка като хтӣ мт, оскърблението на побеснелия слон. Побеснелият слон предизвиква огромни опустошения, особено ако влезе в някоя хубаво поддържана градина. Затова трябва много да внимаваме да не извършваме никакви оскърбления срещу ваиава. Всеки предан трябва да е готов да приема съветите на по-напредналите ваиави, а напредналите ваиави да са готови да помагат с всичко на начинаещите. Човек заема по-висша или по-низша позиция според духовния си напредък в Ка съзнание. Не бива дейностите на чистия ваиава да се преценяват от материална гледна точка. Да преценява чистия предан от материална гледна точка е особено вредно за начинаещия. Затова трябва да избягваме да гледаме повърхностно на чистия предан; трябва да се опитаме да видим скритите му черти и да разберем как отдава трансцендентално и изпълнено с любов служене на Бога. По такъв начин човек може да избегне да оценява предания от материална позиция, и така сам постепенно да стане чист предан.

Тези, които си мислят, че Ка съзнание е предназначено само за определена част от хората, за определени предани или за определена територия, всъщност са предразположени да виждат само външните характеристики. Подобни начинаещи не могат да оценят възвишеното служене на напредналия предан, а се опитват да принизят мах бхгаватите до собственото си ниво. При разпространяването на Ка съзнание по света понякога се сблъскваме с такива трудности. За съжаление, обкръжени сме от начинаещи духовни събратя, които не оценяват колко изключително е разпространението на Ка съзнание по целия свят. Те просто се опитват да ни поставят на собственото си ниво и се стремят да ни критикуват по всякакви начини. Изпитваме съжаление към наивните им дейности и бедните им знания. На една боговдъхновена личност, отдадена на най-поверително служене на Бога, не трябва да се гледа като на обикновено човешко същество, защото е казано, че ако не е упълномощен от Ка, човек не може да разпространява движението за Ка съзнание по целия свят.

Когато някой критикува чист предан, извършва оскърбление (ваиава апардха); това е много опасно и е голяма пречка за напредъка в Ка съзнание. Не можем да постигнем никакво духовно развитие, ако извършваме оскърбление в лотосовите нозе на един ваиава. Всеки трябва да е много внимателен и да не завижда на упълномощения уддха ваиава. Оскърбление е също да смятаме упълномощения ваиава за обект на наказание. Оскърбително е да се опитваме да го съветваме или да го поправяме. Начинаещият ваиава и напредналият ваиава се различават по дейностите си. Напредналият ваиава е винаги в положението на духовен учител, а начинаещият винаги е негов ученик. Духовният учител не е длъжен да се подчинява на съветите на ученика си, нито пък е задължен да приема наставления от онези, които не са негови ученици. Това е същината на съвета на Шрӣла Рӯпа Госвмӣ в шестия стих.