No edit permissions for Bulgarian

1

Йога, която Арджуна отказал да приеме

На Запад, и особено в нашия век, са станали популярни много йога системи, но нито една от тях не води към истинското съвършенство на йога. В Бхагавад-гӣт Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, учи Арджуна непосредствено на съвършенството на йога. Ако искаме да се докоснем до това съвършенство, трябва да се обърнем към Бхагавад-гӣт, в която ще открием авторитетните думи на Върховната Личност.

Забележително е наистина, че съвършенството на йога е било разисквано насред бойното поле. Ка го обяснил на воина Арджуна точно преди Арджуна да участва в една братоубийствена война. От сантименталност Арджуна си мислел: „Защо трябва да се сражавам срещу собствените си роднини?“. Нежеланието му да се бие се дължало на заблужденията му и Шрӣ Ка изговорил пред него Бхагавад-гӣт, за да разсее тези заблуди. Можем да си представим, че това не е отнело много време – не повече от час, тъй като воините от двете армии били готови да започнат битката. За един час Шрӣ Ка изрекъл на приятеля си Арджуна цялата Бхагавад-гӣт и обяснил съвършенството на всички йога системи. И в края на този велик разговор Арджуна се простил със съмненията си и се сражавал.

Когато по време на разговора Арджуна чул за медитативния вид йога – как човек трябва да отиде на усамотено място, да седи с изправен гръб и полузатворени очи, как да съсредоточи погледа си във върха на носа си и да не отклонява вниманието си към нищо друго, – той казал:

йо 'я йогас тва прокта
смйена мадхусӯдана
етас
ха на пашми
ча
чалатвт стхити стхирм

„О, Мадхусӯдана, йога системата, която изложи, ми изглежда трудна и неприложима, защото умът е неспокоен и неустойчив“ (Бхагавад-гӣт, 6.33). Това е много важно. Не трябва да забравяме, че живеем в материална обстановка, в която умът ни непрекъснато е изложен на дразнения. Всъщност ние се намираме в доста трудно положение. Постоянно мислим, че ако променим нещо, ще избегнем тревогите в ума си, постоянно се надяваме, че един ден те ще изчезнат. Но тези тревоги са част от материалния свят, ние не можем да се спасим от тях. Ние сме изправени пред дилемата постоянно да се опитваме да разрешим проблемите си и никога да не намираме разрешение, защото тази вселена е така устроена, че разрешение няма.

Понеже бил честен и открит, Арджуна признал на Ка, че не може да следва този вид йога, който Той му описва. Трябва да отбележим, че Арджуна се обръща към Ка с името Мадхусӯдана – „убиец на демона Мадху“. Богът има безброй имена, защото е назоваван според дейностите си. Имената му са безброй, понеже и дейностите му са безброй. Ние сме само частици от Бога, но от детството си досега сме извършили толкова дейности, че дори не можем да си ги припомним. Вечният Бог е безкраен. Дейностите му също са безкрайни и затова Той има безброй имена. Главното от тези имена е Ка. Тогава защо Арджуна нарича Бога Мадхусӯдана? Като негов приятел, той би могъл да го нарече направо Ка. Арджуна смятал ума си за голям демон – такъв като демона Мадху. Ако Ка убиел този демон, Арджуна щял да може да постигне съвършенството на йога. Арджуна всъщност казвал: „Умът ми е по-силен и от демона Мадху. Моля те, убий го, за да мога да следвам тази йога“. Дори умът на такъв велик мъж като Арджуна бил винаги неспокоен. Както самият Арджуна казва:

чачала хи мана ка
прамтхи балавад дхам
тасха ниграха манйе
вйор ива судукарам

„О, Кр̣ш̣н̣а, умът е неспокоен, необуздан, упорит и много силен и аз мисля, че покоряването му е по-трудно от контролирането на вятъра“ (Бхагавад-гӣт, 6.34).

Наистина умът постоянно ни кара да ходим тук и там, да правим това и онова; постоянно ни казва да поемем в тази или онази посока. Смисълът на йога е човек да овладее неспокойния си ум. В медитативната йога това става, като човек съсредоточава ума си върху Свръхдушата. Това е целта на йога. Но Арджуна казва, че да се управлява умът е по-трудно, отколкото да се спре вятърът. Представете си как някой разперва ръце, за да спре урагана. Трябва ли да допуснем, че Арджуна просто не бил достатъчно квалифициран, за да владее ума си? Истината е, че ние не можем дори да си представим великолепните качества на Арджуна. Нека не забравяме, че той бил личен приятел на Върховната Божествена Личност. Това е изключително висша позиция и човек не може да я постигне, ако не притежава необикновени качества. Освен това Арджуна бил известен като велик воин и владетел. Той бил толкова интелигентен, че успял да разбере Бхагавад-гӣт за един час, а днешните учени не могат да я проумеят дори цял живот. И въпреки това Арджуна мислел, че не е по силите му да обуздае ума си. Нима това, което е било невъзможно за Арджуна в една по-развита епоха, ще е възможно за нас в днешната епоха на деградация? Не трябва и през ум да ни минава, че сме на равнището на Арджуна. Ние сме хиляди пъти по-неквалифицирани от него.

Няма никакви свидетелства Арджуна някога да се е занимавал с йога, но въпреки това Ка го оценява като единствения човек, който е в състояние да разбере Бхагавад-гӣт. В какво се състоят особените достойнства на Арджуна? Шрӣ Ка казва: „Ти си мой предан и много скъп приятел“. И въпреки че бил предан и приятел на Ка, Арджуна отказал да следва медитативната йога система, описана от Шрӣ Ка. Какво означава това? Трябва ли да губим надежда, че някога ще можем да покорим ума си? – Не, умът може да бъде овладян и начинът за това е Ка съзнание. Умът винаги трябва да е съсредоточен върху Ка. До степента, в която е погълнат от мисли за Ка, той е постигнал съвършенството на йога.

В Шрӣмад Бхгаватам, Дванайсета песен, Шукадева Госвмӣ казва на Махрджа Парӣкит, че в Сатя юга, Златната епоха, хората живеели по сто хиляди години. По това време, когато напредналите в духовно отношение живи същества живеели толкова дълго, било възможно да се практикува медитативната йога система. Но това, което в Сатя юга се постигало чрез медитация, в следващата юга, Трета юга, – чрез извършване на големи жертвоприношения, в следващата юга, Двпара юга, – чрез обожание в храмове, а в днешно време, Кали юга, може да се постигне чрез хари кӣртана – повтаряне на имената на Бога, Харе Ка. От авторитетните източници научаваме, че повтарянето на Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе представлява съвършенството на йога в тази епоха.

Днес с трудност доживяваме до петдесет-шейсет години. Животът ни продължава най-много осемдесет или сто години. Освен това този кратък живот е изпълнен с грижи и страдания, причинени от войни, епидемии, глад и много други нещастия. Ние сме злочести и не особено интелигентни. Такива са качествата на човека от Кали юга, епохата на деградацията. Следователно изглежда, че никога няма да постигнем успех в медитативната йога система, описана от Ка. Най-много да задоволим каприза си с някаква псевдоадаптация на тази система. Хората дават пари за гимнастически упражнения и дълбоко дишане и са щастливи от мисълта, че ще могат да удължат живота си с няколко години или ще се наслаждават на по-добър секс. Трябва да знаем обаче, че това не е автентичната йога система. В тази епоха медитативната йога не може да се следва, както е предписано. Но всички съвършенства, до които води тя, могат да се постигнат с бхакти йога, възвишения процес на Ка съзнание, и по-конкретно чрез мантра йога, прославянето на Шрӣ Ка чрез повтаряне на Харе Ка. Тази практика е препоръчана във ведическите писания и утвърдена от велики авторитети като Чайтаня Махпрабху. Бхагавад-гӣт казва, че махтмите (великите души) постоянно възпяват величието на Бога. Ако човек иска да бъде махтм според критерия на ведическата литература, на Бхагавад-гӣт и на великите авторитети, трябва да приеме метода на Ка съзнание и възпяването на Харе Ка. Но ако сме доволни да демонстрираме медитация, като седим добре изправени в поза „лотос“ и показно изпадаме в транс, това е друга работа. Такива спектакли нямат нищо общо с истинското съвършенство на йога. Материалната болест не може да се излекува по такъв изкуствен начин. Трябва да приемем истинския лек директно от Ка.

« Previous Next »