1

Боб: Какво значи името Ка?

Шрӣла Прабхупда: Ка означава „всепривличащ“.

Боб: Всепривличащ.

Шрӣла Прабхупда: Да. Ако Богът не привлича всички, как би могъл да бъде Бог? Човек стои високо в очите на другите, когато ги привлича. Не е ли така?

Боб: Да, така е.

Шрӣла Прабхупда: Следователно Богът трябва да е привлекателен, и то да привлича всички. С други думи, ако Той има име или искате да му дадете име, това може да е само името „Ка“.

Боб: Но защо само Ка?

Шрӣла Прабхупда: Защото Той привлича всички. Ка означава „всепривличащ“.

Боб: Аха, разбирам.

Шрӣла Прабхупда: Да. Богът няма име – ние му даваме имена според качествата му. Ако някой е много красив, наричаме го красавец. Ако е много мъдър, наричаме го мъдрец. Името се дава според качествата. Богът привлича всички, затова името Ка може да бъде даденосамонанего.Каозначава„този,койтопривлича всички“. Това включва всичко.

Боб: Но какво ще кажете за името „всемогъщ“?

Шрӣла Прабхупда: Да… Ако не си всемогъщ, как ще бъдеш всепривличащ?

Шмасундара (секретар на Шрӣла Прабхупда): Това име включва всичко.

Шрӣла Прабхупда: Всичко. Той трябва да е много красив, много мъдър, много силен, много прославен…

Боб: А негодниците смятат ли Ка за привлекателен?

Шрӣла Прабхупда: О, да! Освен всичко друго Ка е и най-големият негодник.

Боб: Как така?

Шрӣла Прабхупда (смее се): Защото закачал гопӣте.

Шмасундара: Закачал?

Шрӣла Прабхупда: Да. Понякога Рдхарӣ излизала и Ка връхлитал отгоре ѝ. Тя падала и го молела: „Ка, престани да се закачаш“. Но падайки с нея, Ка използвал възможността да я целуне. (Шрӣла Прабхупда се смее.) Макар Ка да действал като хулиган, това доставяло удоволствие на Рдхари. Ако тази склонност към пакостничество не съществуваше у Бога, как щеше да се появи в този свят? Определението ни за Бог е, че Той е източникът на всичко. Ако пакостите не присъстваха у Ка, как щяха да се появят тук! Но неговите пакости са толкова прекрасни, че всички ги обожават.

Боб: А какво ще кажете за негодниците, които не са толкова прекрасни?

Шрӣла Прабхупда: Не, злосторничеството не е хубаво нещо, но Ка е абсолютен. Той е Бог. Затова дори и пакостите му са добри. Ка е съвършено добър.
Богът е добър.

Боб: Да.

Шрӣла Прабхупда: Затова, когато действа като негодник, това също е добро. Това е Ка. Пакостничеството не е хубаво нещо, но когато го върши Ка, то е хубаво, защото Той е абсолютното добро. Трябва ясно да разберем това.

Боб: Има ли хора, които не намират Ка за привлекателен?

Шрӣла Прабхупда: Не. Всички хора са привлечени от него. Кой не го харесва? Дайте ми поне един пример: „Този човек или това живо същество не харесва Ка“. Няма да откриете такова създание.

Боб: Някой, който иска да извърши в живота си нещо нередно и така да се домогне до власт, престиж или пари…

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб: …може би за него Богът няма да е привлекателен. Богът няма да му допада, защото ще го кара да се чувства виновен.

Шрӣла Прабхупда: Не, не. Такъв човек е привлечен от идеята да стане силен. Той се стреми към влияние и богатство, нали така? Но никой не е по-богат от Ка. Затова Ка го привлича.

Боб: Ако някой, който иска да забогатее, се моли на Ка, ще забогатее ли наистина?

Шрӣла Прабхупда: О, да!

Боб: Може да забогатее по този начин?

Шрӣла Прабхупда: Да, разбира се. Ка е всемогъщ и щом му се молите за богатство, Той ще ви го даде.

Боб: Ами ако някой води лош живот, но се моли да забогатее, пак ли ще стане богат?

Шрӣла Прабхупда: Да. Да се молиш на Ка, това не може да бъде лошо.

Боб: О, разбира се.

Шрӣла Прабхупда (усмихва се): По една или друга причина той се моли на Ка, затова не можем да кажем, че е лош човек.

Боб: Да.

Шрӣла Прабхупда: Ка казва в „Бхагавад-гӣт“: апи чет судурчро бхаджате мм ананя-бхк. Чели ли сте това?

Боб: Да. Не знам санскритски, но знам какво означава на английски.

Шрӣла Прабхупда: Хм-м.

Боб: „Дори да ми се моли най-пропадналият човек…

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб: …той ще се издигне“.

Шрӣла Прабхупда: Да.От мига, в който започне да се моли на Ка, той вече не е лош човек. Значи Ка е всепривличащ. Във Ведите се казва, че Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност, е изворът на всяко едно удоволствие – расо ваи са. Човек се стреми към дадено нещо, защото открива в него някаква наслада.

Боб: Как го казахте?

Шрӣла Прабхупда: Някаква наслада, вкус. Например някой пие. Защо прави това? – Защото му доставя удоволствие. Друг се стреми към пари, защото те му дават този вкус.

Боб: Какво означава „вкус“?

Шрӣла Прабхупда (към Шмасундара): Как може да се каже това по друг начин?

Шмасундара: Удоволствие.

Боб: Аха, разбирам.

Шрӣла Прабхупда: Приятен вкус. И така, във Ведите се казва: расо ваи са. Точната дума, която превеждаме като „вкус“, е раса. (В стаята влиза Млатӣ, съпругата на Шмасундара, и носи поднос с храна.) Какво е това?

Млатӣ: Пържени патладжани.

Шрӣла Прабхупда: О! Всепривличащи! Всепривличащи!
(Всички се смеят.)

Боб: Кой е учен?

Шрӣла Прабхупда: Който знае нещата каквито са.

Боб: Той мисли, че познава нещата каквито са.

Шрӣла Прабхупда: Какво?

Боб: Той се надява, че познава нещата каквито са.

Шрӣла Прабхупда: Не, той би трябвало да знае. Ние се обръщаме към учения, защото се предполага той да има правилно знание. Учен означава този, който познава нещата каквито са.

Шмасундара: А в какъв смисъл се казва, че Ка е найвеликият учен?

Шрӣла Прабхупда: Той знае всичко. Учен е този, който познава съвършено предмета си. Такъв човек можем да наречем учен. А Ка знае всичко.

Боб: Аз съм преподавател и също се занимавам с наука.

Шрӣла Прабхупда: Да, преподаване… Но ако не притежавате съвършено знание, как преподавате? Аз ви питам.

Боб: Но дори да няма съвършено знание, човек пак може да преподава.

Шрӣла Прабхупда: Това е заблуждение, а не обучение.
Просто измама. Ето какво говорят учените: „В началото е имало материя с много висока плътност и изведнъж… се появило творението. Вероятно. Може би“. Какво е това, ако не измама? Това не е учение, това си е мошеничество.

Боб: Но не мога ли да преподавам някои неща, макар да нямам съвършено знание? Например не мога ли…

Шрӣла Прабхупда: Можете да преподавате само докъдето стигат познанията ви.

Боб: Именно, не трябва да се опитвам да преподавам това, което и аз самият не зная.

Шрӣла Прабхупда: Точно така. Това е измама.

Шмасундара: С други думи, човек не може да дава на другите истината, ако притежава само частично знание.

Шрӣла Прабхупда: Да. Това не е възможно за човешкото същество. Хората имат несъвършени сетива. Как тогава могат да дават съвършено знание? Да кажем, вие виждате слънцето като диск. Нямате възможност да се приближите до него. Дори и да твърдите, че то може да се види с телескопи не знам какво още, тези уреди са несъвършени, защото са създадени от вас. Как е възможно машините ви да са съвършени? Затова знанието, което иматезаслънцето,също е несъвършено. Тогава не обяснявайте на другите какво представлява слънцето, щом нямате съвършено знание. Вие всъщност заблуждавате хората.

Боб: Ами ако преподавам, че разстоянието до слънцето е приблизително 150 000 000 километра?

Шрӣла Прабхупда: Щом казвате „приблизително“, това вече не е научно.

Боб: Но тогава излиза, че почти цялата наука не е „научна“.

Шрӣла Прабхупда: Точно в това е работата!

Боб: Цялата наука се основава на предположения.

Шрӣла Прабхупда: Да, така е. Те дават знание по несъвършен начин. Същото може да се каже и за този голям шум около кацането на Луната. Смятате ли, че знанието им е съвършено?

Боб: Не.

Шрӣла Прабхупда: Какъв извод може да направим тогава?

Боб: Какъв е истинският дълг на учителя към обществото? Например един преподавател по естествени науки. За какво трябва да говори в класната стая?

Шрӣла Прабхупда: В класната стая ли? Трябва просто да говорите за Ка.

Боб: Значи не трябва да говори за…

Шрӣла Прабхупда: Не. Това включва в себе си всичко.
Целта му трябва да е знанието за Ка.

Боб: Може ли един учен да преподава как се съединяват киселини и основи или нещо подобно, и предметът на това знание да е Ка?

Шрӣла Прабхупда: По какъв начин?

Боб: Да кажем, човек се занимава с наука и с нейна помощ открива общите закономерности в природата, а те сочат наличието на сила, която ги управлява…

Шрӣла Прабхупда: Онзиден говорих за това. Попитах един химик дали когато се съединят кислород и водород, ще се получи вода. Не е ли така според химическите формули?

Боб: Така е.

Шрӣла Прабхупда: Добре. В Тихия, или да вземем Атлантическия океан, има огромно количество вода. Колко химически вещества са били необходими, за да се образува тази вода?

Боб: Какво количество ли?

Шрӣла Прабхупда: Да. Колко тона?

Боб: О, много!

Шрӣла Прабхупда: А кой ги е дал?

Боб: Всичко това е дадено от Бога.

Шрӣла Прабхупда: Значи има някого, който ги е доставил.

Боб: Да.

Шрӣла Прабхупда: Ето това е наука. Трябва да преподавате по този начин.

Боб: А струва ли си да учиш, че като се съединят киселина и основа, протича неутрализация?

Шрӣла Прабхупда: И тук важи същото. Има толкова много подобни реакции. Кой върши всичко това? Кой дава киселината и основата?

Боб: Очевидно тези вещества са се появили от същия източник, от който и водата.

Шрӣла Прабхупда: Да. Не можем да получим вода, ако нямаме водород и кислород. А това е огромен океан – и не само Атлантическият или Тихият океан, съществуват милиони планети, на които се намират милиони такива океани. Кой е създал тази вода от кислород и водород и откъде са дошли те? Ние питаме. Някой трябва да е доставил водорода и кислорода, как иначе те ще започнат да съществуват?

Боб: Но не трябва ли да учим също и как се прави водата от водорода и кислорода? Не трябва ли да знаем как протича процесът на горене при тях? Нали когато водород и кислород се съединят при висока температура…

Шрӣла Прабхупда: Това е второстепенно и не е трудно.
Ето, Млатӣ е направила тези пури (вид хляб). Имаме брашно и гхи (пречистено масло) и от тях тя е направила пури. Но ако няма брашно и гхи, как ще направи пури? В „Бхагавад-гӣт“ се казва: „Водата, земята, въздухът, огънят – това са мои енергии“. Какво представлява тялото ви? То е само външна обвивка и е ваша енергия.Знаетелитова? Тялото виеизградено от вашата енергия. Например аз ям…

Боб: Да.

Шрӣла Прабхупда: По този начин се образува някаква енергия, която поддържа тялото ми.

Боб: Да, разбирам.

Шрӣла Прабхупда: Значи тялото ви се изгражда от вашата енергия.

Боб: Но енергията в храната, която ядем, идва от слънцето.

Шрӣла Прабхупда: Давам ви пример. Когато тази храна се смели, се образува енергия и тя поддържа тялото. Ако това количество енергия не е достатъчно, тялото отслабва или се разболява.Тялото виесъставено от собствената ви енергия. По същия начин гигантското космическо тяло, вселената, е изградено от енергията на Ка. Можете ли да отречете това? Както вашето тяло е съставено от енергията ви, така и тялото на вселената трябва да е съставено от нечия енергия. Този някой е Ка.

Боб: Трябва малко да помисля, за да вникна в това.

Шрӣла Прабхупда: Какво толкова има за мислене, това е факт. (Смее се.) Косата ви расте всеки ден. Защо? Защото във вас има енергия.

Боб: Тази, която получавам от храната.

Шрӣла Прабхупда: Не е толкова важно точно как сте я получили! Благодарение на нея косата ви расте. И така, както тялото ви е създадено от вашата енергия, така цялото гигантско проявление е създадено от енергията на Бога. Това е факт! Тази енергия не е ваша.

Боб: Да. О, да, разбирам.

Предан: Също както планетите. Нали планетите във вселената са всъщност слънчева енергия? Не съществуват ли благодарение на нея?

Шрӣла Прабхупда: Да, но кой е създал слънцето? То е енергия на Ка. То е топлина, а Ка казва: бхӯмир по ’нало вю – „Топлината е моя енергия“. Слънцето е проявление на топлинната енергия на Ка. То не е ваша енергия. Не може да кажете: „Аз съм създал слънцето“. Но някой трябва да го е създал и Ка казва, че това е Той. А ние вярваме на Ка. Затова сме каити.

Боб: Каити?

Шрӣла Прабхупда: Да. Нашето знание е съвършено. Ако кажа, че топлината е енергия на Ка, не може да го отречете, защото тази енергия не е ваша. В тялото ви има известно количество топлина. Топлинната енергия също принадлежи на някого. И кой е той? Това е Ка. Ка казва: „Да, тя е моя енергия“. По този начин знанието, което имам, е съвършено. Аз съм велик учен, защото съм приел твърдението на най-великия учен. Аз лично може да съм глупак, но понеже съм получил знанието си от най-великия учен, и аз ставам велик учен.
За мен няма никакви трудности.

Боб: Как да разбирам това?

Шрӣла Прабхупда: За мен е много лесно да стана найвелик учен, защото приемам знанието на най-великия учен. „Земята, водата, огънят, въздухът, етерът, умът, интелигентността и егото – това са осемте ми отделени енергии.“

Боб: Отделени енергии?

Шрӣла Прабхупда: Да. Също като млякото. Какво е всъщност млякото? – Отделена енергия на кравата. (Когато разбират смисъла на казаното, Боб и Шмасундара се разсмиват.) Не е ли така? То е проявление на отделената енергия на кравата.

Шмасундара: Нещо като вторичен продукт?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб: И какво е значението на това, че тази енергия е отделена от Ка?

Шрӣла Прабхупда: „Отделена“ означава, че произлиза от тялото на кравата, но не е самата крава. Затова се казва „отделена“.

Боб: Значи земята и всичко е произлязло от Ка, но не е Ка?

Шрӣла Прабхупда: Не е Ка. Или може да се каже, че едновременно е и не е Ка. Това е нашата философия. Еднаквост и различие. Не може да се каже, че тези неща са различни от Ка, защото без него те няма да съществуват. В същото време не може да кажете: „Тогава ще обожавам водата. Защо да обожавам Ка“. Пантеистите твърдят, че всичко е Бог. Затова каквото и да правим, то е все обожаване на Бога. Такава е философията на мвдӣте: всичко произлиза от Бога, следователно всичко е Бог. Но нашата философия е, че всичко е Бог и същевременно не е Бог.

Боб: Тогава какво на земята е Бог? Съществува ли нещо на земята, което да е Бог?

Шрӣла Прабхупда: Да. Понеже всичко е произлязло от енергията на Бога. Но това не означава, че когато обожавате дадено нещо, по този начин обожавате Бога.

Боб: Има ли нещо на тази земя, което да не е м (илюзия)?

Шрӣла Прабхупда: М означава енергия.

Боб: Енергия?

Шрӣла Прабхупда: Да. М. „Илюзия“ е друго значение на тази дума. Невежите бъркат енергията и енергоизточника. Това е м. Да вземем слънчевата светлина. Слънчевата светлина, която прониква в стаята ви, е енергия на слънцето. Но не може да твърдите, че в стаята ви е влязло самото слънце. Ако това стане, тогава със стаята ви, с вас самия и въобще с всичко ще бъде свършено. За отрицателно време. Ще бъдете лишени от удоволствието да научите, че самото слънце е влязло в стаята ви. Не е ли така?

Боб: Несъмнено.

Шрӣла Прабхупда: Но не може да кажете, че слънчевата светлина не е слънце. Ако нямаше слънце, щеше ли да има слънчева светлина? Значи не може да се каже, че тя не е слънце. И въпреки това тя не е слънце. Тя е и не е слънце. И двете. Това е философията ни. Ачинтябхедбхеда – невъобразима. От материална гледна точка не можем да проумеем как едно нещо може да бъде едновременно и положително, и отрицателно. Просто не можем да си го представим. Това е непроницаемата енергия. Всичко е съставено от енергиите на Ка и затова Той може да се прояви във всяка една от тях. Затова, когато обожаваме Ка в някоя форма, направена от земя, вода или нещо подобно – това е Ка. Не може да кажете, че тя не е Ка. Когато обожаваме това мӯрти (Божеството в храма) на Ка, направено от метал, това е Ка. Наистина е така, защото металът е енергия на Ка. Следователно той не се различава от Ка, а Ка е толкова могъщ, че може напълно да се прояви в енергията си. Така че обожаването на мӯртите в храма не е езическо идолопоклонничество. По този начин наистина обожаваме Бога – стига да знаем как да го правим.

Боб: Значи, ако човек знае как да направи това, Божеството става Ка?

Шрӣла Прабхупда: Не, не става. То е Ка.

Боб: Мӯртите са Ка, но само ако знаем как да ги обожаваме?

Шрӣла Прабхупда: Да. Както този електрически проводник. Той е електричество. Човек може да извлече от него електричество, стига да знае как да направи това.

Шмасундара: Иначе това си остава само една жица.

Шрӣла Прабхупда: Да, само жица.

Боб: Значи, ако направя статуя на Ка, тя няма да е Ка, докато…

Шрӣла Прабхупда: Тя е Ка. Но трябва да знаете начина, по който ще може да разберете, че е Ка. Иначе тя си е Ка.

Боб: А не е само земя и глина?

Шрӣла Прабхупда: Не. Земята не може да съществува отделно от Ка. Ка казва „моя енергия“. Не може да отделим енергията от източника ѝ. Това просто не е възможно. Не може да отделим топлината от огъня. Но огънят се различава от топлината и тя е различна от него. Когато усещате топлината, това не означава, че пипате огъня. Макар и да излъчва топлина, огънят запазва същността си. По същия начин Ка сътворява чрез различните си енергии, но си остава Ка. Философите мвдӣ мислят, че след като Ка е всичко, тогава отделната му същност се е загубила. Това е материален начин на мислене. Аз например пия това мляко на малки глътки и когато свърша, няма да има повече мляко, всичкото ще е отишло в стомаха ми. При Ка не е така. Той е всемогъщ. Ние непрекъснато използваме енергиите му и въпреки това Той остава непокътнат. Той съществува. Както човек, който е заченал много, много деца, но продължава да съществува. Това е груб пример. Не е вярно, че той се е изчерпал и вече не съществува само защото е създал стотици деца. Така и Богът, Ка, не изчезва, въпреки че има безброй деца.
пӯрася пӯрам дя пӯрам еввашияте

„Тъй като Той е пълното цяло, Той запазва пълно равновесие и хармония, макар че от него произлизат толкова много завършени части.“ Това е да осъзнаеш Ка. Ка никога не се изчерпва. Той е невероятно могъщ. Затова е всепривличащ. Енергиите му са неизброими и неизчерпаемостта е само една от особеностите им. Този поглед върху енергиите на Ка е само едната страна, само част от цялата истина. Ако продължавате да изучавате Ка по този начин, това е Ка съзнание. Това не е нещо измислено от рода на „може би“, „вероятно не“… Това е абсолютно! Това е реалност!

Шмасундара: А самото изучаване никога не свършва.

Шрӣла Прабхупда: Не. Как би могъл да има край този път? Енергиите на Ка са безкрайни.