2

Боб: Питах за това преданите, а и сам виждам как се отнасят към секса, но не мога да си представя и аз да имам същото отношение. Пък и в края на лятото ще се женя.

Шрӣла Прабхупда: М-м?

Боб: Ще се женя в края на лятото, август или септември, когато се върна в Америка. А преданите казват, че семейните имат секс само за зачеване на деца. Аз не мога да се видя в подобно положение и затова искам да попитам какъв сексуален живот може да води преданият, докато живее в материалния свят?

Шрӣла Прабхупда: Според ведическите предписания трябва да избягваме сексуалния живот. Всички ведически принципи имат за цел да ни помогнат да се освободим от материалните окови. Ние сме привързани към различни видове материално удоволствие, от които най-голямо наслаждение носи сексът. В „Бхгаватам“ се казва, че в този материален свят мъжът е привързан към жената, а жената – към мъжа: пуса стри митхунӣ-бхвам етам. И не само при хората, сред животните наблюдаваме същото. Тази привързаност стои в основата на материалния живот. Жените търсят обкръжението на мъжете, мъжете се стремят към жените. Всички романи, драми, филми, дори рекламите отразяват привързаността между мъжа и жената. Дори на витрината на магазина за дрехи манекените са мъже и жени. Правттир е бхӯтн нивттис ту махпхалм. Така че тази привързаност вече съществува.

Боб: Привързаността между мъжа и жената?

Шрӣла Прабхупда: Да, между мъжа и жената. И ако искате да се освободите от материалния свят, трябва да елиминирате тази привързаност. В противен случай, ако я засилвате, ще трябва отново да се раждате, било то като човек, полубог или животно, било то като змия, птица или див хищник. Ще бъдете принудени да се родите отново.

Затова не трябва да усилваме привързаността си, макар че такава е всеобщата тенденция и такъв е основният принцип на материалното съществуване. Гха, кетра, сута (дом, земя, деца). Ако човек е в състояние да го отхвърли и да се избави от него, това е най-доброто. Затова според ведическата система момчетата трябва да се възпитават като брахмачрӣ – това означава никакъв секс. Ведическите принципи са предназначени да намалят привързаността, а не да я засилят. Затова цялата система се нарича варшрама дхарма.

Тя се състои от вари и шрами – четири обществени подразделения и четири степени в духовното развитие. Брахмачаря (ученически живот без секс), гхастха (семеен живот), внапрастха (оттегляне от светския живот) и саннса (пълно отречение) – това са четирите стъпала в духовното развитие. Общественото разделение включва брхмаите (класата на интелектуалците), катриите (администраторите), вайшите (търговците и земеделците) и шӯдрите (работниците). В тази система принципите, които регулират живота, са толкова съвършени, че дори ако някой изпитва влечение към наслажденията в материалния свят, той е насочван така, че накрая да постигне освобождение и да се върне вкъщи, обратно при Бога. Това е нашият метод. Сексът не е необходим, но тъй като сме привързани към него, може да си го позволим при определени регулиращи принципи. (Някъде наблизо започва киртан. Долитат екзотичните звуци на мдагата, дочува се смях и силният звук на раковините.)

Шрӣла Прабхупда: В „Шрӣмад Бхгаватам“ (5.5.8) се казва:

Сексът – привързаността между мъжа и жената – е основният принцип на материалния живот. Когато мъжът и жената се свържат, тази привързаност се задълбочава и ги кара да си осигурят гха (дом), кетра (земя), сута (деца), пта (приятели и познати) и витта. Витта означава пари. Така човек се заплита: гха-кетра-сутпта-виттаи. И това е илюзията: джанася мохо ’ям. Тази илюзия ни кара да мислим: аха мамети – „Аз съм това тяло и всичко, свързано с него, е мое“.

Боб: И какво става тогава?

Шрӣла Прабхупда: Привързаността се задълбочава. Това означава да мислим: „Аз съм това тяло и мястото, където то се е появило, е моя родина“. И нататък това продължава с „Аз съм американец“, „Аз съм индиец“, „Аз съм немец“, аз съм това, аз съм онова… – всичко се върти около тялото. „Това е моята родина. Ще пожертвам всичко за нея и за обществото си“. Така илюзията става все по-силна и когато умрем, получаваме друго тяло. То може да е висше или низше, в зависимост от кармата. Но дори да получим висше тяло, това също е падение. Дори да отидем на райските планети. Ако станем котка или куче обаче, животът ни е погубен. Или дърво – това е напълно възможно. Светът не познава тази наука – как душата се преселва от тяло в тяло и как попада в плена на различни видове тела.

Тази наука е неизвестна. Когато Арджуна говори: „Не мога да убия брат си, не мога да убия дядо си, които са на страната на противника…“ – той разсъждава въз основа на телесната си представа за живота. Но когато не успял да разреши проблема си, той се отдал на Ка и го приел за духовен учител. И щом му станал духовен учител, Ка веднага го упрекнал („Бхагавад-гӣт“, 2.11):

„Говориш като учен човек, но си глупак, защото изхождаш от материалната си представа за живота“. Сексът задълбочава тази телесна представа. Затова процесът се състои в това сексът да бъде сведен до нула.

Боб: Даго ограничаваме постепенно в различните етапи на живота си?

Шрӣла Прабхупда: Да. Да го ограничаваме. До двайсет и пет годишна възраст момчетата се учат и се въздържат от секс. Брахмачрӣ. Някои от тях остават наихика брахмачрӣ (запазват целомъдрие през целия си живот). Те получават образование, овладяват духовното знание до съвършенство и затова не се женят. Това също е ограничение – те не могат да имат секс, ако не са женени. За тази цел в човешкото общество съществува брак. Не се женят животните.

Но постепенно хората слизат до равнището на животните. Те забравят брака. Това е предречено в шстрите. Дмпатйе ’бхиручир хету – в Кали юга (сегашната епоха на раздори) няма да има дори обреди за сключване на брак. Младежът и девойката просто ще живеят заедно и връзката им ще се основава на секса. Ако единият не е добър в секса, развеждат се. За този начин на мислене са писали много западни философи, като Фройд например. Но според ведическата култура сексът има място само дотолкова, доколкото е необходим за зачеването на деца. Ние не изучаваме психологията на сексуалните отношения. Сексът си има естествена психология. Склонността към него е заложена у човека, дори той да не е чел философска литература. Човек не се учи на секс в училище или колеж. Всеки знае как да го прави. (Шрӣла Прабхупда се смее.) То е присъщо на всички. А образованието, което получаваме, трябва да ни учи как да преодолеем тази склонност. Това е истинско образование. (Дълго мълчание, изпълнено със звънци на велосипеди, детски викове и откъслечни разговори на минувачи.)

Боб: За съвременна Америка това е много крайно схващане.

Шрӣла Прабхупда: Да, в Америка много неща се нуждаят от промяна. И тази промяна ще бъде донесена от движението за Ка съзнание. Когато дойдох във вашата страна и видях, че момчетата и момичетата живеят просто като приятели, казах на учениците си: „Не е хубаво да живеете заедно като приятели, трябва да сключите брак“.

Боб: Много хора виждат, че дори бракът вече не е свято нещо – затова нямат желание да се женят. Понеже толкова лесно се стига до развод, ако нещата не вървят добре в брака.

Шрӣла Прабхупда: Да, това също е вярно.

Боб: Затова някои смятат, че е безсмислено да се женят.

Шрӣла Прабхупда: Не, тяхната представа за брака е, че той е узаконена форма на проституция. Те наистина мислят така, но това не е брак. Дори онзи християнски вестник, как се казваше? „Уоч…“?

Шмасундара: „Уочтауър“?

Шрӣла Прабхупда: Да, „Уочтауър“. В него критикуваха един свещеник, който разрешил брак между двама хомосексуалисти. И такива неща стават. Те възприемат брака като проституция. Затова хората разсъждават: „Какъв смисъл има да издържам постоянна проститутка, това е скъпо… По-добре без това“.

Шмасундара: Вие дадохте примера за кравата и пазара.

Шрӣла Прабхупда: Да – когато има мляко на пазара, за какво ни е да гледаме крава? (Всички се смеят.) Сам видях, че положението в западните страни е ужасно. Това постепенно идва и тук, в Индия. Ние основахме движението за Ка съзнание, за да научим хората на основните принципи в духовния живот. То не е сектантско религиозно движение. То разпространява култура, предназначена за благото на всички.