Въведение

Изминаха трийсет и три години, откакто седях близо до река Ганг, водейки разговора, описан в тази книга. Откакто беше публикуван за първи път през 1976 г., раздадох много копия. Често бе трудно да обясня заглавието, в което моите въпроси са наречени „съвършени“, тъй като през 1972 г. бях двайсет и две годишен и доста далеч от съвършенството! И все пак моят събеседник, Шрила Прабхупада, предложи заглавието „Съвършени въпроси, съвършени отговори“. Самият той имаше доста скромно мнение за себе си. Откъде се появи това съвършенство?

Моето консервативно еврейско семейство вдъхнови у мен вътрешен копнеж да разбера Бога. Следването ми в колежа бе съпроводено с посветеност на антивоенни протести и духовни търсения, но през 1971 г. успях да завърша Политехническия институт „Rensselaer“ със степен по химия. В тази среда на интроспекция и протести бях заинтригуван от възпяването на Харе Ка, което чух за първи път в края на 60-те години в Гринуич Вилидж, и от „Бхагавад-гӣт“, учебника по йога.

Научих, че йога означава „единение с Бог“. Идеите на йога ме привличаха и не противоречаха на убежденията и възпитанието ми. Все пак представянето на йога в Америка ме смущаваше. Всяка седмица „Ню Йорк Дейли Нюз“ публикуваше в централната си страница статия за най-новия индийски гуру, провъзгласяващ своето просветление за света. На кого можех да се доверя? Сякаш трябваше да отида до извора – мистичната, далечна Индия. След колежа Корпусът на мира изглеждаше като привлекателен начин да изследвам Индия, да живея на село, да науча езика и истински да преживея „Гӣт“ и повтарянето на мантри.

Индия не беше такава, каквато си я представях. Открих, че дълбоката бедност до голяма степен е градско явление. Въпреки че в градовете имаше много просяци, провинцията беше изпълнена с ферми и тихи села с удовлетворени хора. Една фина, неуловима трансцендентност проникваше всичко.

След като постъпих на работа като учител по природни науки в гимназия в Бихар, започнах да посещавам храмове, джамии и църкви. Беше разочароващо. Конгрегациите не търсеха себепознание; те търсеха пари, късмет и престиж. Това беше религиозната версия на телевизионното шоу от 70-те „Да сключим сделка“. Трябваше ли да обиколя половината свят и да изтърпя „корема на Делхи“ само за да открия същите повърхностни ценности, видни в материалистична Америка? Срещнах различни гуру, но не бях впечатлен.

Моето екзистенциално търсене започна да се изпарява. През февруари 1972 г. посетих Калкута по време на училищна ваканция. Имаше последователи на Харе Ка, предимно западняци, които пееха точно както ги бях виждал в Гринуич Вилидж. Те ме поканиха да посетя едно място за отдих на сто и шейсет километра северно от Калкута. Реших, че това се вписва в търсенията ми, и се съгласих.

Пътувахме с влак през зелената бенгалска провинция до Мпур, красиво място близо до река Ганг. Когато пристигнах, открих, че Мпур е по-скоро планиран проект – засега беше наскоро закупено оризово поле с палатки и колиба. Оризището обаче се намираше близо до свещеното родно място на прочутия средновековен светец Шрӣ Чайтаня. А в колибата бе отседнал основателят на международното Ка движение, възрастен господин на име Шрӣла Прабхупда. Неговите последователи бяха заети с осигуряването на супа за многото бежанци от неотдавнашната индо-пакистанска война. Настаних се в мъжката палатка и се включих доброволно в дейностите за хранителната помощ.

Имаше около шейсет последователи на Ка, предимно американци и европейци на възраст под двайсет и пет години. Бяха наистина ентусиазирани. Мнозина бяха нетърпеливи да споделят убежденията си с единствения англоговорещ гост – мен. Въпреки това бях поканен да се срещна с Шрӣла Прабхупда и почувствах, че това бе причината да дойда в Индия.

Сега за частта със „съвършените въпроси“, която ми причини много неудобства. „Бхагавад-гӣт“, учебникът по трансцендентност, включва този съвет към търсещия:
„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината“ (4.34).

Съгласно това наставление, начинаещият трябва:

Да посети гуру.
Да задава въпроси смирено.
Да помага на гуру по някакъв начин.

Според „Гӣт“ гуру може да „предаде знание“, когато тези три условия са изпълнени.

Намерението ми да посетя Шрӣла Прабхупда бе да изследвам, а не да споря. След като срещнах и проучих много самопровъзгласили се наставници, бях изключително скептичен, но последователите на Шрӣла Прабхупда ме заинтригуваха.

Отвъд тяхното въодушевление открих истинска смесица от мистицизъм и отреченост заедно с разумни обяснения. Реших да прекарам времето си с Шрӣла Прабхупда в изучаване, а не в предизвикателство. Покъсно винаги можех да реша да приема или отхвърля това, което съм чул.

По този начин изпълних първото и второто условиe на „Гӣт“. Програмата на Ка движението за подпомагане на гладуващите също запълваше деня ми, така че можех да отговоря и на третото.

От гледна точка на Шрӣла Прабхупда аз следвах наставленията на „Гӣт“ – оттам и „съвършени въпроси“. Междувременно Шрӣла Прабхупда отговори на въпросите ми въз основа на следното твърдение от „Гӣт“ (4.2): „Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе“.

Шрӣла Прабхупда отговори на въпросите ми съгласно древната система за ученическа приемственост – повтаряйки това, което е чул от предишни авторитети, без да си измисля нищо. Така получих „съвършени отговори“ на моите уважителни въпроси, дадени от смирен представител на неговите предшественици.

Първият разговор, който проведох с Шрӣла Прабхупда, не беше записан от неговия секретар. Затова книгата започва без нашето представяне и начален диалог. Всички съществени въпроси започват с втория разговор – първата глава.

Нека четенето на разговорите ми с Шрӣла Прабхупда ви насочи към собственото ви съвършенство.

Боб Коен