Глава 8

Каушаля беше прекарала спокойно нощта в молитви и покаяние от името на сина си. Не знаеше нищо за срещата му с царя и Кайкеи. Рама я завари седнала пред ритуалния огън, заобиколена от брамини, които извършваха жертвоприношения към Вишну. Беше облечена в бяла копринена дреха и макар и изтощена от постенето, пак изглеждаше много красива. Като видя Рама, който ѝ се покланяше, скочи радостно да го прегърне и благослови.
— Дано се сдобиеш с възрастта и славата на мъдрите и благодетелни царе, управлявали преди теб! Поседи малко с мен и закуси, а после иди при баща си, благочестивия цар, който днес ще те провъзгласи за принц регент.

Каушаля предложи на Рама да седне до нея на обсипания със скъпоценни камъни диван, но той само го докосна почтително и се обърна към майка си:
— О, божествена царице, явно не знаеш, че ни застигна голяма беда. Това, което имам да ти казвам, ще ти причини неизпитвана досега мъка както на теб, така и на обичната ми съпруга Сита. Аз скоро ще напусна Айодхя; защо ми е тогава да сядам на този богато украсен диван? Дошло е време да използвам рогозка, изплетена от горски треви. Съгласно обещанието, което вече дадох на баща си, ще живея в отдалечена гора и ще се храня с плодове и корени. Как тогава мога да бъда част от царския разкош, който ми предлагаш? Императорът ще провъзгласи за принц регент Бхарата, а мен изпраща в гората да живея като отшелник в продължение на четиринайсет години.

Каушаля тутакси се свлече на пода като отсечено дърво. Лежеше с напълно объркана глава като богиня, паднала от небесата. Рама бързо я повдигна и погали нежно лицето ѝ. Съкрушена от мъка, тя погледна към сина си, който се стараеше да не показва своята. Каушаля знаеше извън всяко съмнение, че думите на Рама със сигурност бяха истина и я пронизаха право в сърцето.

Като стисна ръката му в своята, тя заговори със задавен глас:
— Дълго време страдах от ужасната болка на безплодието, о, обични ми сине. Всяка бездетна жена се измъчва от неспособността да роди потомство. Преди да се появиш на този свят, всички усилия на баща ти да ме удовлетвори оставаха напразни, о, Рагхава, тъй като копнеех единствено за дете. Твоето раждане сложи край на болката ми, но сега се боя, че ме е сполетяло още по-голямо нещастие.

Каушаля не можеше да понесе мисълта да се раздели с Рама. Докато говореше, го държеше здраво.
— Раздялата с теб ще разкъса сърцето ми. Страданието ще е още по-силно заради жестоките думи, изречени от по-младша съпруга. Какво би могло да бъде по-болезнено за една жена? Мъката и сълзите са се превърнали в мои постоянни спътници. Дори и след твоето раждане пак бях презирана; а каква ли ще бъде съдбата ми, когато теб те няма, о, скъпо дете? Сигурно скоро ще умра.

Каушаля си припомни как винаги беше пренебрегвана от съпруга си заради Кайкеи. Ако Бхарата се възкачеше на трона, тя щеше да бъде отхвърлена напълно. В продължение на двайсет и седем години беше наблюдавала как Рама възмъжава и очакваше деня, в който той ще се възкачи на трона и ще сложи край на страданията ѝ. Дали щеше да е в състояние да понася още дълго презрението на Кайкеи? Ето че сега Рама, единствената ѝ утеха, я напускаше. Сякаш всичките ѝ молитви се бяха оказали напразни. Аскетизмът и медитацията ѝ бяха безполезни. Вместо да стане цар, синът ѝ отиваше в изгнание. Каушаля се прокле.

— Сигурно сърцето ми е твърдо като стомана, щом не се пръсна при тази вест. Смъртта не идва при нас, преди да ни е дошло времето, иначе сигурно веднага щях да отида в царството на Ямараджа, великия полубог на смъртта. Ако човек можеше да срещне смъртта по желание, тогава след твоето заминаване бих си тръгнала още днес. Животът ми ще е безполезен без теб, о, Рама. Затова ще дойда с теб в гората, подобно на крава, която следва телето си.

Докато нареждаше така, Каушаля размишляваше за бедата, която щеше да я сполети скоро. Рама знаеше, че има синовен дълг към баща си и никога не би му се противопоставил. Неспособна да понесе страданието, царицата се отпусна с ридание на един диван.

Застаналият наблизо Лакшмана изпитваше огромна болка. Това положение беше нетърпимо. Защо Рама го приемаше? Защо не направеше нещо? Неспособен да потисне гнева, надигащ се в гърдите му, Лакшмана заговори пламенно на Каушаля:
— Аз също намирам, че заминаването на Рама е неприемливо, о, славна царице! Брат ми в никакъв случай не бива да се отказва от трона! Повлиян от думите на една жена, царят е загубил здравия си разум. Той е в плен на чувствените наслади и е подвластен на своята похот и сенилност. Нима има нещо, което не би казал, подтикван от престъпната Кайкеи? Лудост е да иска пропъждането на могъщия Рама. Какви пороци или недостатъци има Рама? На този свят не съществува никой, пък бил той и негов смъртен враг, който може да го упрекне в нещо дори в негово отсъствие. Кой човек, уважаващ добродетелите, би се отказал от подобен син, равен на полубоговете, почтен и с любезно отношение дори към противниците си? Кой син би се вслушал в подобна заповед, дадена от баща, който не зачита справедливостта?

Гневният глас на Лакшмана отекна в стаята.
— Щом императорът не дава царството на Рама, то ще бъде взето със сила! Лакшмана ще застане до брат си с лък в ръка, готов на всичко. Нека някой се опита да попречи на възкачването на Рама на трона! Ще трябва да се пребори с целия град! Всеки, който подкрепя Бхарата, ще бъде убит от Лакшмана! Тази ситуация изисква силово действие. Защо Рама трябваше да се съгласява безропотно?
Лакшмана стисна здраво лъка, окачен на рамото му, и се обърна към брат си.

— Щом баща ни, подбуждан от Кайкеи, действа като враг, значи трябва да бъде пленен или дори убит без угризение. В писанията ясно се казва, че може да отхвърлиш дори баща или наставник, ако той загуби благоразумието си и престане да прави разлика между добро и зло. На какво основание царят иска да предаде властта на сина на Кайкеи, когато тя по право принадлежи на теб?

С гневни, тежки въздишки, Лакшмана се обърна към Каушаля, за да я увери, че Рама ще бъде коронясан. Вдигна нагоре лъка си.
— О, божествена царице, кълна се в лъка си, че съм предан на Рама и го обичам от цялото си сърце! Ако брат ми влезе в горящ огън или се оттегли в гората, знай, че и аз ще направя същото. Ще разпръсна мъката ти с помощта на оръжията си, както слънцето разпръсква утринната мъгла. Днес, царице, заедно с Рама ще станеш свидетелка на храбростта ми. Ще убия остарелия си и покварен баща, който кара второ детство в съюз с Кайкеи!

Лакшмана пламтеше от гняв, но Рама остана спокоен и сдържан. Разплаканата Каушаля каза на сина си:
— Помисли какво трябва да се направи, след като чу уместните и логични аргументи на брат си Лакшмана. Не бива да се подчиняваш на несправедливата заповед на Кайкеи и да ме оставиш да скърбя.

Каушаля знаеше, че Рама ще действа само според моралните закони. Никога нямаше да се поддаде на чувствата и да се отклони от повелите в писанията. Заговори му като майка:
— Мили сине, нима не заслужавам да ми се подчиниш, както се подчиняваш на царя? Не мога да ти позволя да си тръгнеш, нито да живея в твое отсъствие. Тръгнеш ли си, ще поема обет да постя до смъртта си. А ти ще носиш вината, че си убил майка си.

Царицата заплака горчиво, докато се опитваше отново и отново да убеди Рама да не заминава. Думите ѝ му причиняваха огромна мъка, но той запази самообладание и отговори с нежен глас:
— Не бих могъл да се противопоставя на заповедта на баща ми и затова ще отида в гората. Бащината заповед е все едно повеля на Върховния. Който се стреми към добродетелност на този свят, не може да я пренебрегне. Царят не ми нарежда да извърша нещо греховно. Като се подчиня на заповедта му, аз ще следвам пътя на дълга, по който вървят всички благочестиви хора. Искам да правя само каквото е редно. Изпълнявайки нарежданията на баща си, човек никога няма да бъде подвластен на злото.

Рама се обърна към Лакшмана и му заговори с нежен, но твърд глас:
— Познавам изключителната ти любов към мен, о, благородни принце, както и силата на оръжията ти, на които е трудно да се противостои. Милата ми майка не разбира в дълбочина значението на моралните повели и затова изпитва силно страдание. Заповедта на баща ми се корени в праведността и следователно трябва да ѝ се подчиня. Вече съм дал дума да уважавам желанията му. Не мога да наруша клетвата си. След като съм получил заповед от Кайкеи, основаваща се на обещанието на баща ми, о, храбри принце, как бих могъл, познавайки добре пътя на благочестието, да я пренебрегна? Откажи се от недостойната мисъл да свалиш царя. Овладей гнева си и не вдигай оръжия. Приеми решението ми да следвам царската заповед.

Рама пристъпи към майка си и коленичи пред нея с допрени длани и сведена глава. Беше отдаден на Каушаля също толкова, колкото и на Дашаратха, и не искаше да замине без нейно съгласие. Отново я помоли за разрешение да тръгне. Закле се в живота си, че след четиринайсет години ще се върне и ще остане в Айодхя като неин предан слуга. Помоли я да не се поддава на мъката. Тя трябваше да служи на царя в съответствие с вечните морални закони. Той също желаеше да следва пътя на благочестието. Поради тази причина с нетърпение искаше да поеме към гората, изпълнявайки нареждането на баща си. Майка му не биваше да се опитва да го спре.

Когато чу молбата му, Каушаля почувства, че я изпълва гняв. Как можеше синът ѝ да я изостави по този начин? Винаги беше спазвала дълга си като майка. Винаги беше обичала Рама. Нима той не осъзнаваше, че тя ще умре, ако я напусне? В последен опит да промени решението му, царицата заговори пламенно:
— Като твоя майка не ти позволявам да си тръгнеш! Нима не съм също толкова уязвима, колкото и баща ти? О, Рама, не мога да понеса мисълта, че ще заминеш. Все ми е едно дали ще живея, или ще умра! Какво струва животът ми без сина ми на този или на онзи свят? Предпочитам да съм с теб дори за час, отколкото да притежавам и небето, и земята.

Отчаяните вопли на майка му само изпълваха Рама с още по-голямо желание да тръгне, също както величественият слон иска да избяга, когато е обграден от мъже с факли, каращи го да върви към трапа. Твърдо решен да изпълни дълга си, отвърна:
— Виждам, че нито ти, мила майко, нито могъщият Лакшмана сте ме разбрали правилно. Затова и двамата ме наранявате много. Щастието на този свят е временно и в крайна сметка – илюзорно. Само безразсъдният мисли, че е тяло, съставено от материални елементи, и търси чувствено щастие. Тленната ни обвивка заедно с всичките си потребности и сетивни наслади съществува съвсем за кратко. Истинската ни същност е вечната душа, която обитава сърцето, а щастието ѝ се състои единствено в стремежа към себепознание и вечен живот.

И Каушаля, и Лакшмана слушаха мълчаливо, докато Рама им говореше за вечните духовни истини. Той сравни съюза между приятели и роднини със сноп пръчки, плаващи в реката. Хвърлени са заедно, но много скоро се разделят от бързото течение на времето. Затова щастието не бива да зависи от подобни временни отношения. Човек трябва да се откаже от всички привързаности и да се съсредоточи единствено върху вечния Върховен Бог, чиято воля се утвърждава от царете, които са неговите наместници на земята. Само това ще му донесе вечно щастие. Рама заключи:
— Как да изоставя праведния път и да не изпълня заповедта на баща си заради привързаност към царството или роднините си?

Рама увери майка си и брат си, че изобщо не страда и че ще отиде в гората. Отговори на предположението, че Дашаратха действа против моралните закони.
— Царят винаги се е придържал към добродетелта, дори с цената на желанията и на щастието си. Въпреки че болката му е голяма, е готов да се раздели с любимия си син в името на истината. Мила моя майко, той винаги е бил и ще продължава да бъде твоето убежище и щастие както на този, така и на онзи свят. Затова трябва да останеш до него и да му служиш. Моля те, позволи ми да тръгна за гората. Никога няма да се съглася да управлявам с непочтени средства.

Рама свърши да говори и отиде при съкрушения Лакшмана, който още се гневеше на баща си и Кайкеи. Стоеше с разширени от гняв очи, подобно на побеснял слон. Рама възпря нежно предания си брат.
— Овладей гнева и мъката си, о, Лакшмана! Събери сили и понеси привидното оскърбление към мен. Вместо това се радвай, че ще помогнеш на баща ни да стане още по-добродетелен, като изпълни клетвата си. Моля те, мили братко, върни всички предмети, събрани за коронясването ми. Успокой майка ми и ми помогни да се приготвя за заминаването.

Рама постави ръка върху рамото на Лакшмана. Страдаше заради мъката на брат си, но нямаше намерение да предизвиква баща си. Трябваше да защити честта му. Ако останеше в Айодхя, императорът щеше да страда, виждайки, че почтеността му се поставя под въпрос. Само когато заминеше за гората и заживееше там, облечен в еленови кожи и със сплъстени къдрици, Кайкеи щеше да е удовлетворена и царят щеше да е удържал на думата си.

Лакшмана сведе поглед към земята. Изгаряше го мисълта за ужасната несправедливост, на която бе жертва брат му, но не можеше да се противопостави на желанието му. Рама го прегърна през рамо и му заговори окуражително:
— Нека погледнем на всичко това като намеса на Провидението, а то никога не трябва да се пренебрегва. Не бива да виним Кайкеи, защото именно Провидението я е накарало да отправи подобна молба към баща ни. Как иначе изобщо би решила да ме отпрати? Преди винаги се е отнасяла към мен като собствената ми майка Каушаля. Със сигурност Провидението я е подтикнало да каже на царя онези ужасни думи и да го накара да страда толкова. Знам, че е нежна и мила. Никога не би произнесла непристойни думи, които да наранят мен или баща ми.

Рама не изпитваше гняв към Кайкеи и не искаше да я обвиняват за нещо, което всъщност беше божествена намеса. Продължи:
— Онова, което не може да се предвиди или разбере, трябва да се приеме като Божия воля. Кой човек е доволен от съдбата си? Радост и мъка, печалба и загуба, раждане и смърт – всичко това се редува по волята на съдбата. Никой не е в състояние да я избегне, нито може да промени посоката ѝ. Когато дори най-добрите планове се провалят без видима причина, това несъмнено е работа на Провидението.

Рама се усмихна на Лакшмана. Знаеше, че брат му бе говорил единствено от любов. Помоли го да не страда за неизбежното, постановено от невидимата съдба. Лакшмана не биваше да упреква нито баща им, нито Кайкеи, тъй като тях ги движеха висши сили. После Рама помоли да го помажат със свещените води, събрани за възкачването му, когато даде клетва за аскетизъм. Погледна с обич по-малкия си брат.
— Скъпи ми Лакшмана, аз ще потегля скоро, защото това е моята съдба.

Лакшмана стоеше със сведена глава, размишлявайки върху думите на брат си. Ту изпитваше болка от предстоящото заминаване на Рама, ту радост от твърдото му придържане към добродетелта. Все още обаче не беше напълно убеден, че е правилно Рама да си тръгне. Бърчеше чело и съскаше като сърдита кобра. Лицето му, наподобяващо на това на разгневен лъв, изглеждаше страховито. Разтърси яростно глава и каза на Рама:
— Твоето неотклонно придържане към добродетелта няма равно на себе си, о, Рама, но прецени внимателно резултата му в този случай. Приемайки думите на злонамерената двойка, ти си готов да направиш нещо, което ще бъде порицано от всички. Изненадан съм, че не подозираш Кайкеи и баща ни в нечисти намерения. Ако в тази история за обещанието на царя да изпълни две нейни желания имаше някаква истина, защо тогава Кайкеи не е поискала той да го направи по-рано?

Лакшмана обвиняваше царя, че заговорничи с Кайкеи. Дашаратха сигурно си беше изгубил ума от похот. Заедно със завистливата Кайкеи бе измислил греховен план, в разрез с всякаква почтеност. Лакшмана заключи, че при това положение авторитетът на царя трябва да се пренебрегне.
— Моля да ме извиниш за моята нетърпимост, о, Рагхава, но не мога да приема благочестивост, която те принуждава да приемеш ужасния обрат на събитията. Нито пък съм съгласен, че съдбата е определяща.

Лакшмана беше храбър и могъщ воин. Докато говореше, лицето му се зачерви. Защо брат му трябваше да се примирява с подобна болезнена съдба, сякаш бе безпомощен? Храбрите винаги остават непоклатими. Не се обезсърчават, когато целите им се променят от съдбата. По-скоро използват цялата си сила. Лакшмана застана пред Рама и вдигна лъка си високо.
— Днес ти ще ме видиш как нападам врага като побеснял слон. Дори всички полубогове, събрани заедно, няма да са в състояние да попречат на коронясването ти. Всички, които подкрепят изгнанието ти, ще бъдат лишени от живот или прогонени в гората. Ще съсипя надеждите на Кайкеи и на баща ни. Онзи, който ми се противопостави, няма да намери убежище в съдбата, защото гневът ми ще го унищожи!

Лакшмана извади меча си и го размаха. Даде докрай воля на гнева си. Не беше сега моментът Рама да се оттегли в гората. Трябваше да управлява света хиляди години. Можеше да отиде в гората само когато собствените му синове бъдат готови да заемат мястото му. Такъв беше правилният ход на нещата. Докато говореше, Лакшмана сякаш се канеше да погълне земята:

— Ако се боиш от порицание за уж греховното неподчинение на бащината заповед, не бива да се тревожиш! Лично ще те пазя по всякакъв начин и ще отблъсквам със сила всички, които са против възкачването ти на престола, както брегът възпира океана. О, Рама, нека те коронясат днес! Мога да премахна всички пречки за извършването на церемонията. Тези мои ръце не са ми дадени за красота, лъкът ми не е украшение, нито пък мечът и колчаните със стрели са почетни символи. Всички те имат за цел да се справят с врага. Днес ще станеш свидетел на същински порой от стрели. Ще видиш как мечът ми проблясва като светкавица, докато посича всички, които се изпречат на пътя ми. Земята бързо ще се покрие с труповете на героите. Съсечени от меча ми, враговете ще рухнат като падащи от небето метеори. Кой смъртен би могъл да се противопостави на оръжията ми на бойното поле? Днес ще покажа на всички безсилието на царя и ще наложа неоспоримото ти право на трона. Кажи ми кой от твоите врагове трябва да бъде лишен от живот, слава и близки? Кажи ми как да действам, та тази обширна земя да остане под твой контрол. О, славни господарю на човечеството, готов съм да изпълня заповедите ти!

Рама избърса гневните сълзи на брат си. Знаеше, че Лакшмана само изразява предаността си към него. Лакшмана от своя страна знаеше, че накрая ще последва Рама. Ясно му беше, че брат му в никакъв случай не би действал против законите на религията и дълга. Въпреки това в болката си даваше воля на силните си чувства. Рама разбираше добре какво изпитва Лакшмана и му заговори успокоително:
— О, скъпи братко, знаеш, че винаги се подчинявам на заповедите на висшестоящите. Това е пътят, който следват благочестивите. Бъди твърд и овладей мъката и гнева си. Само така ще ме зарадваш.

Каушаля осъзна, че синът ѝ е решил твърдо да се подчини на волята на баща си. По лицето ѝ се застичаха сълзи. Не беше за вярване, че това се случва. Изпращаха Рама, най-скъпия син на императора, в изгнание в опасната джунгла. Как щеше религиозният и добродетелен млад мъж да живее на такова страховито място? Явно съдбата беше силата, която ръководеше света, щом Рама трябваше да се оттегли в гората. Каушаля се разтрепери от мъка. Обгърна с длани главата на сина си.
— Известно е как кравата следва скитащото си теле. По същия начин ще те последвам и аз, където и да отидеш. Отделя ли се от теб, мили синко, това ще ме убие!

Рама се обърна с обич към майка си:
— Предаден от Кайкеи и виждайки, че тръгвам за гората, баща ми със сигурност няма да остане жив, ако го изоставиш и ти, о, благочестива царице. Жестоко е жена да напусне достойния си съпруг. Подобна мисъл изобщо не бива да минава през ума ти, защото ще бъдеш порицана. Докато царят е жив, трябва да му служиш, защото така повелява дългът. За една жена съпругът трябва да е нейният бог и господар.

Рама знаеше, че майка му е наясно с религиозния си дълг, който нямаше да пренебрегне никога. Говореше само за да ѝ вдъхне сила и кураж. Царицата слушаше мълчаливо, докато Рама, позовавайки се на древните религиозни закони, описваше съдбата на жена, която не служи на достойния си съпруг. Дори да се отдаде на аскетизъм и да съблюдава свещените ритуали, тя ще бъде опетнена и ще страда от последствията. Докато жена, която служи предано на съпруга си, ще достигне най-висшите небесни сфери дори без други религиозни практики.

Рама допря почтително длани.
— Затова, о, майко, остани предана на царя и се постарай да не страда прекалено силно. Водѝ праведен живот и изчакай завръщането ми. Когато най-сетне ме видиш справедливо коронясан за цар и готов да ти служа, всичките ти желания ще бъдат изпълнени.

Макар и съсипана от мисълта, че ще изгуби сина си за четиринайсет години, благочестивата Каушаля все пак се почувства удовлетворена, когато чу съвета му. Беше ясно, че не може да промени внимателно обмисленото му решение да замине. Обляна в сълзи, каза:
— Тогава върви и бъди благословен, о, героични сине! Нека доброто те следва навсякъде! Моето страдание ще свърши само когато се върнеш от гората и чуя успокоителните ти думи. Ех, защо това време вече не е дошло! Тръгни сега със спокоен ум, скъпи Рама. Изплати дълга към баща си, следвайки стъпките на праведните.

Все още обхваната от мъка, Каушаля започна да слави боговете, за да благословят сина ѝ. Отправяйки молитви към главните божества да пазят Рама от всички опасности, направи приношение с гхи в свещения огън. Когато свърши, Рама ѝ се поклони и докосна почтително нозете ѝ. Прегръщайки го силно, разплаканата Каушаля каза:
— Моля те, върви в мир, дете мое, и изпълни намеренията си. Когато най-накрая те видя да се връщаш, както човек вижда пълната луна да изгрява на хоризонта, цялата ми тъга ще изчезне. Щом те видя да се възкачиш на бащиния трон с корона на главата и облечен в царски дрехи, сърдечното ми желание ще бъде изпълнено. Дано всички богове те закрилят, докато живееш в опасната гора. Сега тръгни, о, Рагхава, желая ти всичко добро!

Рама се сбогува със скърбящата Каушаля, която не откъсваше очи от него. Излезе от покоите ѝ изпълнен с болка. Лакшмана, примирен с твърдото решение на брат си да замине, тръгна с него.