Глава 10

Рама се втурна към колибата. Беше изпълнен с лошо предчувствие. Докато тичаше през храстите, чу зад себе си зловещия писък на чакал. Разпозна злокобната поличба и се притесни още повече. Дали Сита не беше погълната от ракшаси? Сигурно Лакшмана я беше оставил сама, след като бе чул вика на Марича: вероятно Сита беше настоявала за това. Ракшасите бяха успели в заговора си. Несъмнено бяха отвлекли съпругата му.

Рама видя и други лоши поличби и още повече се обезпокои. Докато тичаше през гората, внезапно видя, че Лакшмана идва към него. Рама се спусна към брат си и го хвана за ръката. Заговори строго:
— Скъпи братко, какво си направил? Защо си оставил безпомощната Сита? Сигурно вече е мъртва или открадната от ракшасите.

Рама описа на Лакшмана различните знамения. Каза му за измамата на Марича. Нещата бяха ясни. Ракшасите бяха организирали всичко, за да похитят Сита. От очите на принца потекоха сълзи. Ако съпругата му беше мъртва, и той щеше да се откаже от живота. Отчаяно попита Лакшмана:
— Не успя ли да я предпазиш? Къде е милата ми съпруга, която с готовност се отказа от всичко, за да ме последва тук? Къде е сега Сита? Знаеш, че не мога да живея дори миг без нея.

Покрусен, Лакшмана отговори:
— Не оставих Сита по своя воля. Дойдох да те търся, подтикнат от болезнените ѝ думи. Тя ми каза, че в никакъв случай не иска да съм с нея. Прости ми, господарю мой!

Лакшмана обясни всичко на брат си – как се беше опитал по всякакъв начин да убеди Сита в непобедимостта на съпруга ѝ, как тя го беше обвинила че има скрити мотиви, но Рама се разгневи още повече и започна да го укорява. Защо бе приел сериозно думите на обезпокоената Сита? Защо се бе поддал на гнева си? Беше се провалил, като не изпълни заръката на Рама. Сега със сигурност щяха да се изправят пред голяма беда. Рама се обърна и продължи да тича към колибата, мислейки с тревога за Сита.

Докато тичаше, усети как през тялото му преминават тръпки. Лявото му око заигра. Силно обезпокоен от тези лоши поличби, той забърза през гората. Сякаш летеше, забравил за лианите и храстите, които го удряха. Когато излезе на поляната, където се намираше колибата му, затича като луд наоколо, оглеждайки се за Сита. Не спираше да вика името ѝ, но след като не намери и следа от нея, сърцето му се сви.

Огледа внимателно колибата и близката околност. Тя наподобяваше лотосов цвят, попарен от зимата и лишен от красотата си. Проскърцващите на вятъра дървета сякаш плачеха. Цветята изглеждаха увехнали и унили. Елените и птиците бяха неспокойни и объркани. Рама видя пръснати по земята стръкове от тревата куша, а също и цветя, паднали от гирляндата на Сита. Проплака високо.
— Изглежда Сита е отвлечена. Или лежи мъртва някъде. А може би се забавлява, като си играе на криеница?

Рама продължи да търси трескаво, но Сита я нямаше никъде. Принцът се боеше, че се е случило най-лошото. Това несъмнено беше извършено от ракшасите. Вероятно сега съпругата му се намираше в ръцете им. Представи си как я бяха отвлекли. Сигурно го е зовяла с жален глас. Сигурно, докато са я издигали нагоре с разплакано красиво лице, крехката принцеса е била безкрайно изплашена. Може би точно в този момент я поглъщаха демони, които разкъсваха нежната ѝ шия и пиеха кръвта ѝ.

Както тичаше от дърво на дърво със зачервени от скръб очи, Рама имаше вид на полудял. Заразпитва различните видове дървета:
— О, Кадамба, о, Билва, о, Арджуна, къде е нежната дъщеря на Джанака? Жива ли е, или не е?

Загубил ума си от мъка, говореше на животните, на реката, небето и земята, но всички мълчаха и само увеличаваха страданието му. Припомняйки си ужасяващия вид на Равана, застиналите от страх горски и речни божества не можеха да отговорят. Докато Рама се оглеждаше наоколо, изведнъж му се стори, че различава Сита в горския пейзаж. Жълтите цветя приличаха на копринената ѝ дреха. Увивните растения, поклащащи се на вятъра, наподобяваха ръцете и краката ѝ. На Рама му се струваше, че вижда любимата си съпруга навсякъде. Втурна се с вик към нея, но му отвърна само ехото в пустата гора.

Принцът започна да се упреква, че е оставил Сита. Какво щеше да каже на Каушаля? Как изобщо можеше да погледне Джанака, този толкова благочестив монарх? Почувства, че ще умре. Но какво щеше да каже баща му, ако го види, че се появява на небето, съсипан от скръб? Със сигурност императорът щеше да го упрекне, че се е превърнал в лъжец, като не е довършил изгнанието си.

Рама заговори печално:
— Никога няма да се върна в Айодхя! О, Лакшмана, ти трябва да прегърнеш Бхарата и да му кажеш да управлява дълго тази обширна земя, защото Рама вече няма да го има. Без Сита не мога да приема дори рая, какво да говорим за този свят. Смъртта ѝ е и моя смърт. Не успях да защитя милата си съпруга и ще попадна във вечния ад.

Рама се свлече с ридания на земята. Упрекваше се сурово. Със сигурност това ужасно нещастие беше резултат от греховни действия, извършени в предишен живот. Несъмнено такава беше съдбата му. Подобни страдания – загубата на царството, раздялата с близките му, смъртта на царя, а сега и загубата на Сита – можеха да бъдат причинени единствено от собствените му порочни дела в миналото. Рама въздишаше тежко, обхванат от силна мъка.

Виждайки страданието на брат си, Лакшмана – самият той съкрушен, го приближи и каза:
— Не се предавай на отчаянието, о, могъщи принце! Велики мъже като теб не бива да се обезсърчават дори и от най-голямото нещастие. Ще намерим Сита. Едва ли е далеч. Не е изминал и час, откакто я оставих. Да продължим да я търсим.

Рама се поуспокои и се изправи. Въздъхна и се огледа наоколо, питайки се в коя посока да поеме. Докато гледаше към поляната пред колибата, си припомни как беше седял там със Сита – как двамата бяха разговаряли и се бяха смели; как тя се шегуваше с него, преструвайки се на наранена от думите му, или го караше да ѝ донесе определено цвете от вътрешността на гората. Когато си помисли за лотосооката си съпруга, мъката му отново се надигна подобно на неудържим прилив.

Към братята приближиха двойка големи елени. Рама ги попита дали са виждали Сита. Елените застанаха така, че главите им да сочат на юг. Рама и Лакшмана приеха това за знак и забързаха в тази посока. Скоро видяха цветя, паднали на земята. Рама коленичи и вдигна листенцата. Бяха от плитката на Сита. Принцът завика с всички сили:
— Сита! Сита!

Двамата братя продължиха да тичат. Внезапно видяха следи от огромни стъпки, вероятно на ракшас. Близо до тях съзряха следи от стъпките на Сита, пръснати насам-натам – явно беше бягала уплашено. Докато се оглеждаха, забелязаха огромен лък, натрошен на парчета, а също и множество страховити стрели с назъбени сини стоманени върхове. Видяха и разбита колесница с все още неразпрегнати големи мулета с демонски глави; по всичко личеше, че някои от главите са били откъснати в ужасна битка. Обезглавеното тяло на колесничаря още държеше юздите и камшика. Забелязаха част от златните накити на Сита, заедно със смачканата гирлянда.

Рама посочи към земята:
— Виж колко много кръв! Погледни тези разпилени оръжия! И този огромен лък, инкрустиран с перли и диаманти. Чия е красивата колесница с богатия и разкъсан балдахин? Виж тук! Лъскава златна броня, обсипана с изумруди и рубини. Тези неща могат да принадлежат само на полубогове или демони.

Рама се отпусна на земята и зарида горко.
— О, Лакшмана, ясно е, че Сита е мъртва! На това място за нея са се били двама ракшаси. Победителят сигурно е погълнал скъпата ми съпруга. Уви, аз съм погубен!

Лакшмана внимателно огледа мястото. Очевидно бе имало сблъсък между две могъщи същества. Може би Рама беше прав. Но ако се съдеше по следите от стъпки, не изглеждаше да има повече от един ракшас. Лакшмана почувства, че Сита е още жива. Успокои Рама, казвайки му да не се предава, защото скоро ще намерят принцесата.

Докато се опитваше да овладее мъката си, Рама усети как се изпълва с гняв. Стисна лъка си, а ъгълчетата на очите му почервеняха.
— Расата на демоните скоро ще бъде унищожена! Те са отвлекли Сита въпреки благочестието ѝ. Защо полубоговете са стояли безучастно и са позволили това да се случи? Не се ли боят от гнева ми? Нима ме смятат за безсилен? Твърде дълго бях мек и състрадателен. Днес светът ще види един различен Рама!

Принцът изрева, давайки воля на гнева си. Щеше да изпълни небесата със стрелите си. Щеше да унищожи цялата вселена. Всички същества щяха да изпитат силата и безкрайните му пламтящи стрели. Планетите щяха да спрат движението си, слънцето щеше да потъмнее, а луната да бъде свалена от небето. Планините щяха да се превърнат в прах, а океаните да пресъхнат. Не върнеха ли обратно Сита, полубоговете нямаше да си намерят място никъде във вселената. Всички светове щяха да се разлетят на парчета от стрелите му и нямаше да остане нищо. Свиреп огън щеше да бушува във всичките световни посоки, оставяйки след себе си пълно разрушение.

Рама се загърна в дрехата си. Устните му трепереха и той ги прехапа. Приличаше на Шива, изпълнен с решимост да унищожи вселената, достигнала края на епохите. Извади от колчана си страховито изглеждаща стрела и я постави на лъка си.
— Днес няма да позволя да ме спрат молби или сила. Виж само как ще сваля полубоговете от небето, о, скъпи Лакшмана!

Лакшмана хвана Рама за лакътя и го възпря. С почтително допрени длани заговори нежно на разгневения си брат:
— Ти винаги си бил отдаден на щастието на всички същества. Не се отказвай от дълга си, о, Рама! Не позволявай на гнева си да те отклони от него. Не бива да разрушаваш световете само заради оскърблението, нанесено на един човек. Владетелите на света винаги са били справедливи в своите наказания. Покажи своя самоконтрол, който е дълбок като земята. Успокой се и обмисли внимателно положението.

Лакшмана посочи, че се виждат само следите от стъпките на един ракшас. Изглежда някой се беше бил с демона вероятно за да защити Сита. Който и да бе похитил принцесата, очевидно притежаваше огромна сила. Може би никой не е бил в състояние да предотврати отвличането. Та кой би одобрил унищожението или отвличането на съпругата на Рама? Полубоговете и гандхарвите, реките, моретата, планините и всички същества бяха толкова способни да нанесат оскърбление на Рама, колкото и свещенослужителите да оскърбят човека, за когато извършват жертвоприношение.

Гневът на Рама се поуталожи, а Лакшмана продължи:
— Нека поискаме помощ от великите мъдреци. Двамата заедно ще претърсим цялата земя с всичките ѝ планини и гори. Ако и тогава не намерим Сита, ще претърсим океанските дълбини и дори обителта на Бога. О, Рама, няма да спрем, докато не намерим любимата ти съпруга!

Ако след всичко това не откриеха Сита, чак тогава Рама можеше да изсипе унищожителните си оръжия върху световете. Но първо трябваше да овладее гнева си и да потърси съпругата си с мирни средства. Иначе какъв пример щеше да даде на света? Ако владетелят веднага прибегне към сила, когато е подложен на изпитание, какво остава за обикновените хора? Няма ли и те да проявят насилие, ако са измъчени? На този свят бедите спохождат всички, но също така скоро отминават. Щастието и мъката се редуват в бърза последователност. Страданието не е чуждо дори на полубоговете. Затова никой не бива да се радва или да скърби за материални неща, а със спокоен ум да изпълнява задълженията си. Това е пътят към вечното щастие. Лакшмана погледна Рама в очите.

— О, Рама, ти често си ми говорил за това. Всъщност кой би могъл да те поучава, дори да е самият Брихаспати? Аз само се опитвам да пробудя твоята интелигентност, която е замъглена от скръб. Мили братко, хора като теб не се отдават на мъка дори когато са изправени пред най-тежки изпитания. Затова пощади световете. Издири само престъпника, който е откраднал Сита.

Рама свали лъка си и върна стрелата в колчана. Беше трогнат от мъдрите думи на брат си. Овладя гнева си и като благодари на Лакшмана, го попита какво ще предприемат сега. Къде трябваше да започнат да търсят? Двамата принцове продължиха да вървят на юг, обмисляйки какво да правят. Скоро попаднаха на Джатаю, който лежеше на земята. Щом видя отдалеч птицата, огромна като планина и обляна в кръв, Рама възкликна:
— Лакшмана! Ето един ракшас, преобразен в птица. Сигурно този звяр е погълнал Сита. Бързо ще се справя с него с огнените си стрели.

Рама постави остра като бръснач стрела на лъка си и тръгна към Джатаю, но щом разпозна голямата птица, веднага свали оръжието си. Умиращият Джатаю видя, че Рама идва и вдигна глава. Заговори с мъка, като повръщаше кръв:
— О, Рама, божествената Сита, както и моят живот бяха отнети от Равана. Аз се втурнах да ѝ помогна и се бих с демона. Макар че разбих колесницата и убих конете му, накрая той ме победи.

Джатаю описа какво се беше случило. Щом чу разказа му, Рама се свлече на земята и заплака. Прегърна Джатаю и го погали по главата. Обхванат от силна мъка, извика:
— Уви, има ли по-нещастен човек от мен? Изгубих трона, живея в изгнание, съпругата ми е отвлечена, а сега и приятелят на баща ми лежи смъртно ранен, защото се е опитал да ми помогне!

Рама продължи да разпитва Джатаю. Къде беше отвел Равана съпругата му? Какво беше казала тя, докато я бяха отвличали? Колко могъщ беше ракшасът и къде се намираше жилището му? Рама говореше припряно и през сълзи.

Джатаю го погледна с обич. Отвърна с отслабнал глас:
— Демонът предизвика буря в небето. Докато се борех с него, скоро се изтощих, тъй като съм стар и немощен. Тогава той отсече крилете ми, а после се понесе бързо на юг.

Птицата едва си поемаше дъх. Увери Рама, че Сита скоро ще бъде намерена. Ракшасът я бе отвлякъл във време, благоприятно за завръщането ѝ.
— Макар че той не го знае – каза Джатаю, – беше часът винда. Според писанията съкровище, изгубено в този час, винаги се намира.

Джатаю осведоми Рама, че Равана е син на мъдреца Вишрава и полубрат на Кувера. Макар че беше изключително могъщ, Рама скоро щеше да го убие; старият Джатаю бе сигурен в това. Докато говореше, усети, че животът го напуска. От устата му не спираше да тече кръв. Погледна Рама със сълзи в очите. Произнасяйки името на принца отново и отново, постепенно се умълча. Главата му клюмна и тялото му се отпусна.

Вперил поглед в скъпия приятел на баща си, Рама застана с допрени длани. Със скръб замоли:
— Говори ми още, о, благородна птицо! Говори ми още!

Но Джатаю беше мъртъв. Принцът се взря натъжено в него. Обърна се към Лакшмана и каза:
— Уви, птицата отдаде живота си за мен, скъпи братко. Вижда се, че не само сред хората, а и сред по-низшите форми на живот има смели души, отдадени на благочестието. Болката, която изпитвам от смъртта на Джатаю е толкова силна, колкото и тази, причинена от загубата на Сита.

Рама смяташе лешояда за също толкова достоен за уважение, колкото и Дашаратха. Помоли Лакшмана да донесе дърва, за да издигнат погребална клада. Погледна към птицата и каза:
— Ти ще живееш в обител на щастие, о, царю на птиците! Никога повече няма да се родиш в този смъртен свят на болка и страдания!

Братята положиха Джатаю върху дървената клада и я подпалиха. Рама лично произнесе свещените мантри и изпълни ритуала, кремирайки Джатаю все едно е негов роднина. После двамата братя отидоха до Годавари и след като се изкъпаха в реката, поднесоха свещената ѝ вода на напусналата душа на Джатаю. Когато ритуалът бе завършен, Рама и Лакшмана останаха удовлетворени. Знаеха, че птицата се е издигнала в божествените селения на безкрайно щастие. Насочиха мислите си към спасяването на Сита. Поеха на юг и навлязоха в гъстата гора. Приличаха на Вишну и Индра, отиващи да се изправят срещу асурите.

Лакшмана вървеше отпред и с дългия си меч разчистваше храстите и лианите, които се изпречваха на пътя им. В труднопроходимата гора нямаше просеки, но братята се движеха бързо. Покрусени от изчезването на Сита и копнеещи да я намерят, те се оглеждаха на всички страни, но виждаха само гъстата растителност. Наоколо ревяха лъвове, а над главите им кряскаха птици. Щом проникнаха дълбоко в джунглата, ги обгърна гъста тъмнина. Както се движеха енергично и безстрашно напред, започнаха да забелязват лоши поличби. Лявата ръка на Рама потрепери, а мислите му се объркаха. Завиха чакали, врани надаваха остри писъци. Рама каза:
— Бъди много внимателен, Лакшмана! Тези знаци предупреждават за близка опасност.

Още докато говореше, някъде отпред се разнесе силен звук. Беше оглушителен и изпълни четирите посоки. Рама и Лакшмана се спуснаха към звука с мечове в ръка. Сигурно това беше демонът, отговорен за отвличането на Сита. Скоро щяха да го изпратят на оня свят. Може би принцесата още беше с него. Братята се втурнаха напред.

Внезапно излязоха на поляна, сред която седеше ракшас с огромни размери. По-висок от околните дървета, демонът приличаше на планински връх. Нямаше врат, нито глава, а огромната му уста се намираше в стомаха. Беше тъмносин на цвят и целият покрит с остри настръхнали косми. Най-отгоре на тялото му имаше едно-единствено страховито око, което пламтеше като огън. Дългият му островръх език облизваше устните му, стрелкайки се като змийски. Чудовището имаше дълги осем мили ръце, които притегляха към него всякакви животни. Под погледа на Рама и Лакшмана ракшасът не спираше да поглъща мечки, тигри и елени, които тъпчеше в широко отворената си уста.

Братята забелязаха демона от миля разстояние. Гледаха го изумени. Докато стояха на поляната, той ги видя и протегна към тях двете си ръце, които се извиха като две огромни лиани. Стисна здраво двамата братя и ги вдигна високо над земята. Лакшмана извика на Рама:
— Освободи се, о, Рама! Остави ме като приношение на този демон. Така ще избягаш по-лесно. Не мога да се измъкна от хватката му. Щом си върнеш Сита и трона на Айодхя, не ме забравяй.

Съкрушен от вина, че е позволил да отвлекат Сита, сега Лакшмана беше надвит и от ракшаса. Рама отвърна на разстроения си брат:
— Не позволявай на страха да те победи, о, Лакшмана! Воин като теб не бива никога да се обезсърчава.

Огромният ракшас придърпа братята към себе си.
— Кои сте вие с плещи на бикове, облечени като аскети и все пак въоръжени с мечове и големи лъкове – прогърмя гласът му. – По волята на Провидението попаднахте пред очите ми по време, когато ме мъчи глад. Животът ви скоро ще свърши.

Рама се изпълни с отчаяние. Какво щеше да се случи сега? Нямаха ли край страданията му? Провикна се към Лакшмана:
— Съдбата наистина е всемогъща. Върху нас се стоварват беда след беда. Сега ни заплашва смърт, преди да сме намерили красивата Сита. Какво може да се направи?

Демонът заговори отново.
— Днес вие двамата ще ми послужите за храна. Опитайте се да се освободите, ако изобщо притежавате някаква сила.

Лакшмана, който беше възвърнал самообладанието си, се разгневи. Изкрещя на Рама:
— Силата на противния демон е единствено в ръцете му. Нека бързо да отрежем огромните му пипала с мечовете си!

При тези думи на Лакшмана ракшасът изрева и разтвори широко уста. Започна да притегля братята към себе си. Без да се бавят, те стовариха с всичка сила мечовете си върху ръцете му. Острите като бръснач оръжия разсякоха плътта му и ръцете паднаха на земята. Като издаде ужасен мучащ звук, който отекна на мили разстояние, демонът се отпусна облян в кръвта, която струеше от мястото на отсечените му ръце. Провикна се към принцовете:
— Кои сте вие?

Лакшмана отговори:
— Ние сме синове на Дашаратха, от рода на Икшваку. Това е Рама, а аз съм Лакшмана. Тук сме по искането на благородния ни баща. Докато могъщият ми брат скиташе из гората, съпругата му бе отвлечена от ракшас и сега го търсим. А ти кой си? Защо живееш в тази гора под такава форма и с пламтяща уста в корема?

Когато чу думите на Лакшмана, демонът се зарадва.
— Добре дошли, о, тигри сред мъжете! Имам късмет, че ви виждам днес тук. Благодаря на съдбата, че отсякохте ръцете ми.

Ракшасът, чието име беше Кабандха, разказа на братята историята си. В миналото бил гандхарва. Веднъж, възгордян от божествената си красота, се присмял на риши на име Ащавакра, чието тяло било превито на осем места. За да освободи Кабандха от гордостта му, Ащавакра произнесъл проклятие и го превърнал в ракшас. Кабандха започнал да го моли за милост и браминът казал:
— Ще бъдеш освободен от проклятието ми само когато Рама и Лакшмана те кремират в безлюдна гора.

Кабандха продължи:
— Обикалях из гората под формата на ракшас. След като се отдадох на суров аскетизъм, Брахма ме дари с дълъг живот. Добивайки смелост от това, предизвиках Индра на бой. Непобедимият полубог запрати по мен мълнията си. Тя ме порази и вкара главата, ръцете и краката ми в тялото. Макар да го умолявах, Индра не ме уби, а каза: „Нека се сбъднат думите на Брахма!“

Попитах го как ще оцелея в подобна форма, само с торс и без глава и крайници. От жалост той ми даде тези две ръце и огромната уста. После каза: „Когато Рама и Лакшмана отсекат ръцете ти, ще се възнесеш на небето.“

— И така, аз седях тук и протягах ръце, придърпвайки в устата си лъвове, леопарди, мечки, тигри и елени. Постоянно си мислех: „Един ден Рама и Лакшмана ще попаднат в хватката ми.“

Кабандха замоли принцовете да го хвърлят в яма и да го кремират. Рама го попита дали знае нещо за местонахождението на Сита. Каза му:
— Научихме само името на похитителя на Сита. Не знаем къде живее и дори как изглежда.

Кабандха отвърна, че може да им даде добър съвет, веднага щом приеме предишния си небесен вид, защото само тогава ще възвърне и предишната си божествена интелигентност. Братята изкопаха голяма яма и натрупаха в нея много дърва. Пуснаха Кабандха вътре и подпалиха дървата. Докато ракшасът изгаряше, тялото му се топеше като голяма буца гхи. Внезапно от ямата се издигна сияйно същество, облечено в бляскави жълти дрехи и украсено с пъстра гирлянда. Появи се и разкошна въздушна колесница, теглена от лебеди, и Кабандха седна в нея. След това заговори на Рама:
— О, Рагхава, сега ще ти кажа как да откриеш Сита! Когато си в беда, ти помага онзи, който е изпитал същото. Затова трябва да търсиш приятелството на някого, чиято съдба е подобна на твоята.

Кабандха посъветва Рама да потърси маймуната Сугрива. Тя живееше в близка планина с четирима приятели. Беше могъща, интелигентна, образована и държеше на думата си. Разгневеният ѝ брат Вали я беше прокудил и бе завладял трона ѝ и тя се нуждаеше от помощ. Обединявайки се с маймуната, Рама щеше да ѝ направи добро и в замяна тя щеше да му помогне да намери Сита.

Кабандха продължи:
— След като си върне царството, Сугрива ще изпрати хиляди свои последователи да претърсят всяко кътче на света. О, Рама, дори твоята съпруга да е отведена на най-горната или най-долната планета, с помощта на Сугрива ще бъде открита и върната при теб.

После Кабандха обясни на Рама как да намери Сугрива. С божественото си зрение гандхарвът виждаше точно с какво ще се сблъска Рама и му разказа всичко с подробности. Принцът щеше да се срещне с маймуните близо до обителта на риши Матанга, край езерото Пампа, където сега живееше само стара аскетка на име Шабари. След като обясни всичко, Кабандха остана на небето, ярък като слънце. Рама му благодари и каза:
— Сега можеш да поемеш към своята обител. Удовлетвори ме напълно.

Кабандха сведе глава и започна да възславя братята, защото беше разбрал кои са. Златната му колесница се издигна нагоре. Докато изчезваше в небесата, гандхарвът се провикна:
— Съюзете се със Сугрива!

Рама и Лакшмана веднага поеха на запад, както им предложи Кабандха. След известно време стигнаха до езерото Пампа и останаха една нощ край брега му. На сутринта принцовете се огледаха наоколо и откриха обителта на Матанга. Беше заобиколена от дървета, отрупани с плодове и цвят. По тях бяха накацали всякакви пъстри птици, а пеенето им беше красиво. Елени, зайци и други плахи създания се движеха кротко наоколо.

Принцовете поеха по меката трева и скоро откриха колибата, където живееше Шабари. Седнала пред нея, тя се изправи почтително, щом я приближиха. Събирайки длани, аскетката падна в поклон на земята пред братята и докосна нозете им. Поздрави ги с добре дошли, предложи им рогозки от трева и донесе вода да измие краката им.

Рама и Лакшмана се настаниха удобно и Рама заговори:
— О, достойна, ти имаше ли някакво затруднение, преди да се отдадеш на аскетизъм? Успя ли да овладееш сетивата си? Напълно ли си се освободила от гнева, подбираш ли храната си? О, благородна, донесе ли резултат служенето на твоя гуру?

Шабари погледна Рама с просълзени очи. Тя практикуваше въздържание и йога от много години. Беше напълно осъзната и разбираше истинската същност на двамата принцове. Заговори с любезен глас:
— Днес бях възнаградена за моя аскетизъм и медитация. Сега животът ми е съвършен. Моите учители вече са удовлетворени. О, Рама, след като видях божествената ти форма, ще отида в селения, които не познават тленност.

Шабари каза на Рама, че предшественикът ѝ Матанга неотдавна се е възнесъл на небето. Преди да си тръгне, уведомил Шабари, че Рама, придружен от Лакшмана, скоро ще дойде тук. Тя трябвало да служи на двамата принцове, а после, когато те си тръгнат, щяла да се издигне до вечните духовни планети. С разтреперани ръце Шабари започна да поднася на братята най-различни плодове и зеленчуци.

След като прие любезно приношенията ѝ, Рама я помоли да му покаже обителта.
— Искам да видя сам славата на твоя духовен учител – поясни той. – Моля те, покажи ми къде е живял и се е молил.

Шабари заведе братята при олтара на Матанга. Той блестеше ярко и осветяваше цялата местност. В близкото езеро бяха събрани водите на седемте океана, донесени чрез аскетичните сили на Матанга. На земята лежаха цветни гирлянди, изплетени от мъдреца – все още свежи и уханни.

След като разведе братята наоколо, Шабари каза:
— Сега копнея да се присъединя към великите риши на небето. Аз съм тяхна последователка. Моля те, разреши ми да си тръгна, о, Рама.

Рама и Лакшмана огледаха района и възкликнаха:
— Прекрасно е!
Рама се обърна към старата аскетка:
— Ти ни почете достойно, о, благословена. Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш.

Шабари се поклони ниско на принца и като приближи свещения огън, се хвърли в него. Докато пламъците поглъщаха тялото ѝ, тя се издигна в сияйна ефирна форма. Бе украсена с божествени накити и гирлянди и изглеждаше великолепно. Полетя към небето като мълния, осветявайки цялата околност. Пое към свещената обител, населявана от мъдреците, на които бе служила.

След като видя как Шабари напусна този свят, Рама каза на Лакшмана:
— Тази обител е изпълнена със сияние. С идването си тук се пречистихме от греховната карма. Сега съдбата ни ще се промени, скъпи братко. Чувствам, че скоро ще се срещнем със Сугрива.

Рама се изпълни с радост в очакване на срещата с маймуната. Припомни си думите на Кабандха. Сита скоро щеше да бъде открита, сигурен беше в това. Двамата братя напуснаха обителта и поеха край брега на езерото, като внимателно оглеждаха околността. Навсякъде се носеха звуци от пауни и накацали по дърветата папагали. Беше пладне и принцовете направиха обедното си къпане в езерото. Водата бе кристалночиста и както бе покрита с неизброимо количество лотоси, приличаше на пъстроцветен килим. Езерото имаше плавно спускащи се брегове от златист пясък, върху който растяха високи дървета. Към водата се спускаха дълги лиани, а красиви риби гризяха върховете им.

Братята продължиха да вървят покрай брега на Пампа, който се простираше на мили разстояние и стигнаха до подножието на планината Ришямукха. Рама се загледа в нея.
— Това трябва да е мястото, в което живее Сугрива. О, Лакшмана, сърцето ми се разкъсва от мъка заради Сита. Чувствам, че няма да мога да живея още дълго, ако не намерим принцесата. Моля те, потърси бързо маймуната.

Мислейки си за Сита, Рама избухна в силни ридания. Къде беше сега дъщерята на Джанака? Сигурно е чезнела без него и е умряла от мъка. Докато гледаше красивия пейзаж наоколо, болката му само се увеличи. Всичко му напомняше за Сита. Танцът на женския паун му припомни начина, по който съпругата му го приближаваше с обич. Уханният бриз беше като ароматния дъх на любимата му. Жълтите цветя чампака приличаха на блестящата ѝ копринена дреха. Яркочервените цветове на дърветата бяха като меките устни на принцесата. Елените, разхождащи се наоколо с техните кошути, му напомняха как бе скитал със Сита като тях. Белите лебеди напомниха на принца за бялата кожа на съпругата му. Виждаше я накъдето и да погледнеше.

Простена мъчително, сърцето му се свиваше от болка заради раздялата. Лакшмана успокои брат си, като отново го увери, че Сита ще бъде намерена. Докато говореше на Рама, гласът му се извиси гневно:
— Порочният Равана няма да се скрие, дори да влезе в най-тъмните сфери на вселената! Аз ще го издиря. Ракшасът ще предаде Сита или ще загине от ръката ми. Освободи се от мъката си, мили братко, и двамата ще направим всичко по силите си да намерим Сугрива. Истинските мъже никога не се поддават на отчаяние дори когато са изправени пред най-ужасни изпитания. По-скоро желаят още по-силно да преодолеят трудностите.

Рама се почувства по-добре от думите на Лакшмана. Двамата братя продължиха да търсят Сугрива.