Глава 11

Сугрива чу виковете на Рама от върха на планината Ришямукха. Огледа се и видя двамата принцове край брега на езерото. Веднага се обезпокои. Мъжете приличаха на двама могъщи полубогове. Той се запита дали не са изпратени от брат му Вали, който смяташе Сугрива за постоянна заплаха. Сърцето му се изпълни със страх при вида на големите лъкове и мечове на непознатите. Изтича в пещерата и каза на четиримата си придружители:
— Наблизо видях двама могъщи воини, облечени като аскети. Сигурно е работа на Вали! Изпратил ги е да ме убият и скоро ще дойдат тук! Какво да правя?

Петте големи маймуни, които бяха въплъщения на полубогове и принадлежаха към небесния род на ванарите, седнаха да обсъдят положението. Решиха да се изкачат на някой висок връх и оттам да наблюдават воините. Излязоха от пещерата и заскачаха пъргаво от скала на скала. Виждайки как се катерят бързо по планинския склон и повалят големи дървета с мощните си ръце, тигрите и леопардите се разбягаха уплашени. Щом стигнаха до един връх, петимата се събраха и огледаха езерото Пампа. Главният съветник на Сугрива, Хануман, син на бога на вятъра Ваю, успокои господаря си:
— Няма причина да се боиш, о, Сугрива! Това са просто двама смъртни. Не виждам Вали, който е причината на безпокойството ти, а и той не би могъл да дойде тук заради проклятието на Матанга.

Хануман посъветва Сугрива да наблюдава внимателно движенията и жестовете на двамата воини. Те щяха да му подскажат истинските им намерения. Не биваше да се поддава на излишен страх. Възможно беше двамата мъже да са дошли като приятели.

Сугрива все още се съмняваше. Много пъти бе изпитвал на гърба си злобния гняв на Вали. Възрази:
— Не може да се вярва на царе! Не спират, докато не унищожат всичките си врагове. Почти съм сигурен, че двамата непознати са изпратени от Вали. Трябва да сме нащрек, дори да се държат приятелски. Веднъж спечелили доверието ни, лесно могат да изпълнят злите намерения на брат ми.

Сугрива нареди на Хануман да се преобрази в брамин и да се срещне с воините. Трябваше да разбере какви са и да докладва. Хануман, който считаше Сугрива за свой цар, се поклони почтително и се понесе с големи скокове към подножието на планината. Като син на Ваю, той притежаваше голяма мистична сила. Чрез нея се преобрази в човек и приближи Рама и Лакшмана, приемайки облика на скитащ брамин.

Поклони се ниско пред принцовете и ги запита почтително:
— Какво ви води насам, о, сияйни аскети? Приличате на двама царствени мъдреци, способни да управляват света. Тежките ви лъкове блестят като пъстроцветни дъги, мечовете ви имат страховит вид, а ръцете ви наподобяват хоботите на огромни слонове. При все това сте облечени като брамини. И защо надавате скръбни викове? Какво търсите край езерото? Добре сте дошли, но появата ви тук е загадка. Осветявате с блясъка си цялата планина и приличате на полубоговете на слънцето и луната. Възможно е дори да сте могъщи въплъщения на Върховния Бог.

Проницателният Хануман огледа внимателно двамата братя. Веднага разбра, че не са обикновени мъже. Той беше изцяло отдаден на Вишну и щом се взря в Рама, усети как в сърцето му се пробужда любов. Сякаш беше познавал принца цял живот, макар че го виждаше за първи път. Започна да мисли трескаво. Мъжът несъмнено бе въплъщение на Върховния Бог. Каква велика цел го беше довела тук?

Хануман реши да се разкрие. Допря почтително длани и обясни, че е министър на Сугрива. Сугрива беше цар на ванарите, но бе прокуден от брат си. Сега се нуждаеше от приятелството на принцовете и ги очакваше високо в планината.

Братята се усмихнаха успокоени. Изслушаха внимателно маймуната. Рама се зарадва на обясненията ѝ и се обърна към Лакшмана:
— Каква щастлива среща, скъпи братко! Пред нас стои министърът на Сугрива, а точно него търсим. Умът и сърцето ми се развълнуваха от думите на благородния ванар. Несъмнено познава всички тънкости на санскритската граматика – изказът му е безупречен, изискан и много поетичен. След подобен изказ дори замахнал с меча си враг би станал негов приятел.

Рама помоли брат си да отговори на Хануман. Лакшмана обясни на маймуната, че са чули за Сугрива и искат да се срещнат с него като приятели. Хануман се усмихна. Виждайки, че двамата богоподобни братя се нуждаят от помощта на господаря му, почувства, че Сугрива е на път да възвърне царството си. Зарадван, заговори отново:
— Моля ви първо да ми кажете каква е целта на идването ви в това отдалечено място.

By gestures Rāma urged Lakṣman to explain everything to Hanumān. Lakṣman told him in brief all that had happened to Rāma from the point of His being exiled. The narration of Rāma’s many misfortunes distressed Lakṣman and He spoke with tears streaming from His eyes. Describing how Kabandha had directed Them to find Sugrīva, the prince concluded, “This Rāma, whose father Daśaratha was daily honored by all the kings of earth and who himself possesses limitless virtues, now seeks the refuge of Sugrīva, the lord of monkeys.”

Чувайки това, Хануман допря почтително длани и отвърна:
— Сугрива има късмет, че ви е нужен като съюзник. Той също скърби, тъй като загуби семейството и дома си заради могъщия си брат. Сега живее в страх във високата планина. Елате, ще ви заведа при него.

Рама и Лакшмана се спогледаха зарадвани. Хануман отново възвърна предишната си форма и като коленичи, подкани принцовете да се качат на раменете му. След това могъщата маймуна заизкачва планинския склон с големи скокове, носейки с лекота и двамата принцове.

След няколко минути стигна при Сугрива. Остави братята на земята и ги представи на господаря на ванарите. Предаде на Сугрива всичко, което му беше разказал Лакшмана за изгнанието и търсенето на Сита. Възхвали принцовете и посъветва царя си да приеме предлаганото от тях приятелство.

Сугрива се изпълни с благоговение, виждайки великолепието и несъмнената сила на двамата братя. И той подобно на Хануман почувства в сърцето си силна любов и отдаденост. Изправи се и заговори на Рама:
— Оказваш ми висока чест, като искаш да станем съюзници, о, Рама! Твоето благородство, добродетели и внимателно отношение към всички са несъмнени. Мога само да спечеля от това, че днес си тук. О, благородни, ако приемаш приятелството ми, нека си стиснем ръцете. Да сключим траен съюз.

Сугрива протегна ръка към Рама и принцът я пое с радост. Прегърна развълнувано маймуната и двамата се преизпълниха с щастие. Хануман запали огън и го освети с ведически мантри. Рама и Сугрива седнаха край пламъците и положиха клетва, че стават съюзници. Обиколиха огъня от ляво надясно, ръка за ръка. Докато се гледаха удовлетворени един друг, Сугрива каза:
— Нека приятелството ни продължи вечно! Обетите и щастието ни се сляха в едно!

Хануман откъсна голям клон от покрито с цвят дърво сал и приспособи пейка за Рама и Сугрива. Откъсна друг от нацъфтяло сандалово дърво и измайстори стол за Лакшмана. Щом всички седнаха, Сугрива разказа историята си на Рама.
— Бях прокуден от по-големия си брат Вали, о, принце, и обитавам тези гори в голям страх. Той открадна съпругата ми и ме лиши от царството ми. А сега иска да ме убие. Моля те, закриляй ме от враждебно настроения ми брат!

Рама се засмя сърдечно и отговори:
— Служенето е следствие от приятелството, о, могъща маймуно! Забрави за страха си от Вали. Не след дълго той ще лежи мъртъв, поразен от точните ми стрели. Ще го видиш победен и повален на земята подобно на планина, разтърсена от земетресение.

Сугрива се успокои. Беше сигурен, че скоро ще си върне съпругата и царството. Отново стисна ръката на Рама и му благодари. Обеща, че непременно ще издири Сита, ако ще да е скрита вдън земя или високо в небето.
— Бъди сигурен – увери той принца, – че никакъв полубог или демон не може да задържи принцесата за дълго. Това е все едно някой да яде отровна храна и да оцелее.

Докато Рама и Сугрива укрепваха приятелството си, Сита, Вали и Равана усетиха едновременно как левите им очи заиграха, предвещавайки добро бъдеще за принцовете и гибел за противниците им.

Братята и маймуните хапнаха ястие от корени и горски зеленчуци, сготвено от Хануман, и отново се разговориха. Сугрива каза на Рама, че неотдавна бе видял в небето голям ракшас, стиснал в обятията си плачеща жена. Чул я беше да вика жалостиво: „Рама! Лакшмана!“ Сигурен бе, че това е отвлечената от Равана Сита. Продължи разказа си:
— Видях как принцесата се извиваше като змия в хватката на демона. Щом забеляза, че седя на планинския връх с четиримата си придружители, тя хвърли към нас украшенията си, увити в кърпа.

Рама сграбчи маймуната за ръката.
— Видял си обичната ми Сита? Къде са тези бижута? Бързо ми ги донеси!

Сугрива стана и влезе в пещерата. След няколко минути се върна, държейки пуснатия от Сита вързоп. Остави го пред Рама и сияйните скъпоценности заблестяха на ярката слънчева светлина. Принцът падна на колене и се разрида:
— Сита! Любима моя!
Притисна накитите към гърдите си. Страдайки за отвлечената си съпруга, засъска като змия, нападната в дупката си. Обърна се към Лакшмана, който беше коленичил до него:
— Погледни, о, Лакшмана! Това са бляскавите скъпоценности на Сита. Ракшасът наистина е минал оттук.

Лакшмана се взря в накитите и отвърна:
— Не разпознавам гривните и обеците, тъй като никога не съм поглеждал принцесата в тялото или лицето. Обаче разпознавам гривните ѝ за глезени, защото ги виждах всеки ден, докато се покланях в нозете ѝ.

Рама скочи на крака и заговори нетърпеливо на Сугрива:
— Кажи ми къде е отведена Сита! Къде живее демонът, о, Сугрива? Заради него ще унищожа цялата ракшаска паплач! Отвличайки Сита, той е отворил широко портите към смъртта. Кажи ми къде се намира и още днес ще се представи на Смъртта заедно с всичките си придружители!

Главата на Сугрива клюмна. Призна на Рама, че не му е известно къде живее Равана. Също както човеците и маймуните не познаваха града на ракшасите. Възможно беше дори да се намира на друга планета, тъй като демоните се движеха свободно навсякъде. Но Сугрива тържествено се закле, че ще намери Сита. Рама не биваше да скърби. Ванарският господар и преданите му слуги щяха да направят всичко възможно, за да открият принцесата.

Сугрива продължи да окуражава Рама:
— Не позволявай на скръбта да те сломи, о, велики герою! Мъдрите мъже посрещат изпитанията с достойнство и не се поддават на мъката. Само неразумните се предават и губят интелигентността и силата си, потъвайки като претоварена лодка. О, Рама, тук съм да ти помогна! Забрави за страданията си!

Рама избърса с кърпа лицето си и се усмихна на Сугрива. Думите на маймуната му подействаха успокоително и той ѝ благодари за съвета. Подкани я да започне търсенето на Сита веднага и отново обеща да убие Вали. Сугрива и министрите му останаха удовлетворени, щом чуха обещанието на Рама. Вече бяха сигурни, че ще постигнат целта си. Сугрива се закле във вечно, непоклатимо приятелство с Рама и обеща да му служи вярно. Принцът го попита:
— Кажи ми как стана така, че те прокудиха, скъпи приятелю? Защо живееш тук в дивата планина, изпълнен с мъка и страх?

Тогава Сугрива заразказва историята си.
— Макар че се възкачих на трона със съгласието на министрите ни, Вали ме свали от него насила и ме прогони надалеч. Могъщият ми брат открадна дори любимата ми съпруга. И продължава да ме тормози. Постоянно убивам маймуни, изпратени от него да ме погубят. Затова се изплаших дори от теб, когато те видях да идваш тук.

Рама искаше да чуе всички подробности за брата на Сугрива. Помоли маймуната да му разкаже цялата история. Какви бяха силните и слабите страни на Вали? Защо се беше противопоставил на Сугрива? Рама вече изпитваше гняв към него. Искаше да знае всичко за самозабравилия се ванар. След това щеше да предприеме необходимите стъпки. Отново успокои Сугрива:
— Говори смело. Скоро ще видиш как стрелата ми лети към гърдите на Вали и той пада на земята като планина, разтърсена от земетресение.

Преизпълнен с благодарност, Сугрива продължи:
— Вали и аз сме двамата синове на Рикшараджа, царя на маймуните. С баща ми винаги сме имали много високо мнение за Вали. Когато царят умря, Вали, като първороден син, зае мястото му на трона. Аз му служех вярно и бях дясната му ръка.

Сугрива разказа как един ден в Кишкиндха, маймунския град, дошъл демон на име Маяви. Имал спор с Вали за жена. Застанал пред градските порти и заревал страховито, предизвиквайки ванара на двубой. Вали спял и крясъците на Маяви го разбудили. Надигнал се гневен и се втурнал към демона, придружен от Сугрива. Когато Маяви видял двете огромни маймуни да изскачат от града, се изплашил и побягнал. Вали и Сугрива се спуснали след него и вече го настигали, когато той се шмугнал в голяма дупка в земята.

Щом стигнали до нея, Вали решил да последва Маяви и наредил на Сугрива да го чака. Сугрива умолявал брат си да го вземе със себе си, но Вали влязъл в дупката сам. Накарал Сугрива да се закълне, че ще остане при входа ѝ, докато той се върне.

Минала цяла година, а Сугрива продължавал да чака. Нямало и следа от Вали. Сугрива започнал да се безпокои, че брат му е убит. Стоял край прохода, обхванат от съмнения. После, както седял и наблюдавал, от дупката започнала да се процежда кръв. Сугрива чул рева на демона, но не доловил гласа на брат си. Съкрушен заключил, че Вали е убит. Тъй като не искал демонът да избяга, поставил върху дупката огромна канара. След това се върнал опечален в Кишкиндха.

Министрите на Вали го обявили за цар и той приел поста с неохота. Не минало много време и Вали убил демона и се върнал. Щом видял брат си на трона, побеснял. Оковал министрите във вериги и заговорил остро на Сугрива. Казал му, че открил Маяви чак след година търсене и го убил заедно с всичките му роднини. Но когато се върнал обратно, видял, че входът на дупката е запушен, а брат му го няма.

Изпълнен с благоговение, Сугрива се поклонил почтително на Вали и докоснал нозете му с короната. Изразил радостта и облекчението си, че го вижда отново. Уверил го, че пак ще бъде негов слуга, ала Вали не му повярвал. Обвинил го, че преднамерено е затворил дупката, за да спечели царството. Изхвърлил го от града само с препаска около слабините. Откраднал и съпругата му.

Сугрива завърши разказа си:
— Така започнах да се скитам немил-недраг, придружен само от неколцина близки приятели и съветници. Обикалях земята, изпълнен със страх и накрая потърсих убежище в тази планина. Знаех, че заради едно проклятие брат ми не може да дойде тук.

Рама се усмихна на Сугрива. Отново го увери, че жестокият и неморален Вали скоро ще бъде наказан.
— Не след дълго ще разпръсна мъката по съпругата ти, о, царю на маймуните, както слънцето разпръсква утринната мъгла.

Сугрива се загледа в Рама. С мощното си телосложение и огромния си лък той наистина представляваше внушителна гледка. Сигурно лесно би победил и най-могъщия воин. Но Вали не беше обикновен противник. Макар да бе отгледан от Рикшарадж, той беше роден като син на Индра. Притежаваше несравнима сила. Никой не можеше да се изправи срещу него в битка. Затова Сугрива беше неспокоен. Започна да описва мъжеството му.
— Всеки ден, щом Вали стане от сън, се раздвижва като прескача от западния до източния край на океана. После се премества на южния му бряг и оттам скача в най-северната му част. Не знае умора. Катери се по билата на планините и хвърля в подножието им огромни върхове. Безброй пъти съм го виждал как чупи грамадни дървета, все едно са клечки.

Продължавайки разказа си, Сугрива описа срещата на Вали с друг небесен демон на име Дундубхи. Демонът се скитал, приел формата на страховит бивол. Притежавал силата на десет хиляди слона и обикалял земята в търсене на подходящ противник. Отишъл при полубога на моретата и го предизвикал на битка, но онзи му отказал с думите: „Не съм достатъчно силен да се бия с теб.“ Божеството изпратило Дундубхи при планината Химаван, но тя също не пожелала да се сражава с демона. Той изревал сърдито и настоял планината да му каже кой би се изправил срещу него. Химаван отвърнала, че Вали е достоен противник и го посъветвала да отиде в Кишкиндха.

Разгневеният демон, все още във формата на огромен бивол, се втурнал към града на ванарите. Приличал на черен облак, понесъл се по небето през дъждовния сезон. Пристигнал пред портите на Кишкиндха и гласът му гръмнал като ударите на мощен барабан. Звукът съборил близките дървета и се чул на мили разстояние. В това време Вали се забавлявал със съпругите си в двореца. Надигнал се със зачервени очи, опиянен от вино и страст. Избухлив по природа, се вбесил от демонския рев. Изтичал вън от двореца, следван от цариците си. Изправил се пред Дундубхи и креснал: „Защо ревеш така, о, демоне? Тръгвай си веднага, ако не искаш да се простиш с живота си!“.

Демонът се изсмял с гръмкия си глас. Отвърнал на Вали: „Не е добре да ме предизвикваш в присъствието на жени. О, храбри, бий се с всички сили, защото днес ще те убия. Но ако предпочиташ, тази нощ можеш да останеш със съпругите си. Ще се бием утре. Не е редно да се изправя срещу пиян или заслепен от страст противник. Върни се в града си и му се порадвай за последен път. Сбогувай се с близките си. Възкачи сина си на престола, а после ела да се бием. Скоро ще лежиш мъртъв на земята“.

Щом чул дръзката демонска хвалба, Вали се изсмял презрително. Изпратил съпругите си обратно в града и казал на Дундубхи: „Не търси извинения за страха си! Приеми, че не съм пиян, а опиянен като воин пред битка. Ще се бием сега!“

Вали пристегнал дрехата си и се изправил като планина пред Дундубхи. Демонът изревал, навел острите си рога и нападнал яростно Вали. Маймуната тутакси сграбчила Дундубхи за рогата, завъртяла го и го хвърлила на земята. От ушите на демона бликнала кръв, но той се надигнал и атакувал отново. Изправил се на задните си крака и започнал да рита Вали с копитата си, чиито удари ехтели като гръм. Пронизвал тялото на маймунския цар с рогата си, но той не се предавал.

Двамата противници продължили да се бият яростно още известно време. Вали удрял демона с юмруци, колене, крака, скали и дървета. Постепенно победил изтощения Дундубхи. Завъртял във въздуха безжизнения демон и го хвърлил на осем мили разстояние. Тъй като смазаното тяло на демона кървяло обилно, няколко капки паднали върху обителта на мъдреца Матанга. Разгневеният аскет се огледал да види откъде е дошла кръвта. Зърнал трупа на Дундубхи и с мистичното си зрение разбрал, че мъртвият демон е хвърлен от Вали. Мигом произнесъл проклятие: „Нека маймуната, хвърлила този труп, се превърне на камък, ако приближи на радиус от четири мили до обителта ми!“.

Така Сугрива обясни защо сега Вали не смееше да се доближи до Ришямукха. Посочи към нещо, което приличаше на купчина блестящи бели скали.
— Това са костите на Дундубхи. Много трудно е да се преместят.

Лакшмана се изсмя презрително.
— Това ли е подвигът, който според теб Рама не би могъл да надмине? О, Сугрива, още не съм чул нищо, доказващо, че този твой брат е страшилище!

Сугрива увери Лакшмана, че вярва в Рама, но още не е видял демонстрация на силата му, а вече много пъти е бил свидетел на могъществото на Вали. Помоли Рама да захвърли скелета на Дундубхи надалеч, за да покаже способностите си.

Рама отново се засмя и като повдигна игриво с крак огромните кости, ги запрати високо в небето. Скелетът изчезна в далечината и се приземи на около осемдесет мили оттам. Виждайки това, Сугрива се впечатли, но все още се съмняваше. Обърна се към Рама:
— Ти наистина успя да повдигнеш изсушените кости на Дундубхи. Вали обаче го е хвърлил надалеч, когато е бил труп и е тежал много повече. О, Рама, прости ми, но има още един изпит, който бих искал да издържиш.

Сугрива показа на Рама и Лакшмана седем дървета сал, всяко над четири метра в диаметър. В миналото Вали беше прекършвал с лекота подобни дървета. Сугрива помоли Рама да покаже силата си, като прониже със стрела едно от тях.

Принцът взе усмихнато лъка си и постави на тетивата му страховита стрела. Прицели се и изстреля позлатената стрела, която премина с лекота през всичките седем дървета. Заби се в земята и продължи към подземния свят. Проби си път през него и отново влезе в колчана на Рама.

Сугрива се изуми и се поклони ниско пред принца. Вече знаеше, че смъртната присъда на Вали е подписана. Коленичи пред Рама и възкликна:
— С твоите стрели ти можеш да убиеш и полубогове, и демони! Кой би се изправил срещу подобен воин в битка? С теб като свой съюзник ще забравя напълно за нещастията си! О, Рама, нека веднага да отидем и да се разправим с Вали!

Принцът се съгласи и всички поеха към Кишкиндха. Рама каза на Сугрива да избърза напред и да предизвика Вали на двубой. Той щеше да чака наблизо и щом ванарският цар излезеше от града, щеше да го убие.

Сугрива застана пред портите на Кишкиндха и завика, предизвиквайки брат си. Вали го чу и се втурна разярен навън. Двете маймуни се вкопчиха в шумен и ожесточен двубой, който наподобяваше сблъсък между планетите Марс и Меркурий. Заслепени от гняв, братята се удряха с юмруци, длани и крака и надаваха яростни викове.

Рама наблюдаваше отблизо, с лък в ръка. Не можеше да каже кой е Вали и кой Сугрива. Двамата воини си приличаха много, бяха като боговете близнаци Ашвини. Боейки се да не улучи Сугрива, принцът не изстреля стрелата си.

Вали скоро взе надмощие и победеният Сугрива хукна да се спасява. Втурна се назад към Ришямукха, следван от брат си, който спря в края на гората близо до обителта на Матанга и се провикна:
— Днес се отърва!

Сугрива се отпусна задъхан на земята и Рама изтича при него. Маймуната го погледна с укор.
— Защо не ми каза, че няма да убиеш Вали? Виж ме сега! Ужасният ми брат едва не ме погуби! О, Рама, ако знаех, че ще постъпиш така, нямаше да мръдна оттук!

Рама успокои Сугрива и му обясни, че не е могъл да го различи от брат му. Чертите, облеклото и украшенията им бяха почти еднакви. Предложи на Сугрива отново да предизвика Вали на бой, но този път да носи някакъв отличителен знак, по който да се разпознава. Лакшмана върза около шията на маймуната увивно растение, отрупано с цвят. Възвръщайки куража си, Сугрива се надигна и пое отново към Кишкиндха.

Лакшмана и Сугрива вървяха отпред, следвани от Рама, Хануман и другите три маймуни. Скоро стигнаха до града и Сугрива отново отиде при портите. Хвърли поглед на Рама, все още беше изплашен. Двубоят с брат му го бе разтърсил.

Рама видя неувереното му изражение. Прегърна го през рамо и го насърчи:
— Не се колебай! Вали скоро ще се търкаля в праха, поразен от стрелата ми. Макар че от дълго време изпитвам неволи, никога не съм давал празни обещания. Хайде, надай мощния си вик, о, Сугрива, и Вали ще се появи скоро. Не може да пренебрегне предизвикателството ти, докато е в обкръжението на жени. Това наистина ще бъде последната битка и последния му ден на земята.

Сугрива се успокои от твърдото уверение на Рама. Двамата принцове се скриха зад едни храсти, а той отново започна да предизвиква брат си на двубой. Ужасният му рев разцепи въздуха. Животните се разбягаха объркани във всички посоки, като жени, нападнати от злодеи поради липсата на мъже, които да ги защитят. Птиците падаха от небето като полубогове, чието благочестие се е изчерпало. Яростните викове на Сугрива звучаха като океан, връхлетян от буря.

Вали беше в своите покои със съпругите си. Чу крясъците на Сугрива и се надигна изненадано. Нима брат му се беше върнал толкова скоро? Не му ли стигаше поражението, което понесе? Този път нахалната маймуна нямаше да му избяга! Вали закипя от гняв. Разтрепери се целият и очите му се зачервиха. Скърцайки със зъби, скочи от леглото и се втурна към вратата.

Виждайки го да излиза, съпругата му Тара изтича при него и го хвана за ръката. Женската ѝ интуиция ѝ подсказваше, че нещо не е наред. Заговори уплашено:
— Господарю мой, не се поддавай на гнева си! Не влизай в нов двубой със Сугрива! Макар да си по-силен от брат си, усещам, че това няма да е достатъчно. Как така Сугрива стана толкова безстрашен, след като ти току-що го победи? Защо сега стои и реве като мусонен облак? Сигурна съм, че е намерил могъщ съюзник!

Вали се спря и погледна изненадано красивата си жена. Тара беше чула, че Сугрива се е сприятелил с двама принцове от Айодхя. Описа силата и славата на Рама, за които ѝ беше разказал Ангада, синът на Вали. Рама бил непобедим в битка и способен да унищожи цели армии. Бил върховният защитник на слабите и обещал на Сугрива да го закриля. Ванарската царица умоляваше съпруга си да не излиза да се бие. Предложи му да се сдобри със Сугрива и да го назначи за принц регент.

Продължи:
— Сугрива е най-добрият ти приятел. Не бива да враждуваш с него. Приласкай го с подаръци и мили думи. Заедно с Рама той ще ти е от голяма полза. О, храбри владетелю, моля те, не влизай в нова схватка с брат си, защото се боя, че може да ти е последна.

Ала обреченият Вали не искаше да чуе разумния съвет на жена си. Упрекна я, че го спира и плаче:
— Как бих могъл да търпя подобна наглост? Воин, който не е познал поражение, трудно преглъща оскърбления. За него това е по-лошо от смърт. Не съм в състояние да изтърпя нахалството на слабия Сугрива, а още по-малко крясъците му. О, нежна моя, не ме задържай повече тук! Днес брат ми ще загине!

Вали успокои Тара, уверявайки я, че не бива да се бои от Рама. Той беше чул за човешкия принц. Рама спазва религиозните закони и е отдаден на праведността; никога нямаше да извърши грях, като убие невинен. Нито би се намесил в честния двубой на други. Ванарският цар нареди на съпругата си да остане в двореца. Той щеше да излезе и да се изправи срещу Сугрива. Успокои я, че бързо ще го убие или ще го обърне в бягство. Царицата сведе глава и се върна опечалена в покоите си, молейки се за съпруга си.

Изпълнен с ярост и дишайки тежко, Вали излезе пред градските порти. Видя Сугрива, който стоеше подобно на планина, а червеникавото му тяло искреше. Вали пристегна препаската около слабините си, размаха юмрук и се нахвърли яростно върху брат си, крещейки:
— Когато железният ми юмрук, запратен по теб като копие, се върне обратно, вече ще си мъртъв!

Припомняйки си лошото отношение на Вали към него, Сугрива също се изпълни с гняв. Замахна с все сила към спусналия се към него Вали. Двете маймуни се сблъскаха, ревейки като побеснели бикове. Ударен по гърдите от двата юмрука на Вали, Сугрива повърна кръв и заприлича на планина, по чиито склонове се спуска водопад от червени окиси. Изтръгна едно дърво сал и го стовари върху главата на брат си. Вали се олюля подобно на кораб, люшкан от океански вълни. Нахвърли се върху Сугрива и започна да го удря с колене и юмруци. Двете маймуни се биеха свирепо и постепенно Вали отново взе надмощие.

Сугрива се заоглежда за Рама. Гордостта му беше наранена и се уморяваше все повече и повече. Иззад храста принцът съзря шанса си. Вали стоеше над поваления си брат с вдигнати ръце. Рама бързо сложи стрела на лъка си и я изстреля. Тя се понесе като светкавица и прониза Вали право в гърдите. Разнесе се глух тътен.

Вали нададе силен вик и падна на земята подобно на отсечено дърво. Остана да лежи в безсъзнание сред локва кръв. Макар и поразена от мощната стрела на Рама, маймуната не умря, защото носеше златен синджир, подарен ѝ от Индра. Благословен от полубога, този синджир можеше да запази живота на притежателя си. Както лежеше с разкъсани дрехи и пръснати край тялото си ярки украшения, с блестящата стрела на Рама, стърчаща от гърдите му, Вали приличаше на пъстро знаме, свалено внезапно на земята.

Рама и Лакшмана приближиха бавно смъртно ранената маймуна. Вали отвори очи и погледна към Рама, който му се усмихваше. Заговори с мъка:
— Ти си прочут със справедливостта и добродетелите си, о, Рама. Защо тогава извърши такава отвратителна постъпка? Какво е престъплението ми, че да бъда наказан по този начин? Не съм те нападал. Всъщност се биех с друг. Защо ме уби укрит и от разстояние?

Вали обвини Рама в незачитане на религиозните закони, укори го, че само се преструва на добродетелен. Ужасната му постъпка със сигурност доказваше обратното. Явно бе изгубил контрол над ума и сетивата си и бе станал подвластен на чувствата и желанията си. Заради приятелството си със Сугрива беше обърнал гръб на праведността.

Поемайки си трудно въздух, Вали продължи:
— Не разбирам защо го направи, о, Рама! Какво ще спечелиш, като ме убиеш, та аз съм просто маймуна, която живее в гората и се храни с диви плодове! Писанията порицават яденето на маймунско месо или използването на маймунска кожа. Нямаш причина да ме убиваш. Не съм ти сторил нищо. Със сигурност извършеното от теб ще бъде заклеймено от всички свети мъже и ще отидеш в ада.

Вали говореше пламенно и не спираше да укорява Рама. След известно време притвори очи и се отпусна изнемощял на земята. Изпълни се със съжаление. Защо не беше послушал Тара? Тя му беше дала разумен съвет. Той я пренебрегна и сега жънеше плодовете на своята прибързаност. Стрелата в гърдите му го изгаряше като огън. Вали недоумяваше. Как така добродетелният Рама бе извършил подобно злодеяние?

Рама изчака Вали да се посъвземе. Когато ванарът отново отвори очи, принцът заговори:
— О, Вали, ти очевидно не разбираш значението на праведността и религията. Цялата земя принадлежи на потомците на Ману, пазителя на законите на дхарма. Сега светът се управлява от Бхарата, а ние, неговите братя, сме му слуги. Следователно е наш дълг да обикаляме света, да закриляме добродетелните и да наказваме грешниците. А ти, о, горда маймуно, си много грешна.

След това Рама обясни на Вали моралните закони. Той би трябвало да се държи с по-малкия си брат като със свой син, а със съпругата му като с дъщеря. Следователно бе извършил голям грях, наказвайки безгрешния Сугрива и заживявайки с Рума, съпругата на брат си. Според писанията наказанието за онзи, който има сексуални отношения със собствената си дъщеря или съпругата на по-малкия си брат, е смърт. Нямаше съмнение, че Рама е постъпил справедливо.

Принцът продължи да говори на смъртно ранения Вали:
— Сега ти си избавен от греха си, който щеше да те отведе в ада. Онзи, който е наказан от царя, е освободен от всички грехове и се издига в рая. Ако владетелят му не го осъди, самият той се превръща в грешник. О, Вали, не бива да скърбиш! Благодарение на мен ти получи наказание, което ще ти помогне да се издигнеш в по-висши селения след смъртта си! Също така не съм действал грешно, като съм останал скрит. Ти си маймуна, следователно това беше правилният начин да те убия. Стрелях по теб, както царят се прицелва в животните по време на лов, скрит от погледа им.

Вали не можеше да оспори думите на Рама. Винаги бе изпитвал угризение заради начина, по който се бе отнесъл със Сугрива, но беше пренебрегнал чувствата си и остана враждебно настроен към брат си. Сега най-сетне получи каквото заслужаваше. Всички същества трябва да приемат резултатите от действията си. Няма страдание или щастие, които да не са резултат от предишни действия. Знаейки това, Вали се съгласи с Рама и се освободи от гнева и скръбта си. Отговори отмаляло:
— Нима е възможно джудже да спори с гигант? О, Рама, ти си най-вещият познавач на всички религиозни закони! Аз съм наказан справедливо. Моля те, прости ми острите думи, изречени по-рано от мъка и объркване. Знам, че съм се отклонил от пътя на праведността.

Вали се боеше, че след като умре, Сугрива може да се отнесе зле със сина му Ангада. Помоли Рама да направи така, че маймуните да се сприятелят. Принцът увери Вали, че Сугрива ще управлява ванарите справедливо и ще се държи с Ангада като с по-малък брат.

Вали изгуби съзнание, животът му изтичаше. В този момент Тара се втурна разплакана през градските порти. Видя как маймуните от свитата на съпруга ѝ бягат във всички посоки, изпълнени със страх от Рама. Царицата спря някои от придворните и ги попита защо бягат.

— Могъщият ти съпруг лежи повален от стрелата на Рама – отвърнаха те. – Скоро ще се възнесе на небето, изпратен там от принца. Бързо се върни с нас, защото Сугрива ще превземе града и ще ни прогони, подпомогнат от смъртоносните стрели на Рама!

Тара се огледа и видя че Вали лежи на земята. Наблизо Рама се беше облегнал на големия си лък. Със скръбен вопъл тя се спусна към тежко ранения си съпруг, като се биеше по гърдите и главата. Падна в нозете на Вали. Царствената маймуна приличаше на планина, поразена от гръмотевица на Индра. Провиквайки се: „О, господарю мой!“, Тара се замята отчаяно. Ангада също дойде и падна в краката на баща си, разкъсван от мъка.

Тара занарежда на висок глас:
— Стани, о, тигър сред маймуните! Защо не ми отговаряш? Ела с мен и се настани върху прекрасното си легло. Голата земя не е място, върху което да лежи един цар. Уви, изглежда земята ти е по-мила от мен, щом лежиш тук и протягаш ръце да я прегърнеш. Какво ще правя сега? Къде ще отида? Свършено е с мен!

Надавайки викове, наподобяващи писъците на орел рибар, умната Тара си помисли, че съпругът ѝ е наказан, задето е прогонил Сугрива и е откраднал съпругата му. Несъмнено това беше плодът на греховните му дела. Как щеше да живее тя сега, оставена на грижите на Сугрива, врага на Вали? Какво щеше да се случи със скъпия ѝ син Ангада? Тара докосна нозете на Вали, който лежеше в безсъзнание и едва дишаше.

Хануман я успокои нежно.
— Това е неизбежният край на всички ни, о, мила жено. Всички ние жънем плодовете от делата си, добри или лоши. Няма да спечелим нищо, нито ще помогнем на другите, като се оплакваме. Вали е достигнал края на определения си живот и сега ще се издигне в небесните селения. Недей да скърбиш за него.

Тара изхлипа жално. Не искаше да живее без Вали. Легна до съпруга си, решена да пости, докато умре, за да последва пътя, поет от него.

Докато съпругата му ридаеше, Вали отвори очи и се огледа бавно наоколо. Видя Сугрива и му заговори с обич:
— О, братко, моля те да ми простиш злините, които ти причиних. Не ни е било писано да споделим щастието си. Приеми управлението на маймуните. Аз скоро ще поема към обителта на Ямараджа.

Вали помоли брат си да е добър с Ангада. Поиска също да закриля вдовицата му Тара и винаги да търси съвета ѝ за важните дела. Заръча му да спазва точно наставленията на Рама и винаги да се старае да го удовлетворява.

Сломен от мъка, Сугрива кимна на брат си в знак на съгласие. Тогава Вали свали божествения си златен синджир и му го подаде. Обърна се към Ангада и прошепна:
— Мили синко, сега ще си отида от този свят. Бъди предан на Сугрива и го приеми за свой баща.

След тези думи Вали затвори очи, оголи зъби и се прости с живота си. Главата му клюмна на една страна и последният му дъх го напусна. Наобиколили царя си, маймуните от свитата му нададоха скръбни викове.
— Уви, господарят ни вече го няма! Кой ще ни закриля сега? Кой може да се сравнява по сила и великолепие с Вали?

Тара и Ангада прегърнаха тялото на царя и заридаха горко. Сугрива се изпълни с угризение. Пристъпи към Рама и каза:
— Аз съм един жалък негодник, който причини смъртта на собствения си брат. Вали не ме уби, макар че можеше. Аз обаче при първа възможност направих така, че да умре. Как сега ще поема царството, опетнено с кръвта му? Как ще гледам в очите Тара и Ангада, които ридаят горчиво заради мен?

Сугрива беше съкрушен. Сигурен бе, че ще пожъне ужасни плодове от братоубийството и убийството на цар. Благородният Вали беше управлявал маймуните справедливо и разумно. След като причини смъртта му, Сугрива не беше достоен да стане монарх. Всички щяха да го заклеймят. Единственото решение беше да влезе в огъня заедно с трупа на брат си. Сугрива помоли Рама за разрешение да се прости с живота си. Подчинените му щяха да помогнат на принца да намери Сита.

Чувайки желанието на разкаяния Сугрива, Рама се просълзи. Докато размишляваше върху тъжните му думи, Тара пристъпи към него и каза:
— О, всемогъщи, аз също ще вляза в огъня с Вали! Не искам да живея без съпруга си! Знам, че ще му липсвам дори сред апсарите на небето, защото винаги съм била най-преданата му слугиня.

Ванарската царица замоли Рама да я убие със стрела, както беше пронизал Вали.
— О, Рама, съпругата е едно цяло с мъжа си. Не бива да се страхуваш, че ще извършиш грях, убивайки жена. Отнемайки живота ми, само ще довършиш задачата си. Не мога да понеса болката от раздялата със съпруга си. Ти знаеш твърде добре колко жестока може да е тя.

Рама погледна със съчувствие Тара, която лежеше на земята. Успокои я нежно.
— О, съпруго на герой, не бива да мислиш по този начин! Животът предлага на всички същества ту щастие, ту мъка, които се редуват в зависимост от съдбата им. Как би могла да избегнеш съдбата си? Живей в мир; след като се простиш подобаващо със съпруга си, скоро под закрилата на Сугрива, ще се наслаждаваш на същите радости, каквито си имала при Вали. Синът ти ще стане принц регент, а ти ще бъдеш почитана. Всичко това е предопределено от Провидението. О, Тара, съпругите на героите не бива да скърбят, не го прави и ти!

Рама даде наставления на царицата в съответствие с моралните закони, които съответстваха за нейната раса. След смъртта на съпруга си тя трябваше да приеме брат му за свой съпруг и да му служи, както бе служила на Вали. Тара се загледа мълчаливо в Рама, който сега се обърна към Сугрива, за да го успокои.

Принцът подкани маймуната да овладее мъката си, защото трябваше да присъства на погребението на Вали. Душата на маймунския цар се нуждаеше и от друго, освен скръбта му.
— Траурът скоро ще свърши и ти ще трябва да поемеш задълженията си – каза му строго Рама. – Времето е всесилно. Вали му се подчини и ще отиде в селенията, които е заслужил чрез делата си. Сега всемогъщото Време изисква от теб да изпълниш религиозните задължения към брат си.

Сугрива погледна тъжно Рама. Умът му беше объркан от мъка и разкаяние. Лакшмана го хвана за ръката и му напомни, че трябва да започне кремацията на брат си. Даде му подробни наставления как да го направи. Чувайки думите на принца, слугите на Сугрива се втурнаха да изпълнят заповедта.

Рама отново заговори на скърбящата Тара.
— О, царице на ванарите, внимателно си помисли дали мъртвото тяло на Вали наистина е свързано с теб. То е само сбор от материални елементи. Истинската същност е душата, а не тялото. Поради невежеството си ние създаваме отношения, основаващи се на телесни привързаности и наричаме другите „съпруг“, „син“ или „приятел“.

Рама обясни, че душата е невидима. Тя е вечна и обитава тялото само за кратко. По време на краткия ѝ престой в него ние създаваме множество илюзорни взаимоотношения, но времето ги разрушава до едно. Истинското щастие на душата е в отношенията ѝ с Бога. Сега Вали беше възстановил вечната си връзка с него и никой не трябваше да скърби за смъртта му.

При тези думи на Рама опечалените роднини на Вали почувстваха облекчение. Събирайки се заедно, се приготвиха за погребението му. Докарана беше красива дървена носилка. Тялото на Вали бе положено внимателно в нея и повдигнато от осем мощни маймуни. Царят приличаше на паднал полубог. Носилката беше богато гравирана с множество изображения на птици, дървета и воини. Покривът ѝ беше решетъчен, покрит с мрежа и украсен богато с гирлянди и орнаменти, обсипани със скъпоценни камъни. Страните на носилката бяха намазани с червена сандалова паста и цялата беше обкичена с лотоси.

Сугрива и Ангада я носеха заедно с другите маймуни. Сугрива беше възвърнал самообладанието си и даваше нареждания на подчинените си.
— Вървете пред нас и пръскайте по земята най-разнообразни скъпоценни камъни. Нека свещенослужителите ни рецитират писанията, докато приближаваме бавно към мястото за кремация.

Процесията потегли, насочвайки се към речния бряг. Съпругите на Вали, които вървяха най-отпред, надаваха тъжни викове. Постепенно стигнаха при реката, на чийто бряг бе издигната погребална клада. Носилката бе оставена до нея и Тара отново се свлече на земята, ридаейки горчиво.
— О, герою, защо не ме поглеждаш? Виж, тук са съпругите ти, всички плачат, след като вървяха дълго зад теб. Тук са министрите ти, потънали в море от униние. О, Вали, освободи съветниците си, както правеше преди! Нека пак се забавляваме заедно, опиянени от любов!

Другите съпруги на маймунския цар внимателно повдигнаха сломената от скръб Тара. С помощта на Сугрива и ридаещия Ангада, положиха тялото на Вали върху кладата. Ангада я запали и обиколи в знак на почит баща си, който бе поел към отвъдния свят. Всички се присъединиха към него, описвайки церемониален кръг около пламтящата клада.

После влязоха в реката и принесоха свещена вода за душата на Вали. След като погребалните ритуали бяха изпълнени, Сугрива и съветниците му се събраха около Рама и Лакшмана.

Хануман, който приличаше на златен връх от планината Меру, допря почтително длани и се обърна към принца:
— Благодарение на теб, о, Рагхава, Сугрива се сдоби с царството на прадедите си. Моля те, влез тържествено в град Кишкиндха. С твое разрешение ще изпълним церемонията по коронясването.

Рама отговори строго:
— Баща ми е наредил да не приближавам дори село в продължение на четиринайсет години, какво остава за град. Вървете без мен в Кишкиндха и провъзгласете Сугрива за свой цар. Аз ще остана извън града и ще потърся подходяща пещера, в която да се настаня.

Рама посъветва Сугрива да остане в Кишкиндха през следващите няколко месеца. Започваше мусонният сезон и издирването на Сита щеше да е невъзможно. Щом дъждовете отминеха, Сугрива щеше да изпрати маймуни във всички посоки да търсят Равана и принцесата.

Сугрива се сбогува с Рама и влезе в града си, разположен в огромна планинска пещера. Извършена бе внушителна церемония по коронясването в съответствие с писанията. Всички възхваляваха Рама и Лакшмана, чувствайки се почетени от приятелството на двамата принцове от Айодхя. Сугрива се събра със съпругата си Рума и се настани във великолепния дворец на Вали. Докато чакаше края на дъждовния сезон, заживя щастливо, заобиколен от съпругите и министрите си.