Глава 12

Рама и Лакшмана се преместиха в близката планина Прашравана. Намериха голяма пещера недалеч от върха ѝ и се настаниха в нея, прекарвайки времето си в разговори и извършване на приношения. Но мислите на Рама бяха постоянно заети със Сита. Единственото му успокоение бе да описва качествата ѝ на Лакшмана. Очакваше с нетърпение отминаването на дъждовния сезон, за да започне търсенето на любимата си съпруга. Постепенно дъждовете спряха. Небето се изясни и екливите крясъци на жеравите изпълниха въздуха. Макар че мусонният сезон свърши, Сугрива все още не беше приготвил армията си за издирването на Сита. Виждайки това, Рама обсъди положението с Лакшмана.

— Изглежда царят на ванарите е забравил дълга си към нас, благородни братко. Защо пратениците му не пристигат тук с новини за търсенето? О, Лакшмана, боя се, че ще изгубя завинаги прекрасната Сита! Какво ли прави сега? Сигурен съм, че страда за мен, както аз не спирам да мисля за нея. И плаче скръбно, както аз тук.

Мъката на Рама продължаваше да е толкова силна, колкото и когато Сита бе отвлечена преди четири месеца. Принцът се чувстваше безсилен. Не беше по-близо до намирането на съпругата си, отколкото в деня на отвличането ѝ, а сега и Сугрива, на когото възлагаше надежди, го беше заблудил. Принцът седеше обезсърчен. Лакшмана започна да го окуражава:
— Сега не е време да се отдаваш на тъгата си, скъпи братко! Трябва да направим всичко възможно да намерим Сита. Никой не би могъл да задържи принцесата дълго, щом ти си неин закрилник. Успокой се и да пристъпим към действие!

Рама въздъхна и се огледа наоколо. На едно плато под пещерата дъждовете бяха образували голямо езеро. Лебеди и жерави се забавляваха във водата сред кичестите бели и червени лотоси. Рама чуваше квакането на жабите и крясъците на пауните. В далечината се носеше тръбенето на стадо слонове. Големи черни пчели бръмчаха около ярките горски цветя, опиянени от нектара им. Небето беше тъмносиньо, а вятърът, който духаше яростно по време на дъждовния сезон, се бе превърнал в лек бриз. Есента присъстваше навсякъде във всички гледки и звуци. Рама размишляваше. Защо се бавеше Сугрива? Забравил ли беше обещанието си след като собственият му проблем бе решен? Как можеше да е толкова неблагодарен? Свъсвайки гневно чело, Рама се обърна към Лакшмана:

— Последните четири месеца ми се сториха като сто години. Едва дочаках края на дъждовете, о, Лакшмана, за да започнем търсенето на Сита, както се бяхме уговорили със Сугрива. Макар че му помогнах много, злонамереният маймунски цар очевидно ме презира. Виждайки, че съм окаян и лишен от царство и че живея безпомощно като аскет в гората, неблагодарникът ме е отхвърлил напълно.

Рама нареди на Лакшмана да отиде до Кишкиндха и да припомни на Сугрива, че няма по-долно същество от неблагодарника. Нима беше забравил за помощта, която Рама му бе оказал, и обещанието, дадено в замяна на нея? Или искаше отново да го види как опъва златния си лък докрай? Може би искаше да изпита гнева на Рама на бойното поле? Или може би нямаше търпение да чуе отново свистенето на тетивата му, което наподобяваше гръмотевичен тътен? Странно беше, че е забравил как Вали бе убит с една-единствена стрела от Рама, при положение че самият той никога не би победил брат си. Докато принцът говореше, очите му се зачервиха от гняв:

— Ясно е, че Сугрива е затънал в плътски удоволствия, след като най-после си възвърна царството. Пиян и заобиколен от жени, напълно е забравил какво ми обеща. Кажи му, о, братко, че пътят, по който премина Вали, още е отворен. Ако Сугрива не изпълни клетвата си, може да поеме по него заедно с всичките си роднини. По-добре да вземе под внимание предупреждението ми! Иначе скоро ще се срещне отново с Вали!

Самият Лакшмана също се разгневи, докато слушаше Рама. Отвърна, че незабавно ще тръгне за Кишкиндха. С мощните си оръжия щеше да изпрати Сугрива в царството на Смъртта. По всичко личеше, че разпуснатата маймуна не е достойна да управлява. Щяха да възкачат на трона Ангада и той щеше да организира търсенето на Сита. Налагаше се Сугрива да бъде наказан веднага.

Лакшмана се изправи и взе оръжията си. Рама, чийто гняв бе започнал да утихва, го възпря:
— Мисля, че няма да е добре да убиеш Сугрива. Първо опитай по-внимателен подход. Напомни му за приятелството ни и обещанието му. О, Лакшмана, не бързай да използваш остри думи! Все пак Сугрива е маймуна. Може би ще си възвърне чувството за дълг, ако използваш по-любезни думи.

Лакшмана се поклони в знак на съгласие, макар че му беше трудно да овладее гнева си. Излезе от пещерата и забърза към Кишкиндха, като си мислеше какво ще каже на Сугрива. Не би се противопоставил на нареждането на Рама, но нямаше да търпи неподчинение от Сугрива. Ако ленивата маймуна не се заемеше веднага с търсенето на Сита, щеше да съжалява! Как смееше да не изпълни обещанието си към Рама! За какъв се мислеше? Лакшмана прехапа гневно устни, докато се спускаше по планинския склон.

В град Кишкиндха Хануман също бе забелязал смяната на сезона и че Сугрива не предприема нищо. Умният министър обмисли внимателно ситуацията. Рама със сигурност щеше да предприеме сурови мерки, ако Сугрива не изпълнеше обещанието си. Хануман отиде при царя на ванарите, който се беше отдал на плътски удоволствия, и му заговори приятелски и любезно:

— Ти си върна царството, славата и благополучието, о, Сугрива! Сега остава да се отблагодариш на поддръжниците си. Който уважава съюзниците си, се радва на все по-голяма власт, слава и величие. Владетел, който се отнася еднакво добре към хазната, армията, приятелите и самия себе си, ще бъде възнаграден с велико царство. Но ако пренебрегне и едно от тези задължения, го очакват беди.

Хануман напомни на Сугрива за обещанието му към Рама. Беше дошло време да започнат търсенето на Сита. Царят трябваше веднага да разпрати маймуни във всички посоки. Не биваше да чака Рама да го моли. Щеше да е недостойно, ако не действаше бързо, за да изплати дълга си към своя приятел и съюзник.

Сугрива благодари на Хануман за умния му и навременен съвет. Маймунският цар осъзна, че се е отпуснал и незабавно извика министрите и съветниците си. Даде им напътствия.
— Нека всички ванарски генерали се съберат веднага. Нуждаем се от бързоходни и енергични маймуни. Десет хиляди войни от моята армия трябва незабавно да поемат към всички места, обитавани от ванари. Нека те изпратят най-добрите си бойци тук в Кишкиндха. Всеки, който тръгне и не успее да се върне до петнайсет дни, ще бъде екзекутиран.

След като нареди на Хануман и Ангада да организират армията, Сугрива отново се върна в покоите си.
След няколко дни маймунските орди започнаха да се събират край града. Приличаха на слонове, планини и облаци, събрани в едно. Могъщите ванари бяха безстрашни и свирепи като тигри. Всеки, който ги видеше, се изпълваше с ужас. Някои бяха силни колкото сто слона, други – десет или сто пъти по-силни. Стояха и чакаха заповедите на Сугрива.

Докато маймуните се тълпяха с хиляди пред Кишкиндха, забелязаха в далечината Лакшмана. Щом видяха, че принцът бърза към града с пламнало от гняв лице и стиска здраво лъка си, ванарите се изплашиха. Някои от тях не го познаваха и грабнаха дървета и канари, готови да отбраняват Кишкиндха. Други се разбягаха във всички посоки, когато Лакшмана доближи градските порти и с вдигнат лък изкрещя името на Сугрива. Виждайки, че маймуните се готвят да го нападнат, принцът се разгневи още повече. Задиша тежко и облиза крайчетата на устните си.

Ангада дойде бързо от града и като спря бягащите маймуни, пристъпи към Лакшмана, който му заприлича на пламтящия огън на вселенското разрушение. Силно изплашен, той се поклони ниско на принца и го поздрави почтително. Макар и обхванат от ярост, Лакшмана сдържа гнева си и заговори любезно на Ангада:
— Моля те, уведоми Сугрива за пристигането ми, скъпо дете. Аз съм тук, защото страдам заради нещастията на Рама. Извикай царя, за да чуе какъв съвет ще му предам от брат си.

Ангада се поклони отново и хукна обратно към Сугрива. Втурна се в покоите му, за да му каже да излезе бързо. Но Сугрива спеше, изтощен от среднощни удоволствия. Лежеше на леглото си и вместо дрехи имаше гирлянди. Докато се събуждаше, пред покоите му се събраха още маймуни и вдигнаха голям шум. Бяха ужасени от разгневения Лакшмана. Сугрива чу врявата и напълно се разсъни. Надигна се обезпокоен и Ангада му обясни положението.

Царят нареди на племенника си веднага да доведе Лакшмана.
— Защо си го оставил да стои пред портите? – разгневи се той. – Трябва да му оказвате същото уважение, каквото оказвате на мен!
Ангада, придружен от Хануман, бързо тръгна, за да покани принца в града.

След няколко минути двамата го въведоха в Кишкиндха. Все още гневен, принцът огледа града. Големи къщи и храмове опасваха широките улици, всички сгради бяха украсени с великолепни скъпоценни камъни. Целият град бе осветен от блясъка им. Край улиците течаха потоци, тук-таме имаше горички, отрупани с прекрасни плодове. Докато вървеше по главната улица, Лакшмана мина край белите дворци на знатните маймуни. Те искряха като облаци, огрени от слънцето. Бяха украсени с големи венци, а през касетираните им прозорци се носеше уханието на алое и сандалово дърво.

Лакшмана беше отведен в двореца на Сугрива, най-великолепния от всички. След като го преведоха през седем силно охранявани врати, най-после влезе в покоите на Сугрива. Навсякъде бяха пръснати златни и сребърни дивани, застлани с копринени кувертюри. Наоколо се движеха красиви ванарки, украсени с гирлянди и златни накити, гривните на глезените им звънтяха приятно. Щом стигна до покоите на Сугрива, Лакшмана чу отвътре звуците на божествена музика. Обзе го още по-силен гняв. Наглата маймуна се веселеше, докато Рама скърбеше за съпругата си. Лакшмана опъна тетивата на лъка си и звукът отекна в целия дворец.

Сугрива се стресна. Разбирайки веднага, че Лакшмана е наблизо, заговори припряно на Тара, която седеше до него.
— Бързо иди и поздрави Лакшмана! Той никога не би дал воля на гнева си пред жена. Успокой го с любезни думи. Едва тогава ще мога да се изправя пред него.

Тара стана и излезе от стаята с несигурна стъпка заради изпитите питиета. Сребърната верижка на колана ѝ висеше разкопчана. Извивайки в поклон стройното си тяло, тя покри глава със сарито си и поздрави почтително Лакшмана. Щом видя ванарката, принцът сведе свенливо глава. Тара му заговори любезно и гневът му започна да преминава:
— Господарю мой, кой те е разгневил толкова? Кой е пренебрегнал заповедите ти? Кой е застанал безразсъдно на пътя на пожар, който вилнее в гора от сухи дървета?

Все още раздразнен, Лакшмана отвърна:
— Този твой съпруг изглежда е забравил дълга си! Като че ли бърза само когато търси удоволствия! Изминаха четири месеца, откакто Рама си тръгна, и все още не виждаме признаци Сугрива да изпълнява обещанието си. Седи тук пиян, весели се с теб и нехае, че времето минава. О, Тара, пиянството винаги е било порицавано като корен на злото. Напомни на Сугрива религиозните му задължения.

Ванарката замоли Лакшмана да прости на Сугрива. Все пак той беше само маймуна. Не беше изненада, че се е поддал на похотта. Дори великите мъдреци в гората понякога попадат в плен на страстта. Какво остава тогава за маймуна, която живее сред красиви жени? Който се отдава на плътски наслади, губи чувството си за време и място. Забравя за дълга си, изоставя благоприличието и се предава на удоволствията. Тара увери Лакшмана, че Сугрива съжалява. Винаги щеше да е предан слуга на Рама и да изпълнява нарежданията му. Дори в този момент чакаше нетърпеливо да говори с Лакшмана.

Тара поведе принца в покоите на ванара. Когато Лакшмана влезе, видя, че маймунският цар се е разположил на златен диван до съпругата си Рума. Беше заобиколен от млади красавици, окичени с блестящи бижута и вълшебни гирлянди. Очите му бяха кървясали, а ръцете и краката му – изцапани със сандалова паста. Скъпите му копринени дрехи бяха разкопчани, а на мощните му гърди блестеше златният синджир на Вали.

Като видя, че Сугрива е погълнат от чувствени наслади, Лакшмана отново се изпълни с гняв. Очите му се разшириха, стиснатите му устни образуваха права линия. Разгневеният принц задиша тежко и сви ръце в юмруци, гледайки свирепо Сугрива. Маймунският цар скочи от дивана си, както се издига знаме в чест на Индра. Застана пред Лакшмана с допрени длани и се поклони в нозете му.

Лакшмана заговори гневно:
— Няма по-низш от онзи, който дава лъжливо обещание на приятел, особено ако този приятел му е направил голяма добрина! О, господарю на маймуните, неблагодарникът, който отказва да върне услуга на приятели, заслужава да умре!

Лакшмана съвсем забрави за молбата на Рама първо да говори любезно със Сугрива. Изгледа го гневно. Егоистичната маймуна не заслужаваше милост. Лежеше си спокойно в покоите, а Рама линееше. Лакшмана даде воля на гнева си и гласът му прогърмя в просторните покои на Сугрива.

— Няма по-лош грях от неблагодарността, о, неразумни! Ти си похотлив и лъжец! Постигна целта си, даде празно обещание, а после забрави всичко заради удоволствията! Ще съжаляваш за грешката си, когато бляскавата стрела на Рама полети към теб! Много скоро ще се присъединиш към Вали!

Тара отново замоли Лакшмана да прояви търпение. Сугрива беше обикновена маймуна, поддала се на наслажденията. Никой не може да отклони лесно силните пориви на плътта. Дори великият Вишвамитра се е отдавал на сексуални удоволствия в продължение на сто години, мислейки, че е изминал само един ден. Сугрива вече си беше припомнил дълга и бе разпратил свои служители да съберат армия за намирането на Сита.

Тара говореше пламенно на обхванатия от гняв Лакшмана:
— Вали ми каза, че в Ланка има сто милиона могъщи ракшаси. Първо трябва да се справите с тях, ако искате да победите Равана. Затова сега Сугрива събира достатъчно армия, която да се изправи срещу всички демони. След няколко дни тя ще бъде готова. Не се гневи. Търсенето на Сита скоро ще започне.

Лакшмана се успокои, когато чу, че Сугрива е предприел нещо. Кимна одобрително и гневът му премина.

Като видя, че гневът на принца е преминал, Сугрива каза:
— Всичко, което имам, го дължа на Рама. Как изобщо бих могъл да му се отблагодаря? Сам той е достатъчно силен да си върне Сита, но просто ми дава възможност да му помогна, като ме използва като инструмент. Това пак е заради добротата му. Готов съм да му служа с всички сили. Моля ви, простете провинението ми, защото никой слуга не е безгрешен.

Лакшмана изпита неудобство от гневния си изблик. Заговори приятелски на Сугрива:
— Брат ми е благословен, че има приятел като теб, о, изискана маймуно! Сигурен съм, че той скоро ще унищожи врага си с твоя помощ! Моля те, прости ми суровите думи, но мъката на брат ми ми причинява голяма болка.

Лакшмана помоли Сугрива да тръгне с него, за да се види с Рама. Маймуната веднага нареди да докарат голяма носилка и се качи в нея с Лакшмана. Придружени от министрите на Сугрива, двамата поеха към Прашравана.

Златната носилка, покрита с бял балдахин, се понесе бързо към планината, където чакаше Рама. Тръбене на раковини и барабанни удари съпровождаха тържествената процесия. Сугрива бе заобиколен от множество войнствени маймуни с оръжие в ръка. Слуги му вееха от двете страни, а певци го възхваляваха.

Скоро пристигнаха в пещерата на Рама. Сугрива скочи от носилката и падна в краката на принца, който повдигна маймуната и я прегърна с обич. Настани Сугрива на земята и като седна до него, му заговори:
— Умен е този цар, който подрежда в правилен ред дълг, богатство и удоволствие, отделяйки им нужното време. А търсещият само удоволствие, е като някого, паднал от дървото, на чийто връх е спал. Цар, който печели праведни съюзници и побеждава порочни врагове, се сдобива с благочестиви заслуги, о, Сугрива. Дошло е време и ти да се бориш за тях. Какво си направил досега, о, царю?

Сугрива увери Рама, че ще му е вечно задължен за проявената доброта и оказаната помощ. Ванарския цар обясни как беше разпратил хиляди маймуни да съберат армия. Скоро в Кишкиндха щяха да се стекат милиони свирепи маймуни, мечки и павиани. Всички те бяха родени от телата на полубоговете и гандхарвите и всички бяха страховити воини, способни да променят формата си, когато пожелаят. Сугрива щеше да има на свое разположение огромна, неизброима армия. Бързо щяха да открият Равана, да се разправят с него и да върнат Сита на Рама.

Чувайки това, Рама се изпълни с радост и заприлича на разцъфнал син лотос. Прегърна силно Сугрива.
— Не съм изненадан, че някой с твоя знатен произход извършва такава добрина за приятелите си. Щом си до мен, с лекота ще победя враговете си. О, Сугрива, ти си най-големият ми доброжелател и си способен да ми помогнеш по всякакъв начин.

Рама и Сугрива продължиха да разговарят още известно време, обсъждайки как да организират търсенето. После маймунският цар отиде да се срещне с пратениците, които се завръщаха със събраната армия.

Земята трепереше, докато милионите свирепи маймуни прииждаха в Кишкиндха. Огромен облак прах се издигна и закри слънцето. Дърветата се разтресоха и от тях се посипа дъжд от листа и цветове. Целият район на мили наоколо се изпълни с маймуни, които приличаха на планини. Някои имаха златист оттенък като изгряващото слънце, други бяха червени като мед, а трети – сини като небето. Други пък бяха бели като луната, а имаше и черни като градоносни облаци. Всички те, подобно на големи планински лъвове, имаха страховити зъби и нокти.

Военачалниците отидоха при Сугрива и го помолиха да им даде нареждания. Заедно с всички тях маймунският цар отново застана пред Рама. Един по един представи водачите, които се поклониха ниско на Рама. Сугрива завърши с думите:
— Тези воини са праведни, храбри и могъщи. Могат да се движат по суша, вода и въздух. Умеят да надвиват умората и са прочути с подвизите си. Всички са пристигнали с хиляди и милиони воини. О, Рама, ванарите са готови да изпълнят заповедите ти. Моля те, дай им команда!

Рама се изправи и прегърна Сугрива.
— Първо трябва да разберем дали Сита е още жива. О, благородни, открий къде се намират земите на Равана. Щом получим тази информация, ще направим каквото е необходимо.

Сугрива назначи четири групи да търсят в четирите посоки. Описа подробно местата, където трябваше да издирват, и добави:
— Това търсене трябва да продължи само месец. После се върнете. Който се прибере след това, ще бъде наказан със смърт. Не бива да забравяте и за миг Рама и голямата му цел. Желая ви успех!

Сугрива беше помолил Хануман да помогне на Ангада в издирването на юг. В тази посока беше най-вероятно да открият Равана, тъй като той бе отлетял със Сита натам. Сугрива се обърна към Хануман, който тъкмо се канеше да тръгва:
— Нито на земята, нито на небето има нещо, което може да спре движението ти, о, храбри сине на Ваю. Ти притежаваш не по-малко могъщество от баща си. Нямаш равен на себе си по сила и енергичност. На теб възлагам надеждите си да намерим Сита.

Рама чу, че Сугрива говори с Хануман и видя нетърпеливото изражение на съветника. Беше ясно, че е уверен в успеха си, също както Сугрива беше сигурен, че неговият министър ще намери Сита. Принцът се преизпълни с радост. Отиде при Хануман и му даде пръстен, на който беше гравирано името му.
— Вземи този пръстен, о, диамант сред маймуните, и го покажи на Сита. Така тя ще разбере, че съм те изпратил аз. Сигурен съм, че скоро ще видиш принцесата!

Хануман взе пръстена и го допря до челото си. Поклони се в краката на Рама и поиска благословията му. После, подобно на пълната луна, заобиколена от галактика от звезди, пое на път с отряда си.

Всички ванари и мечки също тръгнаха, без да се бавят. Като викаха и виеха, крещяха и ревяха, ръмжаха и пищяха, те се втурнаха в четирите посоки на света. Маймунските воини се провикваха един през друг:
— Ще убия Равана и ще върна Сита!

— Собственоръчно ще сразя този демон и ще спася дъщерята на Джанака дори от пламъците на ада!

— Ще повалям дървета, ще разбивам планини и ще разпенвам океани. Непременно ще открия принцесата.

— Мога да скоча през океана на разстояние от осемстотин мили.

— Готов съм да изкача планината Меру и да вляза вдън земята, за да намеря Сита.

Хвалейки се по всякакъв начин със силата си, маймуните постепенно изчезнаха.

След като те тръгнаха, Рама се обърна към Сугрива.
— Изненадам съм, че даде толкова подробни описания на четирите посоки. Откъде ги познаваш така добре?

Сугрива отвърна, че е обходил целия свят, докато е бягал от Вали.
— Гневният ми брат ме преследваше навсякъде – обясни той. – Докато се криех изплашен, обиколих необятната земя, все едно е голяма колкото отпечатък от телешко копито. Бягах с огромна скорост, понеже Вали непрекъснато беше по следите ми. Накрая си спомних за проклятието на Матанга и дойдох в Ришямукха – чак тогава брат ми ме остави на мира.

При тези думи на Сугрива, Рама се засмя. Двамата приятели седяха и разговаряха още известно време, след което маймунският цар пое към Кишкиндха, за да изчака завръщането на отрядите от търсачи.

Изпратени от Сугрива, маймуните започнаха своето търсене. Оглеждаха градове, градчета и села. Издирваха из гори и горички, катереха се по планини и се гмуркаха в езера и реки. Влизаха в дълбоки пещери и дупки в земята. Достигайки в най-отдалечените краища на определените им посоки, старателно претърсиха навсякъде за Равана и Сита. Ала дори след месец търсене не успяха да ги намерят. Един по един отрядите се завърнаха със страх при Сугрива.

От север дойде Шатабали и разочаровано докладва за провала си. Винага дойде от изток също без успех. От запад пристигна Сушена – и той не беше открил местонахождението на Сита.

На юг Хануман и Ангада със своя отряд пропътуваха голямо разстояние. Месецът почти измина, а все още нямаше следа от Сита. Стигнаха до равнините, сред които се издигаше планинската верига Виндхя. Това беше район, пълен с пещери и гъсти гори, безводен и изоставен. Беше превърнат в пустош преди много години от проклятието на един мъдрец, разгневен от смъртта на момчето си.

Хиляди маймуни претърсиха най-старателно целия терен. Навлизаха все повече и повече в дивата зона и внезапно попаднаха на огромен ракшас. Щом видяха демона, който приличаше на хълм, маймуните пристегнаха здраво препаските си и се приготвиха за бой. Ракшасът забеляза маймуните и изрева:
— Свършено е с вас!

Ангада реши, че чудовището е Равана. Изпълни се с гняв и се втурна към ревящия ракшас, който вдигна огромната си ръка, за да я стовари върху маймуната. Ангада отскочи високо и избегна атаката. Засилвайки се още във въздуха, ванарът удари ракшаса по главата с разперена длан. Ударът беше толкова силен, че демонът повърна кръв и падна на земята. След като огледаха мъртвия ракшас и установиха, че не е Равана, маймуните продължиха търсенето си.

Голямата планинска верига Виндхя беше пълна с безброй пещери. Маймуните влязоха във всички до една. Изкатериха се на всички върхове и огледаха всички гори и горички. Постепенно се озоваха още по на юг. Не намираха никъде Равана или Сита и все повече се уморяваха и обезкуражаваха. Определеният от Сугрива месец изтече, а те все още нямаха представа къде може да е отведена Сита.

Един ден, отмалели и ожаднели, приближиха входа на огромна пещера. Видяха, че от нея излизат птици, а от крилата им капе вода. Маймуните решиха да влязат в тъмната каверна. За да не се изгубят, се подредиха в дълга осем мили колона. Край тях пискаха прилепи и прелитаха птици. От време на време се чуваше ръмженето на лъв или тигър.

Навлизайки все по-навътре в пещерата, съзряха отпред силна светлина. Забързаха към нея и се озоваха в огромно открито пространство, осветено от хиляди искрящи златни дървета. Дърветата бяха украсени с ярки цветове и листа, а плодовете им сияеха като рубини и изумруди. Тази растителност опасваше големи лотосови езера с бистра вода, пълна със златни риби. Маймуните видяха дворци от злато и сребро, инкрустирани с котешко око и украсени с решетки от перли.

Навсякъде имаше пръснати удобни дивани и столове, обсипани със скъпоценни камъни. Край тях се издигаха купчини от златни и сребърни съдове и пъстроцветни накити. Имаше колекции от гравюри върху сандалово и агарово дърво, както и голямо количество прекрасни носилки. На пода бяха натрупани скъпи платове, тънки като паяжина. Върху златни маси бяха подредени божествени ястия и напитки и навсякъде имаше купища ослепително злато.

Маймуните се смаяха от гледката. Стояха и се оглеждаха с отворени уста. После на известно разстояние видяха аскетка, облечена в черни еленови кожи. Жената седеше и медитираше, сияейки с мистична сила. Хануман пристъпи към нея и я попита почтително коя е и в чия пещера се намират.

Името на жената беше Сваямпрабха. Тя им обясни, че пещерата и всичките ѝ чудеса са създадени от Мая, архитекта на небесните демони. Прекарал в нея известно време, но накрая Индра го убил заради една апсара, която самият той желаел. Апсарата живеела в пещерата и била слугиня на Сваямпрабха. Вече се върнала на небето, оставяйки господарката си да се отдаде на медитация.

Аскетката се взря в маймуните. Знаеше, че са слуги на Рама. Беше видяла принца в медитациите си и познаваше божествената му природа. Зарадва се на възможността да съдейства на Рама като се погрижи за слугите му. Йогинята даде на маймуните вкусни ястия и напитки, които ги ободриха. Докато хапваха, ѝ разказаха за мисията си.

Щом се нахраниха, отшелничката ги помоли да затворят очи. Тя щеше да ги изведе от пещерата. Маймуните се подчиниха и след миг отново се озоваха при входа на каверната. Сваямпрабха им каза да продължат търсенето, след което се сбогува с тях и изчезна обратно в пещерата.

Маймуните останаха отвън изумени, но освежени от необикновената храна. Продължиха да търсят енергично и скоро стигнаха до южния океан. Виждайки, че са пребродили безуспешно целия юг, започнаха да се безпокоят. Вече бяха изминали повече от шест седмици от тръгването им. Бояха се от гнева на Сугрива, когато се върнат, затова седнаха да обсъдят какво да правят.

Ангада заговори:
— Царят със сигурност ще убие всички ни заради закъснението и провала на мисията ни. Затова предлагам вместо да се върнем посрамени, да останем тук и да постим, докато животът напусне телата ни. Как бихме могли да се върнем и да ни екзекутират пред близките ни?

Някои маймуни се съгласиха, други поискаха да продължат търсенето още известно време. Една от тях предложи да влязат пак в пещерата на Сваямпрабха и да заживеят там щастливо. Това бе посрещнато с одобрение от част от маймуните, но Хануман не се съгласи.
— Не одобрявам подобни действия, о, ванари – смъмри ги той. – Изобщо не е разумно да забравим за заръката на господаря ни и да го изоставим. Така ще се превърнем в негови врагове. А и Лакшмана, и Рама не биха го одобрили. Двамата принцове ще разрушат пещерата на Мая мигновено. Стрелите им са като гръмотевиците на Индра. Ще унищожат всички ни.

После Хануман започна да възхвалява качествата на Сугрива.
— Не бива да се боим от царя си. Той се отнася към поданиците си с любов и не би убил Ангада, сина на любимата му съпруга Тара. Нито ще се отнесе сурово с отряда ни. Направихме всичко по силите си да намерим Сита, и сега трябва да се върнем в Кишкиндха и да докладваме, а после да получим нови заповеди.

Ангада не хареса думите на Хануман. Особено онази част, в която възхваляваше Сугрива. Маймунският принц се разгневи.
— Не смятам, че Сугрива притежава добри качества! Всъщност безполезната маймуна все едно се е оженила за майка си в лицето на Тара. Затвори баща ми в пещера и узурпира царството му. Макар Рама да му направи голяма услуга, неблагодарникът скоро забрави за дълга си към принца. Нима може да се нарече праведен? Организира търсенето на Сита единствено от страх от Лакшмана.

Ангада все още страдаше заради убийството на баща си, предизвикано от чичо му. Нима бе възможно Сугрива да е добър към сина на врага си? Сега щеше да има повече от достатъчно извинение да накаже племенника си, който се беше провалил в мисията си и бе извършил предателство, сеейки раздор сред маймуните. Ангада беше сигурен, че Сугрива или ще го убие веднага, или ще го окове във вериги до края на живота му.

Маймунският принц беше твърдо решен да остане на брега и да пости до смърт. Свлече се на земята, ридаейки, объркан от мъка и отчаяние. Другите маймуни, с изключение на Хануман, го наобиколиха и започнаха да възхваляват Вали, отричайки се от Сугрива. Всички седяха на тревата куша с лица, обърнати на изток. Страхувайки се от гнева на Сугрива и силата на Рама, се приготвиха да умрат.

Докато седяха, изпълнени с тревога, внезапно видяха огромна птица, която излезе от една планинска пещера. Птицата се загледа в насядалите маймуни, които ѝ заприличаха на редица от планински върхове върху платото под нея. Разбра, че са дали клетва да постят до смърт, и си каза:
— Тази храна ми е дар от Провидението. Най-после ще се наям до насита. Ще изяждам маймуните една по една, докато падат изтощени и умират от глад.

Птицата се спусна и кацна близо до маймуните. Като я видя, Ангада се обърна към Хануман и възкликна:
— Това сигурно е самият Ямараджа, дошъл да ни накаже лично, задето не успяхме да изпълним задачата, поставена от нашия цар! Птицата ми напомня за Джатаю, за който ни е разказвал Сугрива. Великолепният лешояд е дал живота си за Рама в яростна битка с Равана. Ние също трябва да дадем живота си за принца. Уви, и ние като героичния Джатаю не успяхме да спасим Сита.

Голямата птица чу думите му. Провикна се към Ангада:
— Кой си ти и защо спомена Джатаю? Къде е по-малкият ми брат? Отдавна не съм го виждал. Сърцето ми се сви като те чух да говориш за смъртта му. Как се е срещнал с царя на ракшасите? Моля те, о маймуно, разкажи ми всичко, което знаеш!

Птицата им каза, че името ѝ е Сампати. Живееше високо в планините, но не можеше да лети, защото крилете ѝ бяха изгорени от слънцето. От много години не беше виждала брат си.

Ангада разказа на Сампати всичко за себе си и своите спътници. Описа как е умрял Джатаю, докато е защитавал Сита. Сега търсеха принцесата и бяха изгубили надежда, че ще я намерят. Затова седяха тук, боейки се от Сугрива и Рама и очаквайки единствено смъртта.

Сампати нададе скръбен вик и очите му се напълниха със сълзи. Каза на Ангада:
— Джатаю ми беше по-скъп от живота. Сега е убит от ракшаса и не мога да направя нищо, за да отмъстя за него. О, маймуни, вече съм стар и изнемощял. Новината е ужасна, но какво бих могъл да сторя?

Сампати разказа на маймуните как преди много време беше летял с Джатаю до небето.
— Издигнахме се толкова високо, че земята с нейните многобройни планини ни се струваше като покрита с чакъл. Реките ѝ приличаха на конци. Големите градове бяха като колелата на колесница, а горите като тревисти поляни.

От очите на птицата закапаха сълзи, когато си припомни как беше изгубила брат си.
— Искахме да последваме пътя на слънцето на небето. Но щом доближихме огненото кълбо, лъчите му ни възпряха. Джатаю беше останал без сили от горещината и от изтощение. Аз го покрих с крилете си, за да го предпазя. Спуснахме се към земята и се разделихме. Аз паднах върху планината Виндхя, защото крилете ми бяха напълно унищожени от палещите лъчи на слънцето.

Ангада се вгледа в безкрилия лешояд. Сигурно той познаваше всички части на вселената. Вероятно знаеше къде живее Равана. Може би все още имаше надежда. Ванарът попита Сампати:
— Можеш ли да ни кажеш къде живее Равана, най-злото от всички създания?

Сампати беше смазан от мъка. Но щом чу въпроса на Ангада, вдигна глава и очите му се разшириха.
— Вярно е, че съм стара и безполезна птица, но все още мога да помогна на Рама, макар и само с думите си! Наистина знам къде живее Равана. Всъщност, както си лежах в тази планина преди известно време, той прелетя над мен със Сита в прегръдките си. Принцесата не спираше да вика: „Рама! О, Рама! Лакшмана! Помощ!“

Птицата каза на Ангада, че Равана живее в Ланка, а градът е разположен сред южния океан, на осемстотин мили от Виндхя. Пазена от свирепи ракшаски, принцесата беше държана като пленница в градината на Равана. Сампати притежаваше способността да види Ланка дори в момента. Продължи:
— Крилата ми са изгорени, но зрението ми е непокътнато. Ние, лешоядите, виждаме на голямо разстояние. Освен това интуицията ми говори, че един от вас скоро ще види Сита, а после всички ще се завърнете при Рама.

По молба на Сампати маймуните го отнесоха на морския бряг, за да направи приношение с вода за напусналата душа на брат си. После той им разказа още за себе си. Когато се озовал в планината Виндхя, говорил с риши на име Чандрама, който живеел там. Сампати паднал в краката на мъдреца и му споделил тъжната си история. Ридаейки, признал, че иска да се хвърли от планинския връх и да сложи край на живота си. Отшелникът го възпрял и му разкрил, че на това място ще дойдат маймуни, които ще търсят божествената съпруга на Рама.
— Макар че мога да ти върна крилете, няма да го сторя, тъй като ти е писано да помогнеш на Рама чрез тези маймуни. Трябва да останеш тук и да им кажеш къде да намерят Сита. Тогава крилете ти ще се възстановят.

Сампати сподели, че след това мъдрецът му разкрил някои духовни истини. Казал му, че телата на всички понасят страдания като резултат от техни отминали действия. Въпреки това трябва да знаят, че истинската им същност е различна от тялото. Като не обръщат прекалено внимание на тялото си, ще могат да се съсредоточат върху Върховния Бог, с когото всички имат духовна връзка. Затова Сампати не бива да страда заради нараненото си тяло. Трябва да живее търпеливо, да мисли за Рама и да чака удобен случай да му съдейства.

Сампати заключи:
— Това беше преди осем хиляди години. Оцелях през цялото това време, получавайки храна от сина си. Сега най-после изпълних дълга си към Рама.

Още докато говореше, от тялото му изникнаха криле. Той веднага се издигна във въздуха и се провикна към маймуните:
— О, ванари, Чандрама ми каза, че ще успеете в мисията си! Каза още, че тези, които служат на Рама, могат лесно да прекосят ужасния океан от раждания и смърт; какво остава за този малък океан. Съберете сили и се отправете на юг. Прекосете океана и ще намерите Ланка, в която държат Сита. Сбогом.

Птицата изчезна в небето и остави маймуните да продължат търсенето си. Те ликуваха. Изоставили всички мисли за гладуване до смърт, скочиха и се втурнаха към брега, ревейки от радост. После видяха огромните вълни. Как изобщо щяха да прекосят океана? Не притежаваха способността да летят. Необятната водна шир, простираща се до хоризонта, им изглеждаше непреодолима като небето.

Ангада попита:
— Кой от нас може да прескочи този океан? Кой ще стане пратеникът на маймуните днес? Ако някой от вас е в състояние да прескочи океана и да стигне до Ланка, нека го каже и успокои страховете ни.

Всички маймуни мълчаха и гледаха с немигащи очи бурния океан. Ангада заговори отново, като се опитваше да им вдъхне кураж.
— Не се съмнявам, че всеки от вас е способен на подобен подвиг. Що се отнася до мен, със сигурност мога да прескоча осемстотин мили, но не знам дали ще успея да се върна жив и здрав.

Ангада обходи с поглед групата. Сред нея беше Джамбаван, велик водач на мечките, който отвърна:
— Не е редно ти, нашият принц регент, да предприемеш подобно пътуване. Нищо че можеш да прескочиш хиляда или дори десет хиляди мили, ако пожелаеш. Трябва да отиде някой от нас.

Джамбаван съжали, че самият той може да прескочи само на седемстотин мили, тъй като вече остарява. Тогава всички маймуни започнаха да изреждат колко надалеч могат да скачат. Някои казаха сто мили, други – двеста, а трети – петстотин. Но никой не можеше да прескочи цялото разстояние и да се върне обратно.

Джамбаван се обърна към Хануман, който седеше мълчаливо:
— О, храбра маймуно, още не си ни казала какво можеш. Знам, че притежаваш изключителни способности.

Мечешкият водач описа раждането на Хануман и силата му. Маймуната беше син на Ваю и скоро след раждането си скочила на хиляди мили в небето, за да улови слънцето. Но била убита от Индра. Бащата на Хануман, полубогът на вятъра, потънал в скръб, като видял сина си мъртъв, и престанал да духа. Тогава всички сътворени същества започнали да се задушават заради липсата на въздух във вселената. Полубоговете трябвало да успокоят Ваю и съживили Хануман. Освен това го благословили с най-различни прекрасни способности.

В резултат Хануман станал безстрашен още като малък. Играел си в обителите на аскетите и разхвърлял личните им принадлежности, пречейки на приношенията. За да го спрат, мъдреците произнесли проклятие: „Ти ще забравиш, че притежаваш огромна сила. Ще си припомниш способностите само когато чуеш да ги описва някой друг“.

Джамбаван завърши разказа си за Хануман. Нямаше съмнение, че той можеше да скочи до Ланка. Защо тогава седеше безучастен? Нима не виждаше отчаянието на маймуните?

Хануман се изправи. Думите на Джамбаван бяха сложили край на проклятието. Той си припомни своята сила и се изпълни със смелост. Изрева мощно:
— Ще прескоча могъщия океан!

После разшири тялото си петдесет пъти. Протегна ръце, прозя се и заговори с глас, който отекна като тътен:
— Потомък съм на могъщия Ваю, който духа из целия свят и с лекота руши дори планински върхове. Мога да скоча чак до най-отдалечените части на вселената. Способен съм да преодолея дори жаркото слънце, докато то се движи от изток към западната планина. Днес ще скоча от връх Махендра, ще разпръсна облаците, ще разтърся планините и ще пресуша океана. Бързо и лесно ще стигна до Ланка с един голям скок. Забравете скръбта си!

Думите на Хануман изпълниха маймуните с радост. Джамбаван отвърна:
— Ти разсея мъката ни! Зависим от теб, о, храбра маймуно! Ще застанем на морския бряг на един крак, в йогийска медитация, и ще се молим за успешното ти завръщане!

Хануман се обърна към другарите си. Попита ги какво да прави. Трябваше ли да унищожи цялата ракшаска орда и да спаси Сита? Или собственоръчно да убие Равана, да изтръгне Ланка от земята и да я отнесе заедно със Сита на Рама?

Ангада го помоли първо да намери Сита, а после да се върне и да докладва, каквото беше нареждането на Сугрива. Едва след обсъждане с Рама и Сугрива можеха да решат какъв да бъде следващия им ход.

Хануман се съгласи с поклон и тръгна към отдалечената на няколко мили планина Махендра, чийто връх пронизваше облаците. Изкачи се по склона на планината и застана на билото ѝ. Докато стоеше там ревейки, полубоговете и сиддхите се събраха на небето над него и запяха благословии. Посипаха огромната маймуна с божествени цветя и заудряха барабаните си.

Хануман се обърна на изток с допрени длани и отдаде почитанията си на Ваю, своя баща. Съсредоточавайки се, се взря на юг към Ланка. За него беше чест, че можеше да служи на Рама. От първата си среща с принца знаеше, че той е неговият вечен господар. Попипа пръстена му, увит в кърпа. Сита щеше да се преизпълни с радост, щом получи този знак и разбере, че Рама скоро ще дойде да я спаси.
Развълнуван, Хануман си представи как отива при Рама с новини от съпругата му. Приклекна и се приготви да скочи.

Надавайки силен вик: „Победа за Рама!“, подскочи с огромна сила и натисна планината навътре в земята. По склоновете ѝ във всички посоки се разбягаха животни. Ришите, отдадени на медитация в планинските гори, се стреснаха и се издигнаха във въздуха. Големите змии, пълзящи из хълмовете, се разгневиха и започнаха да хапят скалите, които заблестяха в червено от опасната им отрова. Всички дървета потрепериха, цветовете им се посипаха по земята и цялата планина сякаш се покри с цветя. В скалите се появиха големи цепнатини и отвътре избликнаха различни пъстроцветни потоци. След отскока на Хануман планината Махендра представляваше прекрасна гледка и маймуните я съзерцаваха с почуда и възхищение. После слязоха на брега и зачакаха завръщането на Хануман.