Глава 14

На дървото Хануман се питаше какво да предприеме. Искаше да се покаже на Сита и да ѝ даде пръстена на Рама, но не знаеше как точно да го направи. Тя можеше да реши, че той е Равана, използващ мистичната си сила, за да я измами. Възможно бе да извика и да привлече вниманието на демониците. Хануман размишляваше как да действа. Имаше опасност да го убият или пленят. И как щеше да се осъществи целта на Рама, ако това се случеше? Коя друга маймуна би могла да прескочи океана и да се върне обратно?

Хануман мислеше трескаво. Реши да остане на дървото и да започне да възхвалява Рама с надеждата, че Сита ще го чуе. Демониците се бяха отдалечили на известно разстояние от нея и нямаше да забележат. Заговори на глас:
— В град Айодхя живееше велик владетел на име Дашаратха. Този божествен цар има син на име Рама, който е олицетворение на добродетелта. Отивайки в гората по заповед на възрастния си и посветен на Бога баща, принц Рама уби в битка множество жестоки демони.

Хануман разказа накратко историята на Рама до отвличането на Сита. Описа какво му се беше случило след това, в нейно отсъствие, и как събитията бяха довели до скока на Хануман през океана и идването му в горичката.

Сита се изпълни с изненада, когато чу гласа от дървото. Погледна нагоре и около себе си, зарадвана от разказа за действията на Рама. Взря се в клоните на дървото и видя сред листата светлокафявата фигура на Хануман. Малката маймуна седеше смирено, с допрени длани. Сита веднага застана нащрек. Кое беше това същество? Какво правеше на дървото? Дали не беше някаква хитрост на Равана? Но като си спомни добрите поличби, Сита се подвоуми. Замоли се думите на Хануман да са истина.

Маймуната се спусна от дървото и се поклони ниско на принцесата, вдигнала допрени длани над главата си.
— Предполагам, че ти си Сита, съпругата на благословения Рама? Аз съм вестител, изпратен от него да те търся, о, благородна! Заедно с брат си Лакшмана скърбящият Рама чака новини за твоето местонахождение.

Сита се преизпълни с радост при споменаването на Рама, но все още беше подозрителна. Ами ако Равана се опитваше да я измами? И все пак, като видя маймуната, тя почувства странно спокойствие и сигурност. Вгледа се внимателно в Хануман и попита:
— Откъде да знам дали не си Равана?

Хануман се закле, че казва истината. Описа много подробно чертите на Рама и Лакшмана, като ѝ разказа всичко, което знаеше за двамата принцове. После ѝ разказа за себе си и как се беше запознал с Рама. Говореше уверено.
— Сега, след като те намерих, ще се върна при принца. Ти скоро ще видиш своя господар, който ще дойде тук начело на безброй могъщи маймуни и мечки.

Хануман ѝ показа пръстена, който бе получил от Рама. Даде ѝ го и тя веднага го позна. Сега вече повярва на маймуната. Стоеше развълнувана и изпитваше неописуема радост. От очите ѝ потекоха сълзи на щастие, а лицето ѝ засия. Възхвали Хануман:
— Извършил си голям подвиг, като си прескочил огромния океан и си влязъл в този укрепен град. О, благородна маймуно, ти несъмнено си сред най-добрите слуги на Рама!

Сита се питаше защо сам Рама не беше дошъл в Ланка. Защо не беше разрушил града и не я беше отвел със себе си? Дали още беше силен физически и психически? Дали Лакшмана беше добре? Тя зададе нетърпеливо тези въпроси на Хануман и той отговори:
— Рама не знае къде точно се намираш, о, божествена, но е добре и чака новини от теб. Веднага щом чуе доклада ми, ще дойде тук с армията си и ще освободи света от ракшасите. Изобщо не се съмнявай в това.

Хануман увери Сита, че Рама постоянно мисли за нея. Скръбта от раздялата им разсейваше ума му. Не можеше нито да се храни, нито да спи добре. Често седеше отправил взор в далечината и въздишаше тежко. Дори не пропъждаше комарите и другите насекоми, които го нападаха. Потънал в мисли за Сита, изобщо не ги забелязваше. От време на време извикваше името ѝ и от очите му се стичаха сълзи.

Сита изпита едновременно радост и тъга, като чу как е съпругът ѝ и колко страда за нея. Известно време остана унесена в мисли за него; приличаше на ярка луна, надничаща иззад булото на облаци. Думите на маймуната бяха като нектар, примесен с отрова. Сита не можеше да понесе факта, че Рама страда. Красивите ѝ клепачи с дълги черни мигли току примигваха, за да спрат сълзите ѝ. Заговори на Хануман:
— О, храбра маймуно, трябва бързо да доведеш Рама! Остава ми малко време, после безжалостният Равана ще нареди да ме убият. Демонът не се вслушва в съветите ми, предпочита да предизвика собственото си разрушение, защото вече е в хватката на Смъртта.

Сита разказа на Хануман как братът и министър на Равана, Вибхишана, многократно беше искал от демонския цар да върне Сита. Той и други мъдри демони предупреждаваха Равана, че задържането на Сита ще доведе до унищожението на ракшасите. Но Равана не искаше да чуе. Сита беше научила това от жената на Вибхишана, която се бе сприятелила с принцесата.

Когато чу, че животът на Сита е застрашен, Хануман се обезпокои. Заговори пламенно:
— Нека те отведа веднага от това място, о, принцесо от Митхила! Ще те взема на гърба си и ще прескоча океана с лекота. Не бива да се боиш. Бих могъл да пренеса дори целия град Ланка, Равана и всички останали. Затова се качи на гърба ми и още днес ще те отведа при Рама.

Сита погледна Хануман, който стигаше до кръста ѝ и приличаше на обикновена маймуна. Заговори изненадано:
— Предложението ти е типично за маймуна, о, храбри! Как изобщо бих могла да се кача на гърба ти?

Хануман се засегна. За първи път поставяха под съмнение силата и мощта му. Явно Сита не познаваше неговите възможности. Трябваше да ѝ направи демонстрация. Започна да разширява тялото си и достигна огромни размери. Погледна надолу към Сита и извика:
— Способен съм да повдигна целия остров с всичките му хълмове, гори и езера, с града му, с крепостните стени на Ланка и с нейния господар Равана! Не се колебай повече, о, принцесо, и ми позволи да те отведа при Рама!

Сита се взираше удивено в Хануман, който стоеше пред нея като кафеникава планина. Увери се в способностите му, но още не беше сигурна дали ще може да пътува на гърба му. Отвърна:
— Ти приличаш на бога на вятъра, скъпа маймуно. Щом полетиш с голяма скорост, на мен ще ми е трудно да се държа здраво за теб. От силата на полета ти ще изгубя съзнание. Ще падна в океана и ще бъда погълната от свирепи морски зверове.

Освен това Сита се боеше, че Хануман няма да може да напусне Ланка с нея. Ракшасите щяха да ги забележат и да ги подгонят. Можеха да се бият във въздуха с могъщи оръжия и на Хануман щеше да му е трудно да се отбранява, ако тя е на гърба му.

Принцесата призна, че има и други причини да откаже предложението на Хануман.
— Заклела съм се да не доближавам друг мъж освен Рама. Вече съм ужасена от факта, че бях докосната от греховния Равана. Нито мога да позволя на друг да ме спаси, защото това ще повлияе на славата на Рама. Затова предпочитам да чакам господаря си. Сигурна съм, че той скоро ще дойде.

Чувайки обяснението на Сита, Хануман кимна в знак на съгласие. Тя беше права. Щеше да е невъзможно да се задържи на гърба му по време на бързия полет. А и уважаваше целомъдрието ѝ, което нямаше равно на света. Възвърна нормалните си размери и каза:
— Сега ще се върна при Рама. Моля те, дай ми нещо, от което да разбере, че наистина съм се срещнал с теб.

Сита отвърна със задавен от сълзи глас:
— Ще ти го дам под формата на съобщение. Припомни на Рама как веднъж, докато живеехме заедно на планината Читракута, бях нападната от гарван, а той ме защити.

Сита разказа на Хануман подробности за случката. Въпросният гарван беше син на Индра и искаше да изпита мъжеството на Рама. Нападна Сита, а Рама го замери със стрък трева, заредена с мощта на брахмастрата. Вълшебната трева започна да преследва гарвана през вселената и накрая му извади едното око. Рама щеше да си припомни тази случка, която би могла да разкаже само Сита.

Хануман попита принцесата дали има друго съобщение за Рама. Принцесата отвърна:
— Докладвай на Рама за окаяното ми състояние. Макар че имам непобедим закрилник в негово лице, сега изглеждам изоставена. Той трябва да побърза и да ме спаси. Способен е да се изправи срещу всички полубогове и демони, събрани заедно, какво да говорим за Равана.

Сита свали от дрехата си блестящ скъпоценен камък, който беше използвала за украса на косата си. Даде жълтото бижу на Хануман и каза:
— Отнеси камъка на Рама и му предай думите ми: „Също както Вишну е спасил богинята Земя от дълбините на океана, така и ти трябва да се спуснеш сред ракшасите и да ме спасиш!“ О, маймуно, предай това съобщение на моя господар!

Хануман взе скъпоценното бижу и се поклони ниско на Сита. Време беше да тръгва. Но първо искаше да изпита силата на ракшасите. Успешното влизане в Ланка му предоставяше тази възможност. Ако успееше да предизвика демоните да се бият с него, щеше да добие представа за силата и възможностите им. Освен това Хануман искаше да нанесе известна вреда на ракшасите, преди да си тръгне.

Воден от плана си и приел огромни размери, започна да изтръгва дървета и храсти от градините. Откърти стените и арките и ги запрати в изкуствените езера. Като се движеше подобно на буря и не спираше да реве, създаде хаос в горичката. Грабна огромен железен прът и застана пред входа ѝ, очаквайки с нетърпение появата на ракшаската армия.

Обитателите на царския дворец бяха ужасени от рева на маймуната, примесен с трясъка на дървета и писъците на изплашени животни. Потъналите в дълбок сън ракшаси се събудиха стреснато. Видяха Хануман да стои пред входа на градината като огромен хълм. Някои от тях вече бяха забелязали, че Сита говори с маймуна, и я бяха попитали коя е тя.

— Откъде мога да знам нещо за това прекрасно същество? – отвърна тя. – Вие сте тези, които владеете мистични сили и магии. Защо сами не установите природата на създанието?

Част от ракшасите се втурнаха изплашени при Равана. Докладваха му, че маймуната напълно е разрушила красивите градини и е оставила само голямата симшапа, под която лежи Сита.

Равана пламна от гняв. Очите му заблестяха и от тях закапаха горещи сълзи като капки масло от запалена лампа. Замисли се за миг. Вероятно този нападател беше могъщ пратеник на полубоговете или дори на Вишну. Никой друг не би посмял да атакува Ланка. Равана нареди на кинкарите, подбрана група от ракшаски воини, да пленят Хануман. Осем хиляди от тях веднага се събраха и поеха към градината. Внушителните ракшаси бяха надарени с изключителна мощ, имаха големи зъби и размахваха страховити оръжия. Втурнаха се като един към горичката от ашока, нетърпеливи да заловят Хануман.

Като видяха огромната маймуна, те се спуснаха към нея като пеперуди към огън. Крещейки силно, атакуваха Хануман с островърхите си копия, боздугани, тояги, железни пики и мечове. Към маймуната полетя поток от стрели, фучащи като вихрушка.

Хануман прие още по-големи размери. Удари по земята с опашка и нададе силен вик:
— Победа за Рама и Лакшмана! Аз съм Хануман, синът на полубога на вятъра, и съм тук като слуга на Рама! И хиляда ракшаси не могат да ме победят! Ще разруша Ланка и едва тогава ще се върна при господаря си!

Кинкарите се изпълниха със страх, щом видяха размерите на Хануман и чуха гръмовния му глас, който разтърси земята. Обкръжиха го с хиляди. Хануман развъртя железния си прът и започна да поваля демоните. Подскачайки във въздуха и разкъсвайки ракшаските редици, бързо ги унищожи. Носеше се като вятър и ракшасите едва успяваха да го видят. Скоро бяха изтребени до крак. Оцеляха само неколцина, които побягнаха обратно при Равана.

Царят на демоните се разгневи още повече. Нареди на един от великите си генерали, Джамбумали, да нападне Хануман. Ракшасът се поклони на Равана и потегли на битка, стиснал златния си лък. Качи се на колесница, теглена от сто огромни магарета с глави на демони. Опъна тетивата, която издаде гръмотевичен звук, и като нададе яростен рев, се втурна към градините на двореца.

Междувременно Хануман се оглеждаше да види какво още може да разруши. Зърна огромен храм на върха на висок хълм, където ракшасите почитаха своето божество. Бързо се изкачи по хълма и огледа стените на храма, които приличаха на отвесни планински склонове. Докато се катереше по тях, сияйният Хануман приличаше на изгряващо слънце. Без да спира да вика: „Победа за Рама!“, започна да руши колоните и големите каменни арки на светилището. След минути цялата постройка се превърна в купчина отломки.

Хануман скочи от хълма и забеляза, че към него идва Джамбумали. Демонът беше облечен в пурпурни дрехи, имаше гирлянда от алени цветя на шията и венец от червени скъпоценни камъни на главата. На заострените му тъмносини уши блестяха големи златни обеци. Изрева силно и изстреля сто дълги стрели.

Хануман също изрева, щом видя демона. Застана със смях пред крещящия ракшас. Джамбумали го прониза целия със страховития си лък. С голяма сърповидна стрела улучи Хануман в устата, а с няколко назъбени стрели прониза ръцете и краката му. С окървавената си глава маймуната заприлича на голям червен лотос. Закипя от гняв и като грабна огромна канара, я запрати с ужасяваща сила по Джамбумали.

Демонът се изсмя и веднага изстреля десет мощни стрели, които натрошиха летящата скала. Разярен, Хануман изтръгна едно дърво сал и го развъртя като меч. Джамбумали изстреля към него острите си като бръснач стрели и го раздроби. Продължи да пронизва Хануман с още и още стрели.

Маймуната загуби търпение и отново грабна големия железен прът, с който бе избила кинкарите. Втурна се към демона, пронизан от безброй стрели. Подскочи във въздуха, спусна се в колесницата на Джамбумали и пръсна черепа му с пръта. Смазана от Хануман, главата на демона хлътна в тялото му, а самото то се превърна в безформена маса. Колесницата се разби, а демоноподобните магарета се разбягаха във всички посоки, като ревяха от страх.

Равана се изуми, когато чу, че Джамбумали е убит. Нареди на още седем свои генерали да излязат на бой. Ракшаските воини поеха към врага с ликуващи викове – всеки от тях искаше да се представи най-добре в битката. Качиха се в големи колесници, защитени със златни брони и украсени със знамена и флагове. Колесниците се понесоха към Хануман с гръмотевичен тътен. Демоните бяха умели в използването на всякакви божествени оръжия и започнаха да ги хвърлят по голямата маймуна.

Хануман отскачаше в небето и кръжеше отгоре с изпънати ръце и крака. Избягваше стрелите и метателните оръжия на ракшасите, които също се издигаха в небето, за да се бият с него. Докато се забавляваше с демоните, всеки от които държеше златен лък, Хануман приличаше на могъщия полубог на вятъра, който си играе сред градоносни облаци, прорязвани от светкавици. Връхлиташе върху демоните и ги удряше с ръце и крака. Те падаха на земята като планини, поразени от гръмотевиците на Индра. Постепенно Хануман изби всички.

После се спусна на земята и отново застана пред входа към градините, изгарящ от желание да се бие с още демони. Земята беше осеяна с тела на ракшаси и с разтрошени колесници. Слонове тръбяха уплашено, цвилеха коне, навсякъде шуртеше кръв. За да всее ужас сред демоните и да създаде хаос в редиците им, маймуната се провикна:
— Изпрати най-добрите си воини, Равана! Ще имат същата участ като тези тук! Аз съм Хануман, слуга на Рама! Скоро в града ти ще пристигнат милиони маймуни като мен, начело със самия Рама. Какъв смисъл има да се биеш? Освободи веднага Сита и я върни съпруга ѝ!

Равана реши, че е невъзможно Хануман да е маймуна. Със сигурност беше същество, създадено от полубоговете. Демонът си беше имал работа с неколцина могъщи ванари, но този беше невероятно силен. И все пак можеше да бъде победен. Та нали Равана и воините му бяха побеждавали самите полубогове! Едва ли щеше да е трудно да сразят маймуната, която и да бе тя. Равана извика още пет много могъщи ракшаси пълководци. Насърчи ги, възхвалявайки силата и военните им умения, и ги изпрати да заловят Хануман. Трябваше да разбере коя е маймуната и защо беше дошла в Ланка.

Но Хануман изби генералите на Равана един по един. Повали първите трима с мълниеносните си юмруци. Останалите двама нападнаха Хануман едновременно, като хвърляха смъртоносните си оръжия с огромна сила. Тогава Хануман, самият той приличен на канара, откърти близкия хълм заедно с животните, змиите и дърветата му. Понесе се нагоре с грамадата, пусна я върху двамата демони и ги смаза.

След това започна да избива хилядите други ракшаси, които го бяха обкръжили. Унищожаваше ги, като ги стоварваше един върху друг; същото правеше и със слоновете и конете. Земята се покри с трупове. Маймуната приличаше на Духа на времето, поел на смъртоносен поход срещу всички същества.

Равана обмисли положението. Противникът му беше необичайно силен. Вече бе избил няколко непобедими ракшаски военачалници. Но би ли могъл да победи Равана? Това беше невъзможно. Наистина богинята Ланка му бе предсказала предстоящо унищожение, но Равана не губеше увереността си. Ако се наложеше, сам щеше да се разправи с маймуната, но нека с нея първо се сражават могъщите му синове. Това щеше да е краят ѝ. Равана се обърна към принц Акша, който седеше от едната му страна. Подканен от погледа на баща си, Акша стана от мястото си и излезе да се бие.

Качи се на златната си колесница, която блестеше като слънце. В нея бяха впрегнати осем божествени коня, всички бързи като мисъл. От обсипания ѝ със скъпоценни камъни пилон се вееше голям червен флаг, украсен с ярки диаманти. Редици страховити копия и пики бяха подредени край безброй колчани с остри като бръснач стрели. Осем дълги, смразяващи кръвта меча бяха окачени отстрани на колесницата, пъхнати в сребърни ножници с гравирани на тях златни луни и звезди. Пришпорвайки конете си, Акша се издигна над земята и се понесе към градините, придружен от още хиляда демони, яхнали слонове, коне и колесници.

След минути ракшаският принц се изправи пред Хануман. Спря за миг да прецени силата на противника си. Акша се изпълни със страхопочитание пред огромната като планина маймуна, готова за бой. Хануман му заприлича на бушуващия огън на вселенското унищожение. Но принцът беше изкусен воин и не се изплаши. Вторачи се в Хануман с големите си червени, лъвоподобни очи. Опъна докрай тетивата и изпрати три мощни стрели към маймуната. Те я улучиха в главата и тя започна да кърви обилно, а Хануман заприлича на изгряващо слънце.

Маймуната погледна надолу към ракшаса с разширени от възмущение очи. Акша имаше броня, която сякаш бе изработена само от скъпоценни камъни, толкова ярко блестеше. Докато ракшаският принц опъваше красивия си гравиран лък, златните му подлакътници искряха. Акша приличаше на тъмен облак, огрян от пъстра дъга и сипещ дъжд от пламтящи стрели върху голяма планина.

Виждайки възможност отново да демонстрира мъжеството си, докато изпълнява мисията на Рама, Хануман изрева щастливо и скочи във въздуха. За да избегне стрелите на Акша, сменяше местоположението си със скоростта на ураган. Колесницата на демона го следваше във въздуха като слон, приближаващ голям покрит кладенец. Принцът не спираше да използва смъртоносните си оръжия срещу Хануман, който се въртеше като главня.

Отгоре полубоговете се наслаждаваха на страховития сблъсък между ванара и ракшаса. Слънцето потъмня, вятърът спря да духа, небето ехтеше от остри писъци. Дори океанът потрепери, а планината Трикута се затресе.

Хануман видя, че принцът е достоен противник, макар и още младеж. Ракшасът ставаше все по-изкусен в боя. Следваше Хануман по петите и го пронизваше с хиляди остри като бръснач стрели. Маймуната се разгневяваше все повече и повече и реши да убие Акша. Обърна се внезапно, удари осемте коня с длани и ги уби на място. Колесницата на демона падна на земята, а той се издигна във въздуха, стиснал лъка и меча си. Приличаше на сияен риши, който се е отделил от тялото си чрез йога и се възвисява в божествената обител.

Хануман се спусна към летящия в небето Акша и го улови за краката. Завъртя го яростно във въздуха, спусна се бързо надолу и го удари в земята. Акша падна мъртъв, със смазани кости и обляно в кръв тяло.

Безброй риши, якши и наги, обитаващи райските селения, се бяха събрали под небесния балдахин да наблюдават сблъсъка. Виждайки смайващия подвиг на Хануман, те го приветстваха и обсипаха с божествени цветя.

Равана се изпълни с мъка и ярост. Обърна се към най-големия си син, Индраджит, чието име означаваше „победител на Индра“. Принцът го бе получил, след като веднъж плени могъщия цар на полубоговете. Владееше всички мистични оръжия, включително непобедимата брахмастра, управлявана от самия Брахма. Равана дълго възхвалява сина си. Нареди му да излезе и да плени Хануман. Ракшаският цар беше сигурен, че Индраджит ще успее, и гледаше с обич как преданият принц потегля на битка.

Индраджит се втурна навън, както морето се понася към брега по време на прилив. Качи се на колесница, теглена от четири огромни саблезъби тигри. Зареди със стрела лъка си и се понесе бързо към Хануман. След като видя знамето на Индра, спечелено от Индраджит, Хануман изрева щастливо, защото щеше да се изправи срещу прочутия победител на царя на полубоговете. Ехтенето на дървени тимпани и военни барабани, което съпровождаше Индраджит, още повече разпали желанието на маймуната за битка. Той увеличи размерите си и отново подскочи високо в небето.

Индраджит започна да го обстрелва с дългите си стрели със златен обков, завършващи с красиви пера. Свистящите им стоманени върхове проблясваха във въздуха в яркочервено. Хануман отбягваше ловко стрелите, отскачайки пъргаво във всички посоки. Ракшасът изстрелваше все повече и повече смъртоносни стрели и те летяха в непрекъсната линия като проблясващи светкавици, но не успяваха да поразят бързо движещата се маймуна. Нито пък Хануман успяваше да достигне до Индраджит. Полубоговете и ришите гледаха изумени как двамата изкусни воини кръжат един около друг в небето.

Ракшасът осъзна, че Хануман е много силен противник. Но ако беше смъртен, със сигурност щеше да бъде сразен от Брахмастрата, оръжието на създателя. Индраджит нагласи на лъка си специалната стрела, която пазеше за брахмастрата. Изрече свещените мантри на Брахма и я изстреля. Хануман веднага бе покосен от божествената сила на непобедимото оръжие и падна на земята с изтръпнали крайници. Разбра, че брахмастрата го е победила и започна да мисли трескаво.

Той бе получил благословия от Брахма, затова брахмастрата можеше да има само краткотраен ефект върху него. Хануман знаеше, че скоро ще си възвърне подвижността. Но видя възможност да бъде отведен при Равана. Това щеше да е от полза. Той можеше да даде на ракшаса категоричен ултиматум от името на Рама и после да избяга.

След като възвърна нормалните си размери, Хануман бе обграден от голям брой свирепи ракшаси, които бързо го завързаха с дебели въжета. Като го удряха и ритаха, го повлякоха към двореца на Равана по заповед на Индраджит. Хануман се преструваше на изплашен и макар че ефектът от брахмастрата изчезна, позволи да го отведат при Равана. Умът му беше изцяло съсредоточен върху Рама и как би могъл да му служи сега.

Демоните завлякоха Хануман в голямата заседателна зала на Равана и го хвърлиха пред царя на ракшасите. Страховитите министри на Равана започнаха да го ругаят. Някои завикаха:
— Хайде да го пребием до смърт, да го опечем жив или да го изядем!
Но на Равана му беше любопитно. Какво беше това същество? Защо причини такъв хаос в Ланка? Демонът се обърна към главния си министър и му нареди да разпита Хануман. Маймуната веднага отговори:
— Аз съм пратеник на Сугрива, царя на ванарите. И той, и аз сме слуги на Рама, господаря на този свят.

Хануман вдигна поглед към Равана. Изпълни се с благоговение пред великолепието на демона. Равана седеше върху голям кристален трон, обсипан с бисери и поставен върху златен подиум. На главата си носеше блестяща диадема, инкрустирана със скъпоценни камъни и обточена с нанизи от перли. Краката му бяха украсени с безброй златни накити с вградени в тях диаманти. Беше облечен в роба от скъпа коприна и украсен с пурпурна сандалова паста, изрисувана със странни мотиви. Червеникавите му очи бяха едновременно страшни и привлекателни като големи листа на лотос. С двайсетте си мощни ръце приличаше на планина, гъмжаща от петглави змии. От двете страни му вееха млади жени, отрупани с украшения. До него седяха четиримата му главни съветници, които от време на време се навеждаха към господаря си, за да му предложат съвет или да го разведрят.

Хануман се вгледа внимателно в Равана, изпълнен с възхищение от силата и богатството му. Демонът би могъл да е водач на полубоговете и закрилник на вселената, ако не се отдаваше на жестоки и греховни дейности. Сигурно ако се разгневеше, с лекота би превърнал целия свят в един огромен океан.

Прахаста, главният министър на Равана, се съмняваше в самоличността на Хануман и продължи да го разпитва:
— Не се бой. Скоро ще те освободим. Но първо ни кажи кой си наистина. Да не би да си пратеник на Вишну, като него жаден за победа над демоните? Може би си изпратен от Индра или някой от другите полубогове? Кажи ни истината! Не вярваме, че си маймуна, защото силата ти е твърде голяма!

Хануман го увери, че действително е маймуна. Отново се представи като вестител на Сугрива.
— Ние сме слуги на Рама. Той не може да бъде победен от никого на този свят. Обърни внимание на съвета, който ще ти дам о, Равана! Той е за твое добро!

Хануман разказа на демона историята на Рама и как бе изпратен в изгнание в гората, а накрая стигна до събранието на ванарските орди в Кишкинда. Хануман го предупреди, че всички тези маймуни също са бързи и могъщи като него. Никой не би могъл да им устои в битка. Като се стараеше да всее страх и разногласие между ракшасите, синът на Ваю заговори смело:
— Освободете Сита, преди да е станало твърде късно! Иначе скоро ще видите как океан от маймуни и мечки залива Ланка. Гордо изправени, Рама и Лакшмана ще изстрелват стрели, мощни като светкавиците на Индра. Дори всички полубогове да се обединят, пак няма да успеят да отделят принцесата от Митхила от Рама. Върнете я на съпруга ѝ още днес, ако ви е скъп животът!

Хануман се впусна да описва силата на Рама. Той беше в състояние да разруши вселената със стрелите си и после да я създаде отново. Дори Брахма и Шива не можеха да му противостоят в битка. Ланка и ракшасите ѝ нямаше да представляват никаква трудност. С отвличането на Сита Равана беше надянал примката на смъртта около врата си. Единствената му надежда сега бе да застане пред Рама и да моли за прошка и милост.

При тези думи Равана кипна. Изкрещя с разширени от гняв очи:
— Убийте нахалната маймуна!

Щом чу заповедта, Вибхишана, братът на Равана, който бе и негов съветник, веднага възрази:
— Грешно е да се убива пратеник! Никой благочестив владетел не би направил подобно нещо. Ако е необходимо, маймуната може да бъде наказана по друг начин.

Равана отвърна гневно, че тя е извършила греховни дела. Беше унищожила горичката от ашока и избила много ракшаси. Но Хануман се оправда, че е действал в самозащита. Освен това беше маймуна. В природата му бе да се забавлява и затова бе рушил градините, след което го бяха нападнали безброй свирепи воини. Какво друго можеше да направи, освен да се отбранява?

Когато Хануман замълча, Вибхишана продължи да възразява срещу екзекуцията му. Очите на Равана запламтяха от гняв. Винаги трудно приемаше съветите на брат си. Но Вибхишана беше мъдър; Равана му го признаваше. Царят на демоните реши да наложи друго наказание на Хануман.
— Маймуните обичат опашките си – каза с усмивка. – Подпалете я! После прекарайте окаяника по улиците на Ланка. След това, ако оцелее, може да се върне у дома жалък и осакатен.

Ракшасите бързо изпълниха заповедта на Равана. Увиха опашката на Хануман с намаслени парцали и я подпалиха. Изпадайки в ярост, маймуната разшири тялото си и започна да удря демоните около себе си. Проклинайки, те го извлякоха навън от залата и го подкараха по улиците на Ланка. С пламтяща опашка гигантската маймуна пристъпваше тежко зад мъчителите си и оглеждаше внимателно града. Все пак това беше възможност за допълнително разузнаване. Така можеше да каже на Рама как да нападне най-добре града.

Някои от демониците уведомиха Сита, че прекарват Хануман през града с подпалена опашка. Като чу това, Сита се натъжи. Започна да се моли наум на полубога на огъня, Агни: „Ако съм се сдобила с някакви заслуги от служенето ми към съпруга ми и ако наистина съм отдадена на Рама, моля те, помогни на Хануман!“

Хануман веднага почувства, че огънят в опашката му не го изгаря. Изненада се как е възможно. Сигурно се дължеше на силата на Рама или може би на милостта на Сита. Богоподобната съпруга на Рама е скъпа на всички същества, помисли си маймуната. Несъмнено полубогът на огъня се опитваше да удовлетвори онези, които ѝ служеха предано.

Докато Хануман вървеше по улиците на Ланка, демоните му се подиграваха и го удряха. Той реши да избяга. Ръцете му бяха обездвижени от дебелите въжета, увити около кръста му. Внезапно маймуната намали размерите си и се освободи от тях. С вик „Победа за Рама!“ подскочи високо във въздуха и се закатери по покривите, насочвайки се към северната порта на града. Докато бягаше, подпалваше ракшаските къщи с горящата си опашка. Подпомогнат от баща си Ваю и от самия Агни, Хануман скоро подпали голяма част от Ланка.

След това отново прие колосални размери и изрева като градоносен облак по време на вселенско разрушение. Обхванати от пламъци, много сгради в Ланка започнаха да се пропукват и рушат. Ракшасите закрещяха ужасено и се разбягаха и разлетяха във всички посоки. Виждайки как Хануман се е възправил като планина, решиха, че самият Агни е дошъл да унищожи Ланка. Скачаха с писъци от високите прозорци на къщите си, а горящите им тела приличаха на метеори. Потекоха потоци от разтопено злато и сребро, понесли всякакви скъпоценности. Сякаш гореше цялата планина Трикута. Навсякъде се издигаха огромни червени и оранжеви пламъци, гъсти кълба черен дим обвиваха като облаци планината.

Някои по-смели ракшаси нападнаха Хануман. Той грабна тежка тояга и започна да ги удря, избивайки хиляди.
— Това е могъщият и отмъстителен Индра! – викаха едни.
— Това е Ямараджа, който изпълнява ужасните си наказания! – крещяха други.
Трети смятаха, че е бог Шива, обхванат от гняв. Всъщност можеше да е всяко могъщо божество, защото греховният Равана ги беше предизвиквал всичките. Може би ги наказваше дори безгрешният и непобедим Вишну, Върховният Бог.

Хануман застана в северния край на крепостната стена и огледа горящия град. Навсякъде видя сцени на хаос и мъка. Изпита удовлетворение от свършеното и реши, че е време да се върне на сушата. На небето над него полубоговете и ришите се бяха събрали и го възхваляваха с внимателно подбрани стихове.

Но изведнъж маймуната се обезпокои. Ами Сита? Сигурно принцесата беше изгоряла жива в този огромен пожар. Защо бе действал толкова прибързано? Хануман се упрекна сурово, че се е поддал на гнева си. Под влиянието на внезапен импулс можеш да убиеш по-възрастен от теб или да порицаеш заслужаващия уважение. Той се беше оставил да бъде завладян напълно от гнева си, без да помисли за ужасните последици. Какво щеше да стане сега, ако Сита беше мъртва? Маймуната изпадна в отчаяние.

Докато се измъчваше така, внезапно от небето се провикнаха чанарите:
— Хануман извърши чутовен подвиг! Град Ланка, гъсто населен с демони, е целият в пламъци. Всички в него крещят от болка и все пак нежната Сита е невредима.

Успокоен от думите им, Хануман реши да напусне града. С един скок се озова в планината Ариста на северния бряг на Ланка. Докато изкачваше високата до облаците планина, под краката му се откъртваха големи скали и се търкаляха надолу по склоновете. Елени и лъвове побягнаха изплашено. Под стъпките на Хануман със силен пукот се чупеха големи дървета. На върха на Ариста маймуната приклекна и се приготви да прескочи отново океана.

Хануман скочи във въздуха с името на Рама на уста. От движението му планината отново хлътна в земята. Всичките ѝ дървета потрепериха и цветовете им окапаха. Планинските склонове се затресоха яростно и видхядхарите, кинарите и гандхарвите, които се забавляваха там, се върнаха в небесата. Хиляди лъвове, обитаващи горските пещери, зареваха едновременно и оглушително.

Изпълнил мисията си, Хануман се издигна високо в небето и отлетя от Ланка.