Глава 4

Призори на следващия ден Васищха отиде при Бхарата и каза:
— Стани, о, принце, и се освободи от мъката си! Дойде време да изпълниш погребалната церемония на баща си. Побързай, о, Бхарата, защото я отлагаме от дълго време!

Бхарата се поклони ниско пред мъдреца и каза:
— Така да бъде.
След като се изкъпа бързо и смени дрехите си, отиде с Васищха на мястото, където държаха тялото на баща му във вана с ароматно масло. Васищха беше наредил да го извадят и положат върху златна платформа, обсипана с блестящи скъпоценни камъни.

Щом видя баща си, Бхарата проплака:
— О, велики царю, ти винаги си знаел кое е правилно и кое грешно! Какво възнамеряваше да правиш, след като изпрати Рама и Лакшмана в изгнание? Как да действам сега, господарю мой? Уви, аз съм погубен! Къде отиде, о, скъпи татко, и остави твоя слуга съсипан и отчаян? Къде е сега славният Рама, който с малко усилия извършва велики подвизи?

Бхарата застана до нозете на баща си. Дашаратха лежеше покрит с бяла коприна и отрупан с царски украшения. Бхарата се провикна скръбно:
— Кой ще закриля хората, о, царю, сега, когато си на небесата? Без теб тази земя вече не изглежда привлекателна. Всъщност Айодхя прилича на тъмна нощ без луна.

Васищха дойде до него и каза:
— Овладей се, о, принце! Нужно е самообладание, за да извършиш последните ритуали за царското погребение.

Бхарата помоли свещениците да започнат церемонията. Брамините изнесоха от покоите на царя свещения огън, поддържан от него през целия му живот. Посипаха главите си с пепел и понесоха императора към мястото за кремация със задавени от мъка гърла. Когато процесията пое по улицата, гражданите излязоха от къщите си и тръгнаха отпред, като хвърляха на земята цветя и парчета нов плат.

На мястото за кремация на брега на Сараю брамините издигнаха клада с различни видове ароматни дърва. Положиха Дашаратха върху нея и започнаха да припяват свещените химни на Сама Веда, молейки се за добро бъдеще. Бхарата взе главня от жертвения огън на царя и запали кладата. Цариците заедно с принцовете и свещениците обиколиха огъня със скърбящи сърца.

Жените ридаеха жално. Каушаля и Сумитра се свлякоха на земята и завиха като два женски жерава. Макар че копнееха да влязат в кладата и да последват съпруга си, още повече желаеха да видят завръщането на Рама и Лакшмана. Докато огънят гаснеше, всички роднини на царя отидоха до речния бряг и поднесоха възлияния от свещената вода за напусналата му душа. После се върнаха в града и прекараха следващите десет дни, отдадени на скръбта, като почти не ядяха и лежаха на голата земя, облени в сълзи.

На единадесетия ден се изпълниха последните посмъртни ритуали, а на дванадесетия Бхарата даде на брамините щедра милостиня от името на царя. На следващия ден Бхарата и Шатругхна се върнаха на мястото за кремация, за да съберат праха на баща си. След като видяха останките му на погребалната клада, двамата принцове завикаха жално от мъка. Припомниха си различните жестове на обич на царя към тях и паднаха на земята, изпълнени със скръб.

Шатругхна се провикна гневно:
— Мантхара отприщи яростен и огромен океан от скръб! Желанията на Кайкеи са големите му вълни, а думите ѝ са страховитите му алигатори. Уви, този бурен океан помете всички ни! Къде отиде, о, скъпи татко, оставяйки клетия Бхарата, който още е крехко момче? Колко е странно, че тази земя не се разтваря на две, като вижда, че теб те няма, а Рама се е оттеглил в гората! Ние, двамата братя, също ще отидем в гората! Не можем да се върнем в Айодхя, защото осиротяхме без баща ни и брат ни.

Всички прислужници на Бхарата и Шатругхна се обезпокоиха силно, виждайки страданието на братята. Докато успокояваше принцовете, премъдрият Васищха каза:
— Царят със сигурност е достигнал най-висшите и най-блажени селения. Беше благочестив и никога не извърши грях дори в мислите си. Вие скърбите без нужда, защото душата на баща ви е вечна, а самият той е отишъл във вечната духовна обител на Бога.

Двамата принцове застанаха пред царския брамин с почтително допрени длани. Слушаха внимателно мъдреца, като се опитваха да овладеят мъката си.

— Тялото изначално е мъртво, защото се състои от безжизнена материя. Ражда се и съществува само за кратко, а краят му е неизбежен. Само един невежа би скърбял за необратимото. Умният разбира, че целият този свят ще бъде унищожен заедно с всичките му живи същества. Единствено душата ще оцелее.

Докато говореше, Васищха посочи останките на Дашаратха. Царят беше постигнал съвършен живот и нямаше да се прероди отново. Посветилите се в служба на Бога напускат този временен свят завинаги. За тях няма повече страдания. Принцовете трябваше да се освободят от мъката си и да започнат да изпълняват задълженията си. Сега баща им беше в най-висшата обител, а царството имаше нужда от закрила.

След като изслушаха духовните напътствия на мъдреца, братята се изпълниха със сила. Взеха праха на баща си и го разпръснаха в свещената Сараю. Заедно с всичките си прислужници поеха обратно към Айодхя. Докато вървяха, Шатругхна заговори на Бхарата:
— Колко странно, че могъщият Рама сега е в изгнание заради думите на една жена. Не мога да разбера защо Лакшмана не е възпрял насила царя, щом е видял, че той се отклонява от пътя на праведността.

Шатругхна не проумяваше как е била извършена подобна несправедливост. Защо Рама е заминал надалеч, причинявайки смъртта на баща си? Какъв грях бе извършил могъщият и благодетелен принц? Шатругхна със сигурност щеше да се намеси, ако беше в Айодхя. Кайкеи и злонамерената ѝ прислужница щяха да бъдат възпрени и строго порицани за непростимото си поведение!

Докато Шатругхна бе потънал в подобни мисли, всички пристигнаха в царския дворец и на портата видяха Мантхара. Тя носеше скъпи дрехи и се беше украсила с бляскави накити. Щом видя двамата принцове, ахна и се сви уплашено. Стражата на вратата веднага я сграбчи и я повлече към принцовете с думите:
— Ето я жестоката безсрамница, отговорна за изгнанието на обичния ни господар! Правете с нея каквото желаете!

Пламнал от гняв, Шатругхна хвана Мантхара. Затегли я към двореца и заговори на многото други слугини, които бяха там.
— Сега тази коварна жена ще пожъне плодовете на злите си дела! Тя причини пронизваща и непоносима болка на всички в двореца, както и на гражданите в Айодхя. Вижте как ще я накажа!

Мантхара изпищя силно, но Шатругхна я държеше здраво. Всичките ѝ приятелки се разбягаха в разни посоки, боейки се, че разгневеният Шатругхна ще се нахвърли и върху тях. Принцът повлече грубо Мантхара и украшенията ѝ се пръснаха по синия мраморен под като звезди по небето.

Кайкеи чу, че слугинята ѝ пищи и бързо се притече на помощ. Като я видя, Шатругхна започна да я укорява гневно. Наранена от острите му думи, Кайкеи изтича при Бхарата, за да потърси закрила. Той се отдръпна от майка си и заговори на изпадналия в ярост Шатругхна:

— Дори когато жената е грешница, не бива да се убива. Трябва да простиш на прислужницата. И аз бих убил майка си, но вечният закон на дхарма го забранява. Подобно действие със сигурност ще бъде осъдено от Рама. Ако чуе, че сме отнели живота на тази жена, благочестивият ни брат няма да ни проговори повече.

Щом чу упрека на Бхарата, Шатругхна пусна Мантхара, която падна почти в безсъзнание на пода. Когато Кайкеи я вдигна, зарида жално, дрехите и косата ѝ бяха в безпорядък. Царицата погледна със страх Шатругхна и успокои нежно прислужницата си. Макар че Мантхара ѝ бе причинила огромно нещастие, тя не изпитваше гняв към нея. Суровата реакция на сина ѝ я накара да се замисли. Припомни си думите на своя съпруг, когато го бе помолила да изпълни желанието ѝ. Той беше прав. Тя винаги бе обичала Рама като собствен син. Какво я беше подтикнало да пожелае изгнанието му? Реши, че това е работа на всемогъщото Провидение. Не можеше да обвинява Мантхара. Тя беше само инструмент в ръцете на съдбата. Мислейки си за Рама и осъзнавайки, че се е отнесла много несправедливо към него, Кайкеи наблюдаваше мълчаливо как Бхарата и Шатругхна се отдалечават.

На четиринайсетия ден след погребалната церемония царските съветници обсъдиха положението и се обърнаха към Бхарата:
— Тъй като по-големият ти брат отиде да живее в гората с Лакшмана, ти няма да извършиш грях, като го заместиш и приемеш трона. Затова, о, най-ценни сред мъжете, стани наш владетел и справедлив и милостив закрилник.

Съветниците показаха на Бхарата трона и принадлежностите за коронацията, които бяха приготвени за Рама. Също като Рама и Бхарата обиколи почтително престола и каза:
— Никога няма да приема царството и да изместя благодетелния си брат. Всички вие знаете добре правилото в нашия род. Царската власт винаги се предава на първородния син. Затова тази земя ще се управлява от Рама. Съберете силна и многобройна армия, защото отиваме в гората да го доведем.

харата посочи към принадлежностите.
— Вземете всички тези предмети, за да изпълним коронацията на Рама още в гората. Така той ще се завърне достойно, като цар. Аз ще остана на неговото място четиринайсет години. Никога няма да позволя на майка ми да осъществи греховните си амбиции!

Бхарата се оживи, докато обмисляше възможността да върне Рама у дома. Сигурен беше, че Рама ще се върне, щом види, че брат му идва да го прибере заедно с жителите на Айодхя. Нареди на опитни архитекти и инженери да построят път до гората. Работата трябваше да започне незабавно, за да тръгнат колкото може по-скоро.

Всички брамини възхвалиха принца с думите:
— Много добре! Ще бъде направено!
Благословиха Бхарата и той се изпълни с радост. Лицето му засия от вълнение и от очите му потекоха сълзи. Мислейки си за Рама и скорошното му завръщане, всички почувстваха, че мъката ги напуска.

За изграждането на пътя бяха наети хиляди вещи строители. Погълнати от мисли за Рама, те работеха бързо, изравнявайки земята, за да направят широк път, павиран с големи плочи от червен камък. Кипеше усилен труд. Копаеха се кладенци, създаваха се големи изкуствени езера. Отстрани на пътя се засаждаха сенчести дървета, на известни разстояния се изграждаха паркове с уханни растения. Големият път се украсяваше с гирлянди и се пръскаше с парфюмирана вода, смесена с паста от сандалово дърво. Покрай него се опъваха палаткови лагери за армията, оградени от широки ровове. Издигаха се храмове, извайваха се статуи на Вишну и полубоговете и хората започнаха да ги почитат. На някои места богати мъже строяха големи къщи, а около тях изникваха села. Пътят се простираше от Айодхя чак до Ганг. Обсипван с всякакви горски цветя, приличаше на творение, което води към рая.

След по-малко от месец бе завършен. Бхарата извика Сумантра и му нареди да събере армията. Военачалниците с голямо желание приготвиха всичко за пътуването до гората. Бхарата се качи на златната си колесница, теглена от шест чифта коне и излезе от града. Последваха го девет хиляди слона, шейсет хиляди колесници и сто хиляди пехотинци. Придружаваха го всички царски съветници и брамини, както и трите съпруги на Дашаратха.

Процесията от Айодхя се състоеше от хиляди граждани от всички съсловия. Вървеше бавно към гората. Покрай пътя търговци бяха отворили магазини, най-различни майстори и занаятчии предлагаха стоката си. Хиляди брамини, с ум отдаден на медитация, следваха процесията с волски каруци и изричаха благословии и молитви.

След няколко дни Бхарата стигна до Шрингавера, където живееше Гуха, приятелят на Рама. Принцът спря на брега на Ганг и построи лагер. Слезе от колесницата си заедно с Шатругхна и отиде до речния бряг, където се поклони ниско в знак на почит. Заедно с брат си и съпругите на Дашаратха поднесе възлияние от Ганг на напусналата душа на царя.

Гуха беше видял приближаването на Бхарата и каза на съветниците си:
— Тази огромна армия прилича на безбрежно море. Виждам в далечината издигнато знаме с емблемата на Бхарата. Сигурно е дошъл, понеже желае злото на Рама.

Гуха реши, че Бхарата възнамерява да убие брат си, за да е сигурен, че никой няма да оспори правото му на трона. Като видя огромния брой хора, които го придружаваха, се изпълни със страх.

— Този принц или ще ни окове във вериги, или ще ни убие, щом разбере, че сме напълно предани на Рама – продължи той. – Нека мъжете ни приготвят оръжията си и облекат брони. Всяка лодка да е пълна със сто воини и да чака от другата страна на реката. Рама е нашият владетел и господар и трябва да направим всичко по силите си да му помогнем.

Гуха реши да отиде лично при Бхарата и да разбере какви са намеренията му. Като взе със себе си различни сладкиши и плодове, пое с главните си министри към палатката на принца. Щом приближи, Сумантра го видя и уведоми Бхарата.
— Насам идва Гуха, царя на Нишадха, придружен от хиляда воини. Той е приятел на Рама и познава гората отлично. О, благородни принце, позволи му да се срещне с теб, защото със сигурност знае къде се намира Рама.

Бхарата веднага нареди да го въведат в палатката му. Гуха се изправи пред принца и като се поклони смирено, каза:
— Това царство е твое, о, принце! Като приятел на Рама ти си и мой приятел, а също и мой господар. Бъди така добър да приемеш храната ми и да отседнеш при мен. Позволи на хората ми да забавляват армията ти довечера, а утре можеш да си тръгнеш освежен, за да изпълниш намерението си.

Бхарата видя, че Гуха е добронамерен. Остана удовлетворен от посрещането му, а също и от предаността му към Рама. Заговори ласкаво на владетеля на Нишадха:
— За мен е удоволствие да се запозная с теб, скъпи приятелю на моя брат. Доволни сме от любезното ти гостоприемство.

Бхарата посочи към Ганг.
— Чух, че Рама е поел в тази посока, о, царю, към мястото, където живее отшелникът Бхарадваджа. По кой път трябва да тръгнем, за да го намерим? Да преминем ли реката, или да вървим покрай брега ѝ?

Гуха се разтревожи. Гледаше надолу, докато отговаряше на Бхарата.
— Виждайки огромната ти армия, аз се изпълних със страх. Надявам се, че не желаеш злото на Рама. Ако наистина е така, моите лодкари ще те пренесат през реката и ще ти покажат пътя.

Бхарата успокои Гуха:
— Дано никога не дойде ден сърцето ми да се изпълни с лоши чувства към Рама. Не се съмнявай в мен, о, Гуха! Тук съм, за да върна брат си обратно в Айодхя. Славният Рама ми е като баща и копнея да го видя отново. Моля те, посочи ми местонахождението му, за да се поклоня в нозете му.

В очите на Гуха се появиха сълзи.
— Няма равен на теб на този свят, о, бисер сред мъжете! Кой друг би се отказал от властта над света? Със сигурност славата ти ще пребъде вечно! Почини си тази нощ, а утре аз ще организирам всичко.

Гуха се сбогува с Бхарата и принцът легна да спи. Мислейки си за Рама, бе завладян от мъка. Може би нямаше да успее да го намери. Изминали бяха месеци, откакто брат му бе заминал. Кой знае къде беше сега. Бхарата не можеше да спи. Мъката го затискаше като скала. Въздишаше и се въртеше в леглото си, обзет от мисли за Рама. Постепенно се развидели, а когато слънцето изгря, Гуха се върна.

Горският цар отново заговори на Бхарата. Разказа му как Рама бе прекарал тук една нощ, а после, след като бе намазал косата си, за да се сплъсти, бе поел с Лакшмана и Сита навътре в гората. Гуха показа накъде бяха тръгнали.

Като чу, че Рама е намазал косата си, Бхарата се обезпокои. Брат му едва ли щеше да се върне. Решението му да живее като аскет четиринайсет години сигурно беше непоколебимо. Обзет от тези мисли, Бхарата внезапно падна на земята с натежало сърце. Шатругхна вдигна брат си, който седна и заплака. Каушаля и Сумитра се приближиха бързо и започнаха да го успокояват. Бхарата овладя мъката си и се обърна към Гуха:
— Разкажи ми всичко за Рама. Каква храна ядеше? Къде спеше? Какво ти каза?

Гуха разказа на Бхарата как беше предложил на Рама най-различни отбрани ястия, но принцът ги бе отклонил с думите: „Не е редно владетелите да приемат милостиня. Ние сме тези, които трябва да я даваме на другите“.

Гуха обясни как Рама беше пил само вода, а после бе спал на легло от трева, приготвено от Лакшмана. Бхарата помоли да му покажат мястото, където бе спал Рама, и Гуха го отведе до дървото, под което още стоеше горската постеля. Като го видя, Бхарата възкликна високо:
— Уви, как е възможно някой като Рама да спи върху легло от трева! Той беше свикнал да спи във високи дворци, в стаи със златен под, застлан с най-скъпи килими. Как, след като винаги се събуждаше от сладките звуци на музикални инструменти и песни, сега го буди ревът на диви зверове?

Осъзнавайки колко тежък ще е животът в изгнание за Рама, Бхарата се разрида. Непоносимо му беше да мисли за тази несправедливост и се измъчваше още повече от факта, че той е причината. Гласът му се изпълни с болка:
— Това е абсурдно! Не може да е вярно! Сигурно сънувам! Вижте златните нишки, оставени от Сита – лежала е на тази трева и е допирала деликатните си ръце и крака до твърдата земя. Съкрушен съм, защото всичко това се е случило заради мен!

В ума на Бхарата нахлуха образи на Рама и Сита, облечени в горски дрехи и отслабнали от храненето само с корени и плодове. Заудря се по главата и се провикна:
— От днес и аз ще ходя със сплъстени коси и ще се обличам в дрехи от дървесно лико! Ще спя върху голата земя и ще ям само проста горска храна!

Бхарата още по-твърдо реши да намери Рама и да го върне в Айодхя, като остане в гората вместо него. След като преспа и втора нощ на мястото, където беше лежал Рама, нареди на армията да се приготви за път. Гуха докара петстотин големи лодки, екипирани с гребци и платна. Предложи на Бхарата и роднините му собствената си лодка. Част от лодките бяха пълни с жени, други – с коне, а някои – с колесници. Слоновете ги следваха с плуване, а знамената на гърбовете им се развяваха от вятъра. Много от войниците, чието оръжие се пренасяше от лодките, също плуваха.

Привечер цялото множество се събра отново от другата страна на реката. Като нареди да издигнат лагер, Бхарата заедно с Васищха и другите брамини отиде да потърси отшелническата обител на Бхарадваджа.

От почит към великия мъдрец Бхарадваджа, чието единствено богатство беше аскетизмът, Бхарата тръгна облечен в проста дреха и остави бронята и оръжията си. Водени от Васищха, принцът и съветниците му вървяха пеша и скоро пристигнаха в ашрама на мъдреца.

Веднага щом ги видя пред вратата си, мъдрецът стана бързо и нареди на учениците си да донесат вода, за да измие нозете им. Прегърна Васищха и благослови Бхарата, който беше паднал в краката му.

Бхарадваджа се взря в принца и позна, че е брат на Рама. С мистичната си сила мъдрецът беше разбрал, че Дашаратха е мъртъв. След като се поинтересува за положението в Айодхя, попита Бхарата:
— Какво те води толкова далеч и защо си изоставил тежкото задължение по управление на държавата? Заради действията на майка ти сега ти управляваш света като негов неоспорим владетел. Надявам се, че не си дошъл тук с някакви лоши намерения по отношение на безгрешния и съвършен Рама?

Думите на мъдреца пронизаха Бхарата в сърцето. Докато отговаряше с наранен глас, от очите му потекоха сълзи:
— Щом дори ти ми приписваш подобни намерения, горко ми! Изобщо не одобрявам действията на майка ми! Не мога да си представя, че някога ще навредя на Рама, нито че ще приема царството!

Виждайки, че никой няма да повярва в невинността му, Бхарата се изпълни с отчаяние. Допря длани и заговори умолително:
— Могъщият Рама е истинският владетел на тази земя. Дойдох тук да го върна в Айодхя. Ще падна в краката му и ще го накарам да се върне, а после ще остана вместо него в гората. О, всезнаещи Бхарадваджа, моля те, бъди благосклонен към мен и ми кажи къде се намира брат ми!

Искреността на Бхарата беше очевидна. Мъдрият Бхарадваджа се усмихна. Положи ръка върху главата на принца, който седеше пред него и ридаеше, и каза:
— Несъмнено знаех за твоето намерение. Говорех само за да усиля решимостта ти, а по този начин и славата ти. Ти си достоен член на царския род, о, принце, и винаги си служил на по-възрастните си роднини. Предаността ти към Рама е извън всяко съмнение.

Мъдрецът увери Бхарата, че ще му посочи местонахождението на брат му. Помоли го да пренощува в обителта му и да си тръгне на следващата сутрин. Бхарата прие поканата и тогава мъдрецът предложи да нахрани цялата армия. Удивен, принцът отвърна:
— Получихме предостатъчно от теб, о, любезни! Като горски жител трябва да предлагаш само прости плодове, а ти вече го направи. Армията ми е огромна и заема голямо пространство. Ако я докарам тук, ще унищожи святата ти обител.

Бхарадваджа се засмя и отвърна:
— Заповядай на армията си да дойде тук. Не бива да се съмняваш в способността ми да я нахраня, нито да се тревожиш, че тя ще създаде проблеми.

При тези думи на мъдреца Бхарата отстъпи. Изпрати един от хората си да доведе армията в обителта. Докато воините се движеха бавно през гората, Бхарадваджа седеше и медитираше. Произнасяйки ведически мантри, призова главните полубогове и ги помоли да посрещнат с добре дошли божествения принц и армията му.

Седнал в медитация, мъдрецът заговори на себе си:
— Нека свещените Веди осигурят на това място всякакви божествени напитки. Нека богът на луната донесе вкусна храна. Нека небесният архитект Вишвакарма построи подходящи помещения за настаняването на армията. Нека Индра изпрати всичките си апсари и гандхарви да забавляват войската.

След като Бхарадваджа призова различни висши същества чрез съвършено произнесени санскритски химни, те всички се явиха пред него. Задуха хладен, благоуханен бриз. От небето се изсипа дъжд от цветя, разнесе се божествена музика. Гандхарви пееха и свиреха на вина*, а апсари танцуваха. Сърцата на всички от свитата на Бхарата, които се бяха събрали в ашрама, се изпълниха с радост от красивите гледки и звуци навсякъде около тях.

* Вина е древен индийски струнен инструмент. – Б. пр.

Пред очите на всички цялата местност около обителта се преобрази. На радиус от четиридесет мили земята стана равна и се покри с мека синкава трева. Израснаха различни видове плодни дървета, обсипани със зрели плодове. Имаше манго, гуава, праскови, пъпеши и всякакви други меки и твърди плодове. Покрай потоци с кристалночиста вода се издигнаха големи бели къщи, обзаведени със столове и дивани. Появи се внушителен дворец, който приличаше на бял облак и имаше широк арковиден вход. В просторните сгради бяха наредени вкусни ястия и напитки.

С разрешението на Бхарадваджа Бхарата влезе в двореца, който бе украсен с безброй цветни гирлянди и напръскан с благоухания. Виждайки един златен трон, принцът само го обиколи и седна на стола до него в компанията на главните си министри.

Край двореца потекоха реки от подсладено мляко и сметана. Чрез мистичната сила на Бхарадваджа много дървета в обителта му оживяха и засвириха на различни музикални инструменти. Някои от тях приеха формата на джуджета и се заеха да обслужват пъргаво Бхарата и армията му. Появиха се хиляди златни съдове, пълни с най-различни видове храна. Виждаха се купчини вдигащ пара бял ориз, а също и бурета с млечни напитки и кисело мляко. Гърнета с мед и големи кани с омайни напитки стояха до тави с вкусни сладкиши.

Красиви млади момичета прислужваха на воините, като ги миеха и масажираха телата им с уханни масла. Небесните девойки, всички облечени в дрехи от чиста коприна, сервираха на мъжете ястия в златни чинии. Очаровани от щедрото гостоприемство, те се смееха шумно. Не спираха да възхваляват Бхарата и Рама, докато вземаха участие в най-различни развлечения. Макар да изяждаха и изпиваха огромни количества храна и напитки, установяваха, че не са се заситили. Чувстваха се свежи и пълни с енергия, а сетивата и умът им се възбуждаха все повече и повече. Дори армейските животни получиха отлични грижи и най-различни видове храна и напитки от небесните създания, призовани от Бхарадваджа.

Когато нощта свърши, воините видяха пред себе си многобройни тоалетни принадлежности. Появиха се съдове с топла вода, сапуни и кремове в сребърни и дървени бурканчета. Имаше в изобилие гребени, четки, талк и блестящи огледала, както и чисти дрехи, обувки и всякакви украшения. Докато мъжете се къпеха и обличаха дрехите и броните си, гандхарвите и апсарите си тръгнаха и се върнаха в небесата. Армията беше изумена от среднощните събития, които приличаха на сън. Воините се огледаха и видяха, че отшелническата обител отново изглежда както обикновено. Всичко беше изчезнало, останали бяха само небесните гирлянди, пръснати наоколо, които, макар и смачкани, бяха толкова свежи, колкото и предната вечер.

На разсъмване Бхарата отиде при Бхарадваджа след сутрешните му молитви. Принцът се поклони на мъдреца и го помоли за разрешение да потегли. Бхарадваджа му даде благословиите си и каза:
— Надявам се, че ти и твоите придружители прекарахте приятна нощ. Кажи ми, ако искаш да направя още нещо за теб.

Бхарата му благодари за гостоприемството и го помоли да му покаже пътя към колибата на Рама в гората. Мъдрецът се усмихна и каза:
— На около двайсет мили оттук има планина, наречена Читракута, която е пълна с пещери и горички. По северните ѝ склонове, обрасли в цъфтящи дървета, тече река Мандакини. Там, край тази река, ще намериш двамата си братя.

Докато мъдрецът говореше, Каушаля и Сумитра слязоха от колесницата си и докоснаха почтително нозете му. Благодариха му дълго, зарадвани, че ще видят Рама. Кайкеи също дойде при мъдреца и му се поклони засрамено, тъй като изпитваше вина. Поглеждайки я съчувствено, мъдрецът попита Бхарата:
— Моля те, кажи ми, кои са тези благородни жени?

Бхарата посочи Каушаля и обясни:
— Тази божествена жена е майката на лъвоподобния Рама. Тя е съсипана от скръб и изтощена от постене. Жената, която я е хванала под ръка, е прочутата Сумитра, майката на Лакшмана и Шатругхна, двамата велики герои.

После, изпълнен с гняв, Бхарата посочи Кайкеи.
— А тази тук е собствената ми майка, порочната Кайкеи. Заради нейните интриги великият император Дашаратха умря от мъка, а могъщият Рама сега живее в далечна планина.

Бхарадваджа, който знаеше намеренията на полубоговете и божествените планове на Върховния, каза на Бхарата:
— Не бива да укоряваш майка си, о, велики принце. Не я обвинявай, защото изгнанието на Рама е за благото на цялата вселена. Всъщност то ще донесе щастие на полубоговете, демоните и ришите, както и на всички останали.

Бхарата се изчерви силно. Беше пронизвал майка си с гневни погледи, а сега мъдрецът го порицаваше. Неспособен да овладее веднага чувствата си, той отмести очи и се опита да осмисли думите на Бхарадваджа. Стана от мястото си и обиколи почтително мъдреца. Получил разрешението му да тръгне, нареди на армията да се приготви за път и се качи в колесницата си. Гуха придружаваше двамата принцове. Когато огромното множество пое през гората, вдигна голям шум и изплаши елените и птиците, които живееха там. Напредвайки бавно към планината Читракута, всички мислеха единствено за Рама и копнееха да го видят.