Глава 11

В Ланка Равана беше изумен. Два пъти беше празнувал победата си и двата пъти се оказа излъган. Седеше замислен в двореца си. Маймунската армия се възраждаше от нищото. Беше буквално пометена от Индраджит, но внезапно се изправи на крака и продължи да се бие. А сега загинаха двамата непобедими синове на Кумбхакарна. Положението беше отчайващо. Демонският цар погледна към Индраджит. Този път той не биваше да се проваля. Равана заговори на сина си, всемогъщ като него:

— О, героични принце, двамата смъртни трябва да умрат! Макар да ги победи два пъти, по някакво чудо те избегнаха смъртта. Време е късметът им да ги изостави. Та ти победи самия Индра! Какво остава за двама човеци! Върви отново на бой, сине мой! Използвай всички средства, за да ги убиеш!

Индраджит потегли отново от Ланка, придружен от остатъка от ракшаската армия. След като пак обожава полубога на огъня на бойното поле, започна да възхвалява силата си.
— Двамата братя може да се смятат за убити! Днес ще постигна бърза победа за разтревожения си баща! Ще го зарадвам безкрайно и довечера ще спи спокойно!

Ракшаският принц използва мистичните си способности, за да създаде плътна завеса от мрак. Издигна се в небето и атакува ванарската армия, която изпадна в паника. Засипа я със стотици и хиляди стоманени стрели. Отново се прицели в Рама и Лакшмана. Двамата принцове се разгневиха от коварната му атака. Рама запламтя като огромен огън, подхранван обилно с гхи. Изви докрай големия си лък и изстреля смъртоносни позлатени стрели, които полетяха в небето към Индраджит. Използвайки Шабда астрата, оръжието, което откриваше невидими противници, Рама рани тежко демона. Видя как стрелите му падат на земята, червени от кръвта на ракшаса.

Индраджит се отдалечи от принцовете, като продължаваше да изстрелва стрели по маймуните и да ги избива с хиляди. Виждайки това, Лакшмана загуби търпение. Нагласи стрела на лъка си и се обърна към Рама:
— Сега ще използвам брахмастрата и ще я заредя със сила, достатъчна да унищожи всички ракшаси наведнъж! Повече няма да търпим наглостта им!

Рама се пресегна и го спря.
— Не бива да избиваме невинни създания без причина! – възрази той. – Ракшасите в Ланка са достатъчно наказани от атаката ни върху града им. Сега само ще избием остатъка от армията им. Аз лично веднага ще убия този Индраджит, стига да слезе на бойното поле поне за миг.

Рама заяви, че е дошло време за гибелта на Индраджит. Ракшасът нямаше да успее да избяга, дори да потърсеше убежище в най-отдалечения край на вселената. Принцът вдигна лъка си и погледна към небето.

Предугаждайки намеренията на Рама, Индраджит бързо се оттегли от бойното поле. Влезе в Ланка и започна да обмисля каква тактика да приложи, за да убие принца и брат му. Използвайки мистичните сили, създаде въображаема форма на Сита. Качи я в колесницата си и отново излезе на бойното поле, като този път остана видим в небето.

Хануман забеляза колесницата на Индраджит, теглена от демонични тигри, и се спусна към нея с планинска канара в ръце. Щом погледна нагоре обаче, видя че демонът държи в хватката си жена. Макар и красива, тя изглеждаше окаяна и нещастна. Носеше обикновена дреха, нямаше накити, а ръцете и краката ѝ бяха покрити с прах и кал. След като я огледа внимателно, Хануман позна, че това е Сита.

Под погледа на маймуните Индраджит извади меча си и сграбчи принцесата за косата. Започна да я удря и тя извика: „Рама! О, Рама!“

Виждайки това, Хануман се натъжи и от очите му закапаха топли сълзи. Упрекна гневно Индраджит:
— О, злонамерени, с тези действия само ще ускориш гибелта си! Макар да произхождаш от брамин риши, ти си жалък, безчестен и порочен. Как можеш да убиеш беззащитна жена, разделена от дома и от съпруга си, слаба, окаяна и търсеща закрила? Смъртта ти е близо! Скоро ще се спуснеш в мрачния и прокълнат свят, обитаван от най-долните същества.

Индраджит се изсмя. Пусна мнимата Сита, грабна лъка си и изстреля хиляда остри стрели по Хануман и другите маймуни. После сграбчи отново принцесата за косата и отвърна остро на Хануман:
— Сега ще убия тази, заради която всички дойдохте толкова далеч и се бихте така упорито! После ще се разправя с Рама и Лакшмана, както и с теб, о, маймуно! Не ме интересува дали действията ми ще ми донесат безсмъртие. Всичко, което причинява болка на врага, е добре дошло!

Индраджит замахна с меча си и разсече мнимата Сита на две. Изсмя се гръмко и се провикна към маймуните:
— Ето, Сита е убита! Всичките ви усилия да си я върнете бяха напразни! Бийте се, щом искате, но и вас ще ви постигне същата участ!

Демонът се издигна високо в небето, като внимаваше да не стои на едно място в златната си колесница. Хануман се изпълни с мъка и гняв. Нахвърли се диво върху ракшаса, пламтейки от ярост. Като не спираше да реве, застана пред демонската армия като огъня на вселенското разрушение. Грабна тежка скала и я запрати по колесницата на Индраджит, но демонът се издигна още по-високо и скалата не успя да го достигне. Падна на земята и премаза стотици демони, издълбавайки дупка в земята.

Хануман се изпълни с отчаяние. Огледа маймунската армия и се провикна:
— Спрете боя! Целта на нашата битка вече не може да бъде постигната – Сита е убита! Да се оттеглим и да попитаме Рама какви трябва да са следващите ни действия.

Маймуните напуснаха полесражението и се събраха около Рама и Лакшмана. Като видя това, Индраджит също се оттегли, отвеждайки демоните със себе си. Отправи се към светилище в една пещера, позната като Никумбхила. Там се зае да изпълни ритуала, който щеше да му подсигури победа в битката. Възславяйки могъщата богиня Кали, страховито въплъщение на материалната енергия, той направи в жертвения огън приношения от кръв. Демонът знаеше, че последната битка скоро ще настъпи. Брахма го беше дарил с благословия – ако изпълнеше ритуала в Никумбхила, щеше да остане абсолютно непобедим в битка и врагът му щеше да бъде разгромен. Времето за използването на тази благословия беше настъпило. Заобиколен от останалите ракшаси, Индраджит седна пред огъня и зарецитира свещените мантри.

На бойното поле Хануман изтича при Рама и му съобщи ужасната новина. Рама падна на земята и остана да лежи безчувствен като голямо дърво, отсечено в основата. Маймуните бързо донесоха хладна, ароматизирана вода и напръскаха лицето му. Обхванат от мъка, Лакшмана коленичи и привдигна Рама. Заговори на брат си със задавен глас:
— Каква е цената на добродетелния живот? О, Рама как може някой като теб да изтърпи толкова нещастия? Ако праведността носеше добри резултати, тогава това бедствие не би трябвало изобщо да те сполети. Всъщност, ако добрите и лошите постъпки водеха до праведност и съответно до липсата ѝ, то Равана би трябвало отдавна да е попаднал в ада, а ти да си се събрал със съпругата си. Какво е това, което влияе на всемогъщата съдба? Тя се ръководи от собствени правила. Каквото и да правим, все е недостатъчно, а резултатите от действията ни винаги са несигурни.

Лакшмана нададе жален вик. Помисли си за греховния Индраджит и очите му запламтяха гневно. Подкани Рама да се изправи и да отмъсти за Сита. Двамата заедно веднага щяха да унищожат напълно Ланка, с всичките ѝ сгради и граждани.

Докато Лакшмана говореше на брат си, пристигна Вибхишана. Той видя, че Рама е припаднал и главата му е в скута на брат му. Наоколо маймуните бяха потънали в скръб, лежаха на земята и плачеха. Вибхишана се отчая, като видя в какво състояние е Рама. Коленичи до Лакшмана и го попита какво се е случило. Принцът му каза за Сита.

Вибхишана се замисли за миг и поклати бавно глава.
— Новината за смъртта на Сита е толкова абсурдна, колкото и пресушаването на океана – заключи той. – Няма как Равана да позволи принцесата да бъде убита. Той е обсебен от желанието да я притежава. Макар че му говорих много за последиците от задържането ѝ, греховният демон изобщо не помисляше да ти я върне, о, Рама! Ти си бил измамен от коварния Индраджит. Уверявам те, че жената, убита от него, е само илюзия! Изобщо не се съмнявам в това!

Рама отвори очи и погледна Вибхишана. Ракшасът обясни, че Индраджит сигурно е създал илюзията, за да отслаби силите на Рама и да спечели време. Сега вероятно изпълняваше ритуал в светилището Никумбхила. Ако му позволяха да го завърши, щеше да е невъзможно да го победят. Нямаше време за губене. Маймуните трябваше веднага да отидат в светилището и да го спрат. Вибхишана предложи това да направи Лакшмана, а Рама да остане на бойното поле.

Все още сломен от мъка, Рама не разбра напълно думите на Вибхишана. Помоли ракшаса да ги повтори. Вибшихана му каза всичко отново и добави:
— Стани и недей да скърбиш! Все още можеш да си върнеш Сита. Нареди на армията си да тръгне с Лакшмана. Сигурен съм, че той ще успее да убие Индраджит със смъртоносните си стрели.

Вибхишана обясни на Рама каква благословия е получил Индраджит от Брахма. Имаше условие, според което, ако на Индраджит се попречеше да изпълни ритуала, той можеше да бъде убит. Ето защо демонът бе създал илюзията за смъртта на Сита. Очевидно беше целял да обърка напълно Рама и армията му за достатъчно дълго време. Вибхишана подкани Лакшмана да върви.
— Тръгвай, о, храбри! Победим ли Индраджит, това със сигурност ще бъде краят за Равана и армията му.

Рама се изправи и заговори на Вибхишана:
— Това, което казваш, е истина, о, нощни боецо. Мистичните и бойни умения на Индраджит са много големи. Дори полубоговете не могат да го видят, когато язди колесницата си в небето. Затова веднага трябва да бъде убит.

Рама се обърна към Лакшмана и му нареди да тръгне за Никумбхила. Вибхишана щеше да му покаже пътя, а най-силните маймуни, водени от Сугрива и Хануман, щяха да го придружат.

Лакшмана беше във възторг от заповедта. Наведе се и докосна нозете на Рама. Взе лъка и меча си и като застана готов за битка, прогърмя:
— Днес бързите ми стрели ще пронижат тялото на Индраджит и ще го разкъсат на парчета! Ракшасът може да се смята за мъртъв!

Рама произнесе благославящи ведически мантри, а маймуните закрещяха радостно. Следван от огромната варанска армия, Лакшмана пое към светилището Никумбхила. След като изминаха много мили, Вибхишана посочи ракшаската армия отпред. Индраджит я беше разположил около светилището и в далечината воините приличаха на голям черен облак, спуснал се към земята.

Маймуните и мечките грабнаха дървета и скали и тутакси нападнаха ракшаската армия. Демоните отвърнаха на атаката и небето между двете армии се изпълни с оръжия от всякакъв вид. Маймунската армия напредваше и започна да прегазва изненаданите от появата ѝ ракшаси. Те се разбягаха, крещейки уплашено. Завикаха към Индраджит да им помогне. Той се разгневи. Кой смееше да го напада по време на приношението му? Все още недовършил ритуала, демонът се изправи и излезе от светилището. Като видя бушуващата битка, бързо се качи на колесницата си и се присъедини към армията си.

Хануман ръководеше сражението и всяваше хаос сред демоните. Преби до смърт безброй ракшаси с огромно дърво. Те го обградиха и засипаха с порой от стрели, копия и мечове. Хануман посрещна оръжията им със смях и продължи да ги мачка с дървета и канари. Виждайки, че Хануман унищожава ракшаската армия, Индраджит нареди на колесничаря си веднага да го закара при него.

Когато Индраджит се появи пред Хануман, той го предизвика на двубой.
— Ела тук и ми покажи силата на оръжията си, о, злонамерени! Днес ще се простиш с живота си!
Индраджит взе лъка си и се приготви да стреля по Хануман. Виждайки това, Вибхишана каза на Лакшмана веднага да се заеме с демона. Лакшмана опъна лъка си, произвеждайки страховит звук. Индраджит се обърна и видя принца, който се провикна:
— Призовавам те на бой! Застани пред мен и се бий честно! Приготви се да загинеш, о, зли ракшасе!

Индраджит забеляза Вибхишана до Лакшмана и започна да го порицава сурово:
— Ти си позор за расата си, о, чичо! Как можеш да враждуваш с мен, който все едно съм ти син! Знаеш ли изобщо какво е добродетел? Ти изостави собствения си народ и премина на страната на врага. Като разкри слабите ми места, о, безсрамни, ти нанесе голяма вреда на собствения си брат. Явно не правиш разлика между добро и зло!

Вибхишана отвърна, че не споделя мнението му. Макар да принадлежеше към расата на демоните, не одобряваше греховните им постъпки, които ги забавляваха. Цитирайки текстове от Ведите, каза на племенника си:
— Трябва да изоставяш греховния си роднина, както се изоставя горяща къща. Няма по-голям грях от това да откраднеш чужда жена. Равана изгуби всякакво чувство за мярка, убивайки святи риши и водейки война с полубоговете. Сега, след като отвлече съпругата на Рама, чашата на греховете му преля. Скоро ще умре заедно с всичките си роднини. Но днес ти ще умреш пръв от ръката на Лакшмана.

Индраджит не обърна внимание на думите на чичо си. Вдигна украсения си лък и започна да се подиграва на Лакшмана, който се беше покачил на раменете на Хануман.
— Нима си мислиш, че ще издържиш на стрелите ми, заредени със силата на мълния? Ясно е, че вече си поел към обителта на Ямараджа! Ей сега ще те изпратя там заедно с всички тези маймуни!

Лакшмана се разгневи от хвалбите на Индраджит. Провикна се към него с гръмовен глас:
— Ти си силен само на думи, о, ракшасе! Онзи, който притежава истинско мъжество, не се хвали, а го показва с действията си. Героите не се бият невидими. Ти си крадец и страхливец. Ако имаш някакво мъжество, нека го видим днес! Ето, аз съм в обсега на стрелите ти!

Индраджит веднага изстреля десетки стрели, които съскаха във въздуха като змии. Улучиха Лакшмана и пронизаха бронята му. Принцът започна да кърви и пламтящ от ярост, заприлича на бездимен огън. Без никакво колебание извади пет стоманени стрели, изработени от злато и снабдени с орлови пера. Опъна докрай тетивата и ги изстреля към Индраджит. Те полетяха като лъчите на слънцето и улучиха демона в гърдите. Той отвърна с три свои стрели, които профучаха във въздуха, обвити в пламъци.

Двамата противници се биеха яростно – всеки търсеше бърза победа. Приличаха на два лъва, както стояха непоклатимо на бойното поле и се засипваха взаимно със стрели. Биейки се от раменете на Хануман, Лакшмана показваше голямо майсторство. Стрелите му се сипеха върху Индраджит от всички страни, поразявайки го като светкавици.

Ракшасът остана смаян от атаката на Лакшмана и се олюля в колесницата си. Възвръщайки равновесието си, се провикна към принца, за да го сплаши. Напомни му че вече на два пъти е бил победен от оръжията му. Сигурно Лакшмана бе забравил, иначе нямаше да е толкова безразсъден да застане отново пред него.

Ракшасът веднага прониза Лакшмана, Хануман и Вибхишана, всеки с по десет страховити стрели. Лакшмана се изсмя и започна да се подиграва на силата на демона.
— Стрелите ти са безполезни! Все едно ме удряш с цветя! Така само увеличаваш желанието ми да се бия!
Лакшмана покри ракшаса с бързо носещи се стрели. Те разкъсаха тежката му златна броня, която се свлече от него както звезди, падащи от небето. Индраджит се обля в кръв и заблестя като утринно слънце.

В отговор изпрати към Лакшмана хиляда стрели и разби бронята му. Двамата воини, целите пронизани от стрели, се биеха упорито вече няколко часа. Никой не отстъпваше, нито изпитваше умора. От небето се сипеше порой от стрели като проливен дъжд от есенни облаци. И двамата бяха изкусни с мистичните оръжия и ги изстрелваха и отбиваха отново и отново. В небето се сблъскваха плетеници от стрели и от тях излитаха пламъци и искри. Огромни огнени топки срещаха завеси от вода, а оръжията, предизвикващи свирепи бури, се отблъскваха от други, които създаваха непоклатими планини.

Дълго време се водеше ожесточена, люта битка. Земята се покри с гъст слой стрели, който приличаше на килим от свещената трева куша. Със стрели, пронизали всяка част на тялото им, двамата принцове кървяха обилно и приличаха на планини, обрасли в дървета и изпускащи от недрата си блестящи червени окиси.

Докато двамата се биеха, Вибхишана насърчаваше маймуните да водят битка с другите ракшаси. Припомни им, че демоните с Индраджит са единствените оцелели от армията на ракшасите. Изброи всички ракшаски герои, които бяха убити, и така повдигна духа на маймуните. Те заудряха по земята с опашки и оголиха ужасните си зъби. Стояха и се взираха напрегнато в ракшасите. За да ги насърчи, Вибхишана взе лъка си и започна да обстрелва врага със смъртоносни стрели. Ревящи като лъвове, маймуните се нахвърлиха на демоните и се разрази свирепа битка.

Лакшмана слезе от раменете на Хануман и маймуната се включи в сражението, като развъртя огромен ствол и покоси стотици ракшаси. Джамбаван поведе армията си от кръвожадни мечки право в сърцето на битката и тя се разпростря във всички посоки – маймуни, мечки и ракшаси се разкъсваха и удряха разярено едни други.

Лакшмана стоеше на земята с лице към Индраджит. Ракшасът остана в колесницата си и продължи да изстрелва тонове стрели към принца. Разгневен, Лакшмана изпрати четири стрели по четирите страховити тигъра, които теглеха колесницата на демона. Зверовете бяха улучени от стрелите му и колесницата спря. Лакшмана грабна стрела със сърповиден връх, прицели се в колесничаря на Индраджит и му отряза главата. Докато той падаше на земята, четири смели маймуни скочиха в колесницата на Индраджит и нападнаха четирите тигъра. Започнаха да ги блъскат и удрят, превръщайки ги в безжизнена пихтия, а после се върнаха обратно при Лакшмана.

Индраджит скочи на земята и се оттегли при другите ракшаси. Нареди им да удържат маймуните и да привлекат вниманието на Лакшмана. След това се издигна бързо във въздуха и се върна в Ланка, за да вземе друга колесница. Скоро се появи отново на бойното поле със златна колесница, снабдена с всякакъв вид оръжия. Изгаряйки от нетърпение отново да влезе в бой, Индраджит веднага нападна Лакшмана и Вибхишана, като в същото време изстрелваше безброй стрели по маймунската армия. Действаше толкова бързо, че беше невъзможно да се разбере кога вдига лъка; кога опъва тетивата; кога вади стрелите си и ги поставя на нея. Виждаше се само неспирният поток от остри стрели, летящи във всички посоки.

Индраджит разкъса на парчета хиляди маймуни. Те падаха с писъци на земята и се провикваха към Лакшмана, търсейки закрила. С пламтящи от гняв очи той изстреля пет стрели в права линия, които разбиха лъка на Индраджит. Виждайки този чутовен подвиг, полубоговете и ришите, събрани на небето, приветстваха Лакшмана. Принцът прониза Индраджит с още десет стрели, които минаха през тялото на ракшаса и паднаха на земята като червени змии, пропълзяващи в дупките си.

Плюейки кръв, Индраджит грабна друг лък и веднага изстреля сто стрели по Лакшмана. Те изсвистяха във въздуха, обвити в ярки червени пламъци. Лакшмана остана спокоен и пресрещна пламтящите оръжия със собствените си непогрешими стрели. Индраджит бързо изстреля дъжд от стрели към Лакшмана, но той ги отблъсна до една. Отговори на атаката на демона като отново отсече главата на колесничаря му със сърповидна стрела. Но макар да бяха лишени от водача си, конете на Индраджит продължиха да теглят колесницата, като се издигаха във въздуха и описваха различни кръгови движения.

Лакшмана демонстрираше изумителни бойни умения. Напълно покри колесницата на Индраджит със стрели, а после прониза всички демони около ракшаския принц. Индраджит отново се спусна и изстреля три стрели, които улучиха Лакшмана в челото и той заприлича на тривърха планина. Принцът веднага отвърна с пет пламтящи стрели, които се забиха с трясък в главата на ракшаса. Двамата противници, кървящи обилно заради раните си, приличаха на двойка дървета киншука, отрупани с цвят.

Докато Индраджит се олюляваше от нападението на Лакшмана, принцът изстреля бързо четири смъртоносни стрели, които убиха четирите коня на ракшаса. Демонът скочи от колесницата и хвърли по Вибхишана позлатено копие, което приличаше на небесна мълния. Вибхишана взе лъка си и прониза Индраджит в гърдите с няколко стрели, които произведоха гръмотевичен звук.

Индраджит изрева гневно. Взе от колчана си блестяща стрела, която беше получил от Ямараджа. Като видя, че ракшасът поставя мистичното оръжие на лъка, Лакшмана бързо призова оръжие, което бе получил в съня си от Кувера. Двамата кипящи от гняв противници опънаха тетивите с нагласените на тях божествени стрели. И двата лъка произведоха пронизителен звук, наподобяващ крясъка на двойка жерави. След като бяха изстреляни, двете стрели се сблъскаха с тътен във въздуха и излетяха към небето. В него лумна голям огън, обвит в кълба дим. Стрелите паднаха на земята, раздробени на стотици пламтящи парчета.

Лакшмана призова Варуна астрата, оръжието, управлявано от полубога на водите. Виждайки това, Индраджит го отблъсна с друго, заредено с божествената енергия на Шива. После използва Агни астрата, но тя беше възпряна от Лакшмана със Суря астрата, оръжие, заредено с огромната сила на слънчевия бог. Все така непоклатим на бойното поле, Индраджит постави дълга позлатена стрела на лъка си и зарецитира свещени мантри. Стрели, боздугани, мечове, брадви, чукове и други оръжия полетяха от лъка му със стотици. Без да трепне, Лакшмана призова оръжие, управлявано от полубога на вятъра, и веднага неутрализира оръжията на Индраджит.

Битката между човека и демона беше свирепа. И двамата изстрелваха безжалостно смъртоносните си оръжия и изпълваха небето със залпове от стрели. Никой не показваше признаци на умора и двамата кипяха от ужасен гняв. Навсякъде около тях маймуните и ракшасите се сблъскваха яростно в страховита, кървава битка. Полубоговете начело с Индра стояха под небесния балдахин заедно с великите риши. Молеха се на Вишну и даваха благословии на Лакшмана и ванарите, желаейки победата им.

Лакшмана видя множество поличби, сочещи победа, и реши, че гибелта на Индраджит е близо. След като помисли за миг, принцът призова божествената стрела, която бе получил от Рама и която преди бе принадлежала на Индра. Красивата блестяща стрела притежаваше невъобразима сила. Беше изработена от злато и скъпоценни камъни и снабдена с паунови пера. Имаше заоблени позлатени сглобки, големият ѝ стоманен връх беше плосък и широк, а острите му като бръснач ръбове бяха инкрустирани с диаманти. Когато Лакшмана постави стрелата на лъка си и опъна тетивата, призова божествената Индра астра, управлявана от царя на полубоговете. Вътрешно се помоли:
— Ако Рама винаги спазва думата си, ако е отдаден на праведността и притежава неповторима сила, нека тази стрела сложи край на живота на Индраджит!

Храбрият Лакшмана се съсредоточи и изстреля стрелата. Тя се понесе със свистене и бясна скорост към Индраджит и преди ракшасът да успее да направи каквото и да било, за да я отблъсне, отсече главата му. Красивата глава с искрящи обеци и с шлем, обсипан със скъпоценности, се търкулна на земята, окървавена и блестяща като злато. Синът на Равана се свлече на земята, а лъкът изпадна от ръката му. Всички маймуни и мечки, а също и Вибхишана закрещяха ликуващо; на небесата полубоговете, гандхарвите и ришите нададоха победен вик.

След като водачът им бе убит, ракшасите изгубиха всякакво желание да се сражават. Изпълнени с ужас, захвърлиха оръжията си и се разбягаха във всички посоки. Някои се втурнаха към Ланка, други се скриха в планинските пещери, трети скочиха в океана. Виждайки, че Индраджит лежи мъртъв, изчезнаха от бойното поле, както се скриват последните лъчи на залязващото слънце. Ракшаският принц лежеше на земята като угаснал огън.

На небето зазвучаха божествени барабани, разнесоха се песни на гандхарви и апсари. То стана ясно, а океанът – спокоен. Щом прахът на бойното поле се разнесе, от небесата заваляха златни цветя. Сиддхи, чанари и гандхарви слязоха долу, за да видят отблизо мъртвия ракшас. Маймуните скачаха от радост, ревяха шумно и приветстваха Лакшмана.

Заобиколен от Хануман, Джамбаван и Вибхишана, принцът се върна при Рама. След като го обиколи почтително, седна до него с лък в ръка, както Индра седи до Вишну. Рама се усмихна, знаейки, че Лакшмана е успял в трудната си мисия. Погледна с обич брат си. Вибхишана описа как е бил убит Индраджит. След като чу разказа на демона, Рама приветства Лакшмана и се обърна към него напълно удовлетворен:
— Слава, Лакшмана! Днес ти извърши велик подвиг! Без съмнение това осигури победата ни. Ти отряза дясната ръка на Равана и най-голямата му надежда за победа в битката. Сега, след като безжалостният и зъл Индраджит е убит, на бойното поле ще излезе греховният Равана и аз ще го изпратя в царството на Смъртта, заедно с цялата му армия.

Рама благодари на всички воини, помогнали на Лакшмана. Те се бяха сражавали храбро в продължение на три дни. Всички бяха тежко ранени. Самият Лакшмана имаше дълбоки рани от стрели, а тялото му беше обляно в кръв. Измъчваше го болка и дишаше тежко. Рама извика Сушена, маймуната лечител. Нареди ѝ да излекува Лакшмана и другите бойци с божествените билки. После всички останаха да почиват на бойното поле, очаквайки следващия ход на Равана.