Глава 2

В Ланка Равана беше събрал всичките си министри на съвещание. След като видя ужасното клане и разрушенията, причинени от Хануман, демонът заговори на съветниците си:
— Градът ни, който досега смятахме за непристъпен и непревземаем, претърпя големи поражения от една-единствена маймуна. Градините ми са унищожени, храмовете ни са осквернени, а някои от най-могъщите ракшаси са избити, сред тях и собственият ми син, принц Акша. Проклетата маймуна съвсем сама преобърна града ни с главата надолу.

Равана обгърна с поглед съветниците си. Помоли ги да помислят внимателно и да решат какви ще са следващите им стъпки. Демонският цар се безпокоеше. Беше сигурен, че много скоро Рама и армията му някак ще успеят да прекосят океана. А показаните от Хануман умения и сила бяха изумителни. Ако и останалите маймуни бяха като него…

Равана продължи:
— Разчитам на съвета ви, о, ракшаси! Знае се, че разумен е онзи, който, преди да предприеме нещо, търси съвета на мъдреците, познаващи добре писанията. Знае се също, че действащият необмислено и без да се съветва, скоро се проваля.

Всички генерали на Равана притежаваха изключителна сила, но им липсваха интелигентност и политическа далновидност. Не разбираха в пълна степен мощта на ванарите и заговориха презрително за тях. Започнаха да възхваляват собственото си мъжество, твърдейки, че Рама и армията му не заслужават внимание. Напомниха на Равана, че е побеждавал в битка полубоговете, гандхарвите, якшите, нагите, даитите, данавите и други противници. Дори беше взел надмощие над Яма, олицетворението на Смъртта. Защо да се бои от армия от човеци и животни?

Един от най-могъщите раксаши, Прахаста, се изправи и като допря почтително длани, заговори на Равана с глас, който отекна като гръм.
— Промъквайки се незабелязано в Ланка, Хануман ни завари неподготвени. Ако не ни беше изненадал, нямаше да напусне този град жив. Аз сам съм в състояние да очистя с лекота цялата земя от маймуните. Само ми нареди, о, господарю!

Друг могъщ ракшас на име Вирупакша стана и заговори яростно, вдигнал високо страховития си железен боздуган, опръскан с кръв.
— Защо трябва да търпим оскърблението на маймуните? Нареди ми и веднага ще тръгна на бой! Ще смажа Рама и Лакшмана с железния си боздуган и ще разбия маймунската армия. Няма да избягат от гнева ми, ако ще да се скрият вдън земя или да потърсят спасение в небесата!

Един ракшас предложи да използват хитрост: да се маскират като хора и да проникнат в армията на Рама. Щяха да се престорят на отряд, изпратен от брата на Рама – Бхарата. После останалите демони можеха да я нападнат от въздуха. Ванарите щяха да бъдат разкъсани на парчета от двойната атака както отвън, така и отвътре.

Един след друг най-видните ракшаси заявиха, че съвсем сами могат да победят Рама и войската му. Нека Равана остане спокойно в Ланка. Армията му щеше да прекоси бързо океана и да избие маймуните, преди още да са приближили града. Всички ракшаски генерали се изправиха разярени, вдигайки оглушителен шум в заседателната зала на Равана. Грабнаха лъкове, стрели, копия, пики и железни боздугани и го замолиха да им нареди да тръгнат на бой.

Тогава стана Вибхишана, по-малкият брат на Равана. Щом гласовете на другите демони утихнаха, той се обърна към царя на ракшасите:
— Разумният прибягва към сила само ако няма друг начин за постигане на целта му. Знае се, че силата успява само когато врагът е по-слаб, лишен от добродетели или обречен от собствената си неблагоприятна съдба. Рама е вечно нащрек и притежава безгранична сила. Той е въплъщение на праведността и получава помощ от полубоговете. Никой, който ни мисли доброто, не би ни посъветвал да нападнем принца.

Вибхишана не приличаше на другите ракшаси. Не споделяше тяхната невъздържаност и склонността им към разпуснат живот. Макар да беше кръвен брат на Равана, се отдаваше на медитация и беше добродетелен. Освен това знаеше за божествената природа на Рама. Заговори сериозно, загрижен за бъдещето на брат си:
— Забравихте ли как Рама се справи с Кхара и войските му? Припомнете си подвига на Хануман, който прескочи океана и разруши Ланка! Не подценявайте силата на Рама и неговите слуги!

Вибхишана посъветва Равана да върне Сита на Рама. В противен случай скоро щеше да стане свидетел на пълното разрушение на Ланка. Всички героични ракшаси щяха да загинат като пеперуди, погълнати от пламъците на огъня. Равана трябваше да следва пътя на праведността, ако искаше градът и расата му да оцелеят.

Равана изслуша брат си, без да възрази. Не хареса съвета на Вибхишана, но това го накара да стане по-предпазлив. Царят на демоните разпусна събранието и обяви, че ще реши какво да предприеме на другата сутрин.

По изгрев на следващия ден Вибхишана отново се срещна с Равана. Докато вървеше по обширните коридори в двореца на брат си, чу звука от ведически химни, припявани от ятудханите. С тях те благославяха царя на ракшасите да се сдобие с победа. Вибхишана знаеше, че Равана няма да постигне победа срещу Рама. Той трябваше да предотврати пълното унищожение на народа си, защото осъзнаваше, че то предстои.

Вибхишана влезе в покоите на Равана и поздрави брат си с приятни и успокоителни думи. Равана посочи с очи гравиран златен стол и Вибхишана седна, като не откъсваше поглед от царя. Беше изучил всички религиозни закони. Знаеше какво е правилно при всички обстоятелства и сега предложи добронамерен съвет на Равана:
— Откакто Сита бе похитена, в Ланка се появиха многобройни лоши поличби. Свещеният огън пращи и е обвит в дим. Млякото на кравите пресъхна. Конете цвилят жално, въпреки че са добре нахранени и обгрижени. В града се тълпят врани и надават остри крясъци. Чакали вият злокобно денем и нощем.

Вибхишана изброи още много лоши знамения и отново помоли Равана да върне Сита на Рама.
— Това ще е достатъчно да те спаси. Така ще спасиш и всички ракшаси и столицата си – увери го Вибхишана. – Дори да решиш, че преднамерено ти говоря така, защото имам някаква полза, не бива да пренебрегваш съвета ми, защото последиците за всички ни ще бъдат ужасяващи.

Равана седеше и клатеше глава. Изсумтя презрително и отвърна на брат си:
— Как може Рама да ме победи в битка? В никакъв случай няма да върна Сита. Днес на съвета ще дам заповед за сражение.

Вибхишана поклати печално глава. Беше безнадеждно. Царят на демоните вървеше неумолимо към собствената си гибел.

Равана каза на брат си, че е свободен, и известно време остана да размишлява. Трябваше да има Сита. През последните десет месеца беше опитал всичко, за да я прелъсти, и нямаше намерение да се отказва. Ако успееше да убие Рама, със сигурно щеше да я спечели. Но принцът не беше обикновен човек: това беше очевидно. А и ако всички маймуни бяха като Хануман, тогава го чакаше тежка битка. Все едно. Не можеше да става дума за позорна капитулация. Единствената възможност беше да се сражава до последно. Ако Рама беше обикновен смъртен, със сигурност щеше да бъде победен от ракшасите. Но ако беше самият Вишну? Е, поражение от ръцете на могъщ противник не е позорно.

Никакъв враг не бе в състояние да изплаши Равана. Той щеше да се бие. Демонът стана, за да отиде в заседателната зала, последван от поети, които рецитираха стихове в негова възхвала. Щом излезе от покоите си, Равана се качи на златна колесница и пое бързо по широката улица, която водеше към залата. От всички страни беше заобиколен от ракшаси, облечени в дрехи в най-различен стил и богато украсени с накити. Могъщите демони, способни да се разправят сами с десетки хиляди воини, надаваха яростни викове. Държаха в ръце най-различни оръжия и ги размахваха.

Когато Равана и генералите му приближиха залата, бяха посрещнати с мощно тръбене на тромпети и раковини. Докато демонът влизаше през голямата врата в залата, се разнесе биенето на безброй барабани. Прекосявайки златния под, Равана се запъти към кристалния си трон, покрит с еленови кожи. След като седна, заповяда да се събере целият военен съвет.

Бързи пратеници тозчас полетяха към всички части на града, за да извикат ракшаските пълководци. Щом чуха заповедта на Равана, могъщите демони се втурнаха към заседателната зала от всички посоки. Някои се бяха качили на големи колесници, други яздеха слонове, трети вървяха пеша. Бързо влязоха в залата като лъвове, влизащи в скалиста планинска пещера. След като се поклониха в краката на Равана, заеха местата си – всеки според ранга си. Както седяха и гледаха към своя цар, приличаха на васуси, наобиколили Индра.

Вибхишана седна до Равана на трон от злато. Когато демонският цар видя, че всички са тук и чакат мълчаливо, заповяда на Прахаста:
— Издай заповед за укрепването на защитните съоръжения на Ланка. Нека и четирите вида войски са в готовност, защото ни предстои тежка битка.

Прахаста веднага стана и даде нареждания на ключовите си ракшаси. Скоро се върна и докладва на Равана:
— Заповедта ти е изпълнена!

Тогава Равана се обърна към цялото събрание.
— Всички знаете какъв е дългът ви при подобни обстоятелства. Досега никога не сте се проваляли в изпълнението на заповедите ми. Искам да се радвам на царския си късмет вечно и да управлявам Ланка справедливо. Сега обаче сме заплашени от Рама и армията му заради Сита, която отвлякох. Не мога да се разделя с прекрасната принцеса, защото съм поразен от стрелите на любовта. Тя все още не е откликнала на ухажванията ми, но ми обеща, че след една година ще бъде моя. Затова на всяка цена трябва да отблъсна атаката на Рама. О, ракшаси, кажете дали одобрявате действията ми, или не!

Равана излъга за Сита. Принцесата с нищо не му беше показала, че ще го приеме, когато и да било. Той огледа събранието с десетте си глави, търсейки одобрението на командирите си. Не очакваше никой да спори с него, освен може би Вибхишана. Но внезапно се изправи могъщият му брат Кумбхакарна, изпълнен с ярост.

— О, ракшасе, сега искаш съвета ни, но попита ли ни, когато открадна Сита от Рама? – прогърмя той. – Действия, предприети без внимателно обмисляне и без търсенето на разумен съвет, водят единствено до провал. Поддавайки се на похот, ти отвлече Сита от Рама, а сега си изправен пред тежки последствия. За щастие аз съм твой доброжелател. Ще поправя неразумната ти постъпка като се изправя срещу Рама и Лакшмана на бойното поле. Не се страхувай и бъди спокоен. Двамата братя ще се простят с живота си още щом застанат пред мен.

Кумбхакарна беше могъщ като Равана, но веднъж бе подмамен от полубоговете да поиска от Брахма да спи непробудно половин година. В резултат Брахма му беше казал, че ще е буден само по един ден на всеки шест месеца. Случи се така, че съветът се провеждаше точно в този ден. На следващия той отново щеше да потъне в дълбок сън. Въпреки това беше предан на брат си и готов да му помогне с каквото може. Кумбхакарна беше умен и знаеше, че Рама е изключителен противник. Искаше да се бие с него, знаейки, че или ще се сдобие с голяма слава, или, което беше по-вероятно, ще умре славно от ръката на Рама. Но първо трябваше да го събудят.

Макар да остана огорчен от упрека на брат си, Равана му благодари за подкрепата. После Махапаршва, един от генералите на Равана, се изправи и му зададе въпрос:
— Господарю мой, след като красивата Сита е при теб, защо просто не ѝ се насладиш насила? Кой може да те спре да го направиш?

Тогава Равана разказа на събранието за отдавнашната случка с Рамбха.
— Това е тайна, която не съм разкривал досега – призна той. – Проклятието на Налакувера бе подсилено от думите на самия Брахма. Могъщият създател, на когото дължа силата си, заяви, че ако някога насиля жена, тозчас ще умра.

Равана обходи с поглед събранието. Ракшасите му бяха предани и готови да се бият с всякакви врагове заради него. Седяха и чакаха заповедите му. Царят на демоните започна да възхвалява силата си.
— Явно Рама не ме е виждал в сражение и не знае, че съм неудържим като бушуващ океан и бърз като вятър. Иначе нямаше да е толкова безразсъден да тръгне към Ланка. Не е виждал как лъкът ми изстрелва милиони стрели, подобни на пламтящи змии с раздвоени езици. Рама се кани да се изправи срещу самата Смърт, застанала разярена на бойното поле. Ще погълна принца с лекота! Ще разпръсна армията му, както слънцето разпръсква утринната мъгла!

Равана продължи да се надсмива над Рама още известно време. Когато най-после замълча, Вибхишана стана да говори. Знаеше, че е почти безнадеждно – Равана вече беше решил да се сражава – но трябваше да направи последен опит да вразуми брат си. Гласът му отекна в смълчаната зала, очакваща да чуе думите му:
— Кой уви огромната и силно отровна змия на име Сита около врата ти? Зъбите ѝ са сладките усмивки на принцесата. Тялото ѝ е гръдта ѝ; главите ѝ са петте ѝ пръста; силната ѝ отрова са мислите ѝ за Рама! О, Равана, не погубвай народа си! Преди да сме видели как огромни като планини маймуни се насочват към Ланка и стрели като мълнии пронизват главите на воините ни, върни Сита на Рама!

Вибхишана се опита по всякакъв начин да убеди брат си, че ще постъпи безразсъдно. Макар различни ракшаси да го порицаха, той настояваше, че единственият начин да спасят Ланка е като върнат Сита. Негов дълг беше да даде съвет, съобразен с интересите на господаря му. Нямаше да пренебрегне този дълг от слабост или страх, нито от желание да каже нещо ласкателно. Царският съветник, ако правилно разбира дълга си, трябва да дава на господаря си и съвети, които не звучат приятно. А умният владетел трябва да ги изслушва заедно с приятните и да им отделя същото внимание.

Индраджит започна да губи търпение и се разгневи на думите на Вибхишана. Каза сърдито:
— Как можеш да се наричаш ракшас, о, немощни чичо? Изглежда си лишен от кураж, енергия, мъжество, героизъм и дух! Тези двама мъже могат да бъдат убити от всеки ракшас, дори и от най-незначителния сред нас! Защо си се разтреперил от страх?

Индраджит започна да възхвалява силата си. Беше победил цялото небесно войнство начело с Индра, яхнал небесния слон Аиравата. Закле се, че ще убие лично Рама и Лакшмана. Вибхишана го порица със силни думи:
— Ти си още момче и интелигентността ти е незряла! Не можеш да различиш доброто от злото, скъпо дете. Макар да се наричаш син на баща си, всъщност си негов враг. Ти си злонамерен и заслужаваш смърт, защото съветът ти ще доведе единствено до гибелта на всички, които те слушат. Ти си объркан, глупав, зъл и невеж! Не разбираш силата на Рама! Никой сред полубоговете, даитите, данавите или ракшасите не може да издържи на пламтящите стрели, които той ще изпрати в битка.

Равана беше чул достатъчно. Нямаше да приеме съвета на Вибхишана. Сега искаше единствено да влезе в битката, която го очакваше. Заговори яростно:
— По-добре да живея с разгневена змия, отколкото с някого, който, макар да се представя за приятел, всъщност е в съюз с врага! Известно е, че роднините обикновено презират царя си, дори да изпълнява всичките си задължения. Най-голямата опасност се крие в собствените ни роднини, о, позор за народа ни, защото може да се обърнат срещу нас по всяко време. Макар да си ми брат, ти не заслужаваш обичта ми! Онзи, който дарява с любов недостойните, получава само скръб!

Равана даде воля на гнева си, като обиждаше по всякакъв начин Вибхишана. Изрева, че ако не му е брат, би го убил за думите му.

Вибхишана осъзна, че не може да направи нищо, за да помогне на горделивия цар на демоните. Изправи се заедно с четиримата си министри, които му бяха верни последователи и приятели. Заставайки внушително с боздуган в ръка, заговори на Равана:
— Ти, който се обърна към мен с остри думи, си заблуден, о, царю! Говори каквото искаш, но се вижда, че си загубил интелигентността си. Лесно се намират ласкатели, о, Равана, малцина са онези, които изричат неприятните истини. Обреченият от съдбата не обръща внимание на разумните съвети, предложени му от доброжелатели. Аз направих всичко по силите си, за да те спася от сигурна гибел. Остани с мир! Не мога повече да търпя обидните ти думи, макар че си по-голям от мен. Сбогом! Аз си тръгвам!

Вибхишана излезе от заседателната зала, придружен от четиримата си съветници. Равана се зарадва, че брат му си тръгва, и не направи опит да го спре. Сега нямаше никого, който да се противопоставя на желанията му. Издаде заповед всички да се готвят за битка.