Глава 3

Вибхишана беше решил да се присъедини към Рама. Прекоси океана и пристигна в лагера на принца за по-малко от час. Интелигентният ракшас остана във въздуха и помоли да се срещне с водача на маймуните. Сугрива дойде веднага. Като видя петимата огромни ракшаси в небето, облечени с брони и украсени с божествени скъпоценности, той се обезпокои. Дали не идваха да нападнат маймуните? Може би това беше някоя от коварните им тактики, които толкова обичаха. Сугрива се вгледа внимателно във Вибхишана. Ракшасът приличаше на планина или облак и съперничеше на Индра по великолепие. Всичките петима ракшаси държаха различни оръжия.

Сугрива заговори на Хануман:
— Сигурен съм, че тези демони имат лоши намерения. Нека се въоръжим със скали и дървета. Ще скочим във въздуха и ще ги довършим бързо, преди да успеят да изпълнят плана си.

Докато Сугрива говореше, Вибхишана се обърна към него:
— Има един порочен ракшас на име Равана. Аз съм брат му Вибхишана. Той отвлече съпругата на Рама, като използва мистичните си сили и измама. Макар че постоянно го съветвах да върне принцесата, демонът не пожела да ме чуе. Затова дойдох да потърся закрилата на Рама.

Вибхишана помоли маймуните да уведомят Рама за идването му. Все така изпълнен със силно съмнение, Сугрива отиде при принца и каза:
— Един от враговете ни се появи неочаквано. Несъмнено търси възможност да ни убие, когато сме неподготвени. Може да е шпионин. Нищо чудно наоколо да има и други ракшаси. На демоните изобщо не може да им се вярва. Моля те, кажи ни как да се разправим с него!

Сугрива съобщи на Рама името на Вибхишана и кой е той, както и какво е казал. Царят на маймуните беше сигурен, че Вибхишана има лоши намерения и е изпратен от самия Равана. Предложи веднага да убият и него, и спътниците му.
Рама го изслуша внимателно. Погледна към останалите маймунски военачалници, които седяха наоколо.
— Чухте думите на Сугрива. Какво мислите?

Всеки от тях даде мнението си. Всички смятаха, че трябва да се отнасят към Вибхишана много предпазливо и с подозрение и че е необходимо той да бъде разпитан и подложен на проверка, преди да му се доверят.

Тогава Рама се обърна за мнение към Хануман. Маймуната беше изучила основно писанията. Тя се поклони на принца и отговори:
— Макар да си напълно способен сам да познаеш намеренията на ракшаса, търсиш мнението ми от скромност и любезност. Затова ще ти кажа какво мисля в случая. Според мен трябва да приемем Вибхишана в редиците си. Не смятам, че планира да извърши нещо коварно.

Хануман заяви, че не е доловил никаква измама в думите или изражението на Вибхишана. Ако някой има зли намерения, това винаги си проличава в изражението му. Според Хануман Вибхишима мъдро бе преценил, че целта на Рама е по-висша от тази на Равана. Изглеждаше, че демонът е почтен и иска да помогне на Рама.

След като даде мнението си, което се различаваше от това на останалите, маймуната попита Рама какво е неговото мнение. Принцът благодари на всички за предложенията и каза:
— Не мога да изгоня някого, който търси закрилата ми. Каквито и да са намеренията му, няма да го отпратя. Подобни постъпки не се порицават от благочестивите хора.

Сугрива се разтревожи от решението на Рама. Още беше сигурен, че Вибхишана е враг. Царят на маймуните отново се опита да убеди Рама:
— Какво значение има дали намеренията му са добри, или лоши? – подхвана той. – Ракшасът си е ракшас и винаги ще е верен на природата си. Освен това как можем изобщо да му се доверим, щом е способен да изостави собствения си брат?

Сугрива искаше да пленят или дори да убият Вибхишана. Ракшасът беше брат на Равана. Съюзът му с Рама нямаше да изкорени дълбоката му привързаност към собствения му народ. Сугрива погледна нетърпеливо към Рама, който се усмихна и отговори нежно:
— Опасенията ти имат основание, о, благородни ванаре, но аз обмислих всичко. Дори демонът да е злонамерен, как би могъл да ни навреди? Мога да унищожа цялата ракшаска орда само с едно свое движение. Не бива да се боим. А и винаги трябва да следваме свещените напътствия.

Рама обясни, че според писанията дори враговете трябва да бъдат приети любезно. Ако някой дойде да търси закрила, си длъжен да му я дадеш дори с цената на живота си. Няма значение дали намеренията му са добри, или лоши. Ако просител бъде отпратен и в резултат на това загине, това ще унищожи всички духовни заслуги на отпратилия го. Подобно отхвърляне е голям грях. Рама завърши:
— Ако някой дойде и ми каже „твой съм“ дори веднъж, ще го приема завинаги и ще го закрилям от всякакви беди. Заклевам се тържествено пред всички вас! Дори самият Равана да дойде при мен, няма да му откажа закрила! Доведете тук Вибхишана, защото вече съм решил да го приема!

Всички присъстващи се трогнаха дълбоко от думите на Рама. С просълзени очи Сугрива възкликна:
— Нищо чудно, че говориш по този начин, о, Рама! Ти знаеш най-добре кое е правилно и никога не се отклоняваш от пътя на праведността! Съмненията ми изчезнаха! Нека Вибхишана се радва на приятелството ти наравно с всички нас!

Сугрива предаде на Вибхишана какво е казал Рама. Успокоен, ракшасът се спусна на земята заедно с преданите си съмишленици. Застана пред Рама и се поклони ниско, докосвайки краката на принца с обсипаните си със скъпоценни украшения ръце. После коленичи и се обърна почтително към Рама:
— Аз съм Вибхишана, по-малкият полубрат на Равана. Оскърбен от него, дойдох тук, като изоставих семейството, приятелите и дома си. О, Рама, ти си единственото убежище на всички живи същества. Сега животът ми зависи изцяло от теб!

Рама погледна Вибхишана с любов. Заговори успокоително на ракшаса и го поздрави с добре дошъл. След това го попита за силата и слабостите на Равана.
— Моля те, кажи ми всичко, което знаеш за Равана и Ланка.

Вибхишана осведоми Рама за благословията, която беше получил Равана. Описа мощта на главните му пълководци – Кумбхакарна, Индраджит, Прахаста, Маходара и други. Всички те бяха способни да се изправят срещу най-силните воини, били те и полубогове. Заедно с тях Равана се бе сражавал с четиримата пазители на вселената и ги беше победил всичките.

Рама отвърна на Вибхишана:
— Чувал съм за всички тези подвизи на Равана, които ти описа съвсем вярно. Сега ме чуй! След като убия десетглавия ракшас заедно с всичките му последователи, ще те провъзглася за цар на Ланка. Това не подлежи на съмнение! Кълна се в тримата си братя, че няма да се върна в Айодхя, преди да унищожа Равана заедно със синовете, роднините и народа му!

Вибхишана отново се поклони на Рама и обеща да му помага по всякакъв начин в предстоящото сражение. Принцът нареди на Лакшмана веднага да отиде да донесе морска вода. С нея помаза Вибхишана като владетел на Ланка. Виждайки тази проява на благородство, всички маймуни заскачаха радостно, като ревяха и крещяха, а Вибхишана седеше със сведена глава.

После Хануман отиде при него и го попита дали е възможно армията да прекоси океана. Като помисли малко, Вибхишана предложи Рама лично да помоли бога на океана да му разкрие начина за това. Океанът бе изкопан от велик цар от династията на Рама и божеството несъмнено щеше с желание да откликне на молбата му. Принцът беше удовлетворен от съвета на Вибхишана и пръсна малко трева куша на океанския бряг. Седна върху нея и започна да се моли на бога на океана да му се разкрие.

Докато Рама седеше на брега, над ванарската армия прелетя шпионин на Равана. Видя големината и мощта ѝ и побърза да се върне в Ланка. Падна в краката на демонския цар и го осведоми:
— Към града ни се е насочила огромна армия от маймуни и мечки, подобна на дълбок и необятен океан. Разпростряла се е на сто мили във всички посоки. Начело на армията са двама могъщи принцове, Рама и Лакшмана. В момента са се разположили на лагер на брега и търсят начин да прекосят океана.

Равана се обезпокои. Нареди на демон на име Сука да отнесе вест на Сугрива.
— Кажи на маймуната, че няма да спечели нищо, като нападне Ланка – заповяда му той. – Аз не съм му сторил нищо. Какво значение има за него, че съм отвлякъл Сита?

Равана нареди на Сука да разубеди Сугрива. Невъзможно беше маймуните и мечките да победят ракшасите. Дори полубоговете не можеха да унищожат Ланка; тогава как биха успели няколко обикновени смъртни? По-добре да се приберат мирно в собствените си царства.

Могъщият Сука се превърна в голяма птица и прелетя бързо океана. Спусна се над маймунската армия и намери Сугрива. От въздуха ракшасът му предаде думите на Равана, но докато говореше, маймуните скочиха към него и го смъкнаха на земята. Започнаха да го удрят яростно. Сука се провикна към Рама да го спаси.
— Само пратеник, който е изказал собствено мнение, а не това на господаря си, заслужава да умре! О, Рама, аз предадох добросъвестно съобщението на Равана, затова не бива да ме убиваш!

Рама нареди на маймуните да пуснат Сука. Демонът отново се издигна във въздуха и попита Сугрива за отговора му. Маймунският цар каза на ракшаса:
— Нека Равана знае, че не съм му нито приятел, нито доброжелател. Той се превърна в противник на Рама и следователно е и мой заклет враг. Заради отвличането на Сита демонът заслужава смърт от ръката ми и тъкмо това ще получи много скоро.

Сугрива продължи и каза, че Равана няма да успее да избяга, дори да потърси убежище в най-отдалечения край на вселената. Със сигурност щеше да бъде убит въпреки цялата си ракшаска мощ. Демонът не можеше да се сравнява с Рама и армията му. И очевидно му липсваше мъжество, тъй като бе отвлякъл Сита в отсъствието на принца. Сега в лицето на Сугрива и армията му го очакваше голяма беда.

След като Сука си тръгна, Рама седна съвсем близо до океана. Започна да медитира съсредоточено, насочвайки мислите си към бога на океана Самудра, и търпеливо зачака той да му се яви. Минаха три дни и три нощи, Рама продължаваше да седи неподвижно на брега, ала божеството на океана не се появяваше. Принцът се разгневи и заговори на Лакшмана:
— Погледни само колко е суетен този полубог! Макар да седя тук и смирено да моля за аудиенцията му, той не се явява. Уви, недобронамерените възприемат търпението, смирението и любезните думи за слабост. Светът се отнася с уважение само към ония, които са нагли, груби и налагащи строги наказания. О, Лакшмана, нито славата, нито победата в битка могат да бъдат спечелени чрез преклонение. Затова ще се изправя срещу божеството с лъка и пламтящите си стрели. Още днес ще пресуша океана! Маймуните ще стигнат пеша до Ланка! Сега ще видиш на какво съм способен!

Рама беше много разгневен на Самудра. Изправи се оскърбен на брега и опъна големия си лък. Очите му бяха зачервени и целият пламтеше като огъня на вселенското разрушение. Веднага изпрати стотици стрели към океана, който зарева и закипя. Облаци пара покриха повърхността му. В него се замятаха дълги, гърчещи се морски змии и големи тъмни китове. Надигнаха се огромни вълни, големи колкото планината Мандара. Макар да се намираха дълбоко в океана, данавите и нагите се обезпокоиха и завикаха изплашено.

Лакшмана се втурна към Рама и задържа лъка му.
— Няма нужда да демонстрираш силата си, братко! – възпря го той. – Мъже като теб не бива да се поддават на гнева! Сигурен съм, че можеш да постигнеш целта си без подобно насилие!

От небето невидимите риши се провикнаха:
— О, Рама, спри! Усмири гнева си!

Но гневът на Рама не утихваше. Той постави на лъка си голяма златна стрела и започна да изрича мантри, с които да призове брахмастрата. Опъвайки силно тетивата, се взря гневно в бушуващия океан. Внезапно небесата се обвиха в тъмнина, задухаха яростни ветрове. Проблеснаха мощни светкавици, земята затрепери. Океанът се надигна в радиус от десет мили, достигайки огромни височини. Рама стоеше неподвижно със стрела, насочена към водата.

После внезапно Самудра се яви пред погледа на всички. Приличаше на слънце, което изгрява от океана. Блестеше като лъскава черна перла и беше отрупан с искрящи златни накити. Носеше червена роба и гирлянда от червени цветя, а очите му приличаха на големи лотоси. Венец от божествени цветя украсяваше главата му. На гърдите си имаше огромен скъпоценен камък, който пръскаше наоколо бяла светлина. Заобиколен от множество речни богини, Самудра приближи Рама и остави пред него голяма купчина от блестящи скъпоценни камъни, взети от океанските дълбини. Заговори с мелодичен глас:

— Всяка природна стихия има своето естествено състояние, о, Рама! В природата ми е да бъда безбрежен и непрекосяем. Не искам да се отклонявам от нея, било то от любов или страх. Но все пак ще ти кажа как мога да бъда преминат. Маймуната на име Нала е син на Вишвакарма, архитекта на полубоговете. Тя знае как да построи над мен мост, който аз ще крепя.

Самудра увери Рама, че армията му може да прекоси океана без страх. Той щеше да се погрижи кръвожадните същества в океанските дълбини да не я нападат. Рама продължаваше да стои, готов да изстреля стрелата си. Но остана удовлетворен от думите на бога на океана и отвърна:
— Ще сваля безпогрешната си стрела! Къде да я изпратя сега, о, обител на Варуна?

Самудра помоли Рама да я изстреля в част от водите му на север. Там живееха множество греховни демони и полубогът не искаше да бъде замърсен от допира им. Рама се съгласи и изстреля огнената си стрела в тази посока, пресушавайки тази част на океана. След това Самудра изчезна.

Нала прие с възторг задачата, която му предстоеше. Обясни на Рама, че Вишвакарма, архитектът на полубоговете, го е дарил с благословия и той притежава същите способности като него. Нала беше убеден, че може да построи моста. Поиска да му донесат необходимите материали. Маймуните заскачаха радостно наоколо и се заловиха за работа с голяма енергия.

Скоро на брега бяха струпани хиляди дървета и купища камъни. Нала нареди да ги хвърлят в океана и в него се издигнаха големи вълни. Като използваше лиани, за да прави измерванията си и да очертава прави линии, скоро построи моста над океана, който позволи във водите му да плават дори големи канари. Като свързаха в едно дървесни стволове, камъни и тръстики, маймуните изградиха път към Ланка. Още първия ден построиха повече от сто мили. Завладени от все по-голям ентусиазъм, на втория построиха сто и петдесет, а на третия – почти двеста. По този начин мостът бе завършен само за пет дни и стигна точно до бреговете на Ланка. На южния бряг на града застанаха Вибхишана и министрите му, с боздугани в ръце, готови да отблъснат ракшасите, които се опитат да нападнат моста.

Полубоговете и гандхарвите, а също и божествените риши се удивиха, когато видяха съоръжението. Беше широко осемдесет мили и дълго осемстотин. Маймуните и мечките поеха по него, крещейки ликуващо. Понесоха се към Ланка подобно на мощно наводнение. Най-отпред бяха Рама и Лакшмана, върху раменете на Хануман и Ангада. Скоро стигнаха край Ланка и наредиха на армията да се разположи на брега.

Рама седна с Лакшмана и Сугрива. Каза на маймунския цар да приготви войските си за сражение. Заговори за злокобните поличби, които бе видял.
— Духат ветрове, пълни с прах. Земята се тресе, а дърветата падат. Тъмни облаци тътнат и от тях вали кървав дъжд. Обърнати с лице към слънцето, кръвожадни зверове надават свирепи крясъци.

Рама изброи много знамения, които според него предсказваха гибелта и на двете армии.
— Скоро прославени герои и от двете страни ще бъдат убити – завърши тъжно Рама.

Сугрива нареди армията във военна формация. Тя се пръсна и обгради града на ракшасите от изток до запад. Приближавайки Ланка, воините чуха отвътре гръмко биене на военни барабани. Зарадвани от бойните звуци, маймуните зареваха шумно, заглушавайки барабаните. Щом чуха ужасяващите викове, демоните стиснаха оръжията си още по-здраво.

Рама се загледа в Ланка и усети как го пронизва болка заради Сита. Сега тя беше съвсем близо. Злонамереният Равана също се намираше в града и измъчваше скърбящата принцеса. Рама изгаряше от нетърпение да се изправи пред него. Заговори на Лакшмана:
— Ето го великолепният град Ланка, построен отдавна от Вишвакарма! Прилича на небе, пълно с бели облаци.

Рама нареди на армията да се разположи в човешка формация, с оръжия, насочени към Ланка. Най-могъщите маймуни заеха различни ключови позиции. Самият Рама заедно с брат си застана начело на формацията. Маймуните грабнаха гигантски дървета и камъни и закрещяха:
— Да разрушим града до основи!