Глава 4

В Ланка Равана получи доклади от шпионите си, че маймуните са се стекли около града. Ужасеният Сука го осведоми, че армията на Рама е безчислена и могъща. Посъветва го веднага да върне Сита на съпруга ѝ. Предложението му изпълни с ярост Равана.
— Няма да върна Сита дори всички полубогове на небето да застанат пред портите на Ланка! – изрева той. – О, кога стрелите ми ще се понесат към Рама като пчели към цветята напролет? Както изгряващото слънце изличава звездите, така ще залича армията му.

Равана не спираше да възхвалява могъществото си. Нямаше намерение да сключи мир с Рама. Демонът самоуверено твърдеше, че никой не може да се сравнява с него.

Въпреки това Равана беше впечатлен от факта, че армията бе прекосила океана, построявайки голям мост. Нуждаеше се от по-внимателна преценка на мощта ѝ и нареди на Сука и на още един ракшас, Сарана, да проникнат сред вражеските редици.
— Маскирайте се добре и разберете точно колко голяма е армията. Открийте кои са генералите и съветниците на Рама. Докладвайте ми кой е главнокомандващият им.

Сука и Сарана се предрешиха като маймуни и проникнаха дълбоко сред войските на Рама, но не успяха да стигнат до края им. Маймунските сили заемаха гори, планини, реки и равнини, докъдето поглед стигаше. Простираха се назад към моста и по целия път до отсрещния бряг и не спираха да прииждат. Шумът, вдигнат от армията на Рама, беше оглушителен и изпълни сърцата на ракшасите със страх.

Докато двамата съгледвачи се движеха сред войниците на принца, Вибхишана ги забеляза. Нареди да ги заловят и да ги изправят пред Рама. Маймуните ги ритаха и удряха, докато ги влачеха към принца, а ужасените ракшаси се бояха за живота си. Допряха почтително длани и се примолиха на Рама:
— Скъпи господарю, ние сме двама шпиони, изпратени от Равана да узнаем всичко за армията ти. Моля те, пощади ни!

Рама се засмя от сърце и отвърна:
— Не се страхувайте за живота си, о, нощни съгледвачи! Ако сте видели цялата армия, веднага се върнете при Равана. Ако ли не, ще накарам Вибхишана да ви покаже каквото искате да знаете. После предайте съобщението ми на царя си.

Рама искаше Равана да е напълно осведомен за огромната войска, която обграждаше града му. Може би безразсъдният демон щеше да размисли. Принцът помоли шпионите да разкажат на господаря си за цялата му сила. На следващия ден Равана щеше да види как стрелите на Рама разрушават Ланка с всичките ѝ защитни стени и съоръжения. Принцът заяви, че по изгрев ще излее ужасния си гняв върху ракшасите.

Двамата шпиони бяха освободени и хукнаха обратно към града. Застанаха разтреперани пред Равана и заговориха:
— Според нас дори само Рама и Лакшмана са способни да унищожат Ланка заедно с крепостните стени, дворците и всички ракшаси. Славата и мощта на двамата братя е безгранична. Обединили са се с армия от ванари, които изглеждат страховити и надават радостни викове в очакване на сражението. О, господарю, откажи се от политиката на противопоставяне, докато все още има време! Върни Сита на Рама!

Равана изрева гневно. Страхливите му пълководци отново предлагаха нещо, на което нямаше да се съгласи никога. Повтори, че Ланка е непристъпна дори за небесните обитатели, какво да говорим за няколко маймуни. Шпионите очевидно се бояха, защото маймуните ги бяха измъчвали, но Равана никога нямаше да се поддаде на страха, при никакви обстоятелства! Последван от Сука и Сарана, той се качи на последния етаж в двореца си, за да види лично маймунската армия.

Застана най-горе в снежнобелия си дворец, който беше висок колкото десет големи палми, и се огледа наоколо. Близо до градските стени видя океан от маймуни и мечки. Насочи поглед към предните редици на армията и попита Сарана за имената на военачалниците. Сарана отвърна:
— Гигантската маймуна, която стои с лице към Ланка и реве като разярен бик, е Сугрива, царят на ванарите. Онази до него, която прилича на тъмен буреносен облак, е Нила, военачалникът на Сугрива. Огромната маймуна, която крачи напред-назад и не спира да се прозява в гнева си, е Ангада, престолонаследникът. Ето го и Хануман, който сам нанесе огромни щети на Ланка. Ти вече го познаваш.

Сарана продължи да описва всички могъщи маймунски генерали, като ги посочваше един по един. Изпълненият с благоговение ракшас възхваляваше армията на Рама, която според него беше непобедима.

Равана се вгледа внимателно в най-знатните маймуни. Всички стояха непоколебимо с лица, обърнати към града. Размахваха дебели дървета и скали, наподобяващи планински върхове, и надаваха нетърпеливи викове в очакване на битката. Зад тях се простираше огромната армия, изпълваща всяка видима част от остров Ланка. Равана видя и Рама, и Лакшмана, които блестяха като слънцето и луната. Наблизо беше застанал Вибхишана, стиснал боздугана си и заобиколен от четиримата си министри.

Демонският цар, разтревожен и разгневен, заговори остро и сърдито на двамата съгледвачи, които стояха с ниско наведени глави.
— Как се осмелявате да възхвалявате вражеските сили в мое присъствие? И двамата сте си изгубили ума! Не познавам по-невежи воини! Чудя се как досега съм опазил Ланка с глупави министри като вас! Би трябвало веднага да ви убия! Всичките ви досегашни заслуги не са достатъчни да уталожат гнева ми! Махайте се от очите ми! Не искам да ви виждам повече!

Равана нареди да доведат бързо други съгледвачи. Заповяда им да идат сред армията на Рама и да се опитат да узнаят точния боен план на противника. Трябваше да научат всичко за Рама: кога спи, кога яде, какви са навиците му. Равана беше уверен, че ако получи тази информация, ще може да отблъсне армията му.

Шпионите, водени от демон на име Сардула, тръгнаха бързо, подчинявайки се на заповедта на Равана. Щом стигнаха до върха на планината Сувала, спряха и огледаха армията на маймуните. Ракшасите се ужасиха при вида на безчислената войска. Докато приближаваха армията, отново бяха разпознати от Вибхишана, който беше постоянно нащрек за шпиони на Равана. Маймуните набиха жестоко демоните и ги завлякоха пред Рама, но състрадателният принц отново нареди да ги пуснат.

Ракшасите се втурнаха назад към Ланка. Задъхани и изпълнени с ужас, се свлякоха в нозете на Равана. Демонският цар се обърна към Сардула:
— Изглеждаш блед, о, могъщи раксаше! Нали не си попаднал в ръцете на разгневените врагове?

Сардула отвърна с отпаднал глас:
— О, господарю, невъзможно е да шпионираш тази армия! Отвсякъде я пазят маймуни, огромни като планини и предвождани от непобедимия Рама. Няма как да им зададеш дори един-единствен въпрос. Още щом проникнах в армията им, веднага ме разпознаха и ме изправиха пред Рама. Маймуните ме направиха за смях, карайки ме да марширувам с всякакви необичайни стъпки напред-назад. Нападнаха ме с юмруци, длани и зъби и ме хвърлиха пред Рама в окаяно състояние.

Сардула описа на Равана гигантския мост над морето, изпълнен с маймуни и мечки, които продължаваха да прииждат към Ланка. Подобно на другите шпиони преди него, ракшасът посъветва Равана да върне Сита; но демонският цар остана непреклонен. Нямаше да се откаже от принцесата дори да го заплашваха всички светове, взети заедно.

Равана отпрати шпионите и влезе в покоите си, мислейки за Сита. Изведнъж му хрумна как може да я спечели. Ако успееше някак да я убеди, че Рама е мъртъв, сигурно щеше да му се отдаде. Струваше си да опита. Съществуваше вероятност, макар и съвсем слаба, накрая да я изгуби. Сега беше последният му шанс да спечели благоволението ѝ. Демонът реши да я измами. Извика ракшас на име Видюджива, изкусен магьосник, и му нареди да измайстори глава, която да прилича досущ на тази на Рама, а също и лък като неговия.

Казвайки: „Така да бъде“, Видюджива скоро изработи главата и лъка и ги показа на Равана. Царят на демоните остана доволен и даде на магьосника безценна огърлица. После му каза да го придружи до горичката с ашока, където се намираше Сита.

Завари я да лежи под едно дърво и да въздиша тъжно, все още пазена от много демоници. Следван от Видюджива, Равана застана пред нея и заговори:
— Твоят съпруг, заради когото ме отблъскваш, вече лежи убит. О, благословена, корените ти са изтръгнати, а привързаността ти е напразна. За какво ти е сега твоят мъртъв съпруг? Стани моя днес! Ще те закрилям по-добре от всекиго другиго! Нека ти разкажа как бяха сразени Рама и армията му.

Равана измисли цяла история за това как армията на маймуните е унищожена от ракшасите. Излъга Сита, че всички са избити през нощта, докато спят, изтощени от пътуването си през океана. Всички пълководци, дори самият Хануман, вече са мъртви. Главата на Рама е отсечена от главнокомандващия на ракшасите. Равана накара Видюджива да ѝ покаже фалшивата глава. Магьосникът постави главата на земята пред Сита. Подаде големия лък на Равана и бързо изчезна от мястото.

Демонът хвърли лъка до главата и извика:
— Погледни съпруга си! А това е прочутият му лък, донесен тук от Прахаста, който е убил обикновения смъртен през нощта!

Сита погледна към главата. Тя приличаше много на Рама, беше със същите големи очи и същото прекрасно украшение в косата. Принцесата нададе жален вик и се свлече на земята. Започна да нарежда, укорявайки Кайкеи:
— О, зла жено, сигурно си доволна от стореното! Виж какво причини на благородната династия на Рагху! Как ще живея сега? Всичко свърши! Знае се, че смъртта на съпруга преди тази на съпругата му е катастрофа!

Сита продължи да оплаква Рама. Как се беше случило това? Та нали царските астролози бяха предсказали, че Рама ще живее дълго и ще управлява земята?
— Духът на времето е безжалостен! – извика тя. – О, Рама! Сигурно вече си се събрал с баща си на небето! Но какво ще стане с мен? Забрави ли тържествената клетва, която даде на сватбата ни? Обеща винаги да ме закриляш и да ме вземеш в другия свят с теб. Защо ме изостави сега?

Принцесата беше съкрушена. Помисли си за Каушаля и Сумитра. И двете щяха да напуснат телата си веднага щом чуят ужасната вест. Решавайки, че тя е причина за смъртта на Рама, Сита започна да се упреква. Подкани Равана:
— Убий ме веднага, о, демоне! Положи мъртвото ми тяло върху това на Рама и събери съпруга със съпругата му!

Докато Сита ридаеше, при Равана дойде пратеник. Повика демона настрана и му каза, че е нужен спешно в залата за събрания. Прахаста беше дошъл и чакаше заповед да започне битката.

Нямаше време за губене. Могъщите сили на Рама трябваше да бъдат спрени без отлагане! Демонът тозчас напусна горичката и забърза към покоите си. Още щом си тръгна, ракшаса на име Сарама – съпругата на Вибхишана, приближи Сита. Отведе съкрушената от мъка принцеса настрани от другите пазачки и ѝ заговори:
— Чух какво ти каза Равана, но не бива да му вярваш. Той е голям измамник и лъжец! О, благородна принцесо, повярвай на думите ми! Рама не е мъртъв! Дори в момента демонският цар съставя планове как да защити града си от маймунската армия, водена от непобедимия ти съпруг и брат му.

Сарама говореше на Сита с любов. Демоницата следваше наставленията на свещените писания като съпруга си и често бе утешавала скърбящата принцеса. Увери Сита, че така наречената глава на Рама е илюзия, създадена от Равана и неговия слуга.

Докато Сарама и Сита разговаряха, се разнесе звукът от бойни барабани и безброй тромпети, както и тропот на войски. Очевидно скоро щеше да започне битка.

Сарама беше узнала от съпруга си всичко за Рама. Каза на Сита:
— Тази сурова битка ще доведе до пълното унищожение на демоните. Равана със сигурност ще бъде убит от Рама. Не е възможен друг изход. Мила Сита, сигурна съм, че ти скоро ще се събереш със съпруга си.

След като зарадва принцесата, Сарама я попита какво може да направи за нея. Предложи ѝ да отнесе съобщение на Рама.
— Ако искаш, мога да прелетя невидима до него и да му предам, че си в безопасност – предложи тя. Но вместо това Сита я помоли да узнае какви са плановете на Равана – имаше ли намерение демонът да я освободи или дори да я убие преди идването на Рама. Ако беше така може би трябваше да се изпрати съобщение на съпруга ѝ.

Сарама влезе незабелязано в покоите на Равана и чу обсъжданията. След няколко часа се върна при Сита и ѝ разказа какво се случва.
— Собствената майка на Равана го убеждаваше да те върне на Рама – осведоми я ракшасата. – Заедно с един от по-възрастните и предани съветници се опитваше упорито да го вразуми. Други мъдри министри също подкрепиха предложението за твоето връщане. Предупредиха Равана, че битка с Рама и маймуните ще завърши пагубно за ракшасите. Но той иска да те пусне колкото скъперникът да се раздели със съкровището си. Не е готов да се откаже от теб и предпочита да загуби живота си в битка, о, божествена.

Сита благодари на Сарама за нейната доброта и приятелство. Изпълнена с увереност, че съпругът ѝ скоро ще дойде да я спаси, седна под дървото симшапа и потъна в мисли за Рама.

В залата за събрания Равана обходи с поглед министрите си. Всички седяха мълчаливо и се гледаха един друг. Прекосяването на океана от Рама заедно с безброй мечки и маймуни беше изумителен подвиг. При това се случваше след като една-единствена маймуна бе нанесла огромни щети в Ланка. Със сигурност сражение с Рама щеше да е проява на безразсъдна смелост. Като видя уплахата на съветниците си, Равана заговори с глас, който отекна в смълчаната зала:
— Чух достатъчно за Рама и мъжеството му! Сигурен съм, че ще успеем да го победим! Знам, че ракшасите са опитни и решителни воини. Не бива да изпитвате съмнения.

Възрастен съветник на име Малаяван, дядо на Равана по майчина линия, се обади:
— О, царю, има различни начини да се справиш с врага. Битката е само един от тях и се препоръчва само в ситуации, при които противникът очевидно е по-слаб, или когато всички дипломатични средства са се изчерпали. Ти още не си използвал всички възможности. Нека първо се опитаме да постигнем споразумение. Върни Сита на Рама. Изходът от една битка винаги е несигурен: някой трябва да загуби. Докато преговорите, о, интелигентни ракшасе, могат да доведат до благоприятен резултат и за двете страни.

Малаяван заговори открито. Равана беше загърбил благочестието. Сега щеше да бъде погубен от злото. А Рама беше отдаден на праведността и каузата му беше справедлива. Освен това Равана не беше получил защита срещу хора и животни. А и Рама не беше обикновен смъртен. Със сигурност беше самият Вишну. Следователно трябваше да се постигне мир на всяка цена.

След като даде прозорливия си съвет, Малаяван замълча, вперил поглед във владетеля на Ланка в очакване на отговора му. Равана смръщи вежди. Задиша тежко и отговори, стискайки гневно юмруци:
— Как смееш да изговаряш такива остри и необмислени думи? Явно си попаднал под влиянието на врага. На какво основание смяташ Рама за толкова могъщ, при положение че той е обикновен смъртен, изоставен от баща си и подкрепян единствено от група маймуни? Почакай и ще видиш как ще го унищожа! Макар че някак е успял да премине океана и да стигне до Ланка, няма да се завърне жив. В това не може да има никакво съмнение!

Малаяван не отговори. Изглежда Равана вървеше към собственото си унищожение. След като произнесе благословия и му пожела победа, старият министър се завърна у дома си.

Равана се зае да организира защитата на Ланка. На всяка от четирите градски порти постави могъщи генерали, всички разполагащи с армия от стотици хиляди свирепи ракшаси. Демонът инспектира лично портите една по една. Удовлетворен от взетите мерки, се оттегли в покоите си.