Глава 6

Индраджит влезе в Ланка, заобиколен от най-видните ракшаси военачалници, които ревяха ликуващо. Принцът отиде бързо в двореца на баща си и му съобщи новината.
— Двамата ти смъртни врагове лежат убити на бойното поле, сразени от острите ми стрели! Вече няма от какво да се боиш, о, царю! Ние победихме!

Равана скочи на крака и прегърна сина си. Зарадван от думите му, бързо извика демониците, които пазеха Сита. Нареди им да откарат с Пушпака принцесата на полесражението, за да ѝ покажат Рама и Лакшмана. Беше сигурен, че сега тя ще го приеме за съпруг.

Демониците веднага качиха Сита на колесницата заедно с Триджата, която ѝ беше приятелка. По заповед на Равана колесницата се издигна в небето над Ланка. Скоро Сита видя Рама и Лакшмана – лежаха в локва кръв, пронизани от стрели. Гледката я съкруши. Подозирайки, че са мъртви, тя сграбчи Триджата за ръката и извика скръбно:
— Как се е случило това? Прочути астролози ми предсказаха, че няма да бъда вдовица. Твърдяха, че ще съм съпруга на благочестив владетел на света и ще му родя могъщи синове. Днес думите им се оказаха неверни.

Сита беше напълно объркана. Цялата се разтрепери, а Триджата я утешаваше. Помисли си за Каушаля и Сумитра. Как щяха да живеят тези божествени жени, когато чуеха, че синовете им са убити? Всъщност цяла Айодхя щеше да потъне в отчаяние. Съдбата наистина беше необяснима и всемогъща. Щом Рама и Лакшмана можеха да паднат в битка, то тогава и самата Смърт можеше да бъде убита.

Триджата огледа внимателно случилото се долу. Заговори нежно на Сита:
— По състоянието на маймуните съдя, че съпругът ти е още жив. Армия, чийто водач е мъртъв, се движи насам-натам като кораб без кормило в бурно море. Тези маймуни не са нарушили бойния си ред. Явно очакват Рама да се възстанови. Виждам също, че телата на Рама и Лакшмана са запазили сиянието си. Със сигурност са още живи! Недей да скърбиш о, принцесо!

Сита прегърна Триджата и възкликна:
— Дано думите ти се окажат истина!
Тя се поуспокои и отправи молитви към полубоговете принцовете скоро да възвърнат силата си. Колесницата се прибра в Ланка, отнасяйки разстроената принцеса обратно в горичката от ашока.

Събрани около Рама, маймуните викаха тихо името му, опитвайки се да го събудят. Принцът отвори бавно очи и се огледа. Видя, че Лакшмана лежи в безсъзнание до него, а лицето му е обляно в кръв. Заговори с глас, задавен от ридания:
— Защо ми е да си върна Сита, когато храбрият ми брат лежи мъртъв на бойното поле! Бих могъл да намеря друга жена като Сита, но никъде на света няма да намеря приятел като Лакшмана! Принцът ме последва в гората, споделяше с мен радости и скърби. Сега аз ще го последвам в царството на Ямараджа!

Рама се упрекваше. Негова беше вината, че сега Лакшмана лежеше мъртъв. Каква полза от суетните му хвалби, че Равана ще бъде убит, а Вибхишана ще бъде коронясан за владетел на Ланка? Сега всичко беше свършило. Рама поиска от Сугрива да се върне в Кишкиндха. Благодари му, както и на всички останали маймуни и мечки за помощта. Сега можеха да се приберат у дома.

Маймуните стояха с насълзени очи. Сугрива пламтеше от гняв. Погледна към Ланка. Ракшасите щяха да си платят за това оскърбление! Лично щеше да ги унищожи до крак, включително Равана и Индраджит! После щеше да освободи Сита и да я върне на Рама. Стиснал юмруци, нареди на Ангада:
— Откарай Рама и Лакшмана обратно в Кишкиндха. Опитни лекари ще ги излекуват с божествени билки. Аз ще остана тук, за да довърша работата. Днес няма да остане жив ракшас!

Докато Сугрива говореше, внезапно се изви бурен вятър. Появиха се тъмни облаци, проблеснаха светкавици. Земята потрепери, западаха дървета. Разнесе се мощен равномерен звук, сякаш заби гигантски барабан. Маймуните се огледаха и видяха в небето Гаруда, огромния орел на Вишну. Могъщата птица се спусна плавно и кацна до Рама. Змийските въжета се бяха свлекли от братята, още докато орелът приближаваше земята. Неземните змии, увити около принцовете, изчезнаха бързо в небето.

Гаруда, който се появи в получовешка форма, се поклони на Рама с допрени длани. Коленичи до братята и избърса нежно лицата им. Раните им тутакси зараснаха, а телата им заблестяха. Лакшмана отвори очи и се привдигна. Всички маймуни го приветстваха бурно и заскачаха от радост. Гаруда помогна на двамата братя да станат. Рама го прегърна с обич и възкликна:
— Имаме късмет, че се появи, о, доблестна птицо! Ти ни спаси от голяма беда! Моля те, кажи ни коя си и защо притежаваш божествено сияние и си украсена с великолепни скъпоценности и гирлянди?

Гаруда съобщи името си на Рама.
— Ти несъмнено ме познаваш, о, Рама, защото винаги съм ти служил. Все едно съм дъхът, който излиза от устата ти. Чух, че Индраджит е използвал наги – синовете на Кадру. Превърнал е могъщите змии в стрели с помощта на мистичните си сили. Дойдох бързо с желанието да се разправя с отровните си врагове, но те избягаха само като ме видяха. Моля те, позволи ми да ги догоня.

Рама отново прегърна Гаруда и му даде разрешение да тръгне. Птицата увери принца, че ракшасите скоро ще бъдат победени. Индраджит нямаше да може да използва отново змиите като оръжие. След като обиколи почтително двамата принцове, божественият орел се издигна в небето, създавайки мощен вятър с крилете си и блестейки като слънце.

Рама и Лакшмана бяха готови за битка. Маймуните и мечките зареваха ликуващо. В радостта си изтръгнаха огромни дървета и ги размахаха. Понесоха се като порой към портите на Ланка и закрещяха на ракшасите да излязат и да се бият. Удряйки глинени барабани и надувайки раковини, вдигнаха оглушителен шум и ужасиха ракшасите, които наблюдаваха изумено от градските стени.

Равана седеше в двореца си. Беше празнувал цяла нощ, след като изпрати вестители из цяла Ланка да съобщят, че Рама и Лакшмана са мъртви. С приближаването на утрото вече мислеше за Сита. Сега тя със сигурност щеше да е негова. Пооправи омачканите си дрехи и се приготви да отиде при принцесата. Изведнъж чу биенето на барабаните и виковете на армията на Рама пред градските порти.
— Какво е това? – възкликна изненадано.
Веднага скочи и нареди да извикат министрите му. Как така маймуните се бяха обединили без водача си? Нещо не беше наред!

Демонът заповяда на министрите си да узнаят какво се случва. Шпионите поеха веднага и се изкачиха на крепостните стени. Оттам видяха Рама, Лакшмана и Сугрива, застанали начело на армията, обсаждаща града. Веднага докладваха на Равана:
— Двамата смъртни братя приличат на двойка величествени слонове, които са счупили оковите си. Навсякъде около тях се тълпят маймуни и мечки и надават войнствени викове.

Равана пребледня. Това беше катастрофа! Ракшасите бяха в голяма опасност! Рама се бе възстановил от оръжие, което би сразило дори Индра. Сякаш някаква непобедима сила защитаваше този смъртен.

Царят на демоните се обърна към главнокомандващия си Дхумракша и му нареди да потегли веднага и да се бие с Рама.
— Вземи със себе си най-могъщите ракшаси! – заповяда му Равана. – Използвай всички възможни средства! Рама трябва да бъде разгромен!

Дхумракша излезе от двореца на Равана, жадувайки да се бие и ревейки екзалтирано. Беше заобиколен от демони със свирепи черти, които стискаха назъбени боздугани, остри като бръснач копия и тежки железни тояги. Облечени в златни ризници и покачени на колесници, управлявани от чудовища, те поеха към градските порти. Следваха ги вълни от ракшаси, някои на големи черни жребци, други на слонове, големи като хълмове. Смеейки се гръмко, излязоха от западната порта, където беше разположен Хануман.

Докато напредваха, забелязаха множество ужасни поличби. Около тях кръжаха и кряскаха свирепи хищни птици. Спускаха се върху знамето на Дхумракша и се биеха помежду си, посипвайки демона с пера. Безглав и облян в кръв труп се надигна от земята и се понесе след ракшасите. Земята потрепери, от небето заваля кръв. Тъмнина обгърна четирите посоки на света и в лицата на демоните задуха силен вятър.

Без да трепне, Дхумракша продължи да се носи бързо пред войските си. Закрещя предизвикателно, гласът му приличаше на магарешки рев. Маймуните също зареваха и се нахвърлиха на демоните. Двете армии приличаха на два океана, които се надигат един срещу друг и след това се сблъскват с оглушителен трясък. Демони и маймуни падаха със стотици хиляди, пронизани и смазани от оръжия и дървета.

Някои маймуни бяха прободени от кавалерийски копия и пики. Други бяха нарязани на парчета от дъжда от стрели. Трети бяха насечени с мечове, а четвърти – смачкани от слонове. В отговор маймуните хвърляха по демоните огромни канари. Мачкаха ракшасите, стоварвайки отгоре им дървесни стволове. Скачаха върху колесниците им и ги разкъсваха с нокти и зъби. Вдигаха ги във въздуха и ги хвърляха на земята. Разярени, ракшасите използваха юмруци и ритници, които поразяваха противниците им като мълнии.

Дхумракша се биеше като обезумял. Предизвика хаос сред ванарските воини. Едва успяваха да го зърнат, толкова бързо използваше различните си оръжия. Стрелите, изстреляни от лъка му, сякаш летяха едновременно във всички посоки. Навсякъде, повръщайки кръв, падаха маймуни. В полето хвърчаха глави, ръце и крака. Маймунската армия бе разпръсната и обърната в бягство от вбесения Дхумракша, чийто крясъци наподобяваха тътена на есенни облаци.

Виждайки как ракшасът погубва войската му, Хануман се разяри и очите му се зачервиха. Грабна огромен камък и го запрати с рев по колесницата на Дхумракша. Демонът обаче успя да скочи навреме. Колесницата заедно с конете и колесничаря беше превърната в купчина смачкани останки. Хануман грабна едно дърво сал и го завъртя, нападайки телохранителите на ракшаса. След миг преби до смърт стотици демони. После откъсна един планински връх и се втурна към Дхумракша, който стоеше с вдигнат боздуган. Щом Хануман го приближи, ракшасът стовари украсеното си със скъпоценности оръжие върху главата му. Чу се звук като от експлозия, но маймуната не трепна. С планинския си връх Хануман смачка черепа на Дхумракша. Демонът падна мъртъв на земята с разбита глава и смазани крайници.

Другите ракшаси побягнаха към града, виейки от страх. Равана чу за смъртта на Дхумракша и изсъска като разгневена змия. Веднага се обърна към Ваджрадамщра, друг от прочутите му воини.
— Покажи силата си, о, герою! Унищожи враговете ни!

Като отвърна: „Така да бъде!“, Ваджрадамщра обиколи почтително царя си и напусна двореца.

Ваджрадамщра носеше искряща диадема и красиви подлакътници с инкрустирани диаманти. Облече златна броня, която пламтеше като огън. Взе лъка си и се качи на бляскавата си колесница, която беше украсена със стотици знамена и резба от чисто злато. Излезе от южната порта, следван от безчислена войска, въоръжена с мечове, железни тояги със странна форма, гладки боздугани, лъкове, тежки и по-леки копия, остри като бръснач дискове и двуглави брадви. Ракшасите се втурнаха към маймунската армия, вдигайки невъобразим шум.

Отново се появиха множество лоши поличби. Спускаха се ослепителни метеори, страховити чакали бълваха пламъци. Демонските войски се препъваха и падаха на равна земя. Ваджрадамщра не обърна внимание на знаменията, предсказващи поражението му. Нададе боен вик, подканяйки ракшасите да атакуват.

Демоните посрещнаха маймуните с яростен плам и двете армии се сблъскаха като две планини. Воините падаха с отрязани глави и крайници или разсечени наполовина. Някои умираха стъпкани, а други смазани от бой. Краката им затъваха в локви от кръв и плът. От разстояние звукът от битката приличаше на музикално изпълнение – сблъсъкът на оръжията наподобяваше биене на барабани, свистенето на лъковете беше като свирене на вини, а ревът на воините приличаше на гръмко пеене.

Ваджрадамщра вилнееше на бойното поле. От колесницата си изстрелваше десетки хиляди стоманени стрели с остри като бръснач върхове. Движеше се със скоростта на вятъра и приличаше на самата Смърт, дошла да унищожи всички живи същества. Могъщият ракшас използваше мистични оръжия от всякакъв вид и унищожаваше маймунската войска като пшеница в полето.

Виждайки опустошението, Ангада побесня. С двете си змиевидни ръце сграбчи голямо дърво и го завъртя с мълниеносна скорост, смазвайки безброй ракшаси. Движеше се сред демонските редици като лъв сред стадо елени. Ракшасите побягнаха ужасени. Навсякъде падаха колесници, слонове, коне и демони, премазани от разярения ванар.

Земята се покри със златни пилони, изпаднали от колесниците, както и с всякакъв вид гривни, огърлици и диадеми, обсипани със скъпоценни камъни. По бойното поле потекоха реки от кръв, в които се носеха главите и крайниците на ракшасите, откъснати от неудържимия Ангада.

Като видя как маймуната унищожава армията му, Ваджрадамщра изрева яростно и се впусна към Ангада, крещейки предизвикателно. Изстреля стрели, които полетяха с абсолютна точност и пронизаха осем-девет маймуни едновременно. След себе си ракшасът оставяше купища избити маймунски воини, които падаха със стиснати зъби и все още пламтящи от гняв очи.

Ангада се изправи непоколебимо, за да посрещне приближаващия се бързо ракшас, който изстреля хиляда стрели по маймуната, ревейки гръмогласно. Ангада беше пронизан целият, но не трепна. Замахна с дървото си към демона и то профуча във въздуха, свистейки като извила се вихрушка. Без усилие Ваджрадамщра раздроби дървото на парчета със стрелите си, преди да стигне до него. Ангада скочи на близкия хълм и откърти една канара. Завъртайки се няколко пъти, я хвърли с огромна сила по ракшаса. Ваджрадамщра мигом скочи от колесницата си с железния си боздуган в ръка.

Скалата се стовари върху колесницата му и я разби на малки парченца, като смаза колесничаря и конете. Още докато канарата падаше, Андага грабна друга я запрати по демона. Тя го улучи в главата и той падна на земята, повръщайки кръв. Остана да лежи в безсъзнание няколко минути, притиснал боздугана към гърдите си. Щом дойде в съзнание, стана и се втурна към Ангада. Удари маймуната в гърдите с боздугана си, но тя не помръдна и демонът я заблъска с юмруци. Ангада отвръщаше на ударите му и известно време двамата водеха яростен ръкопашен бой, плюейки кръв и дишайки тежко.

Ангада изтръгна ново дърво, а демонът грабна щит, направен от кожа на бик, и голям лъскав меч, украсен със златни камбанки. Двамата противници започнаха да се обикалят, като всеки търсеше възможност да се нахвърли върху другия. Те ту се приближаваха, ту се отдалечаваха отново и отново, нанасяйки си свирепи удари. Накрая и двамата отмаляха и се свлякоха на колене.

Изведнъж Ангада, мислейки си за Рама, скочи на крака. Грабна страховито изглеждащ меч, замахна към врата на Ваджрадамщра и му отсече главата. Ракшасът падна на земята и от тялото му бликна тъмночервена кръв.

Щом видяха, че военачалникът им е мъртъв, ракшасите побягнаха уплашено, преследвани от маймуните. Навели посрамено глави, те бързо се прибраха в Ланка. Маймуните наобиколиха ликуващия Ангада и го приветстваха за славната му победа над Ваджрадамщра.