Втора глава

Ка подчертава, че методът на Ка съзнание е су-сукхам, приятен и лесен за практикуване. И наистина, ние пеем мелодични песни в съпровод на музикални инструменти, а другите слушат и се присъединяват към нас (шраваа кӣртанам). Разбира се, тази музика е свързана с Върховния Бог и го прославя. Слушането на Бхагавад-гӣт също е част от преданото служене. Човек трябва не само да слуша, но и да прилага наставленията на Бхагавад-гӣт в живота си. Ка съзнание е наука и не трябва да се приема сляпо. Писанията препоръчват девет начина на предано служене: слушане, възпяване, помнене, храмово обожание, молитви, служене, изпълняване на наставленията на Бога като негов слуга, приятелство с Бога и пълно отдаване на Бога. Всички тези методи са лесноизпълними и носят радост.

Разбира се, ако човек мисли, че Бхагавад-гӣт и мантрата Харе Ка принадлежат на индуизма, и по тази причина не иска да ги приеме, той може да ходи на християнска църква и да пее там. Няма разлика между единия метод и другия. Който и път да следва човек, главното е да осъзнае Бога. Бог не е мюсюлманин, индиец или християнин – той е Бог. И хората не бива да делим на индуси, мюсюлмани или християни, защото това са само телесни обозначения. Ние всички сме чисти души, неразделни части от Върховния Бог. Бог е павитрам, чист, и ние също сме чисти. По един или друг начин обаче сме се озовали в океана на материалния свят и страдаме, тласкани от вълните му. Но всъщност ние нямаме нищо общо с материалните страдания. Просто трябва да се молим: „Ка, моля те, измъкни ме оттук.“ Щом забравим Ка, океанът на илюзията ни поглъща. За да се спасим от него, най-важното е да повтаряме мантрата Харе Ка: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Този звук (шабда) не се различава от Ка. Ка и звукът на неговото име са тъждествени. Когато пеем мантрата Харе Ка и танцуваме, с нас танцува самият Ка. Някой може да възрази, че не го вижда, но защо искате именно да го видите, а не да го чуете? И зрението, и вкусът, и обонянието, и осезанието, и слухът са инструменти, с чиято помощ придобиваме опит и знание. Защо трябва да отдаваме предпочитание единствено на зрението? Преданият не се стреми да види Ка, той е доволен просто като слуша за него. Ние нямаме нищо против зрението, но слухът е не по-малко важен. Има неща, които не можем да видим, а само да чуем – чуваме например че вятърът свисти в ушите ни, но не можем да го видим. Слуховото ни възприятие е не по-малко важно и достоверно от зрителното. Следователно като слушаме името на Ка, можем да усетим присъствието на Ка в звука. Самият Ка казва: „Аз не съм в обителта си, нито в сърцето на медитиращия йоги. Аз съм там, където моите чисти предани ме възпяват.“ Колкото повече напредваме в духовния живот, толкова по-осезаемо ще усещаме присъствието на Ка.

Не може само да вземаме от Ка, без да му даваме нищо. Всеки постоянно взема от Бога, защо да не му дадем нещо? Ние вземаме от Ка светлина, въздух, храна и вода. Ако Ка не ни даваше тези природни богатства, нямаше да можем да съществуваме. Любов ли е само да вземаш, да вземаш, да вземаш и никога да не даваш? Любовта означава не само да вземаш, но и да даваш. Ако само вземаме от някого, без да му предлагаме нищо в замяна, това не е любов, а експлоатация. Как може постоянно да ядем, без да предлагаме храната си на Ка? Ка казва в Бхагавад-гӣт:

„Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, вода или плод, Аз ще ги приема. О, сине на Кунтӣ, каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш и на каквито и въздържания да се подлагаш – прави това като жертва за мен“ (Бхагавад-гита 9.26  –  27).

В процеса на преданото служене трябва не само да приемаме и предлагаме; трябва и да разкриваме пред Ка всичките си болки и лични проблеми. Трябва да кажем на Ка: „Ка, аз страдам. Паднал съм в този бушуващ океан от материална илюзия. Моля те, спаси ме. Сега вече разбирам, че не принадлежа на материалния свят. Озовал съм се тук, все едно захвърлен насред Атлантическия океан. Аз нямам нищо общо с този свят, но вълните му, като вълните на Атлантика, не ми дават покой. В действителност аз съм духовна искра, неразделна частица от теб.“ За своя зла участ ние се опитваме да се отъждествим с океана на материалното съществуване и да успокоим вълните му. Но никой не може да усмири този океан, в него непрекъснато ще бушуват вълни. Такива са законите на природата. Само глупците се опитват да се приспособят към този свят. Истинският проблем е как да се измъкнем от него. Хората, които се опитват да се приспособят и никога не се обръщат към Ка, ще си останат в океана на раждането и смъртта, прераждайки се от едно тяло в друго.

„Тези, които нямат вяра в преданото служене, не могат да ме достигнат, о, покорителю на враговете, и отново се раждат и умират в материалния свят“ (Бхагавад-гита 9.3).

По определение религията е това, което ни свързва с Бога. Ако някоя религия не може да ни свърже с Бога, тя не е истинска религия. Религия значи търсене на Бога, знание за Бога и връзка с Бога. Който отдава предано служене, действа за Ка, за Бога, и по този начин е свързан с него; следователно Ка съзнание е истинска религия.

Човекът не може да измисли религия. Истинската религия идва от авторитетен източник: от самия Бог или от негов представител. Религията е закон Божи. Никой не може да си измисля държавни закони. Държавните закони вече съществуват и са установени от държавата. В отделни организации или общности може да се въвеждат местни закони и разпоредби, но те трябва да са в съгласие с държавните закони. Аналогично, ако искаме да въведем нови религиозни принципи, те трябва да съответстват на принципите, установени от Ведите.

За религиозните принципи ще научим и от Бхагавад-гӣт. Велики авторитети, такива като Рмнуджчрия, Мадхвчрия, Виу Свмӣ, Бог Чайтаня, Шакарчрия и много други, признават, че в нея са отразени най-висшите принципи на религията, а Ка е Върховната Божествена Личност. В това няма съмнение. Дори на Запад хората приемат Бхагавад-гӣт като велико философско произведение. Много западни учени и философи я познават и са писали коментари върху нея. Но въпреки признанието на Бхагавад-гӣт от страна на учени и чрии, невярващите не приемат тази книга. Те отхвърлят авторитета ѝ, защото считат, че написаното в нея са сантиментални измислици, дело на някой смъртен, наречен Ка. Именно за такива хора Ка казва в цитираната по-горе строфа, че който отхвърля авторитета на Бхагавад-гӣт, е лишен от връзка с него и остава в кръговрата на раждането и смъртта. Апрпя м нивартанте мтю-сасра-вартмани. За пленниците на сасра (кръговрата на раждането и смъртта) няма гаранция, че в следващия си живот отново ще получат възможност да разберат Бхагавад-гӣт. Няма гаранция, че те отново ще се родят в човешко тяло в Америка, Индия или изобщо на тази планета. Тяхното бъдеще е неопределено и изцяло зависи от дейностите им. В кръговрата на раждането и смъртта ние се раждаме, живеем известно време, наслаждаваме се или страдаме и накрая напускаме тялото си; после влизаме в утробата на нова майка – човек или животно – и подготвяме своето ново тяло, за да се родим отново и да започнем всичко отначало. Това се нарича мтю-сасра-вартмани. Който иска да избегне този кръговрат, трябва да тръгне по пътя на Ка съзнание.

Когато Ямараджа попитал Махрджа Юдхищхира кое е най-удивителното нещо на този свят, царят отговорил: „Най-удивителното е, че всеки ден, всеки миг някой умира, но човек си мисли, че него смъртта няма да го засегне.“ Ние постоянно виждаме как живи същества – хора, насекоми, животни, птици – се отправят към храма на смъртта. Затова този свят е наречен мтюлока – царство на смъртта. Всеки ден се появяват нови и нови некролози и ако си направим труда да отидем на гробищата да проверим, ще видим, че те не лъжат. И въпреки това всеки си мисли, че той лично няма да умре. Всички са подвластни на закона за смъртта, но никой не приема този закон сериозно. Ето това е илюзия. И мислейки, че ще живеем вечно, ние продължаваме да правим каквото ни харесва с убеждението, че никой няма да ни потърси сметка. Подобен живот в дълбока илюзия е много опасен. Трябва да се замислим сериозно за съществуването си и да разберем, че смъртта чака и нас. Всички знаят израза „неизбежен като смъртта“. Той показва, че в материалния свят смъртта е неминуема и никой не може да я избегне. От нея няма да ни спасят нито самодоволното философстване, нито научните степени. В часа на смъртта нашите силни и здрави тела и разумът ни загиват. Малката частица (джӣвтм) преминава изцяло във властта на материалната природа (практи), която ѝ дава онова тяло, което джӣвтмта е заслужила. Ако сме готови да се изложим на такава опасност, може да пренебрегваме Ка. На този, който не иска да рискува, Ка сам идва на помощ.