Четвърта глава

Махтмите, великите души, които постоянно служат на Ка, усещат присъствието му във всички аспекти на творението. Както самият Ка казва, великите души владеят съкровеното знание, описано в девета глава на Бхагавад-гӣт, и знаят, че Ка е източник на всичко.

„О, сине на Птх, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са потопени в предано служене, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият“ (Бхагавад-гита 9.13).

Великата душа знае вън от всякакво съмнение, че Ка е Бог, Върховната Личност, и че всичко съществуващо води началото си от него. Във Веднта сӯтра е казано: атхто брахма-джигс – цел на човешкия живот е да се пита за Брахман. Хората са свикнали да се занимават с временни, незначителни въпроси. „Брахман“ значи „най-великият“. Вместо да се интересуват от най-великия, хората са се оплели в животински проблеми: храната, съня, защитата, съвкуплението. Тези проблеми са незначителни и се разрешават от само себе си. Дори животните се размножават, ядат, спят и защитават; природата предлага всички условия за това. Потребностите на тялото не са проблем, ние сами ги превръщаме в проблем. Веднта сӯтра ни съветва да не се занимаваме с подобни „проблеми“ – те могат да бъдат разрешени във всяка форма на съществуване. Истинската задача, която стои пред нас, е да узнаем за източника на творението. Човек не е създаден да разрешава с много труд материални проблеми, с които лесно се справя дори свинята, ядяща изпражнения. Свинята е най-долното от всички животни, но дори тя има храна, свободно се съвкупява, спи и се защитава. Ние ще имаме тези неща и без да полагаме усилия да си ги осигурим. Човекът е създаден за друго: да открие източника, от който произлиза всичко. Във Веднта сӯтра се казва, че всичко произлиза от Брахман (джанмдй ася ята). Всички – философи, учени и трансценденталисти като йогите и гнӣте – се опитват да открият изначалния източник на всичко, за който в Брахма сахит се казва: сарва-краа-краам – причината на всички причини е Ка.

Какво правят великите души, които са разбрали, че Ка е първопричината на всичко? Ка казва:

„Тези велики души постоянно възпяват моето величие, действат решително и целеустремено, покланят ми се и ме обожават с преданост“ (Бхагавад-гита 9.14).

Възпяването на величието на Бога, или повтарянето на Харе Ка, е основа на бхакти йога. Великите души, които са разбрали природата на Бога, неговото появяване в този свят и мисията му, го възславят по много начини. Но има хора, които не признават Бога. В девета глава Ка говори и за тях:

„Глупаците ми се присмиват, когато идвам в човешка форма. Те не познават трансценденталната ми природа на Върховен Бог на всичко съществуващо“ (Бхагавад-гита 9.11).

Само мӯхите, глупаците по-низши и от животни, се присмиват на Бога. Който не вярва в Бога, или е луд, или е пълен глупак. Няма никакви основания да не вярваме в Бога – напротив, всичко около нас потвърждава съществуването му. Човек може да казва, че не вярва в Бога, но кой му дава способността да изрече тези думи? Когато дойде смъртта, той загубва способност да говори. Затова кой му дава дара на словото? Камъкът може ли да говори? Щом висшата сила отнеме говорната способност, човешкото тяло става безжизнено като камък. Способността да говорим сама по себе си е доказателство за съществуването на висша сила, която ни дава всичко. Човекът в Ка съзнание знае, че не е господар на нищо, което притежава. И дори да не вярваме в Бога, ще трябва да признаем, че има сила извън нас, която ни контролира на всяка крачка, все едно дали ще наречем тази сила Бог, природа, или нещо друго. Никой разумен човек не може да отрече, че във вселената има сили, които ни управляват.

Когато Ка бил на Земята, Той изглеждал като човек, но притежавал свръхестествени сили. Дори по онова време почти никой не разбрал, че Той е Бог. Хората не го разпознали, защото нямали подходящо зрение да го видят (пара бхвам аджнан-та). Как може да разпознаем Бога? – Чрез свръхестествена сила, въз основа на свещените писания и с помощта на знаещи личности. Що се отнася до Ка, всички ведически авторитети са единодушни, че Той е самият Бог. Всички негови деяния на Земята били свръхчовешки. Но ако човек не приема това, той няма да приеме и други доказателства.

Човек трябва да има подходящо зрение, за да види Бога. Бог не може да бъде видян с материални сетива. С метода на бхакти йога пречистваме сетивата си, за да можем да разберем Бога и неговата природа. Ние притежаваме зрение, слух, осезание, вкус, но ако сетивата ни са притъпени, няма да разберем Бога. Ка съзнание е метод за развиване на сетивата чрез регулиращи принципи, най-главният от които е повтарянето на мантрата Харе Ка.

По-нататък в Бхагавад-гӣт Ка казва за мӯхите:

„Така объркани, те биват привлечени от демонични и атеистични възгледи. В това заблудено състояние надеждите им за освобождение, плодоносните им дейности и знанието им пропадат“ (Бхагавад-гита 9.12).

Думата могхш показва, че усилията на атеистите са безплодни. Кармӣте, които работят, за да се наслаждават на резултатите от труда си, винаги се надяват на по-добро сетивно наслаждение. Желанията им нямат край. Те се стремят да трупат пари, надявайки се, че един ден ще станат щастливи, но този ден никога не идва, защото те не знаят как да постигнат пълно удовлетворение. Който е жертва на съблазните на илюзорната енергия, не може да разбере крайната цел на живота. Думата могха-карма значи, че такива хора работят цял живот, но ги постигат само разочарования. Докато не развием Ка съзнание, начинанията ни няма да доведат до нищо.

Това не е мнението на някой обикновен човек, а на самия Ка. Ако търсим знание, най-напред трябва да си изясним дали Ка не е Бог. Иначе каква е ползата от хилядолетия безцелни философски спекулации? Върховният Бог е безграничен, Той не може да бъде достигнат с умозрителни разсъждения. Дори да философстваме милиони години, дори да се движим със скоростта на ума или вятъра, пак няма да се приближим до Върховния. Няма случай някой да е постигнал Върховната Абсолютна Истина с философски разсъждения. Затова в Бхагавад-гӣт е използвана думата могха-гн, която показва, че материалният метод на познание е подвеждащ. Когато слънцето залезе, не можем вече да го видим, колкото и да се стараем. Трябва да изчакаме изгрева, когато то само ще се покаже. Щом с ограничените си сетива не можем да видим дори материален обект като слънцето, как може да очакваме да видим нематериалното? Не е възможно да открием и разберем Ка със свои усилия. Трябва да придобием нужните качества, развивайки у себе си Ка съзнание, и да чакаме Той сам да ни се разкрие.

„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“ (Бхагавад-гита 10.10).

Ка е в нас, но заради материалната си обусловеност ние не съзнаваме присъствието му. Хората с демонична природа (ркасӣм сурӣм) смятат, че няма нищо друго отвъд материалното съществуване и че целта на човешкия живот е да извлечем от материята колкото може повече удоволствие. Те се опитват да правят това, но без много успех. Експлоатирането на природата не може да ни донесе истинско удоволствие. Ако търсим истинско удоволствие, трябва да развием Ка съзнание. Щастието в материалния свят има начало и край, но щастието в Ка е безкрайно и вечно. За да постигнем това щастие, трябва само да отделим малко време да повтаряме Харе Ка. В предишните епохи великите мъдреци и полубогове посвещавали целия си живот на осъзнаване на Върховния и пак мъчно постигали целта си. В сегашната епоха Чайтаня Махпрабху е дал много лесен метод за осъзнаване на Бога. Единственото, което се иска от нас, е да слушаме внимателно. Трябва да слушаме лекции върху Бхагавад-гӣт, да повтаряме имената на Ка и да ги слушаме. Не бива самонадеяно да се мислим за много умни и ерудирани. Трябва да станем малко смирени и покорни, за да чуем посланието на Ка.

Светът днес се управлява от ркаси. Ркасите са людоеди, които за сетивно удоволствие ще изядат дори собствените си деца. В наше време има политически режими, които изтребват невинни хора само за да задоволят сетивата на ркасите. Управляващите не разбират, че сетивата никога не могат да бъдат задоволени по този начин. Но ркасите са готови на всичко, за да изпълнят желанията си. Те не могат да разберат истинската природа на този свят, защото са заслепени от материалната цивилизация. Тогава кой може да разбере този свят? Само махтмите, хората с велики сърца, които знаят, че всичко принадлежи на Бога, в това число и те самите.

Материалната природа няма власт над махтмите (махтмнас ту м пртха даивӣ практим шрит). Бог е велик и сърцата на махтмите, които служат на най-великия, също стават велики. Махтм не е титла на политически лидер и махтм не се става с гласуване. Бхагавад-гӣт казва, че махтм е този, който е приел убежище при висшата енергия на Бога. Разбира се, всички енергии принадлежат на Бога и Той самият не прави разлика между материалната и духовната. Но за обусловената душа, която се намира между материалната и духовната енергия, тези две енергии са различни. Махтмите виждат тази разлика и затова приемат убежище при духовната енергия (даивӣ практим).

Като служат на най-великия, махтмите също стават велики, защото се отъждествяват с висшата енергия: аха брахмсми – „Аз съм Брахман, дух“. Това не означава, че те се мислят за Бог. Да станеш Брахман, означава да действаш в Брахман. Духът е активен; да станеш Брахман, не означава бездействие. Брахман е духът и материалните тела действат благодарение на неговото присъствие в тях. Щом продължаваме да действаме независимо че сме в контакт с материалната природа, нима ще спрем да действаме, когато се пречистим от материалните замърсявания и възвърнем истинската си същност на чист Брахман? Осъзнаването на факта, че сме Брахман, означава да извършваме духовни дейности, защото ние сме дух и не спираме да действаме дори когато сме под влиянието на материята. Да станеш Брахман, не означава да се разтвориш в нищото, а да възстановиш висшата си природа, което означава висша енергия и висши дейности. Да станеш Брахман, значи изцяло да се посветиш на предано служене на Бога. Махтмите разбират, че ако трябва да служим, по-добре да служим само на Ка и на никой друг. Толкова дълго сме служили на сетивата си, сега е време да служим на Ка.

Не можем да спрем да служим, защото сме създадени за служене. Има ли човек, който не служи на никого? Ако попитаме президента на кого служи, той ще каже, че служи на страната си. Всеки служи на някого или нещо. Не е възможно да избегнем да служим, но трябва да пренасочим служенето си: да служим не на илюзията, а на реалността. Когато направим това, ще станем махтми.

Началото на този процес е кӣртанът (кӣртаянта), постоянното възпяване на Бога. Бог Чайтаня значително опростил метода на кӣртана, като дал на човечеството повтарянето на мантрата Харе Ка: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Сред деветте начина на предано служене най-важни са шраваа и кӣртанам (слушането и повтарянето). Буквалното значение на кӣртанам е „описание“. Може да описваме Бога с музика, слово, живопис. Шраваа винаги съпровожда кӣртанам, защото не можем да описваме, ако първо не сме чули. За да постигнем Върховния, не е необходима материална квалификация. Всичко, което е нужно, е да слушаме за Бога от авторитетни източници и да повтаряме чутото без изменения.

В древността Ведите се предавали от духовния учител на учениците по устен път, затова били наречени шрути, „това, което е чуто“. Например в Бхагавад-гӣт Арджуна не изучава философията веднта, а слуша Ка насред бойното поле. Човек може да слуша Върховния Авторитет навсякъде, дори на бойното поле. Духовното знание не може да се измисли, то може само да се получи. Някои разсъждават: „Защо трябва да слушам Ка? Аз си имам глава да мисля. Мога да открия нещо ново.“ Но ведическият, низходящият метод на познание, не е такъв. При възходящия метод човек се опитва да достигне до истината сам, а при низходящия получава знание от по-висш източник. Във ведическата традиция ученикът получава знанието от духовен учител, както в Бхагавад-гӣт (ева парампар-прптам има рджарайо виду). Смиреното слушане от авторитетен източник е толкова действен метод, че чрез него можем да постигнем пълно съвършенство. Когато ставаме смирени, ние осъзнаваме собствените си несъвършенства. Когато сме обусловени, присъщи са ни четири несъвършенства: допускаме грешки, попадаме под илюзия, сетивата ни са ограничени и сме склонни да лъжем. Затова е безполезно да се опитваме да разберем Абсолютната Истина с несъвършени сетива и опит. Трябва да получим знание от представител на Ка, негов предан. Ка направил Арджуна свой представител, защото Арджуна бил негов предан: бхакто 'си ме сакх чети (Бхагавад-гита 4.3).

Човек не може да стане представител на Бога, ако не е негов предан. Този, който сам се мисли за Бог, не може да представлява Бога. Ние сме неразделни частици от Бога, затова имаме същите качества като него и като изучаваме себе си, ще опознаем и него донякъде. Това не означава, че ще опознаем Бога изцяло. Процесът на себепознание е начин да разберем Бога, но не може да твърдим, че ние самите сме Бог. Как да твърдим, че сме Бог, щом не можем да покажем могъщество като неговото? Ка доказал, че е Бог, като демонстрирал свръхестествена сила и показал пред Арджуна вселенската си форма. Той разкрил този страховит облик, за да обезсърчи хората да се обявяват за Бог. Не бива да позволяваме да ни мами някой, който си е въобразил, че е Бог. По примера на Арджуна първо трябва да го помолим да ни покаже вселенската си форма. Само глупак ще признае друг глупак за Бог.

Никой не е равен на Бога и не го превъзхожда. Дори Брахм и Шива, най-главните полубогове, са подчинени на Бога и го почитат. Вместо да се опитваме да станем Бог с медитация и други методи, по-добре да слушаме смирено за него и така да се опитаме да го разберем и да възстановим отношенията си с него. Представителят на Бога никога не твърди, че е Бог или инкарнация на Бог; той е само слуга на Бога. Това е признакът, по който можем да разпознаем истинския представител на Бога.

Ако разказваме на другите каквото сме научили за Бога от авторитетните източници, това много подпомага духовното ни развитие. Методът се нарича кӣртанам. Като повтаряме това, което сме чули, ние затвърждаваме знанията си. С шраваа и кӣртанам, слушането и повтарянето, можем да се освободим от материалната обусловеност и да достигнем Божието царство. В тази епоха жертвоприношенията, методът на спекулативно познание и практиката на йога са невъзможни. Няма друг път освен смиреното слушане за Бога от авторитетни източници. Това е начинът, по който махтмите са получили най-поверителното знание. Това е начинът, по който Арджуна получил знанието от Ка. И това е начинът, по който ние трябва да го получим по веригата от духовни учители, започваща от Арджуна.