Седма глава

В четвърта глава на Бхагавад-гӣт Шрӣ Ка заявява, че най-доброто от всички жертвоприношения е придобиването на знание.

„О, покорителю на враговете, жертвоприношението, извършено в знание, е по-добро от просто принесените в жертва материални притежания. Но накрая, о, сине на Птх, всички жертвени дейности водят до трансцендентално знание“ (Бхагавад-гита 4.33).

Придобиването на знание е най-великото жертвоприношение, защото обусловеното ни съществуване се дължи изключително на невежество. Целта на жертвоприношенията, аскетизма, йога и философските търсения е човек да постигне знание. Трансценденталното знание има три равнища: осъзнаване на безличностния аспект на Бога (Брахман), осъзнаване на локализирания аспект на Бога, намиращ се в сърцето и във всеки атом (Парамтм, или Свръхдуша), и реализация на Върховната Божествена Личност (Бхагавн). Но първата стъпка по пътя към знанието е човек да разбере, че не е тяло, а душа и затова цел на неговия живот е да се освободи от материалното робство. Фактически всяка жертва, която извършваме, има за цел да ни помогне да постигнем истинско знание. Според Бхагавад-гӣт (7.19) съвършено знание постигаме тогава, когато се отдадем на Ка (бахӯн джанманм анте гнавн м прападяте). На Ка се отдава гнавн (знаещият), а не глупакът и това отдаване е кулминация на знанието. В края на Бхагавад-гӣт Шрӣ Ка отново съветва Арджуна:

„Изостави всички религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“ (Бхагавад-гита 18.66).

Това е най-поверителната част от знанието. Ако анализираме ведическите писания внимателно, ще открием, че връхната точка на знанието е да се отдадем на Ка. И как именно да се отдадем? Да се отдадем с пълно знание – когато постигнем съвършенството, трябва да разберем, че Всудева, Ка, е всичко. Това е потвърдено в Брахма сахит:

„Кш̣а е Върховната Личност и тялото му е вечно, изпълнено със знание и блаженство. Той е предвечният Бог Говинда и причината на всички причини“ (Брахма сахит 5.1).

Думите сарва-краа означават, че Ка е причината на всички причини. Ако се опитаме да проследим родословното си дърво назад във времето – кой е бащата на баща ни, кой е бил неговият баща и т.н., накрая ще стигнем до Върховния баща, Върховната Божествена Личност.

Всеки, разбира се, иска да види Бога още сега, но това е възможно само когато сме придобили необходимите качества и сме постигнали съвършено знание. Ще можем да видим Бога със собствените си очи, както виждаме хората срещу себе си, но трябва да сме достойни за това, т.е. да сме развили Ка съзнание. Ка съзнание започва с шраваа (слушане за Ка от Бхагавад-гӣт и от другите ведически книги) и кӣртана (повтаряне на това, което сме чули, и възпяване на имената на Ка). Като възпяваме Ка и слушаме за него, можем истински да общуваме с него, защото Той е абсолютен и не се различава от своите имена, качества, форми и забавления. А когато общуваме с Ка, със светлината на знанието, Той разпръсква мрака на нашето невежество и ни помага да го разберем. Ка е в сърцата ни и действа като наш гуру. Когато започнем да слушаме за него, умът ни постепенно се очиства от прахта, трупала се в продължение на толкова години контакт с материалния свят. Ка е приятел на всички, но Той е особено близък приятел на своите предани. Веднага щом изпитаме някакво влечение към него, отвътре, от сърцата ни, Той започва да ни дава напътствия, с които да напредваме. Ка е нашият пръв духовен учител и когато стремежът ни да го опознаем нарасне, трябва да отидем при сдху, свят човек, който да ни стане духовен учител „отвън“. Самият Шрӣ Ка препоръчва това:

„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината“ (Бхагавад-гита 4.34).

Необходимо е да намерим човек, на когото да се отдадем. Хората, разбира се, не обичат да се отдават на никого. Те се гордеят с оскъдното си знание и си мислят: „Че кой е този, който може да ме учи?“ Някои твърдят, че не е необходим никакъв духовен учител, за да постигнем духовно себепознание. Но Бхагавад-гӣт, Шрӣмад Бхгаватам, Упаниадите и другите ведически писания настояват, че човек трябва да приеме духовен учител. Дори в материалния свят, ако някой иска да стане музикант, трябва да си намери учител по музика, който да го учи. Който иска да стане инженер, трябва да постъпи в технически институт и да се учи при специалисти. За да станеш лекар, не е достатъчно да си купиш учебници по медицина и да ги четеш вкъщи; трябва да влезеш в медицинска академия и да се учиш при опитни преподаватели. Нито една наука не може да бъде овладяна само като четем учебници вкъщи. Някой трябва да ни покаже как да приложим книжното знание на практика. А за да овладеем науката за Бога, самият Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, ни съветва да се обърнем към човек, на когото можем да се отдадем. Това означава, че първо трябва да проверим дали той е способен да ни даде разбиране за Бхагавад-гӣт и другите свещени писания, съдържащи знание за Бога. Не бива да сме лекомислени в избора на духовен учител. Трябва с цената на всичко да намерим такъв учител, който действително притежава духовно знание.

В началото на Бхагавад-гӣт Арджуна разговаря с Ка като с приятел и Ка го пита как той, воинът, може да откаже да се сражава. Когато Арджуна разбрал, че приятелският разговор няма да разреши неговата дилема, се отдал на Ка с думите шияс те 'ха шдхи м тв прапаннам: „Сега съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, води ме“ (Бхагавад-гита 2.7). Така трябва да постъпваме – не да се отдаваме сляпо, а да използваме разума си и да задаваме мъдри въпроси.

Ако не задаваме въпроси, няма да напредваме. В училище най-умни са тези ученици, които постоянно задават въпроси на учителите си. Когато детето пита баща си „Какво е това? А това какво е?“, значи то е умно и съобразително. Дори да имаме много добър духовен учител, ако не му задаваме въпроси, няма да напреднем. Но не бива да задаваме предизвикателни въпроси. Не бива да мислим: „Сега ще го провокирам и ще проверя що за учител е.“

Нашите въпроси (парипрашнена) трябва да се съпровождат от предано служене (сева). Ако не служим, въпросите ни са напразни. Но още преди да започнем да питаме, трябва да имаме някаква квалификация. Ако отидем в бижутерски магазин, за да купим злато или бижута, но не знаем нищо за благородните метали и скъпоценните камъни, най-вероятно ще ни измамят. Когато помолим бижутера за диамант и той разбере, че има насреща си глупак, може да ни продаде всичко на каквато цена пожелае. Подобно търсене няма да ни помогне. Най-напред трябва да имаме разум, иначе няма да напреднем духовно.

Веднта сӯтра започва с думите атхто брахма-джигс: „Сега е време да питаме за Брахман.“ Думата атха означава, че въпроси може да задава човек, който има разум и се е разочаровал от материалния живот. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че трябва да питаме духовния учител за неща, които са „отвъд мрака“. По природа материалният свят е тъмен и има нужда от допълнителни огнени светила. Ние трябва да се интересуваме от трансценденталните светове отвъд пределите на тази материална вселена. Трябва да търсим духовен учител само ако искаме да научим за тях, иначе не си струва да търсим. Ако искаме да изучаваме Бхагавад-гӣт и Веднта сӯтра, за да се усъвършенстваме материално, определено нямаме нужда от духовен учител. Само когато искаме да осъзнаем Брахман, трябва да търсим учител със съвършено разбиране за Абсолютната Истина (гнинас таттва-даршина). Ка е върховната таттва, Абсолютната Истина. В седма глава на Бхагавад-гӣт Той казва:

„Сред хилядите хора един може да се стреми към съвършенство, а сред постигналите съвършенство трудно ще се намери някой, който наистина да ме познава“ (Бхагавад-гита 7.3).

От многото трансценденталисти, постигнали съвършенство, единици осъзнават Ка истински. Както виждаме от тази строфа, науката за Ка е много трудна. Но на друго място в Бхагавад-гӣт се казва, че тя е лесна:

„Само чрез предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога“ (Бхагавад-гита 18.55).

С предано служене лесно ще разберем Ка. С предано служене ще овладеем до съвършенство науката за Ка и ще станем достойни да влезем в духовното царство. В Бхагавад-гӣт се казва, че след много, много животи в крайна сметка ще се отдадем на Ка. Тогава защо да не му се отдадем още сега? Защо да чакаме толкова много животи? Щом отдаването на Ка е най-висшето съвършенство, защо да не станем съвършени веднага? Работата е там, че хората са изпълнени със съмнения. Ка може да бъде осъзнат в един миг или след хиляди животи. Стига да пожелаем, можем веднага да станем велики души, като се отдадем на Ка. Но понеже се съмняваме дали Ка наистина е Върховният Бог, нужно ни е много време, за да изучим свещените писания и да преодолеем съмненията си. Като изучаваме Бхагавад-гӣт под ръководството на истински духовен учител, ще разпръснем съмненията си и ще напредваме духовно.

Огънят на знанието изпепелява всичките ни съмнения и материалните ни дейности. Ето какви резултати постига човек, питайки за истината учител, който наистина я е узнал:

„Получил истинско знание от себепознала се душа, ти никога няма да изпаднеш отново в илюзия, защото ще прозреш, че всички живи същества са частици от Върховния, или с други думи, че всички те са мои. Дори да си считан за най-грешният от всички грешници, с лодката на трансценденталното знание ще можеш да прекосиш океана от страдания. О, Арджуна, както пламтящият огън превръща дървата в пепел, така и огънят на знанието изпепелява всички последици от материалните дейности“ (Бхагавад-гита 4.35  –  37).

Духовният учител запалва в нас огъня на знанието, който, разгаряйки се, превръща в пепел последиците на всичките ни материални дейности. Тези последици, т.е. нашата карма, са причина за робството ни. Човек извършва и добри, и лоши дела; думата сарва-карми в тази строфа се отнася и до двата вида. Който иска да се освободи от материалното робство, трябва да се освободи от последиците както на добрите, така и на лошите си дела. В материалния свят хората в гуната на доброто предпочитат добрите дейности, а който е в гуните на страстта и невежеството, върши злини. Но ако искаме да постигнем Ка съзнание, няма нужда да вършим нито добри, нито лоши дела. Благодарение на добрите дела човек се ражда в аристократично или богато семейство, а заради лошите си дела се ражда в животинско тяло или сред деградирали хора. Но при всички случаи раждането е материално робство, а който се стреми към Ка съзнание, иска да се освободи от робството на прераждането. Какъв смисъл има да се родим в богато или аристократично семейство, ако това няма да ни освободи от материалните страдания? Независимо дали се наслаждаваме на последиците от добрите си дейности, или страдаме от греховете си, ние получаваме материално тяло, а това означава материални страдания.

Ако отдаваме трансцендентално служене на Ка, ще се освободим от цикъла на раждането и смъртта. Но понеже огънят на знанието не гори в сърцата ни, ние приемаме материалното съществуване за щастие. Кучето и свинята не разбират колко тежък е животът им. Те мислят, че са добре, и това показва как материалната енергия заблуждава живите създания, покривайки съзнанието им. На „Бауъри“ пияниците се търкалят по паважа и си мислят, че истински се забавляват, ала всеки минувач ги гледа със съжаление. Така действа илюзорната енергия: и сред най-противните условия ние свикваме и мислим, че животът ни е хубав. Това е невежеството. Когато се пробудим за знанието, постепенно ще започнем да разбираме, че сме нещастни. Ние искаме да сме свободни, но не намираме свобода. Не искаме да умираме, но смъртта е навсякъде. Не искаме да остаряваме, но старостта е неизбежна. Не искаме да боледуваме, но болестите ни преследват. Това са основни проблеми на човешкото съществуване, но ние ги пренебрегваме и се съсредоточаваме върху други, незначителни проблеми. Забравяйки колко кратък е животът в материалния свят, ние поставяме материалното си благополучие по-високо от всичко. Но преуспели материално или не, след шейсетина години ние така или иначе ще умрем. Даже да сме натрупали милиони, ще трябва да ги оставим, когато напускаме тялото си. Нужно е да разберем, че в материалния свят всичките ни начинания са обречени заради влиянието на материалната природа.

Ние искаме свобода, искаме да пътуваме по целия свят, из цялата вселена. И това е наше право, защото сме души, духовни същества. В Бхагавад-гӣт душата е наречена сарва-гата, което означава, че е способна да пътува, където пожелае. На Сиддхалока например живеят съвършени йоги, които могат да пътуват, където поискат, без помощта на самолети или други машини. Щом се освободим от материалната обусловеност, ставаме много могъщи. Дори не си представяме колко могъщи в действителност сме ние, духовните искри. Вместо това сега се задоволяваме да изстрелваме ракети от Земята и да си мислим, че сме постигнали голям прогрес в науката. Харчим милиони долари за конструирането на космически кораби, без да предполагаме, че можем да пътуваме където пожелаем, без да плащаме.

За да развием духовното си могъщество, ни е нужно знание. Това знание вече съществува, просто трябва да го получим. В предишните епохи за тази цел хората се подлагали на суров аскетизъм, но в съвременната епоха това е невъзможно, защото животът е много кратък и неспокоен. Единственият метод, възможен в тази епоха, е методът, даден от Шрӣ Чайтаня Махпрабху: повтарянето на мантрата Харе Ка. Ако с негова помощ успеем да запалим в себе си огъня на знанието, всички последици на миналите ни дейности ще бъдат изпепелени и ще се пречистим.

„В този свят нищо не е така чисто и възвишено като трансценденталното знание. Това знание е зрелият плод на целия мистицизъм и достигналият съвършенство в преданото служене му се наслаждава вътре в себе си с течение на времето“ (Бхагавад-гита 4.38).

И какво гласи това възвишено, чисто знание? – Че сме неразделни частици от Бога и трябва да свържем съзнанието си с Върховното Съзнание. В материалния свят, където всичко е замърсено от влиянието на гуните на природата – добро, страст и невежество, – това знание е най-чистото. Доброто също е вид замърсяване. В гуната на доброто човек съзнава положението си, интересува се от трансцендентални теми и т.н., но тогава недостатъкът му е, че мисли, че вече всичко знае и с него всичко е наред. Той иска да остане в материалния свят. Тоест човекът в гуната на доброто е като привилегирован затворник, който се чувства щастлив в затвора и не иска да го напуска. А хората в гуните на страстта и невежеството са още по-обусловени. Заключението е, че трябва да се издигнем дори над гуната на доброто. Това става, когато осъзнаем, че не сме материя, а дух (аха брахмсми). Но дори това не е достатъчно. Трябва още нещо:

„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“ (Бхагавад-гита 18.54).

На равнището брахма-бхӯта човек повече не се отъждествява с материята. Той винаги е щастлив (прасаннтм) и това е първият признак, по който можем да го разпознаем. Такъв човек не съжалява за нищо и не копнее за нищо. Но ако не отдава трансцендентално любовно служене на Ка, дори от това равнище той може отново да попадне във водовъртежа на материалния свят. Колкото и високо да се издигнем в небето, ако не намерим убежище на някоя планета, ще трябва отново да се спуснем на Земята. Знанието за равнището брахма-бхӯта няма да ни помогне, докато не приемем подслон в лотосовите нозе на Ка. Когато служим на Ка, повече не сме застрашени от опасността да попаднем в материалния свят.

Част от нашата природа е желанието ни да правим нещо. Палавото дете няма да престане да върши пакости, докато не му предложат увлекателно занимание. Когато му дадат играчки, вниманието му се пренасочва към тях и то престава да лудува. Ние сме като непослушни деца, които трябва да бъдат заети с нещо духовно. Не е достатъчно да разберем, че сме души; за да поддържаме духа си, са необходими духовни дейности. В Индия често възрастните мъже се оттеглят от материалните ангажименти, напускат дома и семейството си и приемат саннса – живот в отречение от света. Но след като прекарат известно време в медитация, те се обръщат към филантропични дейности: започват да откриват болници, включват се в политическия живот. Строителството на болници е работа на правителството, дългът на саннсӣте е да създадат „болници“, в които хората да се освобождават от оковите на материалното тяло, а не просто да го закърпват. Но понеже не знае какво представляват истинските духовни дейности, човек се отдава на материални.

Като се усъвършенстваме в Ка съзнание, постепенно постигаме знание и мъдрост. В началото може да се обезсърчаваме, но думата клена („с течение на времето“) показва, че ако сме упорити, непременно ще успеем. Трябва да сме убедени в това.

„Вярващият, посветил се на трансценденталното знание и обуздал сетивата си, е достоен да получи това знание и да постигне най-висш духовен мир“ (Бхагавад-гита 4.39).

За тези, които се колебаят и нямат вяра, Ка съзнание е много трудно. Дори в ежедневието ни е нужна вяра. Когато си купуваме самолетен билет, вярваме, че авиокомпанията ще ни отведе до желаното местоназначение. Без вяра е невъзможно да живеем в материалния свят, какво да говорим за духовен напредък. На кого трябва да вярваме? На авторитети. Не бива да си купуваме билет от несъществуваща компания. Трябва да вярваме на Ка, който е изрекъл Бхагавад-гӣт. Но как да придобием вяра? Най-напред трябва да овладеем сетивата си (саятендрия). Ние сме в материалния свят, защото искаме да задоволяваме сетивата си. Ако вярваме, че лекарят може да ни излекува, но не спазваме съветите му и ядем храни, които той ни е забранил, що за вяра е това? Ако вярваме на лекаря, ще изпълняваме предписанията му. Трябва да се научим да следваме наставленията с вяра и тогава ще станем мъдри. А щом придобием мъдрост, ще постигнем и пар шнтим, висшия покой. Ка казва, че когато човек е господар на сетивата си, той много скоро (ачиреа) ще придобие вяра в него, а който има вяра в Ка, е най-щастливият човек на света. Необходимо е да приемем наставленията и да ги следваме с вяра. Вярата ни трябва да е във висшия авторитет, а не в някой обикновен човек. Трябва да намерим духовен учител, на когото можем да вярваме. Ка е върховният авторитет, но можем да приемем за авторитет и всекиго, който има Ка съзнание, защото такъв човек е истински представител на Ка. И тогава, вкусили думите на представителя на Ка, ще се почувстваме напълно удовлетворени, както след богата трапеза.

„Но невежите и невярващи хора, които се съмняват в свещените писания, не постигат божествено съзнание; те пропадат. За съмняващата се душа няма щастие нито в този, нито в следващия живот“ (Бхагавад-гита 4.40).

Тези, които не се решават да тръгнат по пътя на знанието, нямат шанс. Нерешителността се дължи на невежество (агяш ча). Който постоянно се колебае дали да приеме Ка съзнание, или не, няма да бъде щастлив в материалния свят нито сега, нито в следващия си живот. Материалният свят и без това е пълен със страдания, но за невярващия те са още по-силни. Затова неговото положение е рисковано. Човек внася в банката хиляди долари, защото вярва, че тя няма да фалира. Щом вярваме в банки и самолети, защо да не вярваме в Шрӣ Ка, когото всички ведически писания и мъдреци признават за най-висшия авторитет? Трябва да следваме примера на велики авторитети като Шакарчрия, Рмнуджчрия и Чайтаня Махпрабху. Ако вървим по техните стъпки и поддържаме вярата си, като изпълняваме своите задължения, със сигурност ще постигнем успех.

Както казахме, трябва да открием човек, който е осъзнал Абсолютната Истина, да му се отдадем и да му служим. Тогава непременно ще постигнем освобождение. Всеки иска да види Бога, но сега сме обусловени, заблудени и нямаме истинска представа за нещата. Макар че сме Брахман и по природа сме блажени, сега сме изоставили естественото си положение. По природа ние сме сач-чид-нанда – вечни, изпълнени със знание и блаженство, – но материалното тяло е обречено на гибел, а докато още е живо, е подвластно на невежество и страдание. Сетивата ни са несъвършени и с тях не можем да получим съвършено знание. Затова в Бхагавад-гӣт е казано, че ако искаме да постигнем трансцендентално знание, трябва да се обърнем към учител, който е видял Абсолютната Истина (тад-виддхи-праиптена). По традиция духовните учители трябва да са брхмаи, но в епохата на Кали много трудно може да се намерят истински брхмаи и затова е почти невъзможно да се намери квалифициран духовен учител. Ето защо Чайтаня Махпрабху ни съветва: киб випра, киб нсӣ, шӯдра кене ная / йеи ка-таттва-ветт, сеи 'гуру' хая – „Няма значение дали човек е брхмаа, шӯдра, саннсӣ или семеен. Ако познава науката за Ка, той е достоен да бъде духовен учител.“

В Бхагавад-гӣт е изложена науката за Ка. Ако изучаваме тази книга внимателно, като се опираме на своя разум, опит и философски познания, ще разберем духовната наука. Не бива да се отдаваме сляпо. Дори ако духовният учител е постигнал себепознание и е установен в Абсолютната Истина, ние пак трябва да го изпитаме, като му задаваме въпроси за тънкостите на духовното знание. Който може да отговори на всички въпроси относно науката за Ка, е истински духовен учител, независимо къде се е родил и какъв е: брхмаа, шӯдра, американец или индиец. Когато отидем на лекар, не го питаме дали е индус, християнин или брхмаа. Той има диплома на лекар, затова ние му се предаваме и го молим: „Докторе, помогни! Аз страдам.“

Ка е крайната цел на духовната наука. Разбира се, когато казваме „Ка“, имаме предвид Бога. В различните краища на света Бог е известен с различни имена, но според Ведите името „Ка“ е най-висшето му име. Затова Шрӣ Чайтаня Махпрабху препоръчал повтарянето на Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе като най-добрият метод за духовна реализация в нашата епоха. Чайтаня Махпрабху не правел различия между хората на основа на кастова принадлежност или обществено положение. Нещо повече, много от изтъкнатите му ученици били приемани за нископоставени в обществото. Например Харидса хкура бил мюсюлманин, ала Чайтаня Махпрабху го направил нмчря, учител в повтарянето на святите имена. Рӯпа Госвмӣ и Сантана Госвмӣ, двама от главните ученици на Бог Чайтаня, преди това се казвали Скара Маллик и Дабир Кхс и били на служба при мюсюлманското правителство. В онези времена индусите били толкова стриктни, че ако брхмаа постъпел на служба при неиндуси, той веднага бил отлъчван от индуското общество. И въпреки това Чайтаня Махпрабху направил Рӯпа и Сантана Госвмӣ главни авторитети в науката за Ка. Тук не може да има ограничения: всеки има право да стане духовен учител, стига да познава науката за Ка. Това е единственото условие. Същината на духовната наука е изложена в Бхагавад-гӣт. За да разпространим тази велика наука по целия свят, днес са нужни хиляди духовни учители.

Необходимо е да разберем, че когато Ка говори в Бхагавад-гӣт, Той се обръща не само към Арджуна, а към цялото човечество. Самият Ка казва, че като разбере науката за него, Арджуна повече никога няма да е под влияние на илюзията (ядж гтв на пунар мохам). С добър кораб лесно ще прекосим Атлантическия океан. Материалният свят е като необятен океан от невежество и ние сме насред него. Затова Бог Чайтаня Махпрабху се молел на Ка:

„О, сине на Махрджа Нанда, аз съм твой вечен слуга, но някак съм се озовал в океана на раждането и смъртта. Моля те, спаси ме от него и ми позволи да бъда прашинка в лотосовите ти нозе“ (Шикака 5).

Ако се намираме на кораба на съвършеното знание, няма защо да се боим, лесно ще прекосим океана. Дори най-големият грешник, с помощта на кораба на науката за Ка, може да прекоси лесно океана. Както обяснихме по-рано, няма значение какви сме били в миналите си животи. Погълнати от невежеството, ние сме вършили много позорни дела. Никой не може да каже, че никога не е сторил грях. Но според Бхагавад-гӣт (4.36) това не е важно, защото, като изучи науката за Ка, всеки ще постигне освобождение.

Затова на всяка цена трябва да се стремим към знание, а връх на знанието е да разберем Ка. Днес има толкова философии на живота; всеки твърди, че именно той знае как трябва да живеем. По тази причина са възникнали толкова много „-изми“, например комунизмът, който е станал популярен в някои части на света. Но Шрӣмад Бхгаватам съдържа същината на духовния комунизъм. В Бхагватам Нрада Муни обяснява, че в цялата материална вселена – на низшите, средните и висшите планети и навсякъде в космоса – всички природни богатства са създадени от Върховния Бог. Нужно е да разберем, че всичко, което съществува на този свят, е сътворено от Бога, не от човека. Никой разумен човек няма да отрече това. Шрӣ Ӣшопаниад потвърждава:

„Всичко одушевено и неодушевено, намиращо се във Вселената, е собственост на Бога и е под неговия контрол. Затова човек трябва да приема само необходимите неща, отредени му като негов дял, и нищо друго, знаейки добре на кого принадлежи всичко“ (Шрӣ Ӣшопаниад, мантра 1).

Следователно всички живи същества, като се започне от Брахм, най-главния полубог, и се стигне до нищожната мравка, имат право да се ползват от природните богатства. Нрада Муни напомня, че можем да използваме тези богатства, за да задоволим потребностите си, но ако вземаме повече от необходимото, се превръщаме в крадци. За жалост, всеки се опитва да побеждава и да властва. Държави се надпреварват коя първа ще стигне Луната и ще забие там своя флаг. Когато европейците дошли за пръв път в Америка, те също забили там флага си и провъзгласили земята за своя. Подобно размахване на флагове показва само невежество. Хората дори не се замислят къде всъщност издигат флаговете си. Земята не е наша собственост, всичко принадлежи на Бога. Това разбиране се нарича знание. А да се мислим за собственици на света, е невежество. Ние имаме право да ползваме природните богатства, но не да трупаме и присвояваме.

Ако изсипем на улицата торба зърно, ще долетят гълъби, ще покълват малко и ще си отидат. Те няма да вземат повече, отколкото могат да изядат, и затова, щом се нахранят, ще отлетят. Но ако сложим на тротоара чували с брашно и кажем на минувачите, че ако искат, може да си вземат, един ще грабне десет чувала, друг двайсет, трети трийсет… Само който няма възможност да пренесе повече, ще си вземе един-два чувала. Така брашното ще бъде разпределено несправедливо. Ето какво представлява развитата ни цивилизация! Човекът не знае дори това, което знаят гълъбите, кучетата и котките. Всичко принадлежи на Върховния Бог и ние имаме право да вземаме само това, от което имаме нужда, и не повече. Това е знание. Бог така е устроил света, че в него нищо не липсва. Има достатъчно богатства за всички, стига да знаем как да ги разпределим правилно. Но днес светът е в отчайващо положение – едни вземат повече, отколкото им е нужно, а други умират от глад. Гладуващите се бунтуват и питат защо трябва да гладуват. Но методите им са несъвършени. Съвършенството на духовния комунизъм е в осъзнаването на факта, че всичко принадлежи на Бога. Като овладеем науката за Ка, лесно ще се отърсим от невежеството, на което почива илюзорното ни чувство за собственост.

Всичките ни страдания се дължат на невежеството. В съда незнанието не се признава за оправдание. Дори да кажем на съдията, че не познаваме закона, той ще ни накаже. Ако някой е натрупал пари по незаконен начин, но твърди, че не е знаел, че нарушава закона, той пак ще бъде осъден. Светът е лишен от духовно знание, затова са необходими хиляди учители, които знаят науката за Ка. Днес тя е толкова необходима! Не бива да мислим, че щом Ка се е появил в Индия, значи учението на Бхагавад-гӣт е сектантско. В четиринайсета глава (Бхагавад-гита 14.4) Шрӣ Ка нарича себе си баща на всички живи същества.

Като вечни души, ние сме неразделни частици от Висшия Дух, но заради желанието си да се наслаждаваме на материалния свят сме се озовали в материалната природа. Но в каквато и форма на живот да попаднем, Ка си остава нашият Баща. Бхагавад-гӣт не е предназначена за определена общност или нация, тя е за хората по целия свят, дори за животните. Понеже днес синовете на Върховния крадат от невежество, който познава Бхагавад-гӣт, трябва да разпространява висшето ѝ знание сред всички. Само така хората ще могат да осъзнаят истинската си духовна природа и връзката си с върховното духовно цяло.