Осма глава

„Няма дейност, която да ми влияе, нито се стремя към резултата от дейността. Който разбере тази истина за мен, не се обвързва с последствията от своята дейност“ (Бхагавад-гита 4.14).

Целият свят е подчинен на карма. Всички знаем за микробите и бактериите, на един квадратен милиметър се намират милиони от тях. В Брахма сахит се казва, че от микроба (наречен там индрагопа) до Индра, царя на райските планети, всички са пленници на карма, последиците от своите дейности. Всички изпитват на гърба си последиците от дейността си и според това дали тези последици са добри, или лоши, страдат или се наслаждават. Докато страдаме и се наслаждаваме в резултат от делата си, ще бъдем затворени в материални тела.

По законите на природата живото същество получава материално тяло, за да страда и да се наслаждава. Различните тела имат различно предназначение. Тялото на тигъра е създадено да убива и да яде сурово месо. Телата на свинете са такива, че те да могат да ядат изпражнения. А ние, човеците, имаме зъби, предназначени за ядене на плодове и зеленчуци. Всички тела съответстват на дейностите, които живите същества са вършили в миналите си животи. Със сегашните си действия ние подготвяме следващото си тяло. Но в цитираната по-горе строфа Шрӣ Ка казва, че който познава трансценденталната същност на неговите дейности, се освобождава от последиците на своята карма. Трябва да действаме така, че да не ставаме пленници на материалния свят. Това е възможно, ако постигнем Ка съзнание; като научим за Ка и трансценденталната природа на деянията му и разберем как Той действа в материалния и духовния свят.

За разлика от нас, когато идва в този свят, Ка е напълно трансцендентален. Ние се стремим към резултатите от дейностите си, но Ка няма такива желания. Дейностите му не влекат след себе си никакви последствия. Ка не изпитва желание да действа заради резултата (на ме карма-пхале спх). Когато започваме някакъв бизнес, целта ни е печалба, с която да си купим неща, осигуряващи ни приятен и удобен живот. Каквото и да правят, обусловените души винаги действат с желанието да получат наслаждение. Но Ка няма какво да желае. Той е Върховната Божествена Личност, притежава всичко и е напълно удовлетворен. Когато бил на Земята, Той имал много любими и повече от шестнайсет хиляди съпруги, затова някои мислят, че е бил прекалено сладострастен. Но това не е вярно.

Трябва да разберем природата на отношенията с Ка. В материалния свят сме свързани с другите хора чрез различни взаимоотношения: като бащи и майки, съпрузи и съпруги и т.н. Но всички взаимоотношения тук са деформирано отражение на отношенията ни с Върховния Бог. Всичко, което откриваме в материалния свят, води началото си от Абсолютната Истина, но отразено по изкривен начин във времето. Каквито и отношенията да имаме с Ка, те са вечни. Ако имаме връзка с Бога като с приятел, това приятелство е вечно и продължава живот след живот. В материалния свят приятелството трае ограничен брой години и после свършва, затова казваме, че то е деформирано, временно, нереално. Но ако станем приятели с Ка, приятелството ни ще продължи вечно. Ако го приемем за свой господар, Той никога няма да ни измами. Ако обичаме Ка като свой син, никога няма да го загубим. Ако го обичаме като любим, Той ще е най-съвършеният и никога няма да се разделим. Ка е Върховният Бог, затова е безкраен и има безброй предани. Някои се стремят да го обичат като свой любим или съпруг и Ка приема такава роля. Както и да се обърнем към Ка, Той ще ни приеме, както сам казва в Бхагавад-гӣт:

„Както ми се отдават – така ги възнаграждавам. Всички следват моя път във всяко отношение, о, сине на Птх“ (Бхагавад-гита 4.11).

Гопӣте, пастирките, любими на Ка, в миналите си животи се подлагали на необикновен аскетизъм, за да получат Ка за съпруг. В Бхагватам Шукадева Госвмӣ казва, че момчетата, които играели с Ка, в миналите си животи също си налагали сурови покаяния и лишения, за да заслужат да играят с Ка. С други думи, приятелите на Ка, неговите спътници и съпруги не са обикновени живи същества. Понеже нямаме Ка съзнание, това не ни изглежда много значително. Но в действителност подобни отношения са много възвишени. Всички желания, които са ни изначално присъщи, ще се изпълнят докрай, когато постигнем Ка съзнание.

Ка няма нужда от приятели, с които да играе, на него не му трябва и съпруга. Ние се женим, за да изпълним определени свои желания, но Ка е съвършен и цялостен сам по себе си (пӯрам). Беднякът може да мечтае за хиляда долара в банката, но милионерът няма такива желания. Щом Ка е Върховната Божествена Личност, защо му е да желае нещо? Той сам удовлетворява желанията на другите. Ако Ка желаеше нещо, щеше да бъде несъвършен, защото това щеше да означава, че нещо му липсва. Ето защо Той казва, че няма желания. Той е Йогешвара („повелителят на всички йоги“), затова волята му мигновено става реалност. Следователно при него е невъзможно да се говори за желания и копнежи. Той става съпруг, любим или приятел само за да изпълни желанията на преданите си. Ако приемем Ка за свой приятел, господар, син или любим, никога няма да се разочароваме. Всяко живо същество има своя индивидуална връзка с Ка, но сега тя е скрита. Като напредваме в Ка съзнание, тя се разкрива.

Въпреки че Върховният Бог е цялостен и съвършен сам по себе си и не е длъжен да прави нищо, Той действа, за да даде пример на другите. Дейностите на Бога в материалния свят не го обвързват и който осъзнае това, също се освобождава от дейностите, носещи кармични последици.

„В древността всички освободени души са действали с това разбиране за моята трансцендентална природа. Затова изпълни дълга си, като следваш техния пример“ (Бхагавад-гита 4.15).

Методът на Ка съзнание изисква да следваме стъпките на великите чрии, които са постигнали успех в духовния живот. Ако действаме по примера на великите чрии, мъдреци, предани и просветени царе, които са живели в съответствие с принципите на карма йога, ние също ще получим освобождение.

На бойното поле Курукетра Арджуна се боял, че ако участва във войната, ще стане пленник на последиците от действията си. Но Ка го уверил, че ако се сражава заради него, няма да се обвърже.

„Дори интелигентните хора се объркват, когато трябва да определят какво е действие и какво – бездействие. Сега ще ти обясня какво е действие и когато го разбереш, ще се избавиш от нещастията“ (Бхагавад-гита 4.16).

Хората наистина не могат да определят какво е действие (карма) и какво – бездействие (акарма). Ка казва, че дори тези, които са много учени (кавая), не разбират природата на дейността. Трябва да знаем кои дейности са правилни и кои – не, кои се поощряват и кои – не, кои са забранени и кои – не. Ако разберем принципа, залегнал в основата на дейността, ще се освободим от материалното робство. Необходимо е да знаем как да действаме така, че когато напуснем тялото си, да не бъдем принудени да приемем друго материално тяло, а да сме свободни да влезем в духовния свят. Шрӣ Ка излага принципа на правилните дейности в последната строфа от единайсета глава:

„Мой скъпи Арджуна, този, който ми служи с чиста преданост, освободен от замърсяването на плодоносни дейности и умозрителни разсъждения; този, който работи за мен, превърнал ме е във върховна цел на живота си и се отнася приятелски с всички живи същества – той със сигурност идва при мен“ (Бхагавад-гита 11.55).

Тази строфа е напълно достатъчна да разберем същината на цялата Бхагавад-гӣт. Трябва да посвещаваме труда си на Ка. Какво означава това? Отговорът на този въпрос става ясен в последното наставление на Бхагавад-гӣт: Ка призовава Арджуна да му се отдаде (Бхагавад-гита 18.66).

От Арджуна трябва да се научим да вършим само това, което Ка одобрява. В това е смисълът на човешкия живот, но ние не го знаем. Невежеството постоянно ни тласка към дейности, свързани с телесното, материалното възприятие на живота. Ка искал Арджуна да се сражава и въпреки първоначалното си нежелание, Арджуна се сражавал, защото такава била волята на Ка. Трябва да следваме този пример.

Разбира се, Ка бил непосредствено до Арджуна и лично направлявал действията му. Какво да правим ние? Шрӣ Ка лично учел Арджуна как да постъпва, но това не означава, че щом Ка не е до нас, ние сме лишени от наставленията му. Те са дадени в последната глава на Бхагавад-гӣт, където Ка описва дейностите, които трябва да извършваме.

„Този, който разяснява на преданите тази най-висша тайна, със сигурност ще постигне чисто предано служене и накрая ще се завърне при мен. В този свят няма и никога няма да има слуга, който да ми е по-скъп от него“ (Бхагавад-гита 18.68 – 69).

Следователно наш дълг е да проповядваме учението на Бхагавад-гӣт и да даваме на хората Ка съзнание. Те страдат само защото са лишени от Ка съзнание. Трябва да разпространяваме науката за Ка за благото на целия свят. Бог Чайтаня Махпрабху дошъл в този свят с мисията да проповядва Ка съзнание. Той казвал, че всеки, който учи другите на Ка съзнание, трябва да бъде смятан за духовен учител, независимо какво положение има. Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам подробно обясняват как да постигнем Ка съзнание. Бог Чайтаня Махпрабху обръщал особено внимание на тези две книги и молел хората от цял свят да разпространяват науката за Ка във всеки град и село. Бог Чайтаня Махпрабху е самият Ка, затова трябва да приемаме заветите му като наставления на Ка. Но трябва внимателно да представяме Бхагавад-гӣт такава, каквато е, без да допускаме собствени интерпретации в името на някакви свои цели. Някои хора тълкуват Бхагавад-гӣт посвоему, но нашата задача е да предадем думите на Ка такива, каквито са.

Дейностите на човек, който работи за Ка, може да приличат на всички останали дейности в материалния свят, но в действителност това не е така. Арджуна се сражавал като обикновен воин, но понеже бил в Ка съзнание, дейностите му не го обвързали. Макар да изглеждали материални, те били напълно трансцендентални. Всяко действие, което е одобрено от Ка, независимо какво е то, не носи последствия. Войната не е добро нещо, но понякога, както в случая с битката при Курукетра, тя е неизбежна. В същото време хуманитарни и алтруистични дейности, които обществото оценява като много благородни, може да са напълно материални. С други думи, не е важно самото действие, а съзнанието, с което го извършваме.

„Тънкостите на действието са много трудни за разбиране. Затова трябва добре да се знае какво е действие, какво е забранено действие и какво е бездействие“ (Бхагавад-гита 4.17).

Пътят на карма е много сложен, затова трябва да знаем разликата между карма, акарма и викарма. Всичко става ясно, когато действаме в Ка съзнание. В противен случай ще трябва внимателно да преценяваме какво да правим и какво не, за да не се заплетем в кармични последици. Ако в живота си несъзнателно нарушим някой закон, ще сме принудени да изтърпим последствията. Природните закони също са неумолими и пред тях не важат никакви оправдания. По природа огънят обгаря; дори ако бъде докоснат от невинно дете, което нищо не знае, той и него ще изгори. Нужно е внимателно да обмисляме начина си на действие, иначе строгите природни закони ще ни заставят да страдаме. Ето защо е необходимо да разберем какво трябва да правим и какво следва да избягваме.

Думата карма значи предписани задължения, викарма са дейностите, обратни на предписаните задължения, а акарма са дейностите, които изобщо нямат последствия. Когато вършим дейности акарма, може да ни се струва, че те носят определени последствия, но това не е така. Щом действаме под ръководството на Ка (това всъщност е акарма), избягваме всички последствия. Например, ако умишлено убием някого, съдът ще ни даде най-тежка присъда. Но ако ни призоват в армията и убием някого по време на сражение, няма да сме виновни. Това се нарича акарма. В първия случай действаме самоволно, а в другия – в името на родината си. По подобен начин, когато действаме под ръководството на Ка, това също е акарма, защото тези дейности не влекат след себе си последствия.

„Интелигентният човек вижда бездействие в действието и действие в бездействието, и се намира на трансцендентална позиция, въпреки че е зает с различни дейности“ (Бхагавад-гита 4.18).

Който вижда, че акарма не носи кармични последствия и разбира природата ѝ, е схванал същността на нещата. Думата акармаи се отнася до човека, който се опитва да избегне последиците на карма чрез бездействие, ала остава в капана ѝ. Но ако действаме само в Ка съзнание, ще останем свободни, въпреки че ще извършваме най-различни дела. На бойното поле Курукетра се сражавал не само Арджуна, сражавал се и Дурьодхана, следван от съюзниците си. Трябва да разберем защо Арджуна, за разлика от Дурьодхана, останал свободен от последиците на тази битка. На пръв поглед и единия, и другия се сражавали, но Арджуна останал необвързан от последиците, защото се сражавал по заповед на Ка. Когато някой действа в Ка съзнание, работата му не носи последствия. Човекът, който разбира това, е много мъдър (са буддхимн). Важно е да гледаме не толкова какво прави човек, а да разбираме защо го прави.

Всъщност Арджуна трябвало да върши нещо ужасно на бойното поле, но понеже бил в Ка съзнание, не бил застигнат от последствия. Ние може да считаме това, с което се занимаваме, за много достойно и благородно, но ако не го вършим в Ка съзнание, ще страдаме от последствия. От материална гледна точка първоначалното решение на Арджуна да не се сражава било правилно, но от духовна гледна точка било грешка. Като вършим благочестиви дейности, получаваме определени резултати: може да се родим в добро семейство, в семейство на брхмаи или в заможно семейство, може да станем много богати, учени и красиви. А като вършим греховни дейности, се обричаме да се родим в нископоставено семейство или дори в тяло на животно, да бъдем неграмотни, глупави и грозни. Но дори когато вършим благочестиви дейности и имаме добър произход, пак ще бъдем подчинени на строгите закони на карма. Затова главната ни цел трябва да бъде освобождението от законите на материалния свят. Докато не разберем това, ще ни привличат аристократичният произход, богатството, доброто образование и красивата външност. Трябва да разберем, че с всички тези материални преимущества ние пак си оставаме пленници на раждането, старостта, болестите и смъртта. Шрӣ Ка ни предупреждава в Бхагавад-гӣт:

„Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново“ (Бхагавад-гита 8.16).

Дори на Брахмалока, най-висшата планета в материалната вселена, има раждане и смърт. За да се освободим от прераждането, трябва да отидем на планетата на Ка. Хубаво е да си богат и красив, но колко дълго продължава това? Материалният живот не е вечен. Може да задържим образованието, богатството и красотата си петдесет, шейсет или дори сто години, но истинският живот не продължава петдесет или сто години, нито хиляда, нито дори милион. Истинският живот е вечен. Ние сме вечни и трябва да върнем вечния си живот. Това е разрешението на всичките ни проблеми. А за да постигнем това вечно съществуване, трябва да имаме Ка съзнание.

Ако напуснем материалното си тяло в Ка съзнание, няма да сме принудени да се връщаме в материалния свят. Трябва да се освободим от материалното съществуване, а не да се опитваме да подобряваме условията си на живот тук. Затворникът може да се стреми да подобри положението си и с усърдието си да заслужи по-лек режим, но никой разумен човек няма да се задоволи с това, той ще иска да излезе от затвора веднъж завинаги. Всички в материалния свят са затворници – някои на лек режим, други на строг, но всички до един са в затвора. Истинското знание не е в научните степени, а в разбирането на тези основни проблеми на съществуването.

„Човек е в пълно знание, когато усилията му са лишени от желание за сетивно наслаждение. Мъдреците казват, че последиците от неговите дейности са вече изгорени в огъня на съвършеното знание“ (Бхагавад-гита 4.19).

Думата паитам значи „учен“, а будх значи „знаещ“. В десета глава отново срещаме думата будх, в строфата будх бхва-саманвит (Бхагавад-гита 10.8). Според Бхагавад-гӣт висшето образование не гарантира, че човек е учен и знаещ. Бхагавад-гӣт казва, че истинско знание има този, който гледа на всички по един и същи начин.

„Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден брхмаа, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия)“ (Бхагавад-гита 5.18).

В Индия още от времето на ведическата цивилизация се счита, че ученият брхмаа заема най-високо положение в обществото. Но смиреният и образован паит гледа на такъв брхмаа по същия начин, както гледа на кучето и извънкастовия кучеядец. С други думи, той не прави разлика между издигнатите и низшите. Значи ли това, че е все едно дали човек е учен брхмаа, или куче? – Не, разбира се. Но паитът ги приема еднакво, защото гледа не обвивката, а духа. Паит е този, който владее изкуството да вижда вечната душа във всяко живо същество, защото по природа всяко живо същество е духовна искра, неразделна частица от пълното духовно цяло. Духовната искра е една и съща във всички същества, просто е покрита от различна външност. Почтеният човек може да носи излинели дрехи, но това не значи, че не заслужава уважението ни. В Бхагавад-гӣт материалните тела са сравнени с дрехи, в които е облечена душата.

„Както човек сменя старите си дрехи с нови, така душата получава нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните“ (Бхагавад-гита 2.22).

Всеки път, когато видим живо същество, трябва да си спомним, че то е вечна душа. Който има подобно духовно зрение, е паит. Чакя Паит описва качествата и мъдростта на паита така: „Ученият човек гледа на всяка жена, освен на собствената си съпруга, като на майка, за него материалните богатства не струват повече от сметта на улицата, а страданията на другите той приема като свои собствени страдания.“ Буда учел, че човек не бива да причинява болка дори на животните – нито с думи, нито с действия. Това са качествата на паита и те трябва да станат цел на всички хора. За образоваността трябва да съдим не по научните степени, а по отношението на човек към живота и постъпките му, произтичащи от това. Такъв е смисълът на думата паита в Бхагавад-гӣт. А думата будх се отнася най-вече до онези, които много добре познават писанията. Резултатът от духовното прозрение и познаването на писанията е описан в Бхагавад-гӣт така:

„Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен. Мъдреците, които добре знаят това, ми служат предано и ме обожават с цялото си сърце“ (Бхагавад-гита 10.8).

Будх, „знаещ човек“, е този, който е разбрал, че всичко произлиза от Ка. Всичко, което виждаме, е еманация на Ка. От милиони години слънцето излъчва светлина, но остава едно и също. Така и всички материални и духовни енергии произлизат от Ка. Който е разбрал това, става предан на Ка.

И така, истински образован е оня, който разбира, че трябва да действа в Ка съзнание, и повече не иска да се наслаждава на материалния свят. В материалния свят действията на всеки човек са продиктувани от похотта (кма), но мъдрецът не е подвластен на този диктат: кма-сакалпа-варджит. Как е възможно това? Гнгни-дагдха-кармам – огънят на знанието изпепелява последиците на всички греховни дейности. Този огън пречиства най-бързо и най-добре. Животът ни има смисъл и цел само когато се стремим да постигнем рджа-вид, трансценденталната наука за Ка съзнание, защото тя е царят на цялото знание.