ТЕКСТ 22
прахвбхивданшлеа-
кара-спарша-смитекааи
швся чшвапкебхьо
вараиш чбхиматаир вибху
прахв – като наведе глава; абхивдана – като изрече приветствени слова; шлеа – прегръдки; кара-спарша – ръкувания; смита-ӣкааи – с погледи и усмивки; швся – насърчавайки; ча – и; швапкебхя – дори и най-долните кучеядци; вараи – с благословии; ча – също; абхиматаи – както пожелаха; вибху – Всемогъщият.
Всемогъщият Бог поздрави всички, които бяха дошли: Той наведе глава и размени с тях любезни слова, прегърна ги, ръкува се с тях; Той ги гледаше, усмихваше се и отправяше насърчителни слова и благословии дори и към най-низшите.
В чест на посрещането на Бога дошли всякакви хора, като се започне от Васудева, Уграсена и Гаргамуни – бащата, дядото и учителя на Ка – и се стигне до проститутките и чалите, които се хранят с кучета. Богът поздравил всеки един от тях както подобавало, в зависимост от положението, което заемала съответната личност. Като чисти живи същества, ние всички сме неотделими от Бога частици, вечно свързани с него. Затова за него никой не е чужд. В зависимост от степента на замърсяване от проявленията на материалната природа чистите живи същества заемат различни по важност положения, но Богът обича еднакво всичките си неотделими частици, независимо от материалните им позиции. Той идва единствено за да призове тези живи същества материалисти да се върнат обратно в царството му. Интелигентните хора се възползват от тази възможност, която Божествената Личност предлага на всички живи същества. Богът не отказва на никого достъп до царството си. Дали ще приеме този път или не, зависи от живото същество.