ТЕКСТ 23
свая ча гурубхир випраи
садраи стхавираир апи
шӣрбхир юджямно 'няир
вандибхиш чвишат пурам
сваям – Той самият; ча – също; гурубхи – от възрастните роднини; випраи – от брхмаите; садраи – със съпругите си; стхавираи – немощни; апи – също; шӣрбхи – с благословиите; юджямна – възхваляван от; аняи – от другите; вандибхи – поклонници; ча – и; авишат – влезе в; пурам – града.
След това Богът влезе в града, съпровождан от възрастните си роднини и от немощните брхмаи и съпругите им. Всички го благославяха и пееха за величието му. Останалите също възхваляваха Бога.
Брхмаите никога не се занимавали да трупат пари за времето, когато ще се оттеглят от вихъра на активния живот. Когато станели немощни старци, те се обръщали към царските събрания и просто като възхвалявали славните дейности на царете, заедно със съпругите си получавали всичко, което им било необходимо за живот. Тези брхмаи не били платени ласкатели на царете, защото царете наистина извършвали славни дейности. С възвишените си слова брхмаите пробуждали у тях искрено желание за още повече благочестиви дейности. Бог Шрӣ Ка заслужава всички възхвали и като възхвалявали Бога, молещите се брхмаи и всички останали сами ставали славни.