ТЕКСТ 24
рджа-мрга гате ке
дврак кула-стрия
хармй рурухур випра
тад-ӣкаа-махотсав
рджа-мргам – обществените пътища; гате – докато минаваше по; ке – Бог Ка; дврак – на град Дврак; кула-стрия – жените от уважаваните семейства; харми – върху дворците; руруху – се качиха; випра – о, брхмаи; тат-ӣкаа – просто за да го погледнат (Ка); мах-утсав – приеха като най-големия празник.
Докато Бог Ка минаваше по главните улици, всички жени от уважаваните семейства на Дврак се качиха на покривите на дворците, за да могат да видят Бога. За тях това беше най-големият празник.
Разбира се, да видиш Бога, е велико събитие, както смятали и жените на град Дврак. В Индия някои отдадени жени и до днес следват този пример. Особено в празничните дни на церемониите Джхулана и Джанмамӣ индийските жени се тълпят в храма на Бога, където се извършва обожание на вечната му трансцендентална форма. Трансценденталната форма на Бога, която е поставена в храма, не се различава от личната форма на Бога. Тази форма се нарича арча-виграха или арча инкарнация. Богът я проявява чрез вътрешната си енергия само за да даде възможност на безбройните си предани в материалния свят да извършват предано служене. Материалните сетива не могат да възприемат духовната природа на Бога, затова Той приема арча-виграха, която привидно е изградена от материални елементи, като глина, дърво и камък, но в действителност не притежава никакви материални замърсявания. Богът е каиваля (единен), в него няма материя. Всемогъщият Бог е единствен и неповторим, затова може да се появи във всякаква форма, без да се замърси с материални схващания. Следователно празниците, които се честват в храма на Бога, не се различават от тържествата в Дврак преди около пет хиляди години, на които Богът лично присъствал. Упълномощените чрии, които познават до съвършенство тази наука, основават такива храмове на Бога в съответствие с определени регулиращи принципи само за да дадат възможност на обикновения човек да се доближи до Бога. Но ограничените хора, които не са запознати с тази наука, погрешно смятат това велико начинание за идолопоклонничество и се опитват да си дават мнението за неща, за които не са дорасли. Затова жените и мъжете, които идват на празниците в храмовете на Бога просто за да погледат трансценденталната му форма, са хиляди пъти по-славни от тези, които не вярват в нея.
Тази шлока показва, че всички жители на Дврак притежавали огромни дворци, а това пък говори за благополучието на града. Жените се били качили на покривите, за да погледат шествието и да видят Бога. Те не се смесвали с тълпата на улицата и по този начин безупречно запазвали доброто си име. В онези времена не съществувало неестественото равенство между жените и мъжете. Уважението към жените се запазва по-лесно, когато те са отделени от мъжете. Двата пола не трябва да общуват помежду си неограничено и произволно.