ТЕКСТ 25
нитя нирӣкамн
яд апи двракаукасм
на витпянти хи дша
шрийо дхмгам ачютам
нитям – постоянно, винаги; нирӣкамнм – на тези, които го гледат; ят – макар че; апи – въпреки че; дврак-окасм – жителите на Дврак; на – никога; витпянти – удовлетворени; хи – точно; дша – зрение; шрия – прелести; дхма-агам – тялото, което е източник; ачютам – безпогрешен.
Жителите на Дврак много пъти бяха виждали безпогрешния Бог, който е източник на цялата красота, но никога не можеха да му се наситят.
Когато жените на Дврак се качили на покривите на дворците си, те дори и не помислили, че много пъти са виждали красивото тяло на непогрешимия Бог. Това показва, че желанието им да гледат Бога никога не можело да бъде заситено. По закона на пресищането всеки материален предмет, който видим няколко пъти, загубва привличащата си сила. Този закон действа в материалния свят, но в духовните владения той губи силата си. В дадената шлока особено внимание заслужава думата „безпогрешен“, защото макар че Богът милостиво бил дошъл на Земята, Той оставал непогрешим. Живите същества са склонни да падат, защото когато влязат в съприкосновение с материалния свят, забравят духовната си същност. Така материалното тяло, което получават, под влияние на природните закони става подчинено на раждането, растежа, промяната, равновесието, израждането и разрушението. Но тялото на Бога не е такова. Той идва такъв, какъвто е, и никога не попада под властта на законите на материалните проявления. Тялото му е източник на всичко, което съществува. То е вместилище на всички красоти, непостижими за представите и опита ни. Никой не може да се насити да съзерцава трансценденталното тяло на Бога, защото то проявява все нова и нова красота. Трансценденталното име, форма, качества, обкръжение и всичко останало, свързано с Бога, е духовно проявление. Никой не може да се насити на повтарянето на святото име на Бога, никому не омръзват разговорите за качествата на Бога, а обкръжението му няма граници. Той е източник на всичко и е безкраен.