No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 27

такакд тмано мтю
двиджа-путропасарджитт

прапатсята упашрутя
мукта-сага пада харе

такакт – от крилатата змия; тмана – на собственото си аз; мтюм – смърт; двиджа-путра – синът на един брхмаа; упасарджитт – изпратена от; прапатсяте – приел убежище при; упашрутя – след като чуе; мукта-сага – освободен от всички привързаности; падам – положение; харе – на Бога.

След като научи, че ще умре от ухапването на крилата змия, изпратена от сина на един брхмаа, той ще се освободи от всичките си материални привързаности и ще се отдаде на Божествената Личност, приемайки подслон при нея.

Невъзможно е човек да приеме убежище в лотосовите нозе на Бога, ако има материални привързаности. Наличието на материални привързаности означава невежество по отношение на трансценденталното щастие, което може да се получи под закрилата на Бога. Докато човек се намира в материалния свят, преданото служене, което отдава на Бога, е начин за възстановяване на трансценденталните взаимоотношения между него и Бога. Когато преданото служене се развие напълно, човек се освобождава от всички материални привързаности и става достоен да се върне вкъщи, обратно при Бога. Тъй като Махрджа Парӣкит бил много силно привързан към Бога още от мига, в който се появил в утробата на майка си, той непрекъснато се намирал под покровителството му. Предупреждението, че ще умре седем дни след проклятието от сина на брхмаа, било голямо щастие за него, защото по този начин той получавал възможност да се приготви за завръщането си у дома, обратно при Бога. Тъй като винаги бил под закрилата на Бога, по милостта му Махрджа Парӣкит можел да избегне последствията от това проклятие, но сметнал, че е несправедливо да се възползва от това предимство и успял да направи най-доброто и в тези неблагоприятни обстоятелства. В продължение на седем дни той непрекъснато слушал Шрӣмад Бхгаватам от авторитетен източник и така намерил подслон в лотосовите нозе на Бога.

« Previous Next »