ТЕКСТ 27
такакд тмано мтю
двиджа-путропасарджитт
прапатсята упашрутя
мукта-сага пада харе
такакт – от крилатата змия; тмана – на собственото си аз; мтюм – смърт; двиджа-путра – синът на един брхмаа; упасарджитт – изпратена от; прапатсяте – приел убежище при; упашрутя – след като чуе; мукта-сага – освободен от всички привързаности; падам – положение; харе – на Бога.
След като научи, че ще умре от ухапването на крилата змия, изпратена от сина на един брхмаа, той ще се освободи от всичките си материални привързаности и ще се отдаде на Божествената Личност, приемайки подслон при нея.
Невъзможно е човек да приеме убежище в лотосовите нозе на Бога, ако има материални привързаности. Наличието на материални привързаности означава невежество по отношение на трансценденталното щастие, което може да се получи под закрилата на Бога. Докато човек се намира в материалния свят, преданото служене, което отдава на Бога, е начин за възстановяване на трансценденталните взаимоотношения между него и Бога. Когато преданото служене се развие напълно, човек се освобождава от всички материални привързаности и става достоен да се върне вкъщи, обратно при Бога. Тъй като Махрджа Парӣкит бил много силно привързан към Бога още от мига, в който се появил в утробата на майка си, той непрекъснато се намирал под покровителството му. Предупреждението, че ще умре седем дни след проклятието от сина на брхмаа, било голямо щастие за него, защото по този начин той получавал възможност да се приготви за завръщането си у дома, обратно при Бога. Тъй като винаги бил под закрилата на Бога, по милостта му Махрджа Парӣкит можел да избегне последствията от това проклятие, но сметнал, че е несправедливо да се възползва от това предимство и успял да направи най-доброто и в тези неблагоприятни обстоятелства. В продължение на седем дни той непрекъснато слушал Шрӣмад Бхгаватам от авторитетен източник и така намерил подслон в лотосовите нозе на Бога.