No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 29

ити ргя упдишя
випр джтака-ковид

лабдхпачитая сарве
пратиджагму свакн гхн

ити – така; ргйе – на царя; упдишя – след като дадоха съвет; випр – личностите, добре запознати с ведическото знание; джтака-ковид – личности, които имат познания по астрология и извършване на церемонии при раждане на дете; лабдха-апачитая – тези, които са получили щедро възнаграждение; сарве – всички те; пратиджагму – се върнаха; свакн – в собствените си; гхн – къщи.

Така вещите астролози, които добре познаваха тънкостите на церемонията за раждане на дете, описаха пред Махрджа Юдхихира бъдещия живот на внука му. След това получиха щедро възнаграждение и се разотидоха по домовете си.

Ведите са една съкровищница на материалното и духовното знание. Но цел на това знание е усъвършенстването на себепознанието. Иначе казано, за цивилизования човек Ведите са своеобразно ръководство във всички области на живота. Тъй като човешкият живот е възможност за освобождение от материалните страдания, Ведите дават на човечеството правилни насоки както да задоволява материалните си потребности, така и да постигне духовно освобождение. Интелигентните хора, които са се посветили на ведическото знание, се наричат випра, познавачи на Ведите. Ведите обхващат различни области на знанието. От тях най-важни и най-необходими за обикновените хора са астрологията и науката за болестните процеси в тялото. И така, за да могат да ръководят обществото, интелигентните хора, наречени брхмаи, се занимавали с всички раздели на ведическото знание. Интелигенцията изучавала дори военната наука (дханур-веда), а учители в тази област на знанието били такива випри, като Дрочря, Кпчря и др.

Тук внимание заслужава думата випра. Между випра и брхмаа има малка разлика. Випра се наричат тези, които познават добре карма-ка, плодоносните дейности, и ръководят удовлетворяването на материалните потребности на обществото, докато брхмаите владеят духовната наука за трансцендентното. Тази област на знанието се нарича гна-ка. По-висша от нея е упсан-ка. Връхна точка в упсан-кда е да се отдава предано служене на Бог Виу. Когато брхмаите постигнат това съвършенство, те се наричат ваиави. Обожаването на Виу е най-висшето обожание. Издигнатите брхмаи са ваиави, посветили се на трансцендентално любовно служене на Бога, затова Шрӣмад Бхгаватам, в който е изложена науката на преданото служене, е много скъп на ваиавите. Както бе обяснено в самото начало на Шрӣмад Бхгаватам, той е зрелият плод на ведическото знание и превъзхожда и трите ки: карма, гна и упсан.

Сред познавачите на карма-ка опитните джтака-випри били астролози, които можели да предскажат целия бъдещ живот на новороденото дете просто като изчислят разположението на звездите по време на раждането му (лагна). По време на раждането на Махрджа Парӣкит се били събрали опитни джтака-випри и дядото на детето, Махрджа Юдхихира, ги възнаградил богато със злато, земя, села, зърно и всичко необходимо за живота, в това число и крави. Обществото се нуждае от такива випри, затова държавата е длъжна да им осигурява всички необходими удобства, както е било по времето на ведическата цивилизация. Тъй като получавали достатъчно възнаграждение от държавата, опитните випри можели да оказват безплатни услуги на обикновените хора – по такъв начин този раздел от ведическото знание бил достъпен за всички.

« Previous Next »