No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 4

сӯта увча
апӣпалад дхарма-рджа
питвад раджаян прадж

ниспха сарва-кмебхя
ка-пднусева

сӯта увча – Шрӣ Сӯта Госвмӣ каза; апӣпалат – управляваше за благото на всички; дхарма-рджа – цар Юдхихира; пит-ват – точно като баща си; раджаян – носейки радост; прадж – всички, които се родили; ниспха – лишен от себични стремежи; сарва – всички; кмебхя – от сетивно наслаждение; ка-пда – лотосовите нозе на Бог Шрӣ Ка; анусева – благодарение на постоянното служене.

Шрӣ Сӯта Госвмӣ каза: По време на царуването си император Юдхихира бе еднакво великодушен към всички. Той бе досущ като баща си. Той не се домогваше да осъществява лични цели и благодарение на постоянното си служене в лотосовите нозе на Бог Шрӣ Ка бе лишен от всякакъв стремеж към сетивно наслаждение.

Във въведението към Шрӣмад Бхгаватам сме казали: „Науката за Ка е необходима за благото на цялото страдащо човечество, затова ние просто молим предводителите на всички нации да приемат тази наука – за свое собствено добро, за доброто на обществото и на всички хора по света“. Тук това се потвърждава от примера на Махрджа Юдхихира, олицетворението на доброто. В Индия хората копнеят по Рма-рджя, защото Върховният Бог бил съвършен цар, а всички останали царе и императори на Индия управлявали съдбините на света, като се грижели за благополучието на всяко живо същество, родило се на земята. Тук особено важна е думата прадж. Етимологическото ѝ значение е „това, което е родено“. На земята има много видове живот, като се започне от водните обитатели и се стигне до съвършените живи същества – всички те се наричат прадж. Брахм, съзидателят на тази вселена, се нарича праджпати, защото е праотецът на всички, които са се родили. Тук прадж има по-широко значение от това, с което думата се употребява в днешно време. Царят е представител на всички живи същества: риби, растения, дървета, влечуги, птици, животни и хора. Те всички са неотделими частици от Върховния Бог (Бхагавад-гӣт, 14.4) и царят, като представител на Бога, е длъжен да ги закриля. Това е непознато на диктаторите от днешната аморална система на управление, които изобщо не защитават низшите животни и показват някаква пародия на защита на по-висшите. Защитата на животните също е велика наука, която може да овладее само този, който познава науката за Ка. Човек, който познава науката за Ка, може да постигне най-голямото съвършенство. А ако не притежава такова знание, всички научни степени и отличия, свидетелстващи за академичната му образованост, са напълно безполезни. Махрджа Юдхихира владеел съвършено науката за Ка – тук се казва, че благодарение на постоянното усъвършенстване в тази наука, т.е. на непрекъснатото отдаване на предано служене на Бог Ка, придобил необходимите качества, за да управлява държавата. Понякога отстрани изглежда, че бащата е прекалено строг със сина си, но това не означава, че е забравил какъв трябва да бъде един баща. Бащата винаги си остава баща, защото дълбоко в себе си винаги мисли доброто на сина си. Бащата иска всичките му синове да станат по-добри от него. Един цар като Махрджа Юдхихира, който бил олицетворение на доброто, иска всичките му поданици, особено човешките същества, които имат по-високо развито съзнание, да станат предани на Бог Ка, за да могат да се освободят от безсмисленото материално съществуване. Девизът, под който управлявал Махрджа Юдхихира, бил: „Всичко за благото на поданиците“. Царят бил олицетворение на доброто и знаел до съвършенство кое наистина е добро за тях. Той управлявал, като се опирал на този принцип, а не на принципа ркасӣ, демоничния принцип на удовлетворяването на сетивата. Като образцов цар, Махрджа Юдхихира нямал никакви себични стремежи и не желаел сетивно наслаждение, защото всичките му сетива постоянно служели с любов на Върховния Бог. По този начин той служел и на живите същества, които са неотделими частици от пълното цяло. Тези, които служат само на частиците и пренебрегват цялото, просто губят времето и енергията си като човек, който полива листата на дървото, без да дава вода на корените. Ако водата се излее върху корените, листата сами се освежават, а ако човек излива водата само върху листата, целият му труд отива напразно. Затова Махрджа Юдхихира постоянно служел на Бога и по този начин създал за неотделимите му части, живите същества, които управлявал много грижовно, съвършени условия за живот и им осигурил пълна възможност за напредък в следващото им раждане. Такъв е съвършеният начин за управляване на държавата.

« Previous Next »