ТЕКСТ 16
юдхихиро лабдха-рджьо
дв паутра кулан-дхарам
бхртбхир лока-плбхаир
мумуде пара шри
юдхихира – Юдхихира; лабдха-рджя – притежавайки бащиното си царство; дв – виждайки; паутрам – внукът; кулам-дхарам – напълно достоен за династията; бхртбхи – от братята; лока-плбхаи – тези, които били опитни управници; мумуде – радваше се на живота; пара – необикновено; шри – богатство.
След като отвоюва царството си и стана свидетел на раждането на внука си, който бе достоен да продължи благородните традиции на рода, Махрджа Юдхихира се радваше на невиждано богатство и мирно царуваше заедно с по-младите си братя, които бяха опитни управници на хората.
В началото на битката при Курукетра и Махрджа Юдхихира, и Арджуна били нещастни, но макар че не искали да убият в сражението своите близки, били длъжни да направят това по върховната воля на Бог Шрӣ Ка. След битката Махрджа Юдхихира бил потресен, като видял колко много животи са били погубени. Практически нямало кой да продължи династията Куру след Павите. Единствената надежда било детето в утробата на Уттар, снахата на Махрджа Юдхихира. Но и то било нападнато от Ашваттхм. По милостта на Бога детето било спасено. И така, след като отстранил всички безпокойства и възстановил мира в царството, след като видял оживялото дете Парӣкит, Махрджа Юдхихира се чувствал удовлетворен и като всеки човек изпитал облекчение, макар че ни най-малко не бил привързан към материалното щастие, илюзорно и преходно.