ТЕКСТ 22

Видура посочил на Дхтарра всички признаци на старостта, които вече се били появили у него като предупреждение за скорошното идване на смъртта. А той въпреки това глупаво продължавал да не се грижи за бъдещето си. Признаците, които Видура забелязвал в тялото на Дхтарра, били признаци на апакая, смаляването на материалното тяло преди смъртта да нанесе последния удар. Тялото се ражда, развива се, за известно време остава непроменено, създава други тела, смалява се и накрая изчезва. Но глупавите хора искат да се установят в тленното тяло завинаги и мислят, че имуществото им, децата, обществото, държавата и пр. ще им осигурят закрила. Обладани от тези глупави представи, те се отдават на тленни дейности и напълно забравят, че някога ще трябва да изоставят това временно тяло и да получат ново, в което отново ще трябва да търсят място в обществото, приятели и любов и накрая пак да умрат. Те забравят вечната си същност и от глупост се отдават на преходни дейности, пропускайки най-важното си задължение. Святите личности и мъдреци като Видура отиват при такива ограничени хора, за да ги пробудят за истински живот. Но те приемат тези святи личности за паразити в обществото и почти никога не се вслушват в думите им, макар че в същото време с радост посрещат мнимите сдху и светци, които могат да удовлетворят сетивата им. Видура не бил от тези сдху, които биха поощрявали лошите склонности на Дхтарра. Той правилно му обрисувал истинското състояние на нещата и как царят можел да се спаси от катастрофата.