ТЕКСТ 11
йо но джугопа вана етя дуранта-кччхрд
дурвсасо 'ри-рачитд аютгра-бхуг я
шкнна-шиам упаюджя ятас три-локӣ
тптм амаста салиле винимагна-сагха
я – този, който; на – нас; джугопа – даде покровителство; ване – гора; етя – въвличане; дуранта – опасно; кччхрт – неприятност; дурвсаса – на Дурвс Муни; ари – враг; рачитт – скалъпен от; аюта – десет хиляди; агра-бхук – този, който яде преди това; я – тази личност; шка-анна-шиам – остатъци от храна; упаюджя – приел; ята – защото; три-локӣм – и трите свята; тптм – удовлетворени; амаста – мисли в ума; салиле – докато бяха във водата; винимагна-сагха – всички потопени във водата.
Докато бяхме в изгнание, Дурвс Муни, който се храни заедно с десетте си хиляди ученици, се съюзи с враговете ни, за да ни постави натясно. В това време Той (Бог Ка) ни спаси просто като прие остатъците от храната ни. Тогава всички муни, които се къпеха в реката, се почувстваха сити. Напълно удовлетворени бяха и трите свята.
Дурвс Муни е могъщ мистик брхмаа, който следва религиозните принципи с голяма решителност, приемайки велики обети и сурови отречения. Името му е свързано с много исторически събития, които показват, че великият мистик, както Шива, много лесно може да бъде удовлетворен и също така лесно да бъде раздразнен. Ако бъде доволен, той може да направи на слугата си огромни благодеяния, но ако бъде сърдит, може да му докара най-страшни бедствия. В бащината си къща Кумрӣ Кунтӣ служела много съвестно на всички велики брхмаи. Дурвс Муни бил удовлетворен от гостоприемството ѝ и ѝ дал силата да може да повика всеки полубог, когото пожелае. Знае се, че Дурвс Муни бил пълна инкарнация на Шива, затова лесно се удовлетворявал, но и лесно се ядосвал. Той бил велик предан на Шива и по негова поръка станал свещенослужител на цар Шветакету, защото тогава царят извършвал жертвоприношения, продължили сто години. Понякога Дурвс Муни посещавал правителственото събрание в небесното царство на Индрадева. С помощта на великите си мистични сили той можел да пътува в космическото пространство; знае се, че пътувал на огромни разстояния, дори чак до планетите Ваикуха, които се намират отвъд материалния космос. По време на кавгата си с цар Амбарӣа, император на света и велик предан, Дурвс Муни изминал тези огромни разстояния за една година.
Дурвс Муни имал около десет хиляди ученици и когато и да посещавал великите царе катрии, където и да отивал на гости, винаги бил съпровождан от много последователи. Веднъж той се отбил в дома на Дурьодхана, братовчед и враг на Махрджа Юдхихира. Дурьодхана бил достатъчно интелигентен и съумял да удовлетвори този брхмаа с всичко, с което могъл. Тогава великият и поискал да му даде някаква благословия. Дурьодхана познавал могъществото на мистичните му сили, знаел също, че ако брхмаът мистик остане недоволен, може да причини големи беди, затова намислил да го накара да излее гнева си върху Павите – братовчедите си, с които враждувал. И когато този и поискал да му се отплати с някаква благословия, Дурьодхана пожелал той да посети дома на Махрджа Юдхихира, който бил най-старши от всичките му братовчеди. Но той помолил Дурвс Муни да отиде след като Махрджа Юдхихира и царица Драупадӣ са се нахранили. Дурьодхана знаел, че след като Драупадӣ се е нахранила, Махрджа Юдхихира няма да може да посрещне толкова много гости брхмаи, тогава мъдрецът ще се разгневи и ще докара на братовчед му някакво нещастие. Това бил планът на Дурьодхана. Дурвс Муни се съгласил с това предложение и отишъл при заточения цар, когато той и Драупадӣ се били нахранили вече, точно както било замислено от Дурьодхана.
Щом се появил пред вратата на Махрджа Юдхихира, той бил сърдечно посрещнат. Царят го помолил да извърши обедните си религиозни церемонии в реката, защото през това време ястията щели да станат готови. Заедно с многочислените си ученици Дурвс Муни отишъл да се изкъпе в реката, а Махрджа Юдхихира в паника мислел какво да прави с гостите си. Преди Драупадӣ да е яла, те можели да нахранят безброй гости, но според плана на Дурьодхана този и дошъл при тях, след като Драупадӣ вече била яла.
Когато се сблъскат с някаква трудност, преданите получават възможност да мислят за Бога много съсредоточено. Пред надвисналата опасност Драупадӣ мислела за Бог Ка и всепроникващият Бог веднага разбрал в какво трудно положение са се оказали преданите му. Затова Той се появил и помолил Драупадӣ да му даде каквато храна им е останала. Тази молба натъжила царицата, защото Върховният Бог ѝ поискал храна, а тя не можела да му даде нищо по това време. Тя казала на Бога, че вълшебното блюдо, което била получила от слънчевия бог, можело да дава неограничени количества храна, стига тя самата да не е яла. Но този ден тя вече се била хранила, затова положението им било много опасно. Тя обяснила какви са затрудненията им и се разплакала пред Бога така, както само една жена би направила. Богът обаче помолил Драупадӣ да донесе съдовете, в които е готвила, за да види дали не е останало нещо на дъното. Когато ги донесла, в един от тях Богът намерил малко парченце сготвен зеленчук. Богът веднага го взел и го изял. След това казал на Драупадӣ да повика гостите си, спътниците на Дурвс.
Драупадӣ изпратила Бхӣма и той им извикал: „Защо се бавите, достопочтени брхмаи? Заповядайте, трапезата ви очаква“. Но понеже Бог Ка вече бил приел това малко парченце храна, брхмаите се чувствали напълно сити, макар че били във водата. Те помислили, че Махрджа Юдхихира е приготвил за тях богати блюда и понеже те не са гладни, много ще се натъжи, че не ядат. Затова решили, че е по-добре да не отиват там, а да си заминат.
Тази случка показва, че Богът е най-великият мистик; затова Той се нарича Йогешвара. Другата поука на тази история е, че всеки глава на семейство трябва да предлага храната си на Бога; тогава всички гости, дори и да са десет хиляди, ще бъдат удовлетворени, защото Богът е удовлетворен. Това е пътят на преданото служене.