ТЕКСТ 25 – 26
джалаукас джале ядван
махнто 'дантй аӣяса
дурбалн балино рджан
махнто балино митха
ева балихаир ядубхир
махадбхир итарн вибху
ядӯн ядубхир аньоня
бхӯ-бхрн саджахра ха
джалаукасм – на водните обитатели; джале – във водата; ядват – както е; махнта – по-големият; аданти – поглъща; аӣяса – по-малките; дурбалн – слабите; балина – по-силните; рджан – о, царю; махнта – най-силните; балина – не толкова силни; митха – в двубой; евам – така; балихаи – от най-силните; ядубхи – от потомците на Яду; махадбхи – този, който притежава по-голяма сила; итарн – обикновените; вибху – Върховната Божествена Личност; ядӯн – всички дави; ядубхи – от давите; аньоням – един друг; бхӯбхрн – бремето на Земята; саджахра – се облекчи; ха – в миналото.
О, царю, както по-големите и по-силните морски обитатели поглъщат по-дребните и по-слабите, така Върховната Божествена Личност подстори по-силните дави да убият по-слабите, по-големите дави – по-малките, за да се облекчи бремето, легнало върху Земята.
Борбата за съществуване и оцеляване на най-приспособилите се е станала закон в материалния свят, защото между обусловените души съществуват противоречия, породени от желанието им да господстват над богатствата на материалната природа. Този стремеж към господство над материалната природа е основната причина за обусловения живот. Заблуждаващата енергия подпомага тези подражатели на Бога: тя създава между живите същества неравенство, като поражда сред всяка форма на живот по-слаби и по-силни индивиди. Желанието за господстване над материалната природа и над материалното творение логично води до това неравенство, затова в сила е законът на борбата за съществуване. В духовния свят всички съществуват вечно и борбата за съществуване е просто безсмислена. Там няма неравенство, защото всички искат да служат на Върховния Бог и никой не иска да му подражава и да се наслаждава независимо от него. Богът е създал всичко, в това число и живите същества, и е истинският собственик и наслаждаващ се на всичко съществуващо. Но в материалния свят под влиянието на м (илюзията) живото същество е забравило тази своя вечна връзка с Върховната Божествена Личност, затова е подчинено на законите на борбата за съществуване и за оцеляване на най-приспособилите се.