ТЕКСТ 35

Върховната Божествена Личност не е нито безличностна, нито лишена от форма, но тялото на Бога не се различава от него самия, затова Той е наречен въплъщение на вечността, знанието и блаженството. В Бхад-ваиава Тантра ясно се казва, че този, който смята, че формата на Бог Ка е създадена от материалната енергия, незабавно трябва да бъде отлъчен от обществото. Ако човек случайно види лицето на такъв безбожник, веднага трябва да се пречисти, като скочи в някоя река, без да си сваля дрехите. Богът е наречен амта (безсмъртен), защото тялото му не е материално. При това положение „смъртта“ на Бога, т.е. фактът на напускането на тялото му, е като фокусите на илюзиониста. Илюзионистите показват най-различни номера – разрязват телата си на парчета, изгарят ги до пепел или изпадат в безсъзнание под въздействието на хипноза, но всичко това е измама. В действителност по време на тези фокуси те нито изгарят, нито режат телата си на парчета, нито умират, нито изпадат в безсъзнание. По същия начин Богът има безброй разнообразни и вечни форми. Една от тях е инкарнацията риба, появила се в тази вселена. Тъй като вселените са неизброими, тази инкарнация със сигурност проявява забавленията си непрекъснато. Тук е употребена една по-особена дума – дхатте („вечно приета“, за разлика от дхитв, „приета за конкретен случай“). Смисълът на това е, че Богът не създава инкарнацията риба; Той притежава тази форма вечно и появяването и напускането на тази инкарнация служи на определена цел. В Бхагавад-гӣт (7.24 – 25) Богът казва: „Имперсоналистите мислят, че Аз нямам форма, че съм безформен. Но сега с определена цел Аз съм приел форма и съм се проявил. Всъщност тези философи не са много интелигентни. Макар и да са известни учени, запознати добре с ведическите писания, те не знаят нищо за непроницаемите ми енергии и за вечните форми на моята личност. Причината е, че Аз си запазвам правото да не се разкривам пред неотдадените, пред които спускам мистичната си завеса. Ограничените глупци не познават вечната ми форма, която е неродена и неунищожима“. В Падма Пура се казва, че тези, които ненавиждат на Бога и постоянно му се гневят, не са достойни да познаят истинската му вечна форма. В Бхгаватам се казва, че за борците Богът бил като мълния. Когато Богът убил Шишупла, той не могъл да го види като Ка, защото бил заслепен от сиянието брахмаджьоти. Следователно временното проявление на Бога под формата на мълния пред наетите от Каса борци или под формата на бляскаво сияние пред Шишупла изчезнали, но подобно на вълшебник Богът съществува вечно и не умира при никакви обстоятелства. Той показва подобни форми само на асурите и когато оттегли тези проявления, асурите мислят, че Богът не съществува повече, както наивните зрители мислят, че илюзионистът се е превърнал в пепел или че е разрязан на парчета. Заключението е, че Богът няма материално тяло, затова никога не може да бъде унищожен или заставен да смени трансценденталното си тяло.