ТЕКСТ 42
тритве хутв ча пачатва
тач чаикатве 'джухон муни
сарвам тманй аджухавӣд
брахмай тмнам авяйе
тритве – в трите качества; хутв – предложил; ча – също; пачатвам – пет елемента; тат – това; ча – също; екатве – в незнание; аджухот – съедини; муни – замисленият; сарвам – съвкупността; тмани – в душата; аджухавӣт – установи; брахмаи – на духа; тмнам – душата; авяйе – на неизчерпаемото.
По този начин той разтвори съставеното от пет елемента грубо тяло в трите качествени проявления на материалната природа и ги сля в единно незнание, а после съедини това незнание с аза, Брахман, който винаги остава неизчерпаем.
Всичко, което е проявено в материалния свят, е създадено от махат-таттва-авякта. Нещата, които виждаме с материалното си зрение, не са нищо друго, освен съчетания и видоизменения на тези разнообразни материални продукти. Но живото същество е различно от тях. Живото същество е забравило вечната си природа на вечен слуга на Бога и тази забрава и неверните му схващания за „господство“ над материалната природа го задължават да приема живота на нереалното сетивно наслаждение. Така едновременното създаване на материалните енергии е основната причина за попадането на ума под влиянието на материята. По този начин се създава грубото тяло, състоящо се от пет груби елемента. Махрджа Юдхихира извършил тези действия в обратен ред и съединил петте елемента на тялото с трите проявления на материалната енергия. Качественото определяне на телата като добри, лоши или нещо средно се унищожава и качествените проявления отново се сливат с материалната енергия, създадена от лъжливите усещания на чистото живо същество. Когато желае да стане спътник на Върховния Бог, на Божествената Личност в някоя от безбройните планети в духовното небе, и особено на Голока Вндвана, човек постоянно трябва да мисли, че се различава от материалната енергия, че няма нищо общо с нея, и да осъзнае, че е чист дух, Брахман, който е равен по качество на Върховния Брахман (Парамешвара). След като разделил царството си между Парӣкит и Ваджра, Махрджа Юдхихира повече не мислел за себе си като за император на света или глава на династията Куру. Това чувство за освобождение от материалните отношения и от материалното заточение в грубото и финото обкръжение дава на човека свободата да действа като слуга на Бога, въпреки че се намира в материалния свят. Това равнище се нарича джӣван-мукта, равнище на освобождение, постигнато още в материалния свят. Човек трябва не само да мисли, че е Брахман, но и да действа като Брахман. Този, който само мисли, че е Брахман, е имперсоналист, а този, който действа като Брахман, е чист предан.