ТЕКСТ 3
джахршва-медхс трӣн
гаг бхӯри-дакин
шрадвата гуру ктв
дев ятрки-гочар
джахра – извърши; ашва-медхн – жертвоприношения на коне; трӣн – три; гагм – брега на Ганг; бхӯри – достатъчно; дакин – възнаграждения; шрадватам – на Кпчря; гурум – духовен учител; ктв – избрал; дев – полубоговете; ятра – където; аки – очи; гочар – в полезрението.
След като избра Кпчря за свой духовен учител и водач, Махрджа Парӣкит извърши на брега на Ганг три жертвоприношения на коне. Всички, които присъстваха, бяха богато възнаградени. Дори обикновените хора можаха да видят полубоговете, дошли на тези жертвоприношения.
От тази шлока става ясно, че за обитателите на висшите планети междупланетните пътешествия не представляват трудност. На много места в Бхгаватам видяхме, че небесните полубогове посещават Земята, за да присъстват на жертвоприношенията, извършвани от влиятелните царе и императори. Тук откриваме, че по време на жертвоприношенията на коне, които извършил Махрджа Парӣкит, благодарение на жертвената церемония дори обикновените хора могли да видят полубоговете от другите планети. По правило обикновените хора не могат да видят полубоговете, както не могат да видят и Бога. Но както Богът по безпричинната си милост идва, за да могат да го видят и най-обикновените хора, така и полубоговете по свое благоволение се показват пред очите им. Макар че земните обитатели не могат да видят с просто око небесните същества, под влияние на Махрджа Парӣкит полубоговете се съгласили да станат видими. По време на такива жертвоприношения царете щедро раздавали богатства, както облакът обилно лее дъжд. Облаците не са нищо друго, освен преобразена вода, с други думи, водите на Земята, превърнати в облаци. По същия начин подаянията, които царете раздават по време на такива жертвоприношения, са само друга форма на данъците, които царят е събрал от поданиците си. Но подобно на изобилните дъждове, които сякаш дават повече вода, отколкото е необходимо, милостинята, която раздават царете, също като че ли е по-щедра, отколкото е необходимо на поданиците. И тъй като били доволни, поданиците никога не въставали срещу царя и не било нужно да се сменя монархическото управление.
Дори цар като Махрджа Парӣкит се нуждаел от духовен учител, който да го води. Без такова ръководство човек не може да напредва в духовния живот. Духовният учител трябва да бъде истински, а този, който иска да постигне себепознание, трябва да се обърне към такъв истински духовен учител и да приеме подслон при него, за да постигне успех.