ТЕКСТ 13

Две неща могат да се сравняват, ако между тях има някакви прилики. Човек не може да сравнява общуването с чистите предани с нещо материално. Хората, които са привързани към материалното щастие, се стремят към Луната, Венера, Индралока и други райски планети, а тези, които са постигнали някакъв успех във философията, се стремят към пълно освобождение от материалното робство. Когато човек се разочарова от всички материални постижения, той пожелава едно друго освобождение, което се нарича апунар-бхава, освобождение от следващо раждане. Но чистите предани на Бога не се стремят нито към щастието, което може да се получи в небесното царство, нито към освобождението от материалното робство. Иначе казано, за чистите предани на Бога материалните удоволствия, които са достъпни на райските планети, са толкова нелепи, че тези предани всъщност са освободени дори и в материалния свят, защото стоят над всички материални понятия за удоволствие и страдание. Това означава, че чистите предани на Бога са потопени в трансценденталното битие, в любовното служене на Бога по еднакъв начин и в материалния, и в духовния свят. Както държавният чиновник винаги е един и същ, независимо дали е в службата си, у дома си или на някое друго място, така един предан няма нищо общо с материята, защото се е отдал единствено на трансцендентално служене на Бога. Щом няма нищо общо с материята, тогава какво удоволствие може да изпитва от материални завоевания като царското положение или някоя друга длъжност на върховен управник, която си отива заедно с умирането на тялото? Преданото служене е вечно, то няма край, защото е духовно. Следователно ценностната система на чистите предани не може да се сравнява с материалните ценностни системи, защото коренно се различава от тях. Сӯта Госвмӣ бил чист предан на Бога, затова общуването му с ите от Наимишрая било уникално. Да се общува с грубите материалисти в материалния свят, наистина е осъдително. Материалистите са наричани йоит-сагӣ, или такива, които са много привързани към материалните мрежи (жени и пр.). Тази привързаност е обусловена, защото лишава човека от благата на живота и от успеха. Пълната противоположност на това е бхгавата-сагӣ, или този, който постоянно е свързан с името на Бога, с формата на Бога, с качествата на Бога и т.н. Това общуване е желателно, то е достойно за възхищение и за възхвала и човек може да го приеме като крайната цел на живота си.