ТЕКСТ 32
тася путро 'титеджасвӣ
вихаран блако 'рбхакаи
рггха прпита тта
шрутв татредам абравӣт
тася – негов (на мъдреца); путра – син; ати – крайно; теджасвӣ – могъщ; вихаран – докато си играеше; блака – с момчетата; арбхакаи – които бяха още съвсем наивни; рг – от царя; агхам – нещастие; прпитам – докарано; ттам – бащата; шрутв – чувайки; татра – тогава и там; идам – това; абравӣт – изрече.
Мъдрецът имаше син, който бе много могъщ, защото бе син на брхмаа. Както си играеше с невръстните деца, той научи за нещастието, сполетяло баща му по вина на царя. Тогава момчето изрече следните думи.
Благодарение на доброто управление на Махрджа Парӣкит дори едно невръстно момче, което си играе с други невръстни деца, можело да притежава могъществото на издигнат брхмаа. Момчето се казвало Шги, било добре обучено от баща си в принципите на брахмачаря и затова дори в тази възраст било могъщо като брхмаа. Но епохата на Кали търсела възможност да подрони устоите на културната традиция, изграждаща четирите начина на живот в обществото, и това неопитно момче ѝ позволило да проникне в областта на ведическата култура. Неприязънта към по-низшите класи води началото си от това момче брхмаа, попаднало под влиянието на епохата на Кали, и оттогава насам културният живот постепенно започнал да запада. Първата жертва на несправедливостта на брхмаите станал Махрджа Парӣкшит. По този начин отслабнала защитата срещу нападенията на Кали, която царят осигурявал.